Писна ми от Чоли!!! / Горещи теми / Тероризъм

PalestineChomsky10502Transl

САЩ – Израел – Палестина
Ноам ЧОМСКИ

[image]http://us.f1.yahoofs.com/users/8db90257/bc/Mina+bilder/CHOMSKY-2002.gif?bcZ4uy9AEVVGHOkO[/image]

[img]http://us.f1.yahoofs.com/users/8db90257/bc/Mina+bilder/CHOMSKY-2002.gif?bcZ4uy9AEVVGHOkO[/img]

<
img src=
http://us.f1.yahoofs.com/users/8db90257/bc/Mina+bilder/CHOMSKY-2002.gif?bcZ4uy9AEVVGHOkO
>

<img src=http://us.f1.yahoofs.com/users/8db90257/bc/Mina+bilder/CHOMSKY-2002.gif?bcZ4uy9AEVVGHOkO>

Преди година социологът Барух Кимерлинг от Хебрю Юнивърсити изтъкна: “Страховете ни се превърнаха във факт.” Евреи и палестинци слизат до нивото на изпълнена с предразсъдъци омраза… Войната се превръща в съдба, жестока, КОЛОНИЗИРАЩА война.”
Когато тази година Израел нахлу в лагерите с бежанци, колегата му, Зеев Щернхел, писа: “В колонизиращия Израел… човешкият живот е евтин.” Правителството на Израел “вече говори с открито безсрамие за война, когато истината е, че то провежда колонизираща политика, напомняща поставянето на бедните квартали, населени с негри, в Южна Африка под властта на белите по време на апартейда.” И в двата случая се подчертава очевидното: няма симетрия между двете етнически групи, сриващи се до нивото на племенна омраза. Конфликтът понастоящем е концентриран в териториите, ПОД ЖЕСТОКА ВОЕННА ОКУПАЦИЯ в продължение вече на 35 години. Окупаторът е една от основните военни сили, действащ с масираната военна, икономическа и дипломатическа подкрепа на глобалната суперсила. Жертвите му са самотни и безпомощни, едва преживяващи, струпани в мизерни лагери, а в момента понасящи на гърба си и изстрадващи още по-суров терор от вид, напомнящ за “жестоките колонизиращи войни” и опитващи се да отвърнат на жестокото изтребване по същия начин.
"Мирният процес" в Осло промени модалността на ОКУПАЦИЯТА, но не и основната концепция. Малко преди да се присъедини към правителството на Ехуд Барак, историкът Шломо Бен-Ами писа:
"Споразумението от Осло е основано на неоколониална база, върху живот в зависимост на единия от другия за вечни времена."
Скоро същият стана архитект на предложението на Съединените щати и Израел в Кемп Дейвид през лятото на 2000 год., което ПЛЪТНО СЕ ПРИДЪРЖАШЕ КЪМ СЪЩАТА БАЗА. Предложенията в Осло и Кемп Дейвид бяха обсипани с хвалби от коментаторите на Съединените щати, а палестинците и техният зъл лидер бяха обвинени за провала им и последвалото насилие. Но това е нагла ИЗМАМА, както писа Кимеринг и други сериозни коментатори.
Вярно, двойката Клинтън-Барак направи няколко стъпки към решение в стил “Бантустан”. Малко преди Кемп Дейвид, палестинците от Западния бряг бяха ЗАТВОРЕНИ в около 200 разпръснати райони и двойката Клинтън-Барак се записа в историята с предложеното “подобрение” – консолидиране на три анклава (нещо като разширени концлагери с малко по-свободен режим!) под контрол на Израел, фактически разделени един от друг и от четвъртия анклав, Източен Ерусалим, центърът на палестинския живот и на комуникациите в района. Не беше изчистено положението с петия кантон, Газа, с изключение на това, че населението там фактически също беше превърнато в затворници (концлагеристи). Разбираемо е защо не могат да се намерят карти в официалните медии на Съединените щати, както и каквито и да било подробности за двете предложения.
Никой не може сериозно да се съмнява, че ролята на Съединените щати ще продължи да бъде от решаващо значение. Следователно от критично значение е да се разбере каква е била тази роля досега и как се е възприемала отвътре, от самите американци. Версията на “гълъбите” (американските сенатори за мирно уреждане на проблема) – така, както са представени от редактора на “Ню Йорк Таймс” от 7 април т.г. – хвалят речта на президента: тя била “откривала нови възможности”, демонстрирала “ново оценка” на проблема. Първият съществен елемент на речта е “незабавно прекратяване на палестинския тероризъм”. Малко по-късно идва “замразяване, а после изтегляне на еврейските поселища и договаряне на нови граници”, за да се приключи с окупацията и се допусне установяване на палестинска държава. Ако палестинския терор се прекрати, израелците ще бъдат окуражени (подтикнати) да погледнат по-сериозно на “историческото предложение на Арабската лига за пълен мир и признаване в замяна на изтегляне на Израел от окупираните територии”. Но първо палестинските лидери трябва да покажат на света, че те са “легитимни дипломатически партньори”.
Реалният свят е много отдалечен от това самообслужващо представяне – всъщност, преписано от 80-те години, когато Израел и Съединените щати отчаяно се опитваха да избегнат предложенията за преговори на Палестинската организация за освобождение (ПОС) и политическо решение, придържайки се плътно към позицията против преговори с ПОС, против “допълнителна палестинска държава…” (Вече имало палестинска държава – Йордания) и никаква промяна в статуса на Юдея, Самария и Газа освен в съгласие с основните насоки на израелското правителство. (Има се предвид коалиционният план на Перес-Шамир от май 1989 година, подкрепен от Буш Първи в плана “Бейкър” от декември 1989 година.) Нищо от това не бе публикувано или коментирано в официалните медии на Съединението щати, но за сметка на този нелицеприятен факт в същите медии изобилстваха коментарии, осъждащи палестинците за терористичните акции в Израел, които подкопават хуманните усилия на Съединените щати и съюзници.
