Гората в бранището се разболя след ветровала преди 3 години. Масово се размножава един дървояд - ипс типогрфаикус. Още преди 3 години е направена експертна оценка и всичко което се случва до сега е под контрола на РИОСВ - София. Статутът на резеврата Бистришко бранище определя ненамесата на човека в него. Резерватите се обявяват за да се съхранят диви кътчета природа, които да се развиват по собствените си механизми. В случая и ветролома и последвалата инвазия са напълно естествени въпреки, че наистита гледката е ужасяваща. В момента се провежда бърза екологична оценка от експерти, ботаници, зоолози, лесовъди и др. за целите на управлението на територията от РИОСВ. Големият шум вдигнал се в още в самото начало, беше заради възможността да се спечелят много пари от изнасянето на дървения материал от ветролома. Това обаче е недопустимо при статут - резерват. Сега този факт се използва от определени кръгове като анонс, че именно това е причината да изчезва гората. Дори и така процесите в природата подлежат на свои собствени закони и приемайки тази защитена територия като даденост, трябва да се съобразим с това. Пиша тези редове с малко болка, защото е трудно да приемем, че губим нещо по естествени прпичини, но ви уверявам, че това което се случва не е от нехайство. Този път не :)))))) Участвам в част от дейностите и се радвам, че мога да го спподеля с вас.

Защо между информацията относно процесите, развили се в биосферния резерват “Бистришко бранище”, давана от всички институции, свързани с него, има значителни разминавания и взаимноизключващи се твърдения? Някои от тях дори изразяват съмнение в съществуването на масово боледуване на горите (дирекцията на програмата “Човек и биосфера” за България)!

Защо РИОСВ – София, която “контролира всичко, случващо се досега”, отказва да отговаря на конкретни въпроси, като дава формални отговори от вида “работи се много, работят много хора и институции”, разговорът изобщо се отклонява и се прекъсва с обяснението “имаме много работа”, а питащият се приканва да подаде писмена молба, за да получи желаната от него информация, при което не се отговаря на въпроса каква е наличната документация, която може да се изиска?

Защо “бързата екологична оценка” на проблем, очевиден за всеки неспециалист още през юни – юли 2004, ще бъде готова през декември 2004 (според РИОСВ – София)?

Защо пряко ангажираните с изследване на проблема учени отказват дори да разговарят, а какво остава да дават отговори за състоянието на горите в резервата и перспективите пред горите извън него?

Съществувал ли е аналогичен проблем в същия резерват през 50-те години на 20 век и как е бил решен той?

Съществуват ли примери от световната практика, според които аналогичен проблем е бил решен успешно чрез изнасяне на увредената дървесина? Българските институции дават противоречаща си информация по този въпрос.

Съществуват ли примери от световната практика, според които в сходни условия популацията на ксилографа е била овладяна и пораженията, нанасяни от него – ограничени, невключващи сеч и изнасяне на увредената дървесина?

Съществуват ли щадящи гората методи на борба с ксилографа, съвместими с реда в един биосферен резерват, като например белене на кората на поразените дървета и поставяне на феромонни капани? Ако да, какви превантивни действия са извършили противниците на изнасянето на повалените от смерча дървета в годините преди бедствието да придобие такива размери?

Първична или вторична е екосистемата на биосферния резерват “Бистришко бранище”? В тези гори до 1934 се е провеждала сеч. Различни институции и организации изразяват и двете мнения.

Какво конкретно се планира за предпазването на горите извън границите на резервата, тъй като кафявите участъци вече са допрели бреговете на Янчевска река? Днешното състояние на нещата бе доста точно предвидено още преди три години от лесовъди, логично е да се очаква, че изминалите години са били предостатъчни да се планират действия, да се осигурят ресурси и да се организира работата.

Имало ли е досега срещи, работни или неформални, на представители и/или ръководители на всички институции и организации, пряко свързани с опазването и стопанисването на горите във Витоша, били те в или извън резерват “Бистришко бранище”? Какво е нивото на координация на действията на въпросните институции, тъй като отделните горски масиви са под различна юрисдикция?

Ако се осъществят прогнозите на някои от институциите, стопанисващи витошките гори, и ксилографът унищожи дърветата и в Природен парк Витоша, планират ли се действия възстановителни действия?

Относно дебатите доколко статутът на резерват е човешка идея или даденост, дали в определени обстоятелства човешката ненамеса не е по-малко зло от човешкото бездействие и природозащитната логиката по-добре естествена смърт, отколкото живи изкуствено опазени гори не желая да споря.

Надявам се на точни отговори с ясна аргументация, сочещи конкретни срокове на определени действия и лица и институции, отговорни за извършването им. Надявам се, че няма да бъда счетен за член на “определени кръгове” – аз съм просто човек, приемащ Витоша като част от периметъра на личното си съществуване. Благодаря!

Шест вида штетници го нападнаа моликовиот бор на Баба

Стрижибуби ја уништуваат моликата на Пелистер

БИТОЛА - Неколку стотини стебла од моликов бор во подрачјето на Националнаиот парк "Пелистер" ќе мора итно да бидат исечени и уништени како превентива за да не се ризикува ништо со судбината и на целиот национален парк. Компетентните институции констатираа дека заболентие стебла се сушат поради наезда од повеќе видови инсекти и габи кои не ги напаѓаат само физиолошки истрошените дрвја, туку лесно може да се префрлат и врз помладата шума.

