Интересно ми е какво ви привлича, какво не ви харесва, бихте ли я сменили с нещо друго?
За мен: влече ме свободата, не ми харесва това, че е хамалогия. Затова го правя само когато е много изгодно финансово.

Много ме кефи, направо се размазвам. Стигнах дотам, че да се дразня, когато се зададе някакво семейно пътуване за няколко дни или други подобни мероприятия. Вземам си скришом лаптопчето в багажа и се оправдавам с главоболие или слънчева алергия и се потапям в любимото ми занимание. Което, съзнавам, е малко тревожно.

Против хамалогията са измислени инструменти за CAT. А ако си свободен, няма да взимаш хамалски работи - освен когато не са много изгодни финансово ;)

И аз съм горе-долу така. Много ми харесва това, че непрекъснато научавам нови неща, че успях да превърна любимото си занимание - четенето - в професия и че благодарение на това непрекъснато попадам на нови и интересни книги. Харесва ми, естествено, и това, че мога сама да определям работното си време и не ми се налага да се отчитам пред някого какво съм свършила за деня. Но същевременно гледам да нямам пропуснат ден, всеки ден да имам по нещо преведено, дори да са само няколко страници. И аз направо се дразня, когато се появи нещо, заради което се налага да не работя един ден. До това с лаптопа в багажа още не съм стигнала, просто защото все още нямам лаптоп, но предполагам, че ако имах, щях да правя същото. Разтапям се от кеф, като работя, и... някой беше пуснал тема с въпрос за броя на работните часове - аз не ги броя, защото просто губя представа за времето. Никога не бих си сменила професията, макар че, признавам, и в нея понякога има изнервящи моменти.

Oh, tell me how many roads must a man walk down, before you call him a man...

Редактирано от denny на 12.06.07 16:50.

Вкъщи са много маймуни на клона/компютъра, затова се принудих да взема на изплащане. Точно за този тип работа е много удобно.

кефи ме това, че не се налага да се обличам с някакво офис-облекло /костюми, спец. обувки и т.н.- много мразя да не се чувствам удобно в дрехите си:-)/. кефи ме и свободата да си разпределям аз времето /не че в момента успявам да го направя, защото напоследък просто ме затрупват с работа, но все някак се справям/, да не трябва всяка сутрин да ставам рано и да ходя на работа и т.н. вместо да бързам за офиса или закъдето и да е, мога да си работя и да си пия кафето:-). един от минусите е обаче, че по някой път чувствам как се десоциализирам... не знам дали ви се е случвало, но като се замисля от време навреме, се оказва, че кръгът от хора около мен е адски стеснен /не че ми липсват клюките на кафене по 3 часа, но на моменти започвам да се плаша..../, а и вкъщи все ме обвиняват, че само преводите гледам и че моето не е работа като на нормалните хора- да излязат в 17 от работното си място и да не мислят за работата до следващия ден, а ако мога и в леглото ще вкарам компютъра......

Да, и това също. Абсолютно си прав/а. Това също са едни от нещата, които и на мен ми допадат в тази професия - това, че не се налага да се обличам официално и най-вече това, че мога аз сама да си разпределям времето. Вярно е и другото - че ми остава страшно малко време за излизане и срещи с други хора. Изобщо този постинг все едно аз съм го писала - включително и това за затрупването с работа и упреците, че само преводите си гледам. Но да ти кажа - харесва ми. Винаги съм искала да правя точно това, кефя се невероятно, когато работя, а на когото не му изнася - просто да си гледа работата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сещам се да ви попитам, на ден средно по колко часа превеждате? А събота и неделя налага ли ви се често да работите?

Ами тази тема за часовете май беше обсъждана отделно. Аз например работя по около осем часа на ден, но зависи; случвало ми се е да работя и по дванайсет. Зависи от темата и степента на трудност на превода, и, разбира се, от срока, за който трябва да приключа. Обикновено работя и в събота и в неделя, не точно защото се налага, просто още от самото начало си създадох навик да работя през цялата седмица и се чувствам комфортно така.

Oh, tell me how many roads must a man walk down, before you call him a man...

Направо работата те опива, опива те повече от алкохол, повече от никотин. Като се овлека да работя, забравям за всички неприятни неща. Откъсвам се от света (от околните - семейството ми) и мисля единствено върху материята. Не бих казала, че професията ме изолира, тъй като по-често ми се налага да се чувам с този или онзи приятел. Чисто от професионална гледна точка все имам за нещо някого да питам. Почивните дни ми са за преводи, да. Но се случва и страшно да искам да изляза да гледам реката, небето, природата. Това ме отморява. И аз ви подкрепям в мнението за облеклото, в къщи с нещо меко и приятно, без високи токчета, без часовник и прочие неприятни дразнители. Съпругът ми разбра, че това ми доставя удоволствие да правя, не страда вече от липса на вниманието ми, но в началото изживяхме кризисен момент. Бях свикнала да му обръщам повече внимание... И аз бих тръгнала с лаптопа на почивка, защото се чувствам зависима, като онези зависимите от дрога. Не че без него не бих могла да прекарам, но така съм се сляла емоционално, че наистина ще ми липсва. Не че е най-важен той, разбира се че семейството е №1, но ... и

