Интересно ми е какво ви привлича, какво не ви харесва, бихте ли я сменили с нещо друго?
За мен: влече ме свободата, не ми харесва това, че е хамалогия. Затова го правя само когато е много изгодно финансово.

Много ме кефи, направо се размазвам. Стигнах дотам, че да се дразня, когато се зададе някакво семейно пътуване за няколко дни или други подобни мероприятия. Вземам си скришом лаптопчето в багажа и се оправдавам с главоболие или слънчева алергия и се потапям в любимото ми занимание. Което, съзнавам, е малко тревожно.

Против хамалогията са измислени инструменти за CAT. А ако си свободен, няма да взимаш хамалски работи - освен когато не са много изгодни финансово ;)

И аз съм горе-долу така. Много ми харесва това, че непрекъснато научавам нови неща, че успях да превърна любимото си занимание - четенето - в професия и че благодарение на това непрекъснато попадам на нови и интересни книги. Харесва ми, естествено, и това, че мога сама да определям работното си време и не ми се налага да се отчитам пред някого какво съм свършила за деня. Но същевременно гледам да нямам пропуснат ден, всеки ден да имам по нещо преведено, дори да са само няколко страници. И аз направо се дразня, когато се появи нещо, заради което се налага да не работя един ден. До това с лаптопа в багажа още не съм стигнала, просто защото все още нямам лаптоп, но предполагам, че ако имах, щях да правя същото. Разтапям се от кеф, като работя, и... някой беше пуснал тема с въпрос за броя на работните часове - аз не ги броя, защото просто губя представа за времето. Никога не бих си сменила професията, макар че, признавам, и в нея понякога има изнервящи моменти.

Oh, tell me how many roads must a man walk down, before you call him a man...

Редактирано от denny на 12.06.07 16:50.

Вкъщи са много маймуни на клона/компютъра, затова се принудих да взема на изплащане. Точно за този тип работа е много удобно.

кефи ме това, че не се налага да се обличам с някакво офис-облекло /костюми, спец. обувки и т.н.- много мразя да не се чувствам удобно в дрехите си:-)/. кефи ме и свободата да си разпределям аз времето /не че в момента успявам да го направя, защото напоследък просто ме затрупват с работа, но все някак се справям/, да не трябва всяка сутрин да ставам рано и да ходя на работа и т.н. вместо да бързам за офиса или закъдето и да е, мога да си работя и да си пия кафето:-). един от минусите е обаче, че по някой път чувствам как се десоциализирам... не знам дали ви се е случвало, но като се замисля от време навреме, се оказва, че кръгът от хора около мен е адски стеснен /не че ми липсват клюките на кафене по 3 часа, но на моменти започвам да се плаша..../, а и вкъщи все ме обвиняват, че само преводите гледам и че моето не е работа като на нормалните хора- да излязат в 17 от работното си място и да не мислят за работата до следващия ден, а ако мога и в леглото ще вкарам компютъра......

Да, и това също. Абсолютно си прав/а. Това също са едни от нещата, които и на мен ми допадат в тази професия - това, че не се налага да се обличам официално и най-вече това, че мога аз сама да си разпределям времето. Вярно е и другото - че ми остава страшно малко време за излизане и срещи с други хора. Изобщо този постинг все едно аз съм го писала - включително и това за затрупването с работа и упреците, че само преводите си гледам. Но да ти кажа - харесва ми. Винаги съм искала да правя точно това, кефя се невероятно, когато работя, а на когото не му изнася - просто да си гледа работата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сещам се да ви попитам, на ден средно по колко часа превеждате? А събота и неделя налага ли ви се често да работите?

Ами тази тема за часовете май беше обсъждана отделно. Аз например работя по около осем часа на ден, но зависи; случвало ми се е да работя и по дванайсет. Зависи от темата и степента на трудност на превода, и, разбира се, от срока, за който трябва да приключа. Обикновено работя и в събота и в неделя, не точно защото се налага, просто още от самото начало си създадох навик да работя през цялата седмица и се чувствам комфортно така.

Oh, tell me how many roads must a man walk down, before you call him a man...