-"НЯМА СПРАВЕДЛИВОСТ . СЪЩЕСТВУВАМ САМО АЗ."
"Морт"

-"Ринсуинд се ухили като некрофил в морга"
"Фантастична светлина"

-"Един рече : Нека си извлечем поука. Превръщането в личност носи край (..)."
"Жърварят"


Има и още , само че не ги помня , пък и вие вече сте споменали най-запомнящите се :) А ... и , извинявам се , ако повтарям някого

.........

Hipopotama e sme6en i goljam kato go gledash ot dale4. ot blizo e samo GOLJAM....

Работата с всички нас е … - помисли си Джони. – ТЪЖНАТА работа с всички нас е, че не сме добри с нищо. Всъщност не това е най – лошото. Най – лошото е, че не сме добри дори и в това да не сме добри.

Вземете Йонеса например. Като го погледнеш, можеш и да си помислиш, че има възможности, заложби. Йонеса беше чернокож. Чисто технически погледнато. Обаче “мараба” никога не казваше, “чупка” казваше само когато говореше за физически упражнения, а пък думата “майка” употребяваше единствено говорейки за собствената си или нечия друга майка. Според Йонеса да се твърди, че всички чернокожи деца се държат по въпросния начин, бе налагане на расов стереотип, но пък откъдето и да го погледнеш, що се отнася до пичовското държане, Йонеса си беше дефектен по рождение. Трейнстпотърите бяха по – големи пичове от Йонеса. Дадеш ли му на него бейзболна шапка, щеше да си я сложи с козирката напред. Разбирате ли сега колко не – “йо” беше Йо – не – са? Всъщност той понякога и вратовръзка си слагаше.

Бигмак пък… Виж, Бигмак си го биваше. Беше страхотен по математика. Всъщност донякъде само. Даскалите направо пощръкляваха. Покажете на Бигмак най – устрашаващото уравнение и той ще ви каже “х = 2, 75”, и ще е много прав.Ала така и не разбираше ЗАЩО. “Ами, толкова е” – казваше, и точка. А така НЕ СТАВАШЕ. Математиката не се състоеше в това да знаеш отговорите. Математиката предполагаше да покажеш как си стигнал до тях, дори и отговорът, който си намерил, да е грешен. Освен това Бигмак беше и скинар. Бигмак, База Сказ бяха последните останали трима скинове в Блекбъри. Или поне последните трима, които не се падаха някому татковци. Освен това на кокалчетата на ръцете му беше изписано “ОБИЧ” и “МРАЗ”, но само с химикалка, защото ако отидеше да го татуират, щеше да припадне. Освен това си гледаше тропически рибки.

Що се отнася до Клатето… От Клатето дори и компютърен хахо не ставаше. Той ИСКАШЕ да бъде сред хаховците, луднали по компютрите, обаче те не го щяха. Вярно, имаше значка, на която пишеше “Компи – хахо”, и вечно се бъзикаше с електрониката. Клатето искаше да бъде хлапе с очила като дъната на шишета от мляко и развлечен анорак, което пише невероятни компютърни програми и на двайсет години става милионер, но сигурно щеше да се примири с това да бъде само човек, чийто компютър не се размирисва на изгоряла пластмаса всеки път, когато го пипне.

А пък Джони…

…ако полудееш, усещаш ли, че си полудял? Ако не си полудял, как да разбереш, че не си?

Из “Маскарад”

Леля Ог се опули. Бе виждала какви ли не необичайни неща през живота си, някои от тях - ненаведнъж. Елфи, ходещи камъни, подкован еднорог… Веднъж й пуснаха цяла селска къща на главата. Никога обаче не бе съзирала Баба Вихронрав с руж на лицето.
Всички привични възклицания на смайване и изненада се стопиха мигновено от главата й и по принуда се опря на най-старото, научено от собствената й баба.
Брей, да ме таковат!
Мадам има прекрасна кожа - отбеляза козветичката
Да ме таковат! - повтори Леля.


Из “Маскарад”

Някой почука четири пъти на вратата. Един единствен човек в света го правеше, без да постигне никакъв ритъм.
Влез, Уолтър.


Из “Маскарад”

Ритници и юмруци секнаха, когато стана твърде очевидно, че тълпата налага сама себе си. И понеже коефициентът за интелигентност на разгневената тълпа е равен на коефициента на тай-тъпия в гъмжилото, разделен на броя на участниците, те не успяха да схвант какво се е случило.



Из “Истината”

В Невидимия университет бяха малко неспокойни. Магьосниците притичваха от здание до здание и непрекъснато се озъртаха към небето.
Естествено проблемът се появи заради жабите. Нямаше дъжд от тези животинки, някога толкова обичаен за Анкх-Морпорк, обаче ги нямаше дървесните жаби от влажните джунгли на Клач. Бяха малки, ярко оцветени, безгрижни дребни създания, които отделяха някои от най- опасните отрови в света. Затова поддържането на големия вивариум, където жабите си живееха весело, бе възложено на студенти първа година. В случай че нещо се объркаше, поне нямаше да се похаби много образование.

Из “Истината”

Осени го догадка. Вторачи се в мърлявите листове до поставката.
Бяха запълнени с гъст ъгловат ръкопис, издаващ хроничен запек и непохватно боравене с перото.
По ССПГ Диблър дори не кацаха мухи, защото би им взел наем за квартирата.
(ССПГ Диблър - Сам Си Прерязвам Гърлото Диблър - Ако сте го забравили)

Из “Истината”
Каква миризма? - учуди се Добровръх.
Вратичката изскърца.
Много можеше да се каже за личната Воня да Дъртия Гнусен Рон. Миризмата беше толкова наситена, че се сдоби със своя инсивисуалност и напълно си заслужи главната буква. След първоначалния потрес органите на обонянието просто се предаваха и излизаха в почивка. АУспяваха да осмислят явлението, с което се сблъскваха, колкото и една стрида е способна да вникне в понятието “океан”. След няколко минути в присъствието на Вонята ушната кал на хората се втечняваше, а косата им се изрусяваше.
Вонята се разви до такава степен, че вече имаше полунезависим собствен живот, често ходеше сама на театър или четеше малки томчета поезия. Рон беше цяла класа под своята Воня.

Из “Истината”
Бележка под черта:
* Уахуни е най-редкия и най-смрадливият зеленчук в света, познавачите много го ценят (защото не са склонни да оценят нещо евтино и общодостъпно). Голямото уахуни е пък жаргонното име не Анкх-Моркпорк, бакар че това е несправедливо спрямо зеленчука.

Нещо любимо:
"Тази порта вещае"
(Гаспод в Подвижни Образи)

Те повечето от любимите ми вече са споменати в темата :)
Аз харесвам най-много Смърт и неговите дълбокомъдрени и сериозни слова.
Последното, което препрочетох, беше `Морт` :)
И Баба Вихронрав ми харесва .. напомня ми на една девойка, която познавам :Р

Снайперистка, touched by an angel :)

"Според шаблонните представи той не беше лош човек.В края на краищата от една по-безстрастна гледна точка и разнасящият чума плъх не е лошо животно."
Музика на душата

"Това беше съзнание на хищник,опитващ се да мисли.Нищо чудно,че обезумяваше."
Вещици в чужбина

"Ето това беше характерно за смъртта.Когато ти се случи,си от първите,които го разбират."
Въоръжени мъже

И много други.Но най-любимият ми(който за жалост не си спомням точно,за да цитирам)е коментара на едно от онези сините човечета за ракията на леля Ог.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Цветът на Магията"

Стаята с Октаво ...

Practice makes perfect, but obsession makes better

Зная само как да казвам: "Камилата на леля ми падна в миража"
/Сюзън, Музика за Душата/

"Чудя се, колко ли е паднал барометъра?"
"Чак до дъното, гарантирам лично"
/Рег Шу и Детритъс, Шовинист/

"Половин тухла?" изгледа го капитана.
"Спестявам за къща" отвърна Ваймс.

"We will miss you" Vimes said, and then added to himself: "But others will not. Especially if they have time for a second shot"
/Ваймс, Шовинист/

Practice makes perfect, but obsession makes better

Супер готина е тая тема, не смея да пиша нищо, от страх, че някой вече го е писал, но във всеки случай само част от написаното тук е достатъчно да ти държи добро настроение за около седмица :))))))))))))))))))))))))))))))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите