|
Богат и Американец често са несъвместими понятия
Явор Баев, Вашингтон
(в-к Коментари)
Високият жизнен стандарт налага и специални правила на живота, които българите си прескачат с лекота, но стандартният американски консуматор ги поема със всичките им тежести
Богатите Американци – наистина ли са богати? Този въпрос може и да изглежда реторичен на фона на икономическото състояние в някои по-отдалечени точки на света. Обаче мизерията на другите рядко е показател за собствено благополучие. Тя по-скоро дава да се разбере, че има и по-зле, но не и че ти си богаташ. Осигурен и гарантиран - може би, но не и богаташ.
От около 60-70 години думите “богатство” и “Америка” вървят ръка за ръка. Но ако искаме да дадем отговор на поставения в началото въпрос, ще трябва да анализираме някои факти, за които напоследък се говори много – това са Западният стил, морал и начин на живот и произтичащите от тях разбирания за ценности.
Кое е ценно и кое не, за кое си струва да полагаш усилия или не си струва, за кое си готов и живота си да жертваш (аксиоматично най-ценното) – това са все важни въпроси. Не е трудно да се убедим, че отговорът им е бил различен в различните времена и общества. Човечеството никога не е имало консенсус по тези въпроси. И продължава да няма. Нещо повече – различията в мненията са били често, и особено напоследък, причина за жестоки и безумни войни.
В западното общество се измина дълъг път по посока утвърждаването на материалното като едва ли не единствен изразител на богатство. Колкото повече имаш, толкова си по-богат. Абсолютно права, елементарно гениална и неоспорима логика. Изглежда сякаш по този въпрос не може да има различни мнения, колкото и някак си да ти се струва, че нещо липсва...
“Да ама НЕ” – (любим израз на един наш интересен журналист преди няколко години). Не – защото ако всичко се измерва в абсолютни стойности, неминуемо ще се сгреши.
Нека не забравяме, че относителният дял (%) за измерване на част от цялото е открит още от древните римляни. Учудващо е колко много хора боравят успешно с проценти и колко по-малка е цифрата на тези, които могат да видят нещо зад математическото съотношение. А "нещата" хич не са сложни.
Така например един американец с $1000 месечен доход се квалифицира като едва ли не боклук на обществото си, а един българин със същия доход в своята родина е почти в стратосферата на мечтите си за благополучие. Животът на този янки не е за завиждане. И не му завиждайте. Българинът е къде къде по-добре. На него може да се завижда. Така е защото материалното (не само парите) има нива на стойност.
А тези нива зависят от мястото и времето.
Една стадартна американска къща в района на Washington DC Metro Area, която е сравнително нова (не повече от 10 години) сега струва около $200000. Който е поне малко запознат с начина на строителство в САЩ, веднага ще ви каже, че въпросната "стандартна" къща (а и по принцип - повечето видове "къщи") е една красиво изглеждаща барака направена 98% от дърво (по-точно шперплат), малко стъкло, повече боя, тук-там пластмаси и това е. Представете си какво чудо бихте си построили за тези пари в България! То високи технологии, високи, но дори и в САЩ не ловят с трици маймуни. Наистина ли тази къща има такава стойност? И Да и Не. Във всеки случай обаче от тези прости примери не могат да се направят еднозначни изводи. За достигането до тях е необходимо да се надникне малко по-дълбоко в същността на американското благополучие.
В САЩ е относително лесно да получиш кредит и "ей така" да го изхарчиш за каквото искаш. Тук няма спор. Ако сега в България новите управляващи се чудят как да спазят предизборните си обещания за подпомагане на българина с малки и почти безлихвени кредити с цел да подхранят предприемачески инициативи (нещо, което накара много да гласуват за тях), в САЩ такова нещо не може да има. Защото много са тези, които искат да ДАВАТ кредити тук. Чуждоземецът (не Американецът) много се впечатлява, когато разбере за тези възможности. При това (вследствие невероятно агресивна реклама) всичко изглежда просто и лесно. Отиваш при дилъра на коли на Toyota да речем, слагаш на масата $1000 (ако имаш, а ако нямаш нищо не слагаш), подписваш един договор за финансиране да кажем за 60 месеца при годишна лихва 7,5% и се прибираш в къщи с един прекрасен автомобил (например 2001 модела на Toyota Celica GT). Точно такъв, какъвто си го гледал по авто журналите и дълго си въздишал. Годишно в тази страна около 18 милиона са тези, които имат подобен “звезден” миг. И той си е звезден, защото навремето хората пестяха по 15 години за мечтаната “Лада” и в много случаи така и не я дочакваха. Всичко е в като страната на чудесата. Поне дотук. Другите (лошите) неща още не се виждат.
