За туристите и отровните змии / Хоби, Развлечения / Туризъм

Ето това, което някога съм си сейвнал, за който му се чете:

1. ПСС

http://pss.bglink.net/Skiers-trekers/MedicalAdvice.html#Anchor-28370

Ухапване от змии
1. Общи положения
В света са познати около 3000 вида змии, от които отровни са около 120 (вкл. и някои морски змии). В България няма естествено разпространени представители на силно-отровните тропически змии. Отровните змии у нас са Усойницата и разновидностите на пепелянката.
Усойницата е с дължина до 35-40 см, с тъмно синя или черна окраска, с характерна „Х“ образна шарка по гърба, изключително бърза, напада само при самозащита. Среща се по гористи и обрасли с храсталаци хълмове до около 2000м н.в.
Пепелянката е сивокафява до тъмнокафява, с точки на гърба, с триъгълна глава и характерно рогче на горната челюст. Дълга е до 45-50см. Среща се по открити и сухи, пясъчни и каменисти терени, до около 1500м н.в. Понякога напада спонтанно около края на деня, когато тръгва на лов.
2. Последствия от змийското ухапване
При здрави хора, ухапването на змиите в България предизвиква предимно тъканна реакция - болка на мястото на ухапването, бързо прогресиращ оток и инфекция на ухапаното място след известно време.
Допълнителни симптоми:
• промяна на цвета на кожата на по-голяма площ около мястото на ухапването
• рядко, при алергични хора е възможно да има и обща реакция след ухапването (повръщане, гадене, до краткотраен припадък)
3. Какво не трябва да се прави
не се поставя турникет и не се пристяга тъканта над мястото на ухапването - би предизвикало туканна реАкция с оток
• не се разрязва тъканта с режещи инструменти и не се изсмуква раната - опасност от вкарване на отровата направо в кръвоносната система
• не се поставя противозмийски серум, освен при специални случаи и само в болнично заведение
4. Първа помощ
• сваля се всичко което пристяга тъканта в близост до засегнатото място
• измива се ухапаното място със студена вода и сапун за дезинфекция
• при уплаха или обща реакция на пострадалия, да се транспортира до лечебно заведение легнал при леко обездвижване на засегнатия крайник
• при наличие на медицинско лице и медикаменти в групата, да се постави 40 - 80 мг Урбазон мускулно или венозно, или да се включи система с физиологичен серум венозно
• по време на транспорта се наблюдава пострадалия и се допуска поставяне на охлаждащи компреси на мястото на ухапването. Допуска се и даването на обезболяващи медикаменти, при липса на противопоказания.
5. Лечение в болница
Обикновено, при правилна първа помощ, в болничното заведение се прилага антибиотикотерапия, ТАП, венозни вливания и по изключение - серум.
6. Профилактика при пребиваване в районите, типични за змиите
• носене на дълги панталони, здрави обувки и чорапи
• да не се прави опит за хващане и убиване на забелязани змии
Начало на страницата