В истинския свят първата и най-сериозна бариера на “новото виждане” винаги е била и остава позицията на Съединените щати на едностранчива подкрепа на Израел. В “историческото предложение” на Арабската лига няма почти нищо ново. То повтаря основните условия на Резолюцията на Съвета за сигурност към ООН от януари 1976 година, подкрепена буквално от целия свят, включително и от арабските държави, Палестинската организация за освобождение, Европа, Съветския блок – фактически, от всички от значение. Израел се противопостави на тази резолюция, а Съединените щати й наложиха вето, изритвайки я по този начин в архивите на историята. Резолюцията от 1976 година призоваваше за политическо решение на конфликта на базата на международно-признати граници “ със съответните разпореждания и спогодби…които да гарантират… суверенитета, териториалния интегритет и политическата независимост на всички държави в района и тяхното право да живеят в мир на базата на сигурни и признати граници”. Всъщност тази резолюция е равностойна на резолюция 242 на ООН (както официално е тълкувана и от Съединените щати), която само е разширена с по-ясното изискване за създаване на палестинска държава. Подобни инициативи от арабските държави, Палестинската организация за освобождение и Европа оттогава досега бяха неотменно блокирани от Съединените щати и в по-голяма част от случаите, нефигуриращи в публичните коментари на официалните медии.
Политиката на отхвърляне от страна на Съединените щати може да се проследи назад до февруари 1971 година, когато египетският Президент Садат предложи на Израел пълен мирен договор срещу изтеглянето му от египетската територия, присвоена през 1967 година. В предложението за мир изобщо не се споменаваше за палестинска държава или за съдбата на другите окупирани територии. Лейбъристкото правителство на Израел определи предложението на Садат като оригинално, но го отхвърли, тъй като намерението му беше да разшири еврейските поселища до североизточен Синай. Много скоро то пристъпи към осъществяване на намеренията си, налагайки се с изключителна бруталност, предизвикала войната от 1973 година. Израел и Съединените щати разбраха, че мирът е възможен само ако е в хармония с официалната политика на Щатите. Но докато лидерът на израелската Лейбъристка партия, Езер Вайцман (станал по-късно президент), заяви, че крайният резултат от това предложение няма да разреши на Израел “да съществува в съответствие с мащаба, духа и качеството, които сега въплътява”, израелският коментатор Амос Елон писа, че Садат е предизвикал “паника” в политическото ръководство на Израел, обявявайки съгласие да подпише “мирно споразумение с Израел и да се съобразява с независимостта и суверенитета на Израел в сигурни и признати граници”.
Кисинджър успя да блокира мира, пускайки в действие личното си предпочитание за онова, което той нарече “патово положение”, а именно: никакви преговори, само сила. Предложенията за мир на Йордания също бяха отхвърлени. Оттогава официално Съединените щати се придържаха външно към международния консенсус за оттегляне от окупираните територии – докато Клинтън дойде на власт. Той ефективно отмени резолюциите на ООН и изискването за съобразяване с международните норми. На практика обаче, политиката на Съединените щати по отношение на Близкия изток следваше насоките на Кисинджър – тоест, приемаше настояването за преговори само в краен случай (както Кисинджър се принуди да направи след войната от 1973 година - за която носи голяма част от основната отговорност - при условията , оповестени от Бен Ами).
Плановете за палестинците следваха насоките, формулирани от Моше Даян, един от лидерите на израелската Лейбъристка партия с известни симпатии към съдбата на палестинците. Той посъветва кабинета Израел да разясни на бежанците следното: “Ние нямаме решение на проблема, вие ще продължавате да живеете като кучета, и ако някои напускат, ние ще преценим докъде ще доведе този процес”. Предизвикан, той отговаря с цитат от Бен Гурион: “ който пристъпи към ционисткия проблем от морална гледна точка, не е ционист”. Моше Даян би могъл също да цитира и Хаим Вайцман, според който съдбата на “няколкото стотици негри” в еврейската Родина “не е от значение”.
Не е учудващо, че водещият принцип на окупацията е постоянно и деградиращо унижение, разнообразявано с мъчения, терор, унищожение на собственост, изселване, и подкрепа на еврейските поселища, както и отнемане на критични, животоподдържащи ресурси – например, вода. Разбира се, този вид политика изисква решителна подкрепа от страна на Съединените щати, която обхвана и годините на Клинтън-Барак. “Правителството на Барак завещава на това на Шарон изненадващо наследство”, докладва израелската преса по време на преминаването на властта от едното правителство на другото. “Изненадващото наследство” се състои в най-големия брой къщи на еврейски заселници в териториите от времето, когато Ариел Шарон беше Министър на строителството и заселването през 1992 година преди споразумението в Осло”. Средствата за това разгърнато строителство на чужда територия се осигуряват от американския данъкоплатец, приспан с лъжливи приказки за “визиите” и “великодушието” на лидерите на Съединените щати, спъвани от терористи като Арафат, който предаде “нашето доверие”… може би отчасти и от някои израелски екстремисти, което реагират неадекватно на престъпленията на палестинците.

