|
USA 2001: История на Четвъртия Рим
Системата "Дойдох, видях, победих..." не е осигурила оцеляване на никой от прилагалите я, легионите вече тръгнаха...
Няколко часа след теростичните удари в САЩ, още преди масовата психоза да бе обзела напълно медиите, в тях се промъкна - само за миг и еднократно, но се промъкна едно изказване на европейски политик. Много кратка реплика и толкова пренебрежимо представена, че дори вече е трудно да се спомни кой точно я е казал. Но тя беше нещо от рода: "Съединените щати има тепърва да се учат на поведение във външната политика. Европа е много по-напред от тях".
Не е учудващо, че подобна мисъл доста бързо потъна в морето от първосигнални реакции, скръб и надигащо се чувство за мъст. И може би щеше да си заслужава да си остане "под водата", ако самите САЩ не започнаха да действат по начин, който непрекъснато я припомня.
Някога, преди много много векове, имало една държава, която била много велика. Тя била толкова велика, и толкова силна, и толкова разумна, и толкова мъдро се управлявала, и толкова добре живеели гражданите и в сравнение с околното дивачество, та тази държава била толкова добра, че дори и след залеза и, който бил неизбежен, защото всяко нещо рано или късно си отива, та след залеза и, всички се опитвали да и подражават. И още повече - опитвали се да я възстановят и да нарекат себе си с нейното име. И го правели и на изток и на запад, без оглед на различията във вярата, културата и богатството. Та дори войни се водели за това кой е наследникът на...
Тази държава се казвала Рим.
Първото забележимо и просъществувало стабилно сравнително дълго, политическо творение на Европа като цивилизационен център. Отпечатъкът от тази държава си личи дори в днешния свят. Разделението вътре в християнството на католици и православни до голяма степен произтича от разделението на империята в годините на големия и разпад. Още оттогава се спори кой е наследникът на Рим.
Най-прекият от претендентите (и запазил нещо от нея) също станал много много много велика държава. В един момента дори тя контролирала почти всички територии на бившата империя. Съхранил културата, морала, политическото умение, науката. Разгромявал наред всичките си врагове и се опитвал дори да стигне по-далеч от самия Рим - да цивилизова околните варвари, не само като ги побеждава и завладява, а и чрез култура и религия. Построил и нова столица - по-бляскава и величествена, по-добре укрепена и на далеч по-ключово от геостратегическа гледна точка място. И нарекъл себе си Вторият Рим.
Тази държава се казвала Византия.
Единствената пряка връзка между античните времена и зората на християнството със средните векове. Отцепила още при създаването си източния сегмент на Рим, тази империя, за разлика от западното парче, съхранила себе си като такава и нито веднъж не падала под властта на варварите. Докато в града, който все още носел името Рим периодично се сменяли вождове и крале, назначавали се папи и титлата "император" се подхвърляла от меч на копие на лък.
"Историческият" враг на Първото и Второто българско царство бил толкова величествен и недостижим, че непрекъснато разпалвал апетитите от всички страни. Дори сравнително по-малко народи като нашия нееднократно се опитвали да завладеят тази държава и да седнат в трона на Константинопол. Да станат Трети Рим. Да, нашите най-велики царе като Симеон и Иван Асен II точно това са искали - да станат център на Изтока и да се обявят за поредните наследници на Рим.
Но тази съдба била отредена на друг. Минали десетина века и дошло времето на края на Втория Рим. Той бил залят от поредната вълна на Великото преселение и унищожен от ордите на една фанатична религиозна държава, управлявана по законите на Шериата. Териториално вече не останало нищо като наследство от Първия Рим, но разбягалите се при разгрома хора отишли при покръстваните преди това от самите тях варвари и пренесли поне духа на цивилизацията.
И така се родил Третият Рим.