Един средно интелигентен човек ще сметне, че след 3 години с месечните си вноски той ще е изплатил 60% от стойноста на колата. Не е зле. Стига да беше така. Изобщо няма такова нещо. Защо? Просто погледнете баланса на сметката, който трябва да получавате на всеки 3 месеца и вижте как се разпределят парите от вашите вноски. Една много голяма част са погашения по лихвата, една също не малка част е някаква премия по застраховка, която даже и не знаете за какво е, и една оставаща вече малка част е истинското погашение по главницата на дълга. Доста впечатляващо и обезпокояващо. Но в САЩ - не...
Учудващата причина за това е, че не са много американците, които са запознати изобщо с понятието "схема на погашение на дълг". И понеже не знаят, те не рядко изпадат във вечен дълг. Мисълта за подобно нещо би съсипала един здравомислещ българин и повечето европейци.
В Америка обаче състоянието на дълг се възприема като нормално. И дори нещо повече – ако вашата кредит-история показва липса на дълг, то със сигурност вие няма да получите максимален брой точки (нещо като кредитен рейтинг) и общият ви резултат при желание да получавата заеми, ще бъде занижен!?!
Широката публика е малко запозната с механизма на оценка на кредитните си истории. Методологията е измислена от трима евреи, днес ръководещи не голяма но изключително процъфтяваща фирма в Калифорния. С малки изменения изводите, следващи от прилагането й, са приети навсякъде в практиката.
Има едно правило в нея, което може да се илюстрира със следния пример:
Ако имате кредитна карта с лимит на кредита $10000 и разгледаме два случая – първия – имате висящ текущ баланс $2000 и втория – имате висящ текущ баланс $0, т.е. не дължите нищо, първият случай ще даде повече точки в полза на резултата и вашата кредитна история ще бъде по добра! Така, че ако дължите повече, шансът някой да ви даде пари за да си купите Мерцедес е по-голям.
Е те това е!! Давайте да харчим и да си плащаме по-малко. Нещата може и да изглеждат смешни, или нереални, но това е истина. Наистина, както напоследък се чува все по-често, монетата има две страни. Но обратната страна изглежда още дълго няма да се взема в предвид при определяне на обществената политика. Защото официалната "страна" е законна политика на всички финансови институции в страната, утвърждаващи едно безпрецедентно общество на консуматори. Бизнес без потребление не може да съществува. Бизнесът и потреблението са доминираща черта на американския дух. Всичко е бизнес и всичко е пари. Всеки трик, който прави един бизнес по-печеливш, моментално се узаконява. Ако някъде нещо в бизнеса изглежда като ограбване, то само изглежда, защото няма закон, който да наказва грабежите над свободните граждани. И така в средата на узаконени мошенници не малко хора просто не могат да се справят. Ни системата си върви безпогрешно.
И все пак - каква е "другата" страна. Кои са тези, що не могат да се справят?
По данни на US News and World Report през 1999 година над 10000 колеж студенти са посегнали на живота си заради неизплатени лавинорастящи баланси по кредитните си карти!!! Десет хиляди самоубийства по финансови причини!!! Защо?
Финансово кредитните институции в страната са невероятно мощни, защото бизнесът им е невероятно печеливш. Което е обаче най-интересно, причините за огромните печалби са чисто и просто няколко психологични черти на консуматорското общество, умело използвани в една изключителна, направо неописуема рекламна агресия над човешките същества, съчетани с гъвкава и понякога изобретателна политика на цени и опции. Ако имаш $500 долара висящи по баланса на кредитната си карта, с любопитство ще забележиш, че твоят кредитодател ти предлага опцията за минимално заплащане, която в случая може да бъде $10. Ти просто плащаш тези $10 и си щастлив, че си в рамките на закона. И често забравяш, че въху останалите $490 ще бъде начислена лихва (варира от 10% до 28% годишна, когато банките дават 3-4% годишно върху парите в твоята спестовна сметка). Това начисление ще цъфне в следващата сметка, натрупана заедно с цената на покупките през месеца до следващия цикъл. Тогава отново ще ти бъде предложено минимално погашение и всичко изглежда пак като в страната на чудесата, защото например ти вече имаш вещи за $1200 а си платил де факто само $25. И законът е спазен. Невероятно голям е броят на хората, които не прозират какво се крие зад тази проста аритметика. И понеже е така, 800 милиарда долара е дългът на гражданите към финансовите институции и всяка година около 1,5 милиона граждани попълват така наречената Глава 11 от Закона за фалитите, за да си осигурят гаранции срещу кредитодателите.