2. Ако ви ухапе змия – бъдете спокойни…
http://www.med.primasoft.bg/tips_for_all/faq/articles/snake.htm
Живеем в страна с развит туризъм. Наред с даровете на природата, обаче, в планините и курортите ни дебнат едни от най-древните убийци на човека – змиите. У нас най-често срещаните отровни представителки са пепелянката (Vipera ammydotes), усойницата (Vipera berus) и каменарката (Vipera aspis). Те принадлежат към семейство Viperide и се отличават с хеморагичен, хемолитичен и некротичен ефект на тяхната отрова. Това ще рече, че отровата не позволява на кръвта да се съсирва, убива клетките на тъканите, в които попадне, и разрушава червените кръвни телца, пренасящи кислорода в организма. При ухапване се развиват местни и общи реакции. Местните реакции представляват болка, подуване, червеникаво - виолетов цвят в областта на вкарване на отровата. Общите реакции се изразяват в ускорена сърдечна дейност, спадане на кръвното налягане, затруднено дишане, колапс, кръвоизливи по цялото тяло, гадене и повръщане. При първата помощ на пострадал от ухапване на змия, целта е да се попречи на отровата да се разпространи в организма. Засегнатият крайник се превързва стегнато над мястото на ухапване, като леко разхлабване на превръзката се прави на около 30 min.. Така по-малка част от кръвта на крайника постъпва в общото кръвообращение. От раната трябва да се изцеди колкото се може повече кръв. За целта се препоръчва дори лекото и разраняване с джобно ножче, по възможност стерилизирано на огън. Полезно е охлаждането на крайника със студена вода, за да се забавят обменните процеси и кръвотока. Поглъщането на повече течности води до по-бързо елиминиране на отровата през бъбреците. Пострадалият трябва да съблюдава пълен физически и душевен покой. Ако е възможно да бъде транспортиран на носилка. Така най-малка част от отровата се разнася из организма. Квалифицираната помощ се оказва след пристигане в най-близкото токсикологично отделение. Прилага се специфичен противозмийски серум и противотетаничен анатоксин. Вливат се течности и се прилагат обезболяващи лекарства и кортикостероиди.
Автор: д-р Мариан Ангелов

ТРЕТИ ИЗТОЧНИК – Домашен лекар

http://www.infotel.bg/rubrics/medicin/84059010.htm

Първа помощ при ухапване
Ухапвания от домашни животни обикновено причиняват разкъсано-контузни рани. Третирането им е както при обикновени рани. По-особени са ухапванията от змия и насекоми.

Ухапване от змия.

При ухапване от змия на кожата се виждат две кървавочервени точки. Особено опасни за човека са ухапванията от пепелянка и усойница.
Признаците на ухапване са:
силна болка на мястото на ухапване, оток, който може да обхване целия крайник,
отпадналост,
главоболие,
чувство на страх, гадене, повръщане,
затруднено дишане,
ускоряване на пулса,
спадане на артериалното налягане.
Първата долекарска помощ се състои в следното:
1. Над ухапаното място се прави пристягаща превръзка;
2. Раната се изтисква или се разрязва с нож на дълбочина 1-2 см;
3. След това раната се превръзва с марля или кърпа, напоени със спирт или амонячна вода;
4. Крайникът се обездвижва, тъй като движението усилва резорбцията на отровата;
5. Върху превръзката на раната се поставя лед.
Пострадалият незабавно се транспортира до медицинско заведение за по-нататъшно лечебно третиране, вкл. инжектиране на противозмийски серум.
Ухапване от насекоми

Най-чести са ухапванията от паяци, оси и пчели.
При ухапвания от насекоми се усеща силна пареща болка, зачервяване и оток на ухапаното място, като е възможна и алергична реакция /сърбеж, обрив, оток по клепачите/.
При ухапване от насекомо трябва да се извади жилото чрез изтискване. Мястото се разтрива с течен амоняк или смес от течен амоняк и олио, и се поставят студени компреси.
При потежки случаи пострадалият се насочва към медицинско заведение.

ЧЕТВЪРТО МНЕНИЕ ПО ВЪПРОСА,
побликувано в официалната страница на Министерството на земеделието и горите
http://www.mzgar.government.bg/Begin/priturka3.htm

А ето какво пише в Правила за оказване на първа долекарска помощ при увреждане на здравето при работа (ДВ, бр. 89 от 1994 г.). Правила

VIII. ПЪРВА ДОЛЕКАРСКА ПОМОЩ ПРИ УХАПВАНИЯ ОТ ЗМИЯ, КУЧЕ, НАСЕКОМО

Ухапвания от змии у нас, макар и срещащи се рядко, все пак има. Те са изключително лятно време. Предимно са на долните крайници.

При ухапване от змия има местни и общи признаци. Местните признаци на ухапването са:
- на мястото на ухапването се виждат две кървавочервени точки;
- болка в мястото на ухапването;
- оток (в началото около мястото на ухапването, а в последствие може да се обхване и целия крайник);
- подуване на лимфните жлези на ухапания крайник.