Той също бил много велик. Макар и да се оказало, че "жезълът" е поет от далеч не най-добрия "ученик", той бил най-силният и ставал все по-силен. И по-голям. В един момент големината му станала толкова внушителна, че се оказало, че заветите на Рим са се концентрирали в една единствена цел - все по-голям, и по-голям. Осъществяването на тази цел ставало с толкова невъобразима мощ, че империята тръгнала да се разраства в посока обратна на Великото преселение - от запад на изток. Преселението, което унищожило първите два предшественика сега било безапелационно смазано и цивилизацията тръгнала из безкрайната шир. Която и днес се възприема като безкрайна.
Резултатът от екпанзията на Третия Рим била най-голямата единна държава в историята на света. Тя е най-голяма и днес, не е загинала, макар че вече е загубила и не възприема съвсем статута си на "Рим".
Тази държава била Русия. А краят на аспирациите за римлянство е 1917 - десет дни, които разтърсиха света.
И така се стига до Четвъртия Рим.
Но преди него - нещо друго. Историята на целия християнски свят, а покрай господстващия му статут, и на цялата Земя, винаги е била под знака на Рим. Дори и когато някой не се е стремял да възстанови Рим и да се обяви за негов наследник, дори и тогава той е следвал заветите му и неговата основна жизнена философия.
Каква е тя?
Най-кратко състои се в три думи - експанзия, сила и закон.
Прогресът на Рим се е крепял на непрекъсната експанзия нанякъде. На най-елементарно ниво това са били войните, чрез които непрекъснато са се набавяли роби за нуждите на икономиката. Но подобни начинания е имало и в други посоки - християнизирането на Изтока от Византия и създаването на православна общност, завладяването на гигантски за мащабите на времето си територии от Русия и пр.
Във всички случаи експанзията на Рим е била осъществявана със сила. Освен легендарните легиони, тук влизат умелата дипломация, икономическото смазване и пр.
Официалната доктрина, която е обяснявала и обосновавала поведението на Рим е бил законът. Рим завладява и налага закона, ясните правила и равенството на всички пред него като единствен път към прогреса. По-късно той е заменен от вярата и различни други видове идеологии.
Напълно в синхрон с жизнената философия на Рим са всички по-значими начинания на християнската цивилизация - кръстоносните походи, Ренасансът (той не е политически акт, но носителите му са били вдъхновени точно от постиженията на античността - Гърция и Рим), създаването на националните държави (като малки Рим-чета за всеки народ), колониалната система и т.н. В днешно време дори създаването на Европейския съюз е форма на възстановяване на старата мечта.
Но ЕС не е Четвъртия Рим.
Но пак преди да погледнем към него, нещо важно - цялата история на християнската цивилизация е в духа, заложен от Рим. Всеки - под една или друга форма, без да го съзнава понякога, гонейки дори нещо различно, но всеки иска да бъде Рим.
И ето откъде идва Четвъртият.
Паралелно с Византия и с Русия западът също се е стремял да възстанови своя Рим. Парадоксално, но въпреки засилването на могъществото си, дори на моменти задминаващо това на Изтока, той не успява да съгради нещо подобно. Или поне не толкова стабилно и дългосрочно. Западната Римска империя няколко пъти е възстановявана, папата няколко пъти е давал короната на този или онзи владетел. Но никога не е имало една държава, която да я задържи дълго. В най-забележителните случаи се получват някакви преходни империи от типа на Наполеон и Райха. Но заветът на Рим оцелява, поема се от варварите, оварварява се, но продължава да го има и в тази му разновидност. И това е Четвъртият Рим - съществувал винаги и паралелно, матаморфозиращ непрекъснато и приемащ различни нестабилни дългосрочно конфигурации. Закономерност, произтичаща пряко от липсата на единен център, който да доминира и да цивилизова варварите. Няма го непревземаемия Константинопол и вековното и постоянно разпръскване и провеждане на една и съща политика. Рим е превзет сравнително рано и после победителите са оставени сами да се цивилизоват на база на наученото от руините. Не че не са успели - днес западът по много показатели изпреварва изтока. Но не са успели да създадат нещо голямо, постоянно и за дълго. Нещо наистина величествено, което да нарече себе си Рим.
