Преводач съм и някак се чувствам задължен да взема отношение.
Имам два случая на активна намеса по повод преводи.
Веднъж беше след мой, когато редакторката си беше позволила да "пипне" яко на доста места. Естествено, не бях уведомен и останах изненадан след излизане на книгата. Не се сетих да възразя тук, но постъпих иначе: за няколко часа направих анализ на несъгласията си с нейния избор и го предадох в писмена форма на издателя. Мисля, че повече не работи за тях.
Вторият случай е по-различен. Бях на море. Изчетох каквото имаше и опрях до книга, която бях чел в оригинал. Може би заради любимия ми автор помнех (все още) доста неща. Преводът ме потресе - през няколко страници имаше примери на гафове, достойни за публикуване във вестниците. Може би защото разполагах с много свободно време, седнах и нашарих книгата с молив (тя и без това в този си превод не ставаше за повторно четене). Когато се върнах в София, без да обяснявам я дадох на издателя (същия от предния пример). Разбрах, че когато й го дали да го прочете й призляло. Повече не съм я виждал да превежда за тях.
Впрочем, аз май съм сред малцината, които си правят труда да погледнат преводача на книгата, преди да я купя. И има имена, които са ме разубеждавали.
С две думи: искам да кажа, че човек трябва да бъде pro-active. Иначе надежда за оправия хептен няма.
А що се отнася до това да не "хапем ръката, която ни храни". Хм... любопитно какво щяха да правят издателите, ако ги нямаше преводачите. Сигурно щяха сами да си превеждат, а? Или какво...? Може би да постъпваме като героя на Уайлд: "Ако мисля за някого нещо лошо, правя това право в очите му".

Ambivalent? Well, yes and no.

Само да ти кажа какво според мен биха правили издателите без преводачите:

Книгите биха били превеждани от ЛОШИ преводачи (не че и сега не го правят де) ;)

Teamwork is essential; it gives the enemy other people to shoot at.

Оценявам парадоксалния изказ.
Което ме навежда на случка с личното ми участие.
Преди 1000 години бях в Африка (Нигерия). Един ден след лекции се върнах в мотела, където ме бяха настанили, отидох изпотен в ресторанта и си поисках бира. "Няма" - отговори ми сервитьорът. "Ама как няма, нали я виждам там, зад бара". "А онова ли? Не става - нямахме ток и не е студена".
С две думи: Като няма бира, ще пием топла бира.
А топлата бира ми припомня един виц... Началникът вика служител и го пита: "Ти нали не обичаш топла бира и потни жени?". "Ами... не обичам" - неуверено отговорил човечецът. "Отлично. Тогава излизаш в отпуск през зимата".
По-добре да спирам, че кой знае какво още ще се сетя.

Ambivalent? Well, yes and no.

Редактирано от ivz на 01.09.04 14:15.

...пасажът с аха-да-стане-свалката между cheerful fairy и senior wrangler в hogfather е издялан с голямата тесла... всички сцени с просяците... финалът, както вече се спомена... под ръка са ми и двете книги - английската е над 400 страници, българската е малко над 300 при практически еднакъв кегел... това към талиесин също, да не отговарям поотделно
мисля, че последният континент също е пострадала много тежко... аз поне останах в недоумение

...sleepwalking to the gallows...