Общите признаци са: неспокойствие, световъртеж, отпадналост, гадене, повръщане, бледост. Тези явления могат да се дължат и на страх.

Първата помощ при ухапване от змия обхваща следните мерки:

1. Прави се пристегната превръзка над мястото на ухапването.

2. Внимателно се изтриват и измиват със сапунена вода капчиците отрова от и около ухапаното място и областта се измива обилно с вода.

3. Раната се превързва с чиста превръзка.

4. При силна болка - даване на обезболяващи /аналгин/.

5. Бързо транспортиране в лечебно заведение, където се поставя противозмийски серум, поддържа се сърдечно-съдовата система.

При ухапване от змия не бива да се изсмуква с уста отровата от ухапаното място.

Ухапване от куче. Раната при ухапване от куче прилича на разкъсана рана. Тя поначало не е много голяма. Рядко бива много дълбока. Главната опасност при нея идва от това, че кучето може да е бясно.

Първата помощ се състои в:
1. Намазване около раната с йод (внимава се да не се докосва раната).
2. Превързване със стерилна превръзка.
3. Бързо транспортиране към болничното заведение. Ухапване от насекомо. На мястото на ухапването има:
- болка;
- оток;
- зачервяване.

Могат да се появяват и общи признаци: отпадналост, световъртеж.

Първата помощ се състои в:

1. Изваждане на жилото, най-добре с инструмент (пинсет). То трябва да се хване по възможност близо до кожата, за да се избегне впръскването на отровата, останала в него.

2. Поставяне на памук или марля, напоени с разтвор на амоняк или спирт.

3. Даване на течности.

4. Даване на болкоуспокояващи средства.

5. По-късно се поставят студени компреси.

И накрая, един Разказ

Водач за българските планини

Статия описваща случай на ухапване от змия
- в. Сега – Интернет изданието му

http://www.segabg.com/10022001/p0120001.asp

Ухапване от змия

Нощната птица отново забуха, някъде далеч. Вече не ме впечатляваше чак толкова. Вървях и си мислех, че в тъмното може да настъпя змия... Само някоя пепелянка ми липсваше след тази проклета нощна птица.
Тогава си спомних друг случай от практиката ми.
В селото беше настанена средношколска бригада. Спяха разквартирувани по къщите, понякога идваха на преглед - кой с ангина, кой с навехнат крак, но сериозна работа не ми отваряха.
Така - до последната вечер на бригадата им. Тъкмо си лягах да спя - и някой ми задумка по стъклото. (Кога ли е имало спокойствие за селския лекар?) Познах командира на бригадата - яко и къдрокосо момче, хубавец и половина. Сега дори в тъмното личеше, че е пребледнял, сякаш го е гонил смок.
Не било смок, ами черна усойница. И не е гонила него, а е клъвнала учителката Сийка по петата. Без да се бави, младежът я метнал на врата си като вълк - агне, и я домъкнал до здравната служба.
Имах противозмийски серум, намерих и урбазон - сложих й инжекциите. Болката, задухът и шокът взеха да отминават и учителката се унесе. И тя - хубавица като момчето, къдрокоса и здрава, само че с млечна кожа - да я галиш и да я пиеш като нектар...Не жена, а приказка! Как пък точно той се е намерил толкова близо до нея в този миг, който би могъл да се окаже съдбоносен? По нежността, с която заметна свляклата се от коленете й рокля, ми стана ясно всичко. Използвали суматохата около бригадирския огън, отдалечили се в шубраците, полегнали - а там се спотайвала усойницата, сякаш пратена от зла прокоба...Нелепа случайност, която би могла да бъде Божието възмездие за изневярата на омъжената учителка с напористото ергенче...
Оставих я да преспи на кушетката в здравната служба, за да ми бъде под наблюдение. Около нея се завъртя една от колежките й, а аз се оттеглих горе да почивам. "Придружителката" обаче сигурно се е съблазнила от телефона в кабинета ми, та е завъртяла - ясно с каква цел: интригантска, разбира се! - на мъжа й...И човекът довтаса с кола от града - колкото обезпокоен, толкова и щастлив, че с жена му най-лошото се е разминало...
Дълго я гали и целува, и разглежда двете точици на петата й от клъвването на усойницата. Зарече се най-тържествено богато да възнагради момъка, домъкнал дотук пострадалата му женичка. После изрече замислено:
- Брей, мама му стара, човек не знае кога ще го ухапе змия...
Бях съгласен с него.