Но това, че то не е величествено, не значи, че не е силно и няма амбициите да бъде Рим. Бонапарт и Хитлер, но нека да не гледаме само лошите примери - Фридрих Велики, Бисмарк, Луи Четиринайсти, кралица Виктория, всички те не са били нито слаби, нито без амбиции. И са си предавали един от друг щафетата на Четвъртия Рим.
Но най-забележителното качество на това наследство, е че то винаги попада в ръцете на някой млад и неопитен. Неспособността да се създаде нещо дългосрочно обрича "жезъла" винаги да е в ръцете на новобранци, които се учат с него. Предишните, които са се учили, може би знаят повече, но имат съдбата само да могат да гледат. Как новият най-силен ще повтори грешките им докато възстановява Рим.
"Съединените щати има тепърва да се учат на поведение във външната политика. Европа е много по-напред от тях".
Външната политика по традиция е най-важният елемент за структури, разчитащи на експанзия. От нея зависи и произтича цялостният успех и на всички други начинания. Това е урок, който всички наследници на Рим постепенно усвояват, поучавайки се от грешките, загробили предшествениците им.
Първият Рим действа доста арогантно. Той обосновава всичко със закона. Но това е създаденият от самия него закон - от неговия сенат и от неговия император. Този закон общо взето узаконява правото на по-силния. Това дори открито се демонстира от римляните, когато завладяват Гърция.
Понеже по това време елинската култура е била доста по-напред, се получават абсурдни ситуации римските патриции да имат роби-гърци, които са по-умни от тях и са по-напред в уменията да управляват държава, да създават изкуство и пр. И тъй като всяко нещо трябва да бъде обяснено по някакъв начин, обяснението е било - "Ние ви победихме във война и затова властваме над вас". За сравнение - преди това гърците са обяснявали робството в собствените си държави с интелектуалното превъзходство на едни хора над други. Което донякъде си е било и истина.
Но безапелационното поведение на Първия Рим обединява всички срещу него и сваля всякакви задръжки пред враговете му да търсят победа само на основата на силата. И когато собствената му сила поотслабва...
Византия не повтаря тази грешка. Макар в ранните си периоди тя да контролира почти същата територия като предишната империя, тази наследница залага много по-силно на дипломацията и културното проникване. Обяснението за експанзията е чрез новата религия - един Бог на небето, един Император на земята. Т.е. всички следва да са подчинени на императора.
Новата стратегия не е толкова пряка. Има територии, където византийски войски никога не стъпват и откъдето не е събран никакъв данък. Но в тези земи е влязла същата вяра, хората се учат от същите книги - преведени или не, и в крайна сметка приемат същата философия. Така, когато идва времето и Вторият Рим да падне, Третият вече е готов, на хиляди километри разстояние, недосегаем от текущата опасност и постепенно ставащ по-силен от нея.
Експанзията на Русия, макар и силова и макар и неподражаема по мащаб, в никой случай не е повторение на арогантността на Първия Рим. Руският монарх е отново император и е или обединител на "всички православни християни", или на "всички славяни". Основната експанзия на Москва е обяснена мисионерски - да се освободят поробените от исляма християни. Експанзията на изток до голяма степен е основно териториална, защото в Сибир и в тайгите принципно не живеят много хора.
Всички носители на щафетата на Четвъртия Рим също са се поучили. Но понеже никой от тях не я е носил повече от веднъж и за по-дългичко време, грешките непрекъснато се повтарят. Франция все още няма своя втори Наполеон. Германия направо се отвращава от собствения си Хитлер. От Империята, в която слънцето не залязва е останала само величествената традиция...