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за интересната тема, Сврака!
Аз също много обичам професията си. Плюсовете са ясни, да поговорим за минусите.
Първо, ако си фрилансер, съществува риск да не ти платят. Аз в момента се пека на бавен огън - чакам един хонорар, а отсреща не дават никакви признаци на живот.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Алексия, често чета твои постове и моля те не се сърди, правиш правописни грешки, което считам за недопустимо - пише се увличам, не овличам.
Ще кажеш в бързината се случва, но твоите не са от бързина, струва ми се.
Пак казвам, без никакви лоши чувства !

Въпрос на Ваше мнение! Че е от бързина, от бързина е, понякога от недоглеждане е (стигала съм бързина от 480 чисти удара в минута, засечено на състезания...). Този пост го писах късно, когато съм се изтощила, надявам се да проявите разбиране, понякога ме мързи в неофициални текстове да слагам кавички, това хич не означава, видиш ли - е неграмотност. Остава и двоеточията и тиретата и тях да пиша... Както и да е, не го приемам за обида, за основателна забележка и никому не дължа обяснение, защо така съм го изписала, а не иначе. От друга страна харсвам сайта и ако на някому с малко съм успяла да помогна смятам, че е по-ценно, от това, че грешно нещо съм изписала. Смисълът на сайта е обмяна на опит според мен и взаимопомощ!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А пропо, колеги - болките в гърба и кръста (а освен тях и в ръцете - пръсти и сухожилия и в тила) - нещата при мен вече вземат доста неприятно развитие, та реших да попитам: правите ли нещо по-специално по въпроса (като изключим, разбира се, редовни паузи и прочие)? Дано да не прозвучи като разговор между пенсионери на опашка или в аптека.... И нещо друго - преди време някой май беше споменал нещо за професионалните застраховки (или бъркам?) - отнася се за колегите, които сме регистрирани на свободна практика като преводачи - някой сключвал ли е такава "Застраховка професионален риск" или "Професионална нетрудоспособност"? Не съм проверявала дали точно така се казват у нас, в Германия са така (втората). В течение ли сте с развитието по въпроса?
А към колегата, който не си е получил хонорара - полезен опит - просто пуснете едно въпросче тук във форума, да речем "Някой има ли горчив опит с изплащането на хонорари от бюро/ фирма ....?" Помага - поне на мен преди доста време ми помогна, защото и те четат тук. Когато се обадих след определените дни, ми казаха да заповядам да си получа хонорара и се извиниха за закъснението. Но обичайната практика е минимум 14 дни след предаване на превода или в началото, респ. в края на месеца.

Не ми се търси в момента, ама поразгледай се назад из темите - имаше една доста обширна тема за болежките - мисля, че ще ти е полезна.

Eстествено че ми харесва - иначе щях ли да я работя.....
Най-много ми харесва разнообразието и това че никой не ми виси на главата - нещо като шеф или досадни колеги......не бих могъл да работя и една седмица на работно време от 9 до 5 затворен някъде и с куп досадни колеги, още повече колежки....
аз съм си на принципа на вълка, дето му е дебел врата....знаете защо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Май съм прегорял в професията (burnt-out).

Не ми се превежда вече. 27 години все това правя и ми е писнало, май.

А да не говорим за професиоаналните деформации. Прибирам се веднъж вкъщи, жена ми ми връчва някво писмо на английски и аз започвам автоматично и веднага, още преди да съм седнал на стола, да и го превеждам на глас (тя е с други езици)... А жената: "Не, Авенце, писмото е до теб. Не ме интересува какво ти пишат."
Друг случай: вика ме синът ми в стаята си да ми покаже някакъв си клип на компютъра си. Пуска ми го, аз почвам веднага и без замисляне "превод в ефир". Не за това ставало дума. Детето го разбрало текста. Искало да ми го покаже само защото е смешно клипчето...

Абе...

Все е тая.

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

А, да, това е другата страна на въпроса. Аз съм от доста по-малко години в професията, но вече започвам да забелязвам и при себе си някои професионални деформации. Като чета преводна литература, първата ми работа е да погледна кой е преводачът и все по-често се улавям, че следя не толкова сюжета, колкото превода. И понякога доста се ядосвам...

Oh, tell me how many roads must a man walk down, before you call him a man...

Да, харесва ми и затова съм я избрала и вече все така повече от 15 години...
Харесва ми поради много от гореизброените причини - че разполагаи с времето си, че никой не ти виси над главата или те разсейва поради това, че не може да измисли нищо смислено, което да прави, харесва ми поради това, че можеш сам да се доказваш и да определяш цената на труда си според сложността на работата.

А и да, и при мен се наблюдават наченки на деформации - когато чета преводна литература, търся информация за преводача и често се усещам как търся варианти за по-инакъв превод.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите