Nai-ljbim za sega, na men i na cqloto mi semeistvo
Kak shte go napravim?
S obem!
Replikata e na Kovchejnika

"В закусвалнята на Боргъл бяха решили да вмъкнат в менюто тази вечер и салати.Най близката зеленчукова градинасе намираше поне на петдесетина километра от Света гора.
- Туй к`во е? - попита един трол и размаха нещо увиснало и кафяво.
Готвачът Фрунткин се престраши да изкаже дагатката си.
- Маруля? - Взря се отблизо. - Да, бе, маруля
- Ама е кафява.
- Тъй, тъй! Зрялата маруля си е кафява - припряно заяви джуджето. - Тъй се познава, че е зряла.
- Требе да е зелена.
- Бъркаш я с доматите - възрази Фрунткин.
- А това, лепкавото, какво е? - попита един мъж от опашката.
Фрунткин се изпъна в целия си еднометров ръст.
- Туй пък е мъйонезъ. Сам я направих. По книга.
- За книгата не знам - промърмори човекът и побутна месивото с пръст. - Но не си сложил олио, яица и оцет, нали?
- Тя ни е специалитетът на деня - пахвали се Фрунткин.
- Ясно. Само че сега се нахвърля върху марулята ми.
Джуджето сърдито стисна дръжката на черпака.
- Ей, слушай...
- Всичко е наред - увери го клиентът. - Плужеците по марулята я бранят храбро."

Подвижни образи

Малко е дългичко...

"...Виж какво, това е само танц, ясно?Правиш го за кеф.
- КЕФ...
- Именно. Да-да, да-да,да...шут!
Мълчанието отзад натежа.
- И КОЙ Е ТОЗИ КЕФ?
- Кефът не е някой, кефът е каквото сам си направиш.
- ЗНАЧИ СЕГА СИ ПРАВИМ КЕФА?
- Така си мислех доскоро - неуверено промълви негова светлост.
Гласът зад ухото му го безпокоеше незнайно защо. Струваше му се, че прониква направо в мозъка му.
- И КАК СИ ПРАВИМ КЕФА?
- Ето така!
- ЗНАЧИ БУЙНОТО ПОДРИТВАНЕ Е КЕФ?
- Е, поне част от кефа. Шут!
- И СЛУШАНЕТО НА СИЛНА МУЗИКА В СПАРЕНИ СТАИ ЛИ Е КЕФ?
- Може да бъде.
- А КАК СЕ ПРОЯВЯВА ТОЗИ КЕФ?
- Ами как...Я чуй, или се кефиш, или не, няма защо да питаш, трябва да ти идва отвътре, ясно? Ти как попадна тук впрочем? Приятел ли си на Патриция?
- ДА РЕЧЕМ, ЧЕ ЧЕСТО МИ СЪЗДАВА РАБОТА. СМЕТНАХ, ЧЕ Е ВРЕМЕ ДА НАУЧА НЕЩО ЗА ЧОВЕШКИТЕ УДОВОЛСТВИЯ.
- Като те слушам, още много има да учиш.
- СЪЗНАВАМ ТОВА. МОЛЯ ВИ ДА ИЗВИНИТЕ МОЕТО ДОСТОЙНО ЗА СЪЖАЛЕНИЕ НЕВЕЖЕСТВО. ИСКРЕНО ЖЕЛАЯ ДА СЕ ПОУЧА. МОЛЯ ВИ, КАЖЕТЕ МИ - ВСИЧКИ ТЕЗИ ХОРА КЕФЯТ ЛИ СЕ?
- Да!
- ЗНАЧИ ТОВА БИЛ КЕФЪТ.
- Радвам се, че разнищихме въпроса. Внимавай с този стол! - сопна се лорд Родли, който вече изобщо не се кефеше и се чувстваше непоносимо изтрезнял.
Гласът зад него мълвеше:
- ТОВА Е КЕФ. ДА ПИЕШ ИЗЛИШНО Е КЕФ. НИЕ СИ ПРАВИМ КЕФА. ТОЙ СИ ПРАВИ КЕФА. ТОВА Е ВСЕ НЯКАКЪВ КЕФ. КАКЪВ КЕФ САМО!"

Морт



Пристрастена съм към живота.Увлякох се на млади години и не искам да се отказвам от този порок.

-Нали си годен за работа, господин Бил Порталски?(...)Ти умееш ли да косиш?
-СПОРЕД МЕН ОТГОВОРЪТ НЕСЪМНЕНО Е "ДА", ГОСПОЖО ФЛИТУЪРТ.

Из "Подвижни образи"


- А защо във филмите на господин Дилбър светът около героите винаги е обезумял?
Сал присви очи.
- Защото господин Дилбър - заръмжа той - е извънредно наблюдателен човек.

Head and shoulders на сапун!

^_^

n3va tru5 d4 und3d

Добро

Ноби: "Жена съм едва от 30 минути, но вече мразя тия свине мъжете"

Ако сега се разровя из книгите, за да търся любимите си лафчета, така ще се улисам, че ще забравя не само какво всъщност търся, ами че и изобщо търся. И си помислих, че е по-добре да се разровя из главата си...това, което е там със сигурност ми е най-любимото.

...И стражата се появи твърд като едноседмична филия хляб...
Джуджето извади една брадва, която щеше да прибави и тетанус към останалите ужаси на битката.
Той се ухили така, сякаш е погледнал сериозно на живота и е схванал шегата /това е жестоко!!!/

А когато Двуцветко си прави снимка с всички бандюги и изверги в Пробития барабан, захапал нож между зъбите и с такава усмивка, “сякаш са се сбъднали всичките му мечти”
По-късно, когато друидите се оптиват да принесат Бетан в жертва, Двуцветко се изправя из зад камъка,зад който се е скрил и започва да говори неразбираеми неща, из които Рисуинд успява да улови само “орехи и цветя”

Коен Варварина:
-ех, да бях с 10 години по-млад.....
-и какво?
-щях да шъм на шедемдешет и шедем

Ворбис беше от тия хора, които те е страх да попиташ за какво мислят, за да не би да се обърнат много бавно и да кажат “За теб”

Ние се намираме в открито море насред гръмотевична буря с огромна медна топка на борда. Благодаря ти, Ърн!

-но ти си всезнаещ!
-това не означава, че знам всичко!

Ама ти си костенурка! Не можеш да тъпчеш неверниците! Искам да кажа, всичко, което можеш да направиш е да ги погледнеш многозначително

Планините бонсай- брута взима една от тях и въпреки, че в ръката му тежи само няколко килограма, в главата му тя тежи хиляди малки, съвсем малки тонове!!!!!!!!!!!!!

...чувстваме се малко пълни,а? Като, че ли имаме табелки Silencio навсякъде из главата.........

Баба Вихронрав напуска сборището. Ужас! Обмислят се варианти включващи Агнес. Тя ще е “девственицата”. Маграт очевидно вече е “майката”. Леля Ог си мисли “Никога не съм искала аз да бъда “дъртофелницата””

"Цели двайсет години учиш магията която довежда голи девици в спалнята ти, а накарая си така упоен от живачни пари и толкова си ослепял от четене на стари магьоснически книги, че въобще не можеш да си спомниш какво следва после."

Е това е мега яко прозрение !

'I always lives in interestin' times,' said Cohen, in the satisfied voice of someone who did a lot to keep them interesting.