?Кај заболените моликови дрвја идентификувавме дури шест вида инсекти што му припаѓаат на родот ИПС и три вида стрижибуби од родот монохамос. Тоа се мошне опасни штетници кои може да загрозат и многу поширок простор со здрава шума и затоа препорачавме заболените дрвја веднаш да се исечат и да се отстранат од подрачјето на Националниот парк. Потоа, неопходно ќе биде овој дел од планината перманентно да се следи и контролира во текот на наредните 4-5 години?, вели проф д-р Благој Иванов од Катедрата за заштита на шуми и дрво на Шумарскиот факултет во Скопје

Констатациите и препораките што доааѓат од страна на луѓе со богато научно искуство во заштитата на шумскиот фонд во Управата на Националниот парк "Пелистер" во Битола се примаат како најсериозно предупредување и на никого не му паѓа на памет да ги игнорира. Едноставно, мора да се елиминира веќе болниот шумски фонд за да се спаси здравиот, иако тоа ќе биде уште една голема загуба за Националниот парк, по онаа од последната зима, кога големиот снег на Баба Планина собори и уништи, исто така, повеќе стотини моликови стебла.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наистина не е нехайство, а ПРЕСТЪПНА БЕЗОТГОВОРНОСТ прикрита зад фразата "статут на резерват".
Не съм специалист еколог и поради това бих бил изключително признателен ако все пак се намери някой такъв, който положи поне малко усилия да приведе разумни аргументи (но не общи приказки подобни на горния постинг), чрез които да убеди всички нас, които се интересуваме от проблема, че в дадената ситуация НЕПРАВЕНЕТО НА НЕЩО е по-добро решение от ПРАВЕНЕТО. Мисля, че по светаи у нас има достатъчно примери, когато ПРЯКАТА ИЛИ НЕПРЯКА НАМЕСА на човек Е СПАСЯВАЛА ОТ ИЗЧЕЗВАНЕ редки екземпляри от флората и фауната. Как тогава да си обясня, че еколозите са първите, които се впускат да спасяват от сигурна смърт хвърлящите се на брега делфини. Без да приемат тяхната смърт за "даденост".

cqlata rabota mi namirisva na Jeep-po lom v tozi raion. I na6estvie na vidovete X5, Cherokee, Patrol i Huskvarna. posledvani ot Ytong, Baumit i Roka..
Za da se raznasq sled vreme aromat na Gucci i Nivea
vmesto smrad na muh i li6ei, basi vonqta!!

би трябвало да се търси в прилагането на разпоредбите на Закона за защитените територии. Това, че една местност (или част от нея) в определен момент е имала качествата, необходими за да бъде обявена за защитена, не изключва и обратния процес - тя да бъде прекатегоризирана или в краен случай да престане да бъде защитена. Тъй като резерватът "Бистришко бранище" не е засегнат цялостно от споменатия проблем, би могло да се намали територията му, като засегнатата част се включи в природен парк "Витоша" и се вземат нужните мерки за премахване на вредителите и извозване на дървесината. Едва ли има смисъл да се чака огнището на зараза да обхване и съседните здрави насаждения.

Горното едва ли би било прецедент - от обявяването си през 1934 г. (ПМС 15422 от 27.Х.1934 г.) територията на Бистришкото бранище е променяло три пъти своята територия:

1968 г. - заповед № 106 - увеличаване на територията
1980 г. - заповед № 230 - увеличаване на територията
1991 г. - заповед № 66 - намаляване на територията

Турист

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

някои природозащитни организации са намерили смисъл да отстояват позицията, че е по-добре статутът на резерват да се запази без изменения, а пълната човешка ненамеса, в края на краищата довела до измирането на всички иглолистни гори, се разбира като голяма победа за екологичната идея. По-добре естествена смърт, отколкото жива изкуствено защитена гора. Същите природозащитници, както можах сам да се убедя, не са извършвали постоянно наблюдение в резервата, и, ако се повярва в искреността на поведението им, научиха от мен какво е станало в последната година. Пак те признаха, че когато се е вземало решението за пълна ненамеса, никой не е мислил, че проблемът може да премине границите на резервата. И така нататък... Омагьосан кръг от практическо прилагане на абстрактни идеи и бездействие. А самите те споделят, че макар да не са добре запознати с този род проблеми (но, явно, непознаването на тези процеси и методи не им е попречило да предлагат, отстояват и осъществяват една крайна позиция), има средства за борба, позволени в територия със статут на резерват! Само че такива не са били приложени...
Съжалявам, че с такива мрачни мисли започваме седмицата. Приеми моите поздрави, Турист!

MuppHo!!!!
no3gpaB npueT!
CBo6ogHoooo!

Кофти е когато хората се слагат под общ знаменател и е кофти също така, когато се налага и раздухва масово схващане, което лесно намира почва сред въобще незапознати с проблематиката лица. Понеже вярвам, че е не по-малко кофти да се говори наизуст, веднага излизам от тази сфера и споменавам само това, което е факт и с което съм запознат.

Достатъчно добре се познаваме и в разговорите си сме се преценили също добре с "еколог" и не случайно я насочих към форума след поредното повдигане на темата. Знаех, че е в тази област, а се оказа, че е един от хората натоварени в последно време именно с този проблем. Веднага откликна и смятам, че достойно ще даде отговори на "по-неудобните" въпроси, защото е човек с чиста съвест, който е прекарал доста повече време в планината, повреме на теренни проучвания и е дал много повече от себе си за природата, отколкото голяма част от хората, които най-вероятно ще използват възможността просто да поплюят.

Не съм специалист, а същевременно ми се иска да знам, кое е правилното решение в случая, за да мога твърдо да застана зад него и да го отстоявам.
Може би поради тези мой притеснения понякога се съмнявам като си припомням мисли от сорта на: "Пътят към Ада е постлан с рози" или пък "Всяко добро намерение, идея, философия, идеология и т.н. прилагани от неподходящи хора, водят до катастрофални последици" или пък едно много точно определение за голяма част от днешните жени - "Гледаш една ябълка - много красива, сочна и апетитна, а отвътре - червива".

Всичките тези неща ги пиша защото все пак си мисля, че и в случая е възможно нещата да не са точно такива, каквито изглеждат на пръв поглед.
Чува се също така, че дървесината на дърветата била съвсем годна за употреба, така че едва ли подобна апетитна хапка би била оставена просто ей така и със сигурност на доста субекти "с чисти" намерения им текат лигите и не бездействат.

Всъщност както казах - Незнам! Може и тук истината да е някъде посредата.

Безименният връх над х. Козя стена вече се казва "Котето"

Редактирано от Yogi на 28.09.04 02:01.

Моите мнения ли имаш предвид с думите: "Кофти е когато хората се слагат под общ знаменател и е кофти също така, когато се налага и раздухва масово схващане, което лесно намира почва сред въобще незапознати с проблематиката лица."?

Синева, виж нищо лично. Именно, за да не се усъмниш в подобни намеци от моя страна съм го написал веднага след това и това изречение: " Понеже вярвам, че е не по-малко кофти да се говори наизуст, веднага излизам от тази сфера и споменавам само това, което е факт и с което съм запознат."

Пишем по никое време и явно може би сме уморени и има опасност да изпуснем някои подобни дребни, но важни за добрите отношения, подробности и уточнения.

Просто исках да си изкажа мислите по темата и да споделя някои свои притеснения.

Безименният връх над х. Козя стена вече се казва "Котето"

"Кофти е когато хората се слагат под общ знаменател и е кофти също така, когато се налага и раздухва масово схващане, което лесно намира почва сред въобще незапознати с проблематиката лица."

Поставяне под общ знаменател? Досега съм имал предвид конкретни организации и институции, част от тях съм назовал, част - не. Когато не съм посочвал кого имам предвид, съм говорел за някои природозащитници, не за природозащитниците изобщо.
Налагане и раздухване? По гьобелсовски... Що за отношение?!
Масово схващане, което намира почва сред въобще незапознати... А какво по-точно е моето схващане, което се оказва и масово, тъй като до момента аз предавам казаното от други и задавам въпроси?

едва сега, че във въпросите си съм наричал корояда ксилограф... Надявам се да бъда извинен заради часа на писане и това, че не съм специалист в нужната област - ксилон на гръцки означава дърво.

КОРОЕД-ТИПОГРАФ (Ips typographus) ель предпочитает один из самых известных короедов. Это цилиндрический жук, длиной до 5,5 мм, с блестящим, коричневатым густоволосистым телом. В задней части надкрылий имеется «тачка», по краям которой с каждой стороны сидят по четыре конусовидных зубца. Он распространен очень широко, встречается во всей Европе, на Кавказе, в Сибири и на Дальнем Востоке, в Китае и Корее. В сомкнутых здоровых насаждениях он редок и достигает высокой численности главным образом на лесосеках, гарях, ветровальных участках, а также по опушкам. Этот вид заселяет весь ствол, но предпочитает участки с толстой корой. Ходы его гнезда располагаются во внутренних слоях коры и лишь слабо отпечатываются на древесине. От брачной камеры вверх и вниз по стволу отходят один - три маточных хода длиной до 15 см, короткие личиночные ходы постепенно расширяются и заканчиваются куколочными колыбельками. Жуки зимуют в старых ходах или выгрызают собственные ходы в наружных слоях древесины.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виждаш, че нямам желание да се впускам в излишни спорове на теми, за които не съм компетентен. Изказах мнение, така както са го направили и други. Ето ти си отворил тема, а тук има втора подобна. Аз също немога да разбера защо във всяка моя дума се опитваш да откриеш някаква завоалирана асоциация само с твоите постинги.
Поставям точка, че ще изтърва влака ....

Безименният връх над х. Козя стена вече се казва "Котето"

в което се чете "re: Cинeвa", бе достатъчно грубо, за да поискам обяснение.

Значи единият е седял поне до 5 сутринта, а другият до 6 и сте се обяснявали лично ли е или не е лично насочено еди-кое си мнение...
Отдавна попреглеждам темата на Синева, защото съм запозната донякъде с проблема.
Мисля, че първо Синева трябва да си изясни понятията "екология", "еколог", "природозащита" и "природозащитник", защото те не са синоними:)
Също така да си изясниш разликите между природен парк, защитена местност, резерват,поддържан резерват... Не можем да спасим гората от самата нея... Аз не съм еколог, не това е професията ми...от време на време се занимавам с природозащита...Не знам за теб, но мисля, че човекът сам по себе си е твърде нищожен с решенията си и не само не може, но и няма право да се бърка в хармонията на гората. Смъртта й също е част от живота, колкото и абсурдно да звучи.
И мисля, че не бива всеки път да бъдем тооолкова мнителни, да се търси все под вола теле, все задни мисли и какви ли не ужаси!.. Ето, ако наистина се притесняваш за природата и себе си може да дойдеш на протеста срещу ГМО-закона в сряда.
Поздрави!
Златна

Качих малко снимки във www.photo-forum.net в албума "Списание Одисей" с идея ако в списанието имат доброто желание да напишат статия по този въпрос - материали могат да вземат от тук и от където успеят да съберат. Там не успях да сложа линк до темите в клуб туризъм и екология (т.е. некакви линкове не съм сложил)

АКО НЯКОЙ РАЗГЛЕЖДА СНИМКИТЕ, МОЛЯ, НЕКА СЕ ОПИТА ДА СЛОЖИ ЛИНК ДО ТЕЗИ ТЕМИ, АЗ НЕ УСПЯХ!

Допускам, че системата отхвърля някои символи и трябва да се пише с %ХХХ, но нямам възможност да се боря сега с това

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Темата придобива философски измерения,
за това бих желал и аз да се включа въпреки че не съм еколог, природо-защитник и т.н.
Истината ( за мен ) е че короядите не са проблем, или не са истинския проблем на гората. Те не са проблем защото са част от естественото многообразие.
Проблема на гората е човека. Витоша не е естествена планина откакто е стъпила автомобилна гума в полите й.
Не може да се отдели едно парче от гората и да кажеш - ето тука това ще го оставим на естествените процеси - просто защото ЦЯЛАТА ПЛАНИНА НЕ Е ВЕЧЕ ЧАСТ ОТ ЕСТЕСТВЕНИТЕ ПРОЦЕСИ.
Във Витоша няма вече ( достатъчно ) вълци, мечки, елени и ПТИЦИ. Птици който да регулират пре-разпространението на дървоядните насекоми. Птици няма в цялата планина и в частност резервата. Птици няма щото там където не е резерват бръмчат джипове на селяци който са тръгнали да си изпробват колите, птици няма щото се гората се изсича безпощадно за нуждите на "Софстроя", птици няма защото ВИТОША Е ПРЕНАСЕЛЕНА!
Абсурдно е да се твърди че в резервата протичат естествени процеси, защото той е част от една "покорена" от човека планина.
Еколог не искам да оспорвам твоето становище, но много е пресилено да се твърди че трябва да оставим природата на естественото си развитие. Просто няма такова.
Какво е решението ?
Решение за мен няма.
Проблема е глобален - борба за оцеляване.
В борбата на човека за оцеляване, той се бори с болестите ( в повечето случай успешно ) , прокарва пътища, размножава се, бори се с други хора за надмощие , стимулира икономически разтеж, размножава се, сече повече и повече гори защото има все повече и повече хора който трябва да се топлят, да живеят някаде. Сече гори защото трябва да има икономически разтеж, туризъм, дърводобив, ако разтежа на БВП е по малко от 2% , трагедия !
Цялата философия на текущата стратегия за оцеляване наречена "Икономика и Финанси" се основава на поддържане на икономически разтеж. И човека расте, сече, размножава се. И когато изсече Амазонската джунгла, ще обави останалия 1% от нея за резерват и ще каже, това ще оставим като "естествена среда" . ХАХАХА.
Естествена среда ли ? Когато отгоре върху това парче земя вали киселинен дъжд , вследствие на промяна на климата, това естествена среда ли е ?
Решението е - Обичайте, хора, планината, ходете в нея, радвайте се на гоата, колкото можете, щото утре няма да я има.
Пък и вижте: декември е , 11 градуса целзий, много естествено няма що, чакайте следващия епизод от поредицата - човека, великия всемогъщия гений !

здравеите
наистина проблема с изсичането на горите в България е сериозен.по мои лични наблюдения ако не се направи нещо по въпроса до няколко години няма да останат гори в много райони в страната.аз съм от Русе и мога да кажа че поне половината град се отоплява на твурдо гориво-дърва и въглища.
виждам също и как всяка година никнат и никнат нови сечища.но досега не съм видял ново залесено място,поне където съм бродил из горите.единствено тази година има залесяване с 120000 дъбови фиданки и то в района на Природен парк "Русенски лом".обезлесяване с такива темпове наистина е пагубно за дивата ни флора.понеже съм млад(кандидат) ловец пак по мои наблюдения пагубно намалява и някои видове дивеч.за щастие други видове увеличават броя си,но специално за животните фактора за тяхното изчезване е сувсем друг-ходещ на два крака.
а специално за Бистришко бранище според мен колкото и нелогично да изглежда за някои е наи добре да се изсекат засегнатите дървета или така наречената "санитарна сеч".единствено така може да се спасят останалите незасегнати гори.пък и от икиномична гледна точка приходите от дурвения материал могат да се изразходват за залесяване или за благоустроиване на резервата.
НО винаги има едно "но" стане ли въпрос за такива работи а не само за това нашите "прекрасни" и необмисляни навреме(това е лично мое мнение) закони на позволяват да стане наи приемливото и благоприятно рещение на нашия(даден) проблем.

Ако причинителя е Ips typographus, едно бързо търсене по "Ips typographus" wood disaster върна 60 линка:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Yogi, вече не става дума за резервата, ами за Витоша :(
короядът вече е на Алеко!

По целия северен склон източно от пистата Лалето из иглолистния масив, който явно е от смърч, се забелязват кафеви петна от изсъхнали групи дървета... При запазване на миналогодишния темп на разрастване, това лято трбва да завладее масива на 100% и може би ще достигне или се доближи до Голи връх (струва ми се, че и там гората е предимно от смърч)... :/

Много добре се вижда от панорамното барче на хотел Морени - засегнатия масив е в дясно и е по- тъмен от този в ляво (на отсрещния склон). Т.е. за щастие не всички иглолистни масиви в този район са от смърч.
Едно от петната горе е доста близо до хижата и се вижда и от стената (пистата).

Мисля, че въпросът вече не е "Какво да се прави с резервата?" ами "Може ли да се направи нещо за Витоша?".