Тотко Найденов - визитка
Доктор Найденов е автор на 12 книги, съвсем скоро ще издаде и нова. Освен това е 53-годишен, има четири деца - три момчета и едно момиче. "От една жена - държа да подчертая!", допълва докторът. Роден е в Ямбол, в момента е главен редактор на сп. "Български лекар". Освен че е уволняван три пъти заради статиите си, Найденов има непресъхващ хъс за белетристика. Питаме го какво мисли за прочутите си колеги по перо и професия - Антон П. Чехов и Арчибалд Кронин.
"Е, те са велики!", скромно отвръща Найденов.

с
Част от дискусия по темата:

- мнение: Според ПСС:

не се поставя турникет и не се пристяга тъканта над мястото на ухапването - би предизвикало туканна реАкция с оток

не се разрязва тъканта с режещи инструменти и не се изсмуква раната - опасност от вкарване на отровата направо в кръвоносната система

не се поставя противозмийски серум, освен при специални случаи и само в болнично заведение

Според останалите сайтове - се пристяга крайника над мястото на ухапването и се разрязва с остър предмет ухапаното...
кое е вярното в крайна сметка....

- мнение: И аз това питам

Водач за българските планини

- мнение: Верни са и двете!

При ухапване от змия е добре да се направи пристегната превръзка малко над мястото на ухапването по посока на сърцето. Това обаче не трябва да е турникет - т.е. да се спре цялото кръвообращение, а само венозното. Идеята е да се забави придвижването на отровата към жизненоважните органи, като в същото време не се спира притока на кръв към другите части на тялото. Със същата идея човекът трябва да се движи възможно най-малко. И ухапаното място да се постави по-ниско от сърцето. Не трябва да се изсмуква или изстисква кръвта от раната. Това със спринцовката е идея, но ефекта като цяло е съмнителен.
Изобщо за да умре човек от ухапване на българска змия трябва да е страшен кутсуз. Доколкото знам змията трябва да не е хапала поне 10-ина дни, ако не и повече, да вкара достатъчно отрова в тялото и да не бъде намерена лекарска помощ за няколко часа. По-опасен наистина е евентуален алергичен шок, отколкото самата отрова. И въобще лятно време в планината - винаги със затворени обувки и дълги гащи.
Относно серума не знам - не съм медик. Всеки може да слага на себе си каквото си иска, но ако не сте специалисти много внимавайте какво давате на евентуален друг пострадал. Най-добре нищо.

*** темата в дискусията започна от глиганите и змиите и нещата стигат лека полека до следния момент: - мнение: ужилване/ухапване по ръката- свалят се пръстените!

Въпроса не е за подценяване. Просто халката или пръстена трябва да се премести на някой пръст на здравата ръка.
Това е много важно да се направи възможно най- рано (веднага след изваждане на жилото ако става дума за пчела и т.н.), още преди да се е появил оток, защото после свалянето им става невъзможно и направо човек може да си изгуби пръста от несъобразителност - при ужилване от пчела, също и от оса (макар, че от оса отока обикновено е по- малък), а пък не дай си Боже от змия! В планината няма да намерите лесно дежурен зъболекар да ви среже пръстена... По този повод, не е излишно човек да си има в аптечката и една миниатюрна пиличка за метал... е, в краен случай и пила за нокти може да свърши работа(при тънък пръстен), ако се стигне до там, предполагам, но ще си е доста търкане.