Всички тези наследници и носители на "жезъла" се научиха, след като повториха грешките на баща си. И платиха скъпо. Сега заедно се опитват да направят нещо по-голямо и постоянно - да предолеят основната пречка в миналото - разделението, породено от липсата на единен център. И също - да не настъпват със сила, а с разум - с икономика, култура, със зачитане на правата на другите като на свои. Процесът е много бавен. Далеч по-бързо би станало ако немски, френски и английски войски завземат Източна Европа. Но тогава - повторение на грешките - гняв на Русия, бунтове в самите страни, вътрешно разцепление. И накрая - разпад.
Създаването на ЕС върви постепенно, но стабилно. И страните сами искат да се присъединят към него, защото виждат ползите. Ако от това начинание излезе някакъв "Рим", то той ще бъде много добър.
Но ЕС и Европа сега не са Четвъртият Рим. Жезълът е у другиго. И той се учи на експанзия пак от собствените си грешки. И по традиция, понеже белият човек още командва света, то който командва белия човек въвлича и него, и света в последствията от процеса на собственото си образоване.
Съединените щати наистина има много на какво да се научат във външната политика от Европа, но въпросът е колко ще плати светът за обучението на своя цар. Самият цар естествено винаги си плаща - тежестта от фаловете пада и на неговата глава. Но какво са виновни останалите? Нищо. Но такъв е законът (животът) - още от времето на Рим.
САЩ получиха новото си си призвание съвсем отскоро. Преди това за половин век светът имаше нещо, което не бе имал никога преди - почти пълна организираност. наистина разделен и изправен един срещу друг, но горе-долу ясен. В подобна ситуация моделът "Рим" не съществува.
Но след края на старото статукво остана само един център, способен текущо да провежда експанзия. И няма противник, който да го уравновеси. Заобиколен от далеч по-слаби и изостанали противници, той логично поема по пътя на Рим. Ако този шанс би бил даден на някоя европейска държава или дори на Русия, пътят би бил малко по-различен. Но силата е в ръцете на една страна без история и традиции, без ясно обособена нация - конгломерат от всякакви етноси, управляван и крепян единствено благодарение на богатството си.
Това е точно моделът на Рим - империя от всякакви народи на огромни територии, с различни езици и религии, държани в подчинение със силата на закона и под заплахата на легионите.
Привидно днес легиони не са нужни и това е сериозна разлика. Но това важи само за вътре в САЩ - където са собствените граждани, радващи се на благополучието на империята. И в Рим никой не е държал в подчинение римските граждани и патрициите. Но извън тях...
Политиката на САЩ е силно агресивна навън. Чрез нея те си осигуряват икономически предимства и крепят властта си над света. Американците имат 12-13 самолетоносача. Около всеки от тях вървят още няколко тежки и една "камара" малки кораби и подводници. Това значи 12-13 цели флотилии, всяка от които е по-мощна от армията на малка държава. Официалната военна доктрина сочи като цел да могат да се водят едновременно две локални войни и да се спечелят. Но силата, дори и само във видимата си част, отдавна е отвъд тези възможности. Всичките останали самолетоносачи по света на другите държави, взети заедно са по-малко като бройка. САЩ в момента единствени разполагат с капацитета да пращат легиони на другия край на света да защитават "местните американски интереси". И политиката да се строят самолетоносачи и флота продължава с неотслабващи темпове и след края на Студената война.
Това поведение, както и ежедневно демонстрираните му проявления, недвусмислено сочат поетия път на Първия Рим. САЩ дори не се опитват да завоалират нещо. Доскоро ползваха като параван ООН, но в Югославия срещу Милошевич направо казаха: "Правим каквото си искаме".
И в момента готвената атака над Афганистан е напълно незаконна от международна гледна точка. САЩ дори не питат вече ООН. Не че Съветът за сигурност ще им откаже точно в този случай. Но защо не питат?
