Зачетох се тук и ще споделя преживяното от мен през 1993 година, когато и да е и мало някакви мобифони, не са били по джоба на обикновен данъкоплатец като мен...

Намирах се около Костенурката в троянския балкан, на път Амбарица-Рай.
Бях сам(оттогава никога вече).
Седнал бях да се храня на един камък облегнал се на друг по-висок и тъкмо режех сланината, почувствах силна болка, като ожилване от оса малко над лакътя. Обрящайки се видях и змията, на цвят тъмнокафява. Дали беше усойница или пепелянка не зная-не знаех тогава че пепелянките имат рогче и не обърнах внимание.Приемаме, че е била усойница, понеже се намирах на около 1950м надморска височина.

Та змията се беше спуснала по големия камък, на който се бях облегнал и на който явно се е припичала, на дължина да е имала максимум 50см.
(Ето че не е избягала от мен, а ме е нападнала директно, така че не разчитайте, че змиите винаги бягат)
От яд и от страх естесвено първото нещо беше да си отмъстя и и размазах главата с един камък. За дезинфекция на раната имах само домашна сливова.
Не съм превързвал ръката, просто хванах багажа и реших колкото се може по-бързо да бягам към хижа Плевен(да си призная, не знаех откъде а и ме беше страх да се спускам аварийно към хижа Левски, знаете какви пропасти са в този район.

След около час бързо темпо ръката ми се наду доста и започна да ме боли, а на първата урва вр. Саръкая усетих неразположеност, световъртеж и силно сърцебиене. Едва вървях нагоре по баира, спирах на всеки 15 метра, макар че съм трениран и не се задъхвам никога. По едно време ми прилоша и ми се подкосиха краката, след около минута се осъзнах, облян в студена пот-очевидно шок от спаднало кръвно налягане. За щастие имах много вода.

2 часа и половина след инцидента бях на Млечния Чал и реших да не губя време и да се спусна директно по зимната маркировка към Плевен.
Залитайки напред-назад се заспусках, общото неразположение като по чудо беше преминало, само ръката продължаваше да се надува и да боли.
И тогава дойде най-лошото-в припряността си (за щастие в долната част на баира) стъпих накриво и си изкълчих крака.
Не питайте как съм се дотътрал до хижата-само аз си знам.

На хижата имаше група ученици и още една групичка (2 мадами и трима младежи). С учениците имаше и една медицинска сестра, която ми проми раната, превърза ми крака и и ми даде някакви противоалергични и обезболяващи.
После се обадих на брат ми в Троян, който пристигна с колата около 11 вечерта и подпирайки се на него и друг наш познат, за около 2 часа докуцукахме до м. Мазането, където беше оставил колата. (до тогава бях лежал в хижата под грижите на младата мед. сестра) и дори в това положение познайте какви мисли ми минаваха, като се въртеше около мен и и гледах прашките, които прозираха под панталона и.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За тези, които знаят немски един прекрасен сайт с подробно описание и много снимков материал за всички видове змии по света и за лечение на змииски ухапвания.

http://www.gifte.de/Gifttiere/giftschlangen.htm

Авторът е специалист-токсиколог, с дългогодишен опит в областта. Ето какво пише той за ухапванията от Vipera ammodytes:

Beschreibung: Meist ist bei den Tieren auf dem Rücken ein Zickzack- oder ein Wellenband zu erkennen. Meist haben die Tiere eine helle Grundfarbe von gelben, grauen, braunen bis hin zu rötlichen Tönen. Schwarze Tiere werden als Höllenotter bezeichnet. Der fast dreieckige Kopf setzt sich deutlich vom Körper ab. Typisch ist die aufgeworfene Form der Schnauze, die in eine Art „Horn“ ausläuft. Die Tiere können eine Länge bis zu einem Meter erreichen. Die Schlangen bevorzugen trockene, warme Lebensräume, wie z.B. steinige und buschige Hänge oder Waldränder. Meist sind die Tiere am Tage aktiv. Bei hohen Temperaturen wird die Aktivität auf die Dämmerung oder die Nacht verschoben. Prinzipiell bewohnen sie den Boden, können aber durchaus gut klettern.