[img]http://www.netureikarta.org/5may02Front.jpg[/img]

<
img src=
http://www.netureikarta.org/5may02Front.jpg
>

<img src=http://www.netureikarta.org/5may02Front.jpg>

Как трябва да действа Арафат, за да спечели отново нашето доверие се обяснява накратко от Едуард Уокър, официален правителствен представител, отговорен за Близкия изток при Клинтън. Непочтеният Арафат трябва да обяви ясно и точно следното: “Ние поставяме бъдещето и съдбата си в ръцете на Съединените щати”. Точно това поведе кампанията за подкопаване на правата на палестинците в продължение на трийсет години.
По-сериозните коментатори признават, че “историческото предложение” в основната си част повтаря плана Сауди Фахт от 1981 година – подкопан, както обикновено се твърди, от отказа на арабите да приемат съществуването на Израел. Отново фактите нямат нищо общо с тази измислица. Планът от 1981 година беше подкопан от реакцията на Израел, определена дори от официалните израелски медии като “истерична”. Шимон Перес предупреди, че планът “Фахд” (Fahd) “заплашва самото съществуване на Израел”. Президентът Хаим Нерцог заяви, че “действителният автор” на този план била Палестинската организация за освобождение и че този план е дори по-краен от Резолюцията на Съвета за сигурност към ООН от януари 1976 година, която също била “подготвена от” Палестинската организация за освобождение, когато той бил представител на Израел в ООН. Тези твърдения едва ли отговарят на истината (въпреки че Палестинската организация за освобождение публично подкрепи и двата плана). Изявления от този тип обаче доказват отчаяния страх на част от израелските “умерени” политици от евентуално достигане до политическо решение с непрекъснатата и решителна подкрепа на Съединените щати.
В такъв случай основният проблем както в миналото, така и сега е Вашингтон, който упорито поддържа през годините отказа на Израел от политическо решение в условията на широк международен консенсус, повторен отново в “историческото предложение на Арабската лига”.
Настоящите леки отклонения в познатата от години политика на Съединените щати за Близкия изток, политика, базирана на отхвърляне на политическо решение на кризата, са тактически и засега минимални. Тъй като са заплашени плановете за нападение на Ирак, Съединените щати допуснаха минаването на резолюция на ООН, призоваваща Израел да се изтегли “незабавно” от новоокупираните територии – значението на “незабавно във случая е “толкова скоро, колкото е възможно”, както го обясни държавният секретар Колин Пауъл. Палестинският тероризъм трябва да се прекрати “веднага”, но много по-крайният тероризъм на Израел, провеждан в продължение вече на 35 години, може да продължи още известно – неопределено – време. Израел веднага ескалира агресията, което се посреща от Пауъл с изявлението: “Доволен съм, че министър-председателят (на Израел) ускорява операциите си”. Голямо е подозрението, че пристигането на Пауъл в Израел се забавя нарочно, за да се даде възможност на Министър-председателя да “ускорява операциите” според вижданията си. Позицията на Съединените щати може отново да претърпи някаква козметична промяна – пак поради тактически причини.
Съединените щати позволиха преминаване и на още една резолюция на ООН, призоваваща за”визия” за палестинска държава. Този жест, посрещнат с похвали, не достигна нивото на Южна Африка преди 40 години, когато режимът на апартейд там действително приложи на практика своята “визия” за щати, управлявани от местните негри; щатите се оказаха поне жизнеспособни, а бяха и легитимни. Тази идея като форма на неоколониална зависимост беше предвидена от Съединените щати и Израел и за окупираните палестински територии.