Не съм експерт, не знам какво може да се направи, но ме боли като гледам тези огромни и красиви дървета, които догодина може да не са вече живи...
Една огромна част от иглолистните гори на Витоша изглежда е предимно от смърч... това е истинска катастрофа за планината! Тя ще я преживее с или без помощ, но ще й трябват десетилетия - ако можем по някакъв начин поне да намалим този срок примерно от 50 на 20-30 години, би било много хубаво!

Не съм запознат как мигрира от дърво на дърво въпросният корояд, но от наличието на сравнително отдалечени огнища (без непосредствен контакт между засегнатите масиви), мога да предположа, че мигрира много лесно (да не би да умее да лети случайно?)... Мисля, че вече е очевидно, че тази напаст няма да спре от самосебе си, докато наоколо има нещо, което да яде, т.е. докато има смърч... Не е ли време да се търси помощ - ако не за друго - поне за залесяването, което е неминуемо, дори и само извън резервата?

Една от най-красивите смърчови гори в България е мъртва.

Компетентността на "еколози" като горния и нечистоплътните мераци за много, много писти на Витоша доведоха до този срамен резултат.

... От вратата ми почва пътека...

Надявах се някой да ми каже, че ме е хванала параноята (или, дай Боже, че Thanasimus formicarius се е намножил с пъти повече от Ips Typographus) ...но изглежда за жалост все-пак съм си наред, за разлика от гората.

Thanasimus formicarius се споменава като естествения враг на корояда Ips Typographus:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

отново да бъда обвинен в нечистоплътно поведение искам да прибавя няколко щриха от впечатленията си за някои професионални природозащитници и еколози, които са участвали във вземането на решението за пълна ненамеса, включително на парламентарни обсъждания. За пореден път преподчертавам - аз не съм сторонник на определен вид намеса оттук насетне, тъй като не съм специалист. Но смятам да напиша това, което съм чул и видял, защото някои от хората, отстоявали и осъществили пълната ненамеса, изглежда не са по-добри специалисти от мен.
По думите им това е първият случай в българската практика, в който в един резерват при естествено бедствие се е взело решение за пълен отказ от каквото и да е човешко въздействие. Споменаваха се успешни примери за предотвратени аналогични измирания чрез изнасяне на увредената от смерчове дървесина в "Парангалица". Основен теоретичен аргумент за логиката на пълната ненамеса - съвременните резервати опазват не конкретни популации и видове, а естествеността на процесите.
Първоначално пред мен се твърдеше, че в един строг резерват законът забранява всякаква намеса. Е, при пожар можело да се направи нещо, но при други беди - не. В следващ разговор цитирах действителното съдържание на въпросния закон и поисках обяснение защо съм бил заблуждаван и какво е основанието за избирателното тълкуване: попитах дали по смисъла на написаното на практика може да се вземе решение в един резерват да се използва, да речем, напалм. Последва неловко потвърждение, че всъщност да, и накрая беше признато, че законът позволява всякакви методи за борба, стига те да са научно аргументирани.
Същите ме разпитваха какво е моментното състояние на гората и след разказа ми възкликнаха "Значи всичко е отишло!", тъй като от 2003 не били стъпвали в "Бистришко бранище". Цитирам обяснението им за неинформираността им дословно, моля за извинение: "После обаче ми писна (с ударение на а-то в писна) и заебах работата.". Бе ми заявено също така, предавам точно: "Никой не е мислил, че проблемът ще излезе извън резервата.". След това признание последва размишление кои популации на застрашени и редки видове, които обитават смърчовите гори, може и да изчезнат вследствие ставащото във Витоша...
Други от аргументите на същите хора. Смърчовата гора в тази планина била вторична екосистема, повлияна от човека, и следователно малоценна, така че измирането й и замяната й със самовъзстановила се (съответно първична и ценна) гора било положителен процес. На въпроса ми от колко време съществува тази вторична екосистема (и съответно откога датира човешкото въздействие) отговорът бе "От повече от две хиляди години.". Следващ довод за това гората да бъде оставена да измре бе монокултурността й. Първичната екосистема представлявала смесена гора, много по-устойчива на бедствия от всякакъв характер и съответно след измирането на горите от смърч самовъзстановените екосистеми биха били пак смесени и много по-жизнени.
По думите на директора на Природен парк "Витоша" г-н Тома Белев измиращата гора ще съхне, гние и пада за период от 10 до 20 години. Какви други вредители и бедствия може да се развият в мъртвите гори все още никой не ми е обяснил. Дали, кога и доколко гората ще може да се възстанови без човешка намеса също не ми е известно. И няма как да ми е, тъй като научни наблюдения на процесите в резервата през последните горе-долу две години сякаш липсват.
Относно средствата за борба, щадящи природата и съвместими със Закона за защитените територии. В разговор с лесовъди ми бе заявено, че в самото начало е било възможно да се направи опит за спиране на развитието на короядите без сеч и твърде силно увреждане на екосистемите - чрез пръскане с инсектициди, белене на кората на увредените дървета и поставяне на феромонови примамки (те са безвредни за дърветата, пречат на възпроизводството на конкретните насекоми) в ограничена зона около ветролома. Този метод бе отхвърлен пред мен от споменатите по-горе природозащитници с мотива, че е щял да изтреби всички насекоми в и покрай ветролома и да има ефект и върху следващите звена в хранителните вериги. На питането дали пълното измиране на смърчовите гори няма да има далеч по-тежки последствия обаче отговор не бе даден...
До няколко дни ще проверя дали са готови заключенията на екологичната оценка, изготвяна за РИОСВ - София.
Дано новата година е по-щедра на добри новини:

Синева

Редактирано от Cинeвa на 06.01.05 05:25.

