последното е от Фантастична светлина:-))
ама ако трябва да цитираме точно беше ... "мекишка тоалетна хартия" щото Коен Варварина няма зъби по това време на действието:-)

Не съм от тук..... И съм за кратко....

mersi za utochnenieto ...neja sum ja chel dosta otdavna i sega se setih che naistina beshe ot tam tezi dni shte vi drasna edno otkusche ot jetvarja no sega gu njamam pred men ...mnogo me izkefi...


beshe neshto ot sorta na

"horata sa si hora"
"da i parite sa si pari- kaza SMURT- no jitoto...,jitoto e neshto razlichno"

Shte go napisha cjaloto za da mi hvanete misulta....molja nikoi da ne go pishe ako go nameri ...ostavete mi tova udovolstvie molja vi...

"Horata imat nujda ot LJUBOV i oshte neshto..."

Poneje vi obeshtah i sorry che se zabavih no mersi che me izchakahte...



‘I don’t know. How should I know? Because we’re all in this together, I suppose. Because we don’t leave our people in ?there?. Because you’re a long time dead. Because anything is better than being alone. Because humans are human.’
AND SIXPENCE IS SIXPENCE. BUT CORN IS NOT JUST CORN.
‘It isn’t?’
NO.




"Horata imat nujda ot LJUBOV i oshte neshto..."

Аха, Удхаус е добър. Вярно, че пише съвсем други неща, но по отношение на сравнения и свеж диалог са наравно. На върха са и двамата

" Kaж'го де , каж'го аа ... Да та таковам магъоснико..."
Ерик

"Horata imat nujda ot LJUBOV i oshte neshto..."

дякон Ворбис:
"ако си ги хванал за топките,умът и сърцата им сами ще те последват"

Смърт:
"справедливост не съществува,съществувам само Аз!"
Смърт към Ринсуинд,който виси на клона на 1 дърво и не иска да се пусне и
да умре:"Хайде де!Обещавам че няма да боли."

nulos anxietas=няма проблеми

Боя се че цитата няма да е точен но:
"от джунглата се появи багажа, покрит с пера от редки тропически птици, които сега бяха станали още по редки..."
И продължението до момента във който от Куезоверкоатъл остана едно "малко и отчайващо малко петно"

Алкохола е враг на човека, но бог е казал: "Обичай врага си!"

книга е, но ме накефи до просълзяване от смях:

"Четете книги! Някои от тях са написани специално за това."

Лек ден!

Бъдете високи!

Малко по-надалеч от храстите, където Леля Ог си общуваше с природата, под есенното небе се бе ширнало спокойно езеро.
А в тръстиките умираше лебед. Или по-скоро му беше дошло времето да умре.
Появи се обаче една непредвидена пречка.
Смърт седеше на брега.
- ВИЖ КАКВО, ОСВЕДОМЕН СЪМ КАК ТРЯБВА ДА ПРОТЕЧЕ СЛУКАТА. ЛЕБЕДИТЕ ПЕЯТ САМО ВЕДНЪЖ, И ТО ПРЕКРАСНО, ТЪКМО ПРЕДИ ДА УМРАТ. ЗАТОВА СЕ Е ПОЯВИЛ И ИЗРАЗЪТ "ЛЕБЕДОВА ПЕСЕН". МНОГО ТРОГАТЕЛНО. А СЕГА ДА ОПИТАМЕ ПАК...
Извади камертон от сенчестите дълбини под наметалото си и го чукна с острието на косата си.
- ДАДОХ ТИ ТОН...
- Няма да стане - завъртя глава лебедът.
- ЗАЩО СЕ ИНАТИШ?
- Тук ми харесва - заяви птицата.
- ТОВА НЯМА НИЩО ОБЩО С ВЪПРОСА.
- Известно ли ти е, че мога да счупя ръката на човек с един удар на крилото си?
- КАКВО ЩЕ КАЖЕШ АЗ ДА ЗАПОЧНА НЯКОЯ ПЕСЕН? НАПРИМЕР "ЗАЛЕВ ПОД ЛУНАТА"?
- Такива мелодийки си тананикат бръснарите! Аз съм лебед, ако не си забравил!
- ТОГАВА "МАЛКАТА КАФЯВА КАНА"? - Смърт се прокашля. - "ХА-ХА-ХА, ХИ-ХИ-ХИ, МАЛКАТА..."
- И това ми било песен?! - Лебедът изсъска гневно и пристъпи от единия си ципест крак на другия. - Хич не те знам кой си господинчо, ама ние имаме по-изтънчен вкус за музика.
- НИМА? БИ ЛИ ПОЯСНИЛ С ПРИМЕР?
- Няма да стане!
- ПО ДЯВОЛИТЕ...
- Мислеше си, че ме изпързаля, а? - присмя се лебедът. - Че ме мина с хитър номер? Че най-баламски ще ти изпея два-три такта от "Песента на амбулантния търговец" в Lohenschaak?
- ТАЗИ НЕ Я ЗНАМ.
Лебедът мъчително си пое дъх.
- Ами тя започва така: "Schneide meinen eigenen Hals..." (Сам си режа главата)
- МНОГО ТИ БЛАГОДАРЯ - изрече Смърт и замахна с косата.

"Животът в основата си е гаден. И пиенето никога не стига"
философът Демостен, "Малки Богове"

П.П.: Къде се изгуби Hellen? Тя сигурно щеше да пост-не 2-3 страници с цитати :-)

---
In God we Trust (all others must submit a X.509 certificate)