Защото са силни и демонстративно управляват от позицията на силата. Това е римска наглост, която бърка направо в сърцето на противниците им.
"Дойдох, видях, победих..."
Човечеството и моралът никога няма да приемат надмощието на арогантността и силата. Та цивилизацията нали и затова е създадена - за да предпазва хората от грубата сила на стихиите. И когато самите хора започнат да действат безапелационно, това не се приема.
Може би не е редно такова нещо да се казва, но вероятно не само палестинците вътрешно са се радвали, когато самолетите сринаха небостъргачите. Кой би казал, че същото не си мислеха и сърбите, които 80 дни живяха под тътена на бомбите. Ами виетнамците - дето дадоха 2 милиона убити докато САЩ воюваха с "комунизма". Ами нека и всеки българин да си каже не са ли го дразнели изпълненията на янките от последните години. Изпълненията им и днес в Македония. И дали ако и на нас ни се беше случило нещо малко по-лошо, дали сега и ние нямаше да злорадстваме.
Когато си "очевадно" нагъл и си превърнал това в неприкрита официална политика, когато дрънчиш оръжие пред очите на всички и се налагаш изцяло с неговата сила, когато дори не го правиш в името на някакъв идеал, а открито защитавайки само собствените се интереси (дори официалната политика на САЩ е, че се защитават националните интереси), е тогава не може да не предизвикаш злоба у другите и желание за мъст. Настоящият атентат е твърде голям за все още не съвсем набралите сили отмъстители и вероятно отново е допуснат с цел оправдаване на някаква експанзия, но ако се кара така с експанзиите, в бъдеще може да се стигне и до по-жестоки изпълнения. На доказано истински и независим от никого вътре при теб тероризъм.
Поведението на САЩ е агресивно навсякъде по света - в Палестина, спрямо Ирак, в Косово и Босна. Навсякъде покълват и растат поколения, мразещи американците. Омразата се засилва от разликата в богатството и от липсата на идеология, която да обясни несправедливостите. Византия използваше християнството и повеленото от Бога разделение и обещаваше Рай за нищите (след смъртта). Русия беше основният боец от християнска страна в джихада на Османската империя. Закрилник на славянството. ЕС прокарва стандарта за мултиетническото съвместно съществуване без да се обезличават нациите и културите.
Америка действа с едно единствено средство - щиковете в името на закона. Този път законът е борбата с тероризма. И в нейното име предстои война с неопределена продължителност срещу неопределен и постоянно променяем противник. В днешно време всеки може да бъде обвинен, че е подпомагал терористи. И то дори не трябва да се изчака "процеса" (ООН), защото екзекуторският отряд е наблизо - има 12-13 такива в постоянна готовност, дежурящи на своите постове навсякъде по Земята.
САЩ действат първоримски и във вътрешната си политика. Една държава на 200 години, която е значим фактор в света от около сто, е тръгнала да създава за няколко десетилетия, нещото което сама нарича "най великата нация в света". Каква обща нация от черни, бели, жълти, испаноговорящи, славяни и всякакви подобни? Те могат да живеят заедно и да работят ефективно, но не и да станат обща нация. Вътрешните опити на Америка са си чисто промиване на мозъци. Белият няма да стане черен, нито обратното. Различия ще има, това ще бъдат отделни нации, важното е да живеят заедно и да не се бият. Но това е политика на Рим 2 и 3.
Политиката на Рим 1 е да създаде каста от патриции и свободни граждани-войници, на които да се крепи. Колко престижно звучи думата "американски гражданин". С какъв церемониал гражданството се получава, с какво старание се защитават интересите им навсякъде по света. Не че е лошо да се прави - това е дълг на всяка държава, но може и да не се прави по начин, който да показва, че само за американските граждани е възможна подобна закрила поради силата на страната им. Американски гражданин не трябва да започва да звучи като "гражданин на Рим". По-добре да звучи като немски гражданин или поданик на Кралицата.
Съзнанието на самите