Междувременно Съединените щати продължават да “ескалират терора” – възползвам се от думите на Президента – като осигуряват Израел със средства за терор и разрушения, включвайки нова доставка на най-модернизирани хеликоптери от арсенала си. (Робърт Фиск, “Индипендънт”, 7 април). Такива са стандартните реакции на жестокостите, извършвани от един клиентелистки режим. Ще цитирам многозначителен пример. В първите дни на настоящата Интифада Израел използва хеликоптери на Съединените щати, за да атакува цивилни обекти, избивайки 10 палестинци и ранявайки 35 – едва ли някой ще приеме шаблонното оправдание, включващо изтърканата от употреба дума “самозащитата”. Клинтън реагира с предложение за споразумение за ”най-голямата покупка на военни хеликоптери от Израелските въздушни сили през последното десетилетие”. (“Ха’арец”, 3 октомври, 2001 година). Покупката включваше и резервни части за атакуващите хеликоптери “Апачи”. Пресата помогна, като отказа да оповести фактите в публичното пространство. Няколко седмици по-късно Израел започна да използва хеликоптерите на Съединените щати за избиване на неудобни палестински лидери. Едно от първите действия на администрацията на Буш беше да изпрати хеликоптери “Апачи Лонгбау”, най-смъртоносните атакуващи хеликоптери, налични в момента. Този акт бе съобщен накратко в дъното на страницата за новини в бизнеса.
Обвързването на Вашингтон с “ескалиране на терор” беше илюстрирано отново през декември, когато Съединените щати отхвърлиха с вето Резолюция на Съвета за Сигурност към ООН, призоваваща към прилагане на плана “Мичъл” и изпращане на международни наблюдатели, за да контролират намаление на насилието - най-ефективният, общопризнат метод за тази цел. По отношение на Близкия изток този призив е рутинно отхвърлян от Израел и редовно блокиран от Съединените щати. Отхвърлянето с вето стана по време на период на относително спокойствие от 21 дни – което означава, че по това време беше убит само един израелски войник и бяха проведени 16 нахлувания на израелската армия в райони под палестински контрол (Греъм Ъшър, “Мидл Ийст Интърнашънъл” от 25 януари 2002 година). Десет дни преди ветото Съединените щати бойкотираха - и по този начин провалиха – международна конференция в Женева, която още веднъж подчерта, че Четвъртата Женевска конвенция е валидна и за окупираните територии в Близкия изток. Това означава, че буквално всичко, вършено от Съединените щати и Израел там, представлява “сериозно нарушение” или “военно престъпление”, казано по-простичко. Конференцията изрично декларира, че финансираните от Съединените щати израелски поселища са незаконни и осъди практиката на “преднамерено избиване, подлагане на измъчване, незаконно депортиране и присвояване на собственост… провеждана безразборно в грубо нарушение на закона”. Като договаряща страна на високо ниво Съединените щати са задължени от официален договор да преследват извършителите на подобни престъпления, дори и ако сред тези извършители е собственото им правителство. Всичко това премина в пълна тишина.
Съединените щати не са се оттеглили нито от официалното признание за приложимостта на Женевската конвенция в окупираните от Израел територии, нито от заявеното от тях осъждане на нарушенията на Израел, “окупиращата сила” (потвърдено от Джордж Буш Първи, когато той беше представител на Съединените щати в ООН). През октомври 200 година Съветът за сигурност потвърди консенсуса по този въпрос, “призовавайки Израел, окупиращата сила, да съблюдава съвестно законните си задължения според Четвъртата Женевска конвенция”. Този текст беше гласуван с 14:0 гласа. Клинтън се въздържа, очевидно нежелаещ да спре с вето един от съществените принципи на международния хуманитарен закон, особено в светлината на обстоятелствата, при които той влезе в сила., а именно, да криминализира формално престъпленията на нацистите. Всичко това обаче също беше бързо препратено в най-тъмното и отдалечено чекмедже на паметта – още един принос към “ескалирането на терора”.

Докато не се допусне дискутирането на такива въпроси и последствията от тях не се разберат, безцелно е да призоваваме за “ангажиране на Съединените щати в мирния процес” и перспективите за евентуално истински конструктивно действие ще останат мрачни и отдалечени.

Превод от англ. език:
Б Д
София

Май, 2002 год.

[image]http://www.hizbollah.tv/arabic/picarchive/resistance/intifada/graphics/int0910.jpg [/image]

[img]http://www.hizbollah.tv/arabic/picarchive/resistance/intifada/graphics/int0910.jpg[/img]

<
img src=
http://www.hizbollah.tv/arabic/picarchive/resistance/intifada/graphics/int0910.jpg
>

<img src=http://www.hizbollah.tv/arabic/picarchive/resistance/intifada/graphics/int0910.jpg>

ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
---------------------------

[img]http://www.segabg.com/01032002/i0100301.jpg[/img]
<
img src=
http://www.segabg.com/01032002/i0100301.jpg
>
<img src=http://www.segabg.com/01032002/i0100301.jpg>

ПРЕПЕЧАТАЛ ОТ СЛЕДВАЩИТЕ СТРАНИЦИ !

http://eltimir.narod.ru/

http://www.parliament.bg/kns/Pkontrol/38-BB-v/38-BB-v734.htm

Елтимире, помниш ли през 99 година...
Thu Nov 28 22:44:59 2002
212.39.80.2

Помниш ли през 99 година, старото чифутче Бехарчо как се изцепи в парламента, да ни затворят Воините. Еми ето и стенограмата на Парламентът от тогава: http://www.parliament.bg/kns/Pkontrol/38-BB-v/38-BB-v734.htm
Ще си я закача в рамка :)
---------------------------
СТЕФАН Д-Р ДМИТИНЪР ЧОЛАКОВ-ШВЕЦИЯ
29 НОЕМВРИ 2002
---------------------------

ДВЕСТА И ДЕВЕТНАДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ
-------------------------------------------------
София, петък, 22 януари 1999 г.

Открито в 9,05 ч.
Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров

Секретари: Калчо Чукаров и Камен Костадинов
………………………………………………………

[img]http://www.mediapool.bg/site/bulgaria/2002/02/28/Robartsan_Pasi.jpg[/img]
<
img src=
http://www.mediapool.bg/site/bulgaria/2002/02/28/Robartsan_Pasi.jpg
>
<img src=http://www.mediapool.bg/site/bulgaria/2002/02/28/Robartsan_Pasi.jpg>

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: ....................................................

Актуален въпрос към министъра на вътрешните работи господин Богомил Бонев от народния представител Нансен Бехар относно антисемитски и ксенофобски прояви, уронващи престижа на Република България пред международната общност.

НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър Бонев, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колежки и колеги! Жалко, че доста време от 8 декември досега не можах да получа отговор на този актуален въпрос по обективни или други причини. Тревогата ми сега, а и причината, поради която не изтеглих въпроса, който тогава беше свързан с една конкретна проява, е, че се притеснявам, че от актуален въпрос той може да прерасне, ако не се постави край на подобни тенденции, на подобни явления, може да прерасне в нещо по-трайно, което ще бъде безкрайно неприятно и за страната ни, и за институцията, която Вие, господин Бонев, оглавявате.

Известно е, че отношението към различните етноси и малцинствени групи е един от основните политически критерии за приобщаване на страните-кандидатки към европейските структури и по-специално към Европейския съюз. България, благодарение на толерантността на българския народ и спасяването на българските евреи през Втората световна война, е извоювала авторитет и необходимото уважение пред международните институции по този въпрос. За съжаление обаче в последно време е налице зачестяване на редица антисемитски и ксенофобски прояви в страната, което застрашава да накърни добрия образ на България в това отношение, и по този начин отдалечавайки ни от общоевропейския процес.

[img]http://www.ccops.org/CCOPS-logo172x269.gif[/img]
<img src=http://www.ccops.org/CCOPS-logo172x269.gif>
<
img src=
http://www.ccops.org/CCOPS-logo172x269.gif
>

През м. декември, миналия месец, в най-европейския от българските градове - гр. Русе, градът е бил залят от антисемитски и ксенофобски листовки от някакво тайно общество, нарекло себе си "Тангра", в които се прокламират неонацистки лозунги срещу цигани, евреи и други етноси. В тези листовки се насажда расова и етническа омраза и се отправят призиви за насилие.

През м. май в един друг великолепен град на България - гр. Пловдив, е нацапан с кръв и надраскан Паметникът на благодарността, издигнат в чест на 55-ата годишнина от спасяването на пловдивските евреи. През м. юни т. г., пак в гр. Русе, за пореден път са обругани еврейски гробища, като близо десетина надгробни паметника са осквернени.

Моят въпрос към Вас, господин министър, е: какви мерки взима Министерството на вътрешните работи за пресичане на подобни прояви, оронващи престижа на нашата страна, и за наказването на извършителите на тези деяния?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бехар.

[img]http://www.jpfo.org/jpfoUSA.gif[/img]
<
img src=
http://www.jpfo.org/jpfoUSA.gif
>
<img src=http://www.jpfo.org/jpfoUSA.gif>

Господин министър, имате думата.

МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Бехар! Преди да започна отговора на въпроса искам да уточня, че МВР не наказва и не би трябвало.

В изпълнение на законните си задачи по чл. 46 от Закона за МВР и във връзка с чл. 37 от Конституцията на Република България специализираните служби на Министерството на вътрешните работи работят по предотвратяване и разкриване на дейност, насочена към проповядване или подбуждане на расова или национална вражда и омраза на религиозна основа.

В Национална служба "Сигурност" са изградени и функционират специализирани структури за противодействие на такива прояви. По проблемите в Столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи работят групи от служители на сигурността, полицията, включително и инспектори от детска педагогическа стая.