Във връзка с насекомите - добре е преди да си обуе човек обувките, да ги изтърсва винаги (а пък знам, ли може и някое змийче да се изкуши да се пъхне там). Една оса може да ви създаде много неприятни усещания, особено ако ви предстои дълъг и тежък поход с тежка раница.

- мнение: От собствения си опит със змиите , доколкото имам такъв, мога да кажа , че ако човек не ги закача, те нищо няма да му направят. Веднъж присъствах на хващането на една пепелянка. Мои приятели бяха решили да я хванат . Дръпнаха я един два пъти за опашката, при което тя се опита да избяга, но не и да хапе. Нападна чак след като видя , че няма да я оставят на мира. Случвало ми се е да стъпвам близо до усойница, също избяга без да ми направи нищо. Ако не се оглеждаш специално за змии може да не ги видиш дори и на места където има много такива. Що се отнася до навиците им знам само ,че обичат сухите , слънчеви и каменисти места.
Често ми се случва да ходя на Комините на Витоша. Там е пълно със змии. Веднъж група студенти бяха запалили огън върху натрошените камъни под скалите. Отдолу изпълзяха поне пет пепелянки. Бяха още малки-педя, педя и половина на дължина. Не проявиха никаква агресия.
А за серума. Мислила съм дали има смисъл да се купи, но малката му трайност ме отказа. Някой ми беше казвал, че ако бъде ухапан възрастен човек, серума може да му се постави в рамките на 8 часа. Не знам доколко обаче е вярно.

- мнение: Всички съвети са много добри. Ето още нещо много елементарно. Ходете с високи обувки.
Моят опит показва, че змията никога не напада, ако не я настъпите. Така, че хвърляйте по едно око и на пътеката.

-мнение: Серумът е нещо, което трябва да се съхранява при ниски температури, иначе се разваля.

Значи, няма как да си носим серум в планината.

По-добра идея е да се носи Урбазон и спринцовка, обаче в този случай човек трябва да знае как да бие инжекции.

Може би най-важното е в никакъв случай да не се пристяга крайника с турникет над мястото на ухапването!

Пострадалият трябва да разтовари целия багаж от гърба си, да махне дрехите, които го стягат и пречат на кръвообращението и най-важното - не трябва да прави резки и бързи движения!

Змийската отрова прави съсиреци в кръвта и ако се върви бързо, или се носи тежък багаж, тези съсиреци почват да се движат и ако попаднат в сърцето например това може да предизвика смърт.

При ходене добре е 1-2 души да му помагат, като го подпират от двете страни, като придвижването трябва да е много леко и бавно. Най-добре е, ако пострадалият се носи на носилка, но това не винаги е възможно в планината.

Противно на широко разпространеното мнение, змиите в България не са много отровни. При ухапване от змия един здрав човек ще се отърве само със сериозен оток, болка и уплаха.

- последното мнение по дискусията към момента на отпечатването – мойто:
green] Съжалявам, че не съм я засекал по-рано, но темата действително е много интересна и ще придобива все по-голяма актуалност имайки предвид тревожно нарастващия брой на змиите от година на година, което е видимо при по-активно ходене. По отношение на глиганите се отнасям с усмивка към въпроса. Срещал съм такива и през деня и привечер и във всичките случаи те просто са побягвали - уплашени от изненадата. Безспорно имат страхотен слух и обоняние, но тук влияят много фактори като: терен, посока на вятъра и др. Не, че с горното изказване искам да провокирам на гърба си нещо непреживяно досега, но агресия подобно животно според мен би проявило само в случай, че се почувства в безизходица и естествения му инстинкт за съхранение не го подтикне към подобно нещо. Що се отнася до това, което може да се направи от наша страна, то смятам, че от вида на подобен дивеч едва ли някои ще може да направи каквото и да било друго действие освен да замръзне на мястото си в първия момент, а после вече всичко ще е свършило - просто ще проследи за няколко секунди как животното изчезва с топорене.
Втората, изключително важна тема: за змиите - Почти винаги, когато съм имал възможност съм питал по-възрастни и по-опитни планинари какво именно е за препоръчване да се направи. Естествено се запознах с най-разнообразни мнения и методи, и даже по едно време се чудех, ако недай си боже ми се случи случката, в какъв ред точно да приложа всичко, което знам. За съжаление преди около малко повече от година илюзиите ми бяха разбити, когато се запознах с гореспоменататите съвети на ПСС. Въпреки всичко бях решил при желанието ми да проведа Ком-Емине през юли тази година, да си нося серум - в термус и при по-студена вода да я подменям. От това ми намерение се разкандардисах след като трябваше да ми доставят серума в Свищов със специална поръчка и човека, уреждащ цялата процедура му се наложи да се запознае с мненията на няколко компетенти по въпроса лекари от местната болница. Всички бяха единодушни, че вероятността човек да не умре от отровата на змията, а от серума, който по състав представлява белтък е доста голяма, поради съществуващия риск от алергична реакция. И така запасих се само с два урбазона, като се надявам, че няма да ми се наложи да прибегна до тях имайки предвид, че само мисълта за вземане на кръв или за инжекция ме кара понякога да колабирам :-) Може би в началото ще нося и няколко лимона, сокът от които е добре да бъде приложен както локално и така и чрез изпиване, поради съдържанието на витамин С, което спомага за борбата с вирусите, в частност с отровите в организма. Някои препоръчват веднага след ухапването в двете дупки да се поставят по една току що запалена клечка кибрит с цел да се дезинфекцира, разбира се доколкото е възможно, а пък след това да се изпият на големи глътки, по възможност на екс, към 200-300 грама силен концентрат, най-добре домашна ракия. Презумпцията в този случай е следната: Алкохола забавя процесите в организма, а от там пък и кръвообращението, като по този начин дава възможност на съпротивителните сили в човека да се справят за по-дълъг период с отровата. Това са само някои от съветите, които са ми ги давали, но за радост нямам собствени впечатления от подобни методи, които макар и подчинени на определена логика не се срещат в нито един от компетентните източници. Може би е добре да се поеме известно количество алкохол ако не за друго то поне да отпусне нервите, а пък за тези, които въпреки изключително високите рискове от поставяне на серум са решени да прибегнат до услугите му е важно да знаят, че той не се инжектира наведнъж и на едно място, а под формата на триъгълник на три равномерни части около ухапаното място. Примерно: един бод под, един над и един до дупките от двата зъба.
Лично за себе си смятам да ходя на запланувания от мен соло поход предимно с дълъг панталон, а когато пък си обуя къс то също така да ползвам и гетите успоредно с него. Последното не съм го правил досега без действително да се е налагало поради мократа обстановка, но смятам да го пробвам предвид, че тази година съм видял вече над 20 змии, едната, от които чак, когато я настъпах, но за радост бях с шушляк и имах и късмет......... Темата е дълга, важна и тревожна, особено, когато човек се замисли повечко и направи логическа съпоставка между три взаимно противоречащи си факта: 1.Препоръчва се при ухапване от змия възможно по-малко движение, да не кажа никакво движение; 2. Важно е да бъде транспортиран пострадалия възможно най-бързо до най-близкото болнично заведение; 3. Има редица места, за които най-близкото населено място се намира на доста повече часове път от колкото е здравословно в подобна ситуация, а освен това става въпрос и за часове път посочени за напълно здрав човек. Кофти тръпка, но така ще бъде докато ПСС не се снабди с действащи хеликоптери, които да бъдат употребявани в такива и др. случаи, а до тогава: БОЖА РАБОТА ...

ПП: някъде се споменаваше, че от 1936-та г. сме нямали регистриран смъртен случаи на ухапване от змия, но това въобще не е вярно. За послединия, който знам е от 2002 г., късаещ един овчар от село в Искърското дефиле.