Любими Пратчет- лафчета? / Фен клубове / Тери Пратчет

- Какво предствлява Ефеб? -попита Птраци.
- Никога не съм бил там. Както изглежда, управлявана е от Тиранин.
- В такъв случай се надявам да не го срещнем.
- Не е такъв. Всеки 5 години си имат нов Тиранин, но преди това нещо му правят. Мисля, че го изз-бират.
- Мислиш ли, че прилича на онова, дето правят на котараците и биковете?
- Ъ?
- Нали се сещаш... да не се бият и да са по-кротки...
Тепик трепна от погнуса.
- Честно казано, не съм сигурен. Но май не е същото. Хората имат нещо, с което даго изз-берат. Доколкото знам, нарича се мнимокрация и означава, че всеки в цялата страна може да каже кой да е новия Тиранин. Един човек - един... - той млъкна. - Един човек - един пас.
- Значи тъй го избират?
- Основното е обаче, че всеки може да го прави. Много се гордеят с това. Всеки разполага с един...- отново се поколеба, вече сигурен, че нещо бе объркал - ... пас. Всеки. С изключение на жените, разбира се. И децата. И престъпниците. И робите. И неграмотните. И хората с чужд произход. И хора, които не са одобрени по разни причини. И много други. Но всички останали могат. Цивилизацията на Ефеб е много напреднала.
- Значи това е мнимокрация, така ли?
- Изобретили са я в Ефеб. - каза той, усещайки смътно, че трябва да защити идеята.
- Бас държа, че са имали проблеми с износа й.

(из "Пирамиди")

Сюзън мразеше литературата. Далеч повече й харесваше да прочете някоя хубава книга.

Това беше музика, която не само можеше да избяга, но пътьом за навън можеше да обере и банка. Беше музика със запретнати ръкави и разкопчано горно копче, която вдичаше чапка за поздрав, усмихваше се и крадеше златото.
Беше музика, която стигаше чак до нозете, без да се обади на господин Мозъка.
...
От нея на човек му идеше да събори стените и да се възкачи на небето по огнени стъпала. Дощаваше му се да изключи всички щепсели, да изхвърли всички шалтери и да пъхне пръсти в електрическата мрежа на вселената, за да види какво ще стане след това. Дощяваше му се да боядиса вратата на спалнята си в черно и да я налепи с плакати.

(Музика за душата)

И едно от най-любимите:

Варварският вожд попита:
- Кои са най-великите неща, които човек може да намери в живота?
...Човекът от дясната му страна вглъбено допи коктейла си от кобилешко мляко и кръв от снежна котка и рече следующето:
- Свежият хоризонт в степта, вятъра в косите ти, отморен кон под тебе...
Човекът от ляво рече:
- Крясъка на белия орел във висините, снегът в гората, истинска стрела в лъка ти.
Вождът кимна и рече:
- Без съмнение, това е да видиш врага си убит, унижението на племето му, скръбта на жените му... Но нашият гост, чието име е легенда, трябва вярно да ни каже: кое е това, което човек може да нарече най-великите неща в живота?
Гостът мисли дълго и после каза предпазливо:
- Топла вода, добра зъболекарска помощ и мекичка тоалетна хартия...