Средностатистически нормалната задължнялост по една кредитна карта е 3-4 хил. долара за месец. Само за последните 2 месеца на рецесия в икономиката сега тази задължнялост е 7-10 хил. долара на месец и тенденцията е възходяща. Но, може да изглежда парадоксално, точно тази това са... добрите новини. Когато преди една седмица кредитните институции рапортуваха на Алън Греенспан - председателят на Федералния резерв, че един месец след 11 септември нивото на покупки с кредит и кредитна задължнялост на гражданите са възвърнали стойностите си от преди тази дата, той въздъхна успокоен и обнадежден за бъдещето на страната!!! Погледнато от неговата камбанария, човекът има право.
Разбира се, след време, когато нещата се оправят, някое проучване ще изкара на бял свят някои цифри. Например 40000 самоубили се през времето на рецесията. Но това е само статистика, която няма и да се забележи. Дребен страничен ефект. Дребен, независимо, че тази страна не е губила толкова цивилни в никоя от войните, в които е участвала. Но си е дребен, защото много по-важни са устоите на консуматорското стопанство.
Един друг необясним парадокс в него е ценообразуването. Пазарът в САЩ е наистина свободен. На пръв поглед всеки търговец (с малки изключения) си слага цени на стоките или услугите, каквито си иска. Каквито си иска – не съвсем точно, защото в калкулацията на цената трябва да има и някаква печалба. И тук може да има изключения, но това става много рядко и за кратко време, и само определено мощни фирми могат да си позволят това – търговия под нивото на печалба. По принцип формирането на цените е една от най-сериозните фирмени тайни, защото именно в цената са закодирани остойностените еквиваленти на много фактори, включително политически и психологически.
В английския език има думата timing. Тя в днешната икономика означава нещо като "да бъдеш в такт с момента". Така, както музикантите трябва да внимават за всеки такт, за да получат добро изпълнение, така и в бизнеса от момента и състоянието на пазара може да се определи най-изгодната печалба и съответната и цена. Ако четете някой финансов анализ например за това какво става на Нюйоркската фондова борса, авторът на анализа, особено ако говори за бъдещи перспективи, сигурно ще е употребил няколко пъти тази дума.
Timing е сериозно нещо. Ако един маркетингов анализ не дава количествени измерения на характеристиките на timing-а, този анализ нищо не струва. Разбирането за timing е основния мотив за всеки търговец при определяне на цената. И понеже това разбиране може да варира, варират и цените и то много. Даже за броени часове. 30% Off, 70% Off, 90% Off (това са отстъпки от официалната цена - в американските магазини почти няма стока, до която да не е поставен етикет с отстъпка - бел. ред), Pay one get two (плащаш едно, а взимаш две) и т.н. Разнобразието е велико. Още никъде не е видяно само 100% Оff.
Както всеки може и да се досети обаче (всеки в България, не в САЩ), истината е, че цената, която виждате, дори и с много OFF, е цена, носеща солидна печалба. Но търговията си върви, заради подходящия момент и среда. Timing.
Хубавото е, че пазарът има свойството да се саморегулира и благодарение на голямата конкуренция, екцесиите са невъзможни. Просто и консуматорът трябва да знае timing-a и тогава изглежда всички ще бъдат щастливи. Засега по-щастлив е бизнесът, защото масовият консуматор рядко отчита този фактор.
По въпроса богати ли са американците и колко, може да се разсъждава още дълго. US системата изглежда като рог на изобилието за рационално мислещи и действащи хора от някои други държави. Това е и причината един българин да може да се оправи тук с лекота. Просто неговото съзнание отчита далеч повече фактори и така той реално "прескача" първосигналните мотивиращи фактори на системата. Или ще вземе заем с по-малка лихва, или ще го изплати по-бързо, или първо ще спести, а после ще купи и пр. Елементарните клопки на консуматорското общество наистина не са за него, но СА си за американците. И от тяхната гледна точка състоянието им не е еднозначно богато. Те живеят във високия стандарт, но са подвластни и на законите на системата, гарантиращи този стандарт.
В страната официално е признато, че 20% от населението живее в бедност или е на границата на бедността. Това число може да не изглежда съответстващо на ниската - дори и сега в рецесията, безработица от 4,9%. Но го има и фактът, че работиш, не значи, че не си беден. Не и в Америка. Бедността не е порок, но винаги и навсякъде тя изглежда грозно. А в гетата на Ню Йорк и Балтимор изглежда и страшно. Ако не сте любопитни, по-добре е никога да не ходите там.
24.10.2001
|