Symptome: Es treten Übelkeit, Erbrechen, Bauchschmerzen und Durchfall auf. Bei mehr als 80 % der Patienten traten diese Symptome innerhalb von zwei Stunden auf. Die Patienten schwitzen, sind blass, haben eine Tachykardie und eine Hypotonie. Ein Schock tritt selten auf. Ebenfalls selten sind Bewusstseinstörungen bis hin zur Bewusstlosigkeit. Anaphylaktische Reaktionen bis hin zum anaphylaktischen Schock sind möglich. Meist findet die Sensibilisierung nicht durch die gleiche Vipern-Art statt. Man nimmt eine Kreuzantigenität an. Es fällt auf, dass fast nur ein Drittel der gebissenen Patienten über Schmerzen an der Bissstelle selbst berichten. Eine Ödembildung ist sehr häufig und tritt innerhalb von zwei Stunden ein. Auch bei schweren Vergiftungen sind systemische Blutungen selten. In den Toxinen der europäischen Vipern sind Neurotoxine gefunden worden. Meist tritt aber bei einem Biss kein Effekt auf. Man vermutet als Begründung eine zu geringe Neurotoxinmenge. Auch Myotoxine sind in den Toxinen gefunden worden. Auch hier sind Effekte sehr selten beschrieben worden und man vermutet hier als Grund ebenfalls die geringe Menge im Toxingemisch. Schädigungen des Herzens sind bei Vergiftungen durch Vipern berichtet worden. Der kausale Zusammenhang ist aber unklar. Nierenfunktionsstörungen sind selten. Wenn sie auftreten, sind sie vor allem Folgen der Hypotension.

Wenn keine Manipulation an der Bissstelle vorgenommen werden kommt es nur sehr selten zu Nekrosen. Bei Erwachsene kann die vollständige Heilung erst nach Monaten abgeschlossen sein. Die Schwellungen der betroffenen Extremität können sich wiederholen. Die Schmerzen können den Patienten über einen sehr langen Zeitraum beeinträchtigen.

Maßnahmen: Die pressure-immobilization-Methode darf nicht angewendet werden. Diese Maßnahme kann schwere Folgeschäden nach sich ziehen. Das gleiche gilt für das Anlegen von Stauungen oder Abbindungen. Meist sind solche Maßnahmen die Auslöser für bleibende Schädigungen nach einem Biss. Die betroffene Stelle ist ruhigzustellen. Der Patient muss liegend in eine Klinik transportiert werden. Es sollte ein intravenöser Zugang gelegt werden und eine kristalloide Lösung verabreicht werden. Es ist sinnvoll die meist agitierten Patienten zu sedieren. Die weiteren Maßnahmen bis zur Klinik erfolgen symptomatisch. Es existiert ein Antivenin. Die Gabe wird aber kontrovers diskutiert. Die Gabe eines Antivenins erfolgt erst nach Weisung einer Giftinformationszentrale.

Накратко: Слагането на превръзки крие голям риск от некрози и не се препоръщва в никакъв случай. Крайникът да е в спокойно положение, пациентът да се транспортира до болнично заведение в легнало положение.
Лечението е симптоматично, серум само в краен случай.

Само дето от Костенурката е трудно да те транспортират в легнало положение, ама нейсе.

Здравей,

Опитът ти е наистина показателен и това че го споделяш е много ценно за всички, за разлика от многото объркващи приказки по-нагоре

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така като чета, май тоя урбазон е по-опасен и от самата змийска отрова.
Дано не се налага на никого.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти. Много поучителен пост.
За мене извода е, че каквото ти е писано, това ще стане.
Тая работа с урбазона или заместител негов не ми се струва че е някакво решение. Ако подмяташ тая ампула половин година из раницата в голям пек
не зная като си удариш инжекцията дали няма да ти докара още един шок.

Това че змията те е нападнала, а не е избягала хич не ми звучи добре. Но това е..

Това определено е най-ценното, което прочетох в тая тема! А това за сестричката и нейните прашки само показваче си бил в добро състояние.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

но не ти влизат сами в устата, ако ги настъпиш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В сайта на ПСС пише:

В отговор на:

---

"рядко, при алергични хора е възможно да има и обща реакция след ухапването (повръщане, гадене, до краткотраен припадък)"

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тогава съм бил на 24 години. За килограмите не помня точно.Висок съм 187 см,
тичах като луд по чукарите, но пък съм и непримирим привърженик на бирата и мръвката. Абе да съм бил най-много 90 кила.

Ех, имах един добър приятел, уж голям гъбар и познавач, но и той и жена му вече не са на този свят, бог да ги прости.

От зелената и бялата мухоморка спасение няма, всякакви медицински намеси са безполезни. Само в най леките случаи помага до известна степен чернодробна трансплантация.

И ако в България няма силно отровни змии, то тези два вида гъби са най-силно отровните в световен мащаб изобщо.