..Я да видим какво още имаме. Някой носи ли си отварачка за бира?
Мъж в единия ъгъл потвърди с кимане че може и да разполага с тази принадлежност.
-Чудесно - одобри Леля Ог - а някой има ли в какво да сипем бирата?
Друг мъж кимна с надежда
-Браво - похвали го Леля - а сега да видим кой си носи и бира

Баба Вихронрав склони глава настрани
-Ако домът ти се е подпалил, кое ще изнесеш първо?
-Хъм,.. А кой го е подпалил - отговори с въпрос Андре
-Ти си полицай, личи си.
"Маскарад"

****
-Ваймс, разсъждаваш като истински полицай.
-Благодаря, сър.
-Нима. Аз да не ти направих комплимент.
"Глинени крака"

бенедето, понеже държим на точността, горния ти цитат е за тютюн, не за бира.

другият любим е (пак по памет цитирам): когато човек срещнеше Азарафел за пръв път разбираше три неща: че беше англичанин, че беше много интелигентен и че е по-гей от клон отрупан с подивели маймуни

ami man kwo da ti kazva
twa naprawo ot knigata go swalih, ako pri prewoda sa si pozwoleni nqkoi wolnosti :

Не мога да се сетя точно как беше, затова ще преразкажа:
"... Анкх беше единствената река върху която можеш да очертаеш труп с тебешир..."
"... Керът осъзнаваше, че е по- различен от останалите, ако не по друго, то по няколкото цицини полече на главата си..."

Някой ако може да ги цитира точно. Както и за любопитните сепии от "Шовинист". Това е на първата страница но нямам книгата.

Когато рогатата глава се приближи само на няколко метра то него, Кунгът прошепна:
- Казват, че си можел да четеш мисли.
- САМО ТЕЗИ НА ПОВЪРХНОСТТА, ГОСПОДАРЮ.
- Я прочети моите.
След секунда, лицето на Сфандор се превърна в маска на ужаса.

- ОНЗИ КЛЬОЩАВИЯ, МНОГОРЪКИЯ - ТОЙ ИСКА ДА МЕ УБИЕ.
- Това е просто общото му отношение към цялата вселена, не е нещо лично - успокои го Кин.


......................
и малко от Другия Пратчет...

Силвър:
- Ние не вникваме един в друг. Различни светове, Кин. Различни наковални, върху които ни изковават гравитацията, радиацията и еволюцията.

...а доминото се играе с правила...

"Да обърнем внимание на костенурката и орела.
Костенурката е твар, която живее на земята. Няма как да живееш по-близо до земята, без да се заровиш в нея. Хоризонтът й обхваща една педя от околността. И пъргавината й стига да си хване маруля. Оцеляла е, докато еволюцията преминавала покрай нея, преди всияко защото не в заплаха за никого и е трудничко да я изядеш.
Ето го и орела. Създание на въздуха и висините, чиито хоризонт се простира чак до ръба на света. Зрението му е толкова остро, че може да забележи шмугването на някое дребно писукащо животинче от цял километър. Целият е сила и власт. Светкавична смърт с криле. Ноктите му са такива, че да превърне в основно ястие всичко по-малко от самия него и поне да си откъсне набързо мръвка от всяко по-голямо от него създание.
Орелът обаче е способен да седи с часове върху някой зъбер и да оглежда царствата земни, докато не забележи движение някъде далеч, и тогава започва да се съсредоточава и още, и още върху малката черупка, която се тътри в храсталака долу, в пустинята. Накрая отскача...
И след минута костенурката открива, че светът пада под нея. За пръв път го вижда не от разстояние един пръст, а от цели петстотин стъпки, и си мисли:

“Какъв приятел ми е орелът!”

Тогава орелът я пуска.
Почти винаги костенурката пада към смъртта си. Всички знаят защо го прави. Трудно е да се оттърсиш от навик като притеглянето. Но никой не знае защо орелът го прави. Костенурката е вкусно ястие, но предвид необходимите усилия, за да я изядеш, на практика всичко останало е далеч по-подходящо за ядене. Просто орлите се кефят, като тормозят костенурките.
Разбира се, орелът не съзнава, че участва в много груба форма на естествения подбор.
Един ден някоя костенурка ще се научи да лети."

"Малки богове"

   (@ @)

o00-(_)-00o

А живота си продължава-дайте да го живеем с КЕФ!

"Хората са направени дефектно - твърде лесно се прегъват в коленете"

Мисля, че беше от първата за Стражите - "Стражите, СТражите" но може и да бъркам. Във всеки случай беше мисъл на Ваймс, който се нервираше на кралете. Дали пък не важи и за нас?

"Small Gods" - istinski 6edyovyr!

Seagulls never ventured this far along the desert coast. Their niche was filled by the scalbie, a member of the crow family that the crow family would be the first to disown and never talked about in company. It seldom flew, but walked everywhere in a sort of lurching hop. Its distinctive call put listeners in mind of a malfunctioning digestive system. It looked like other birds looked after an oil slick. Nothing ate scalbies, except other scalbies. Scalbies ate things that made a vulture sick. Scalbies would eat vulture sick. Scalbies ate everything.

Fasta Benj rowed home, in a thoughtful frame of mind.
It had been a very good few days. He'd met a lot of new people and sold quite a lot of fish. P'Tang-P'Tang, with his lesser servants, had talked personally to him, making him promise not to wage war on some place he'd never heard of. He'd agreed.[10]
Some of the new people had shown him this amazing way of making lightning. You hit this rock with this piece of hard stuff and you got little bits of lightning which dropped on to dry stuff which got red and hot like the sun. If you put more wood on it got bigger and if you put a fish on it got black but if you were quick it didn't get black but got brown and tasted better than anything he'd ever tasted, although this was not difficult. And he'd been given some knives not made out of rock and cloth not made out of reeds and, all in all, life was looking up for Fasta Benj and his people.
He wasn't sure why lots of people would want to hit Pacha Moj's uncle with a big rock, but it definitely escalated the pace of technological progress.

The sun hung high above the beach.
Or possibly it didn't.
Brutha knew things about the sun now. They were leaking into his head. The Ephebians had been very interested in astronomy. Expletius had proved that the Disc was ten thousand miles across. Febrius, who'd stationed slaves with quick reactions and carrying voices all across the country at dawn, had proved that light travelled at about the same speed as sound. And Didactylos had reasoned that, in that case, in order to pass between the elephants, the sun had to travel at least thirty-five thousand miles in its orbit every day or, to put it another way, twice as fast as its own light.
Which meant that mostly you could only ever see where the sun had been, except twice every day when it caught up with itself, and this meant that the whole sun was a faster-than-light particle, a tachyon or, as Didactylos put it, a bugger

citiram po pamet... ot piramidite

"maika mi otide da pluva v neshto koeto se okaza krokodil" :)

A Man WITH A Gun Is A Citizen
A Man WITHOUT A Gun Is A Subject