"Смърчовата гора в тази планина била вторична екосистема, повлияна от човека, и следователно малоценна, така че измирането й и замяната й със самовъзстановила се (съответно първична и ценна) гора било положителен процес. На въпроса ми от колко време съществува тази вторична екосистема (и съответно откога датира човешкото въздействие) отговорът бе "От повече от две хиляди години.". Следващ довод за това гората да бъде оставена да измре бе монокултурността й. Първичната екосистема представлявала смесена гора, много по-устойчива на бедствия от всякакъв характер и съответно след измирането на горите от смърч самовъзстановените екосистеми биха били пак смесени и много по-жизнени."


Това горното ме потресе, възмути и вбеси едновременно. Обяснението на шепа дебелогъзи некадърни и мързеливи бюрократи, които явно вземат заплати, за да не правят нищо.

Според теб може ли да се направи нещо в следните 2 направления:

1. Събраната от теб информация да бъде публикувана в някой от популярните ежедневници заедно с анализ кой, кога, какво и защо не е свършил. Още по-добре ако може да се изнесе по националната телевизия в някое от предаванията по горещи актуални теми като "БТВ репортерите" например.
Ако някой от клуба има познати журналисти може да помогне. Пък може да опиташ и направо да се свържеш с някой репортер от въпросното предаване. Те сигурно и сами търсят горещи теми от ежедневието за предаванията си.

2. Да бъде организирана някаква дискусия и да бъде принудено правителството поне в лицето на някой от официалните му структури като МОСВ или Министерство на Земеделието и Горите да се размърдат, да набележат мерки и да предприемат действия по поетапно разчистване и възстановяване / залесяване / на площите с вече мъртви гори. В крайна сметка това е работа на държавата, тъй като нейни структури не са си свършили работата в случая. По дяволите! Най-малкото трябва да уволнят няколко дебелогъзи, незаинтересовани висши чиновници. Тук евентуално може да помогне и Златна с нейните връзки със "За земята". Може би те вече и да са се опитвали да направят нещо по въпроса. Поне да се координират с тях евентуални бъдещи действия.

но тук в 2-3 теми имаше доста подробно писане за Бистришко бранище, благодарение на Синева, който се заинати и изтръгна доста информация от разните институции. Малко е да се каже, че историята е потресаваща и възмутителна. Такива доводи не стават и за смокинов лист. Писани са като за абсолютни дебили или за абсолютно незаинтересовани. Освен това мераците за лесни пари идеално пасват с космическия мързел на родноти ни чиновничество!

... От вратата ми почва пътека...

повтарям, БЪРЗАТА екологична експертиза още я няма, нали!?

... От вратата ми почва пътека...

Не! Нищо не съм пропуснал! Следил съм всички теми, но не съм писал никъде защото смятах, че няма да бъда полезен с нищо повече от изразена съпричастност.

Но думите, които цитирах в червено в предното си мнение наистина ме вбесиха. Трябва да си страшно безочлив, нагъл и абсолютно незаинтересован за да се опиташ да оправдаеш собственото си бездействие по този начин.

Дадох някои идеи, които не чак толкова блестящи, но повече от това не ми ражда главата. Смятам, че след като Синева положи толкова усилия да извлече и систематизира огромно количество информация може би ще има още малко хъс да направи тази информация публично достояние на една по-широка аудитория. Пък белким някой идиот-бюрократ се постресне и задвижи
ръждясалите институционални механизми.

Според теб може ли да се направи нещо в следните 2 направления:

1. Събраната от теб информация да бъде публикувана в някой от популярните ежедневници заедно с анализ кой, кога, какво и защо не е свършил. Още по-добре ако може да се изнесе по националната телевизия в някое от предаванията по горещи актуални теми като "БТВ репортерите" например.
Ако някой от клуба има познати журналисти може да помогне. Пък може да опиташ и направо да се свържеш с някой репортер от въпросното предаване. Те сигурно и сами търсят горещи теми от ежедневието за предаванията си.

Уверен съм, че когато горите около център "Алеко" придобият изцяло кафяв цвят, скандалът ще излезе извън немногобройните групи на специалистите и овластените институции и ще придобие публичност. От една страна за този проблем трябва да се говори, но от друга се опасявам, че емоционалното отношение на неспециалисти като мен може да бъде употребено като инструмент за налагане на определено решение на ситуацията, което да бъде по-вредно от досегашното бездействие.
Направих опит да накарам една частна национална телевизия да се занимае с бедствието, но напразно. От мен бе поискано да издиря, систематизирам и изложа пред камера информацията по случая и освен това да организирам група от протестиращи, които да бъдат заснети на фона на измиращите дървета. Важно условие бе да представя ситуацията като конфликт на две противоположни тези. Да се очаква да свърша по-голямата част от работата на журналистите, да режисирам протест неясно срещу какво и кого, като елементаризирам един проблем с много измерения до противопоставяне на черно и бяло, при това да говоря от позиция на неспециалист и то преди да съм получил официална информация какво е състоянието на горите и какво може да се направи - това бе несериозно. Отказах.
От септември 2004 досега все още не съм успял да получа документ, който да обобщава настоящото положение и да предлага възможни решения. Когато такъв се появи (а именно резултатите от "бързата" екологична оценка), той ще бъде изпратен до някои медии.