[img]http://www.bushnews.com/bushjew.gif[/img]
<
img src=
http://www.bushnews.com/bushjew.gif
>
<img src=http://www.bushnews.com/bushjew.gif>

Информацията, с която службите на министерството разполагат, не потвърждава констатацията за зачестяване на редица антисемитски и ксенофобски прояви в страната. В Република България, за разлика от някои европейски страни, не съществуват сериозни организации с антисемитска и ксенофобска насоченост. В България няма икономическа, социална и политическа база за създаване и дейност на организирани структури на движения от расистки и националистически характер, които да застрашат сигурността и обществения ред.

Регистрираните прояви, носещи белези на расова и верска нетърпимост, имат изолиран характер. Тоест не са свързани помежду си. Това са предимно хулигански или вандалски действия на отделни лица или неорганизирани младежки групи, които не са идеологически мотивирани. В повечето случаи става въпрос за действия от страна на привърженици на скинхедс, които се самоопределят като националистическо младежко движение за чиста нация. Следва да отбележим, че явлението е привнесено у нас механично и носи белезите на подражателското поведение, без изградена формална идеологическа окраска и конкретна организационна структура.

[img]http://idiot.ru/pic/doodie/98.gif[/img]
<img src=http://idiot.ru/pic/doodie/98.gif>
<
img src=
http://idiot.ru/pic/doodie/98.gif
>

В резултат от приеманите мерки се осъществява ефективно наблюдение, предотвратяване и разкриване на противозаконни действия на подобни групи. Службите на МВР работят много активно по всеки конкретен сигнал за проява с екстремистка и ксенофобска насоченост.

По подобен повод - оскверняване на еврейски гробища, преди около една година отговарях на актуален въпрос, поставен ми от депутата Иво Атанасов. Ставаше въпрос за европейските гробища в Кюстендил. Тогава в актуалния въпрос бяха направени същите изводи.

В резултат на действията на Министерството на вътрешните работи извършителите бяха разкрити и доказаха, че изводите в актуалния въпрос не отговарят на действителността, не са верни. Извършителите са деца от цигански произход, които са безнадзорни, които се прехранват с оставената по гробищата храна, и разрушаването на надгробните плочи в еврейските гробища е станало точно в деня на Голяма задушница. Децата, под въздействие на упойващо вещество - лепило, са изпаднали в състояние, което се характеризира от специалистите като еуфория, желание за буйстване и т.н. Конкретни доказателства за тяхната дейност са намерени, децата не са грамотни и в никакъв случай не са политически мотивирани или по някакъв начин идеологически.

[img]http://www.bushnews.com/wizard19.gif[/img]
<
img src=
http://www.bushnews.com/wizard19.gif
>

<img src=http://www.bushnews.com/wizard19.gif>
Столичната дирекция на вътрешните работи активно по разкриване на извършителите на нападението над безпризорни деца от ромски произход през месец май 1998 г. в София. В процеса на полицейската проверка се установи, че автори на деянията са група младежи, привърженици на скинхедс отново, без връзка с други подобни групи в страната. По случая има следствено дело.

Разполагаме с информация, че изписването на свастики върху Паметника на благодарността в Пловдив е дело на младежи, подражаващи на това движение - скинхедс. При огледа, извършен от нашите служби, по повод вандалския акт по отношение на надгробните паметници в еврейските гробища в Русе, не са установени знаци или надписи, доказващи антисемитска насоченост на деянието. Обект на подобни прояви в града са и не само еврейските гробища. Полицейските служби работят по разкриването на извършителите на тези деяния.

Листовки от името на "Деца на Тангра" и "Воини на Тангра", инспириращи нетърпимост спрямо населението от цигански и еврейски произход, се разпространяват в град Русе и други населени места в Северна България. В резултат на проведените мероприятия от специализираните служби са установени автори и разпространители на листовки. В град Бяла Слатина, област Враца, непълнолетните извършители са предупредени от инспекторите на детската педагогическа стая. В Ботевград, Софийска област, срещу извършителите е образувано следствено дело по чл. 108 и чл. 162 от Наказателния кодекс.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
[image]http://www.freenet.de/dienste/homepage_tool/popupseiten/welcome_home/baustelle.jpeg[/image]

[img]http://www.freenet.de/dienste/homepage_tool/popupseiten/welcome_home/baustelle.jpeg[/img]
<
img src=
http://www.freenet.de/dienste/homepage_tool/popupseiten/welcome_home/baustelle.jpeg
>
<img src=http://www.freenet.de/dienste/homepage_tool/popupseiten/welcome_home/baustelle.jpeg>

Господин Бехар, имате думата за реплика.

[img]http://www.aftonbladet.se/nyheter/0205/21/NYHETER-21s20-hitler-87.jpg[/img]
<
img src=
http://www.aftonbladet.se/nyheter/0205/21/NYHETER-21s20-hitler-87.jpg
>
<img src=http://www.aftonbladet.se/nyheter/0205/21/NYHETER-21s20-hitler-87.jpg>

НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин министър, аз също като Вас, съм дълбоко убеден, че това не е една трайна тенденция. В условията, когато българският народ е доказал не само своята толерантност и търпимост към другите етноси, но и зачитане, уважаване на тези етноси, това не е нещо, което засега има характер на трайна тенденция, както е в някои други страни.

Но не съм доволен от част от Вашия отговор, когато всичко това се прехвърля върху малолетни извършители, защото действително помислете как би се почувствала която и да е част от българския народ, когато гробища, гробове са разбити, когато едни деца не биха могли да направят това - надгробни камъни са разсечени на две и т.н.

Но дори да приемем това положение, аз смятам, че министерството е длъжно да информира поне световната общност, защото мога да Ви уверя, че моят въпрос не беше случаен. След като в пресата излезе информация за това, получиха се редица тревожни запитвания от международни организации - вярно ли е или не е вярно. И ако по някакъв начин се направи достояние на обществеността, че тези опити са пресечени, Вие сте прав, министерството не наказва никого, но министерството би могло след процеса, свързан с предварителни следствия и т.н., поне в някои от случаите да предаде извършителите на съдебната власт.

Смятам, че в това отношение, ако тези неща не бъдат пресечени веднъж завинаги, ние ще изразходваме много лесно един безценен капитал, който имаме. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бехар.

[img]http://tv4.se/imagesdb/news/20011026153530932_1026tornrorligt.gif[/img]
<
img src=
http://tv4.se/imagesdb/news/20011026153530932_1026tornrorligt.gif
>
<img src=http://tv4.se/imagesdb/news/20011026153530932_1026tornrorligt.gif>
Господин министър, имате думата за дуплика.

МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин Бехар, аз съм съгласен, че това явление трябва да се пресече. Това нещо може да стане с усилията на всички нас. Само репресивните органи, каквито безспорно са наказващите органи, не са в състояние да пресекат което и да е явление в страната, то има дълбоки други корени, и семейството, и училището, и т.н.

Съжалявам, че не Ви удовлетворява отговорът, че предимно младежи извършват такова нещо. На мен поне досега са ми известни два случая на антисемитска нетърпимост, които са извършени от възрастни граждани. Единият е печално известният отец Гелеменов, а другият случай е на погребението на Тодор Живков, когато Румен Овчаров заяви, че страната се управлява от евреи и цигани.

СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ, от място): Не е Румен Овчаров!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Воденичаров.

МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Воденичаров, пардон. Извинявам се на господин Овчаров, понеже беше тук. Това наистина и мен ме разтревожи. Надявам се, че не е трайна тенденция. А иначе ние правим всичко възможно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.

[img]http://www.mediapool.bg/site/bulgaria/2002/03/01/Simeon.jpg[/img]
<
img src=
http://www.mediapool.bg/site/bulgaria/2002/03/01/Simeon.jpg
>
<img src=http://www.mediapool.bg/site/bulgaria/2002/03/01/Simeon.jpg>
<
img src=
http://www.aftonbladet.se/nyheter/0205/21/NYHETER-21s20-hitler-87.jpg
>
<img src=http://www.aftonbladet.se/nyheter/0205/21/NYHETER-21s20-hitler-87.jpg>