2. Да бъде организирана някаква дискусия и да бъде принудено правителството поне в лицето на някой от официалните му структури като МОСВ или Министерство на Земеделието и Горите да се размърдат, да набележат мерки и да предприемат действия по поетапно разчистване и възстановяване / залесяване / на площите с вече мъртви гори. В крайна сметка това е работа на държавата, тъй като нейни структури не са си свършили работата в случая. По дяволите! Най-малкото трябва да уволнят няколко дебелогъзи, незаинтересовани висши чиновници. Тук евентуално може да помогне и Златна с нейните връзки със "За земята". Може би те вече и да са се опитвали да направят нещо по въпроса. Поне да се координират с тях евентуални бъдещи действия.

Такава дискусия по думите на проф. Димитър Пеев, директор на Института по ботаника към БАН и ръководител на групата, извършваща бърза екологична оценка за РИОСВ - София, предстои. Ще се опитам да осведомя форума и да присъствам, дано за часа и мястото на провеждането й да не се наложи да подавам поредно заявление за достъп до обществена информация...
Трябва да направя уточнението, че не г-н Тома Белев, директор на Природен парк "Витоша", е "професионалният природозащитник и еколог", заявил описаните в предишното ми мнение аргументи в подкрепа на пълната ненамеса. Авторът им е не чиновник, а деец на неправителствена организация. Любопитен съм дали НПО носят някаква отговорност за последствията в случаите, когато предлагат и осъществяват грешни идеи чрез натиск върху власти, научни институции, стопански субекти и гражданство?

Поздрави:

Синева

Редактирано от Cинeвa на 06.01.05 19:14.

Виждам че не си си губил времето, което ме радва. Радва ме, че има хора като теб, които се опитват да се борят за на пръв поглед обречени каузи.

Тъжно и тягостно ми стана да науча това, което си писал за частната национална телевизия, без значение дали тя е бТв или НТВ. Дори и журналистите ги мързи вече и са се изтарикатили да си изкарват хляба на гърба на другите. Какво да говорим за гражданска позиция?

Ами значи за момента няма какво да се прави... ще чакаме нова информация по въпроса от тебе.

Поздрави

За съжаление е така!
Прав си - търсят ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ, а не търсят ИСТИНАТА!
Това е абсурда на мас-медиите и на т.н. им култура...
Прав си, че всичкия шум, който предстои да се дигне най-късно до есента, може да развали повече, отколкото да поправи...
Затова колкото по-рано и по-задълбочена информация се натрупа до тогава, толкова по- голяма е вероятността тя да предотврати безумните реакции на политиците и институциите, които могат да последват след медийната истерия, ако няма на каква база да вземат решенията си.

Затова - призовавам всички, които могат да кажат нещо съдържателно по темата, да го направят - щом никой от тези, на които това им е работата не го прави, може да се опитаме всички ние, които обичаме природата и планината, и най-вече ИСТИНАТА, да го направим вместо тях, доколкото ни стигнат силите - все ще е повече от нищо и все трябва да е от полза!



Ако някой познава разпространението на дървесните видове в 10-20 км около засегнатите райони, нека напише тук, това е много ценна информация, за да се оцени риска от по-нататъшно разпространение на епидемията.

Ако някой знае кога, как и кой части на Витоша са били залесявани - нека разкаже - това може да е поучително.

Ако някой има време да се разходи из изсъхналите гори - нека разкаже какво е видял, да покаже снимките, които е направил на гората, на насекомите.

Интересно е дали и колко се въди и полезния бръмбар, който се храни с корояда.

Интересно е какво става с животните в резервата - мигрират ли и в какви посоки?

Интересно е дали вече се забелязват признаци на ерозия, пресъхват ли извори, поточета, реката (тези едва ли още, но рано или късно ще се появат)?

Растат ли млади дървета, колко и от какви видове са?

Връщайки се пак на това мнение, и четейки написаното

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нещо много нафталинена е тази статия, нищо че е с онзидешна дата.

НЕ Е ВЯРНО, че короядът продължава със забележими темове да унищожава смърча на Витоша!
Почти от самото начало на епидемията следя внимателно пораженията и много се бях притеснил за оставащата жива гора.
Без съмнение, тази година на практика НЯМА нови засегнати територии от страната на Алеко. Вероятно и от стрната на Офелиите няма, но за там нямам лични наблюдения.

Не съм специалист, но в интернет прочетох, че типографа има естествен враг - друг подобен бръмбар, за който никъде не съм чул да се споменава по повод на витошния случай. Но логично е щом тук се въди корояда, да се въди и вида, който се изхранва с корояди. А бумът в популацията на ips typographus, макар и с известно закъснение задължинелно следва да доведе до бум в популацията и на thanasimus formicarius или на друг подобен хищник, ако има такъв. Не вярвам типографа да е измрял през зимата - не мисля, че имаше условия за това, а и той добре се крие не само под кората, но и в земята на топло. Някой го е спрял - негов естествен враг, най-вероятно именно thanasimus formicarius...
Затова смятам, че в близките няколко години не следва да очакваме короядна опасност. После, когато хищникът унищожи масово короядната популация, и неговата ще претърпи упадък, корояда ще се поувеличи, хищника - след него и т.н. на вълни, но вероятно с бързо затихваща амплитуда. Накрая пак ще се стигне до устойчиво равновесие, стига междувременно да не се случи някакво ново бедствие. При всяко положение, числеността на короядите и на враговете му трябва да се следи непрекъснато и при нужда да се взимат съобразени с естествените условия решения (за количество и места на феромонните капани и т.н. и т.н.)
Но да се говори с лека ръка за масови сечи - НЕ! НЕ БИВА!
Защото много добре видяхме какво стана при "санитарната" сеч от "Алеко" до "Лалето" - изсякоха колкото сухи дървета, толкова и ЖИВИ! Ще кажат че не са, ама всички ги видяха! Оставили са малко сухи дървета, не знам защо - да бяха доизсекли тях (не че се налага, те са на 100 метра от пътеките и на никого не пречат, дори и на гората) вместо да секат живите наред...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Митко, не знам от кога е твоята информация-наблюдение, но в неделя имах възможност да огледам смърчовата гора от високо - "на око" почти половината от смърчовата гора в Бистришко бранище е изсъхнала...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хм, извинявай, но ти май не си се качвал скоро на Витоша.
Бистришко бранище е в това положение от по-миналата година и от тогава насам аз лично не съм забелязал значима промяна.
Засегнатите участъци наистина са ОГРОМНИ!
Според мен доста повече от половината от площта на рзервата.
Има големи петна (гората е като покрита с огромна маскировъчна мрежа) и по рида източно от Витошко лале, има голими петна и между пистата и Алеко (за това посах в продния пост - в този участък обезлесиха доста грубо, с което не съм съгласен).
Но не съм видял новоизсъхнали дървета от миналото лято насам. Това не значи, че няма такива, но определено значи, че бройката им е незначителна.

Гарантирам ти, ако короядът напредваше и през последните две години както през по-предните две, вече щеше да е стигнал до Люлин, но такова нещо не се случи. Епидемията приключи засега. Остава да дадем шанс на гората да израсте отново. Не казвам, че трабва да се залеси изкуствено и резервата, а само, че не трабва повече да се допускат злоупотреби и евентуална неуместна човешка намеса като голага сеч и на живи дървета покрай мъртвите в гората край Алеко.

Горите са жизненоважни не само за диват природа, но и за обитателите на близките и далечни градове и села. Време е всички а проумеят това и да се отнасят с респект към природата, от която ЗАВИСИМ всички ние, качеството на живота ни, както и самия ни живот.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

С тези изсъхнали, проядени дървета заради корояда в съчетание с някои пишман туристи, които не издържат без цигара и 1 час и после я хвърлят където и падне и особено със съчетание с най-голямата суша и най-високите температури за Софийското поле, които се очакват този месец бих направил прогнозата, че Витоша поне (дай Боже), ако не я сподели съдбата на Атинската витоша - Парнита (Париняс), то най-малкото ще има огромен пожар....

Сухите дървета са сравнително в страни от туристическите пътеки.
Мъртвата дървесина постепенно става пореста и задържа влага (докато се изпари - според дъждовете и слънцето).
Цигара не може да запали директно дърво, било то и сухо - първо ще запали суха трева и храсти, а после сигурно е все тая дали е мъртва или жива гората, огъня не избира.
Така че, едва ли короядът е завишил много опасността от пожар според мен.
Опасността идва основно от съзнанието и поведението на туристите. А то надявам се, отива поне на малко по-високо ниво при вида на пораженията от корояда. Не ни стига естественото природното бедствие, ами и изкуствени да си навличаме. Затова, ако обичаш, не прави повече такива прогнози, не наливай масло там, където не искаме да пада искра!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за съжаление

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

31 юли 2012, 08:30

Теодор Тодоров, лесовъд: Столичани трябва да запазят активната си позиция за Витоша

Вече четири години "Инициативна група Витоша" работи по различни проекти в една посока – подпомага възстановяването на българската гора. Водещо правило на сдружението е това да се случва винаги съобразно естествените природни процеси. Досега са успели да спасят около 600 ха увредени гори с над 1,5 млн. нови дръвчета. Тяхно дело е и интерактивна карта за състоянието на горите в България, а на дневен ред сега са проектите им за спасяване на видрата в Западните Родопи и опазването на горския генетичен фонд – създаване на генна банка за редки горскодървесни видове и възстановяване на приоритетни горски местообитания от мрежата "Натура 2000" в България.

Успяхме да хванем едно от основните действащи лица, Теодор Тодоров, "на терен", за да си поговорим, разбира се, за нея – гората.

Има ли нужда гората у нас от човешка намеса и ако да – защо се налага тя?

– Искаме или не, човешката намеса в гората е неоспорим факт - независимо дали е директна (изсичане, опожаряване и т.н.) или индиректна - от причинените от човека загуби в биологичното разнообразие, замърсяването и промените в климата. Всичко това оказва сериозно влияние върху горските екосистеми. Според мен в момента незасегнати от човека гори на практика няма.

Стопанисването и намесата са неизбежни, ако искаме устойчиви и жизнени гори, които да ни носят социални и екологични ползи в дългосрочен план. Природосъобразното лесовъдство се занимава не с въпроса дали, а с това до каква степен, по какъв начин и в кой момент да се намесим.

В общественото пространство обикновено се представят и защитават крайни гледни точки, като трудно се търси и постига баланс между различните позиции. Всички имаме нужда от чист въздух, вода и съхранени екосистеми, но същевременно ползваме дървесина за жилищата и мебелите си, дърва за отопление и хартия. Така че и двете позиции от типа на "не пипайте гората" или "гора има много, колкото и да я сечем, тя сама ще си порасне" за мен са твърде крайни и едностранчиви.

Проблемът е, че твърде често политически или икономически интереси, както и натискът от различни обществени групи, пречат на лесовъдите да си вършат качествено работата.

[...]

Налага ли се човешка намеса в резерватите и кога?

– На този въпрос е трудно да се отговори еднозначно, тъй като управлението на една екосистема или защитена територия е свързано с нейния режим и съответните управленски цели.

Моето лично мнение е, че като цяло човешка намеса в резерватите не трябва да има, но при възникване на природно бедствие, което може да унищожи изцяло обектите на защита и опазване в тази територия, бездействието е неприемлив вариант.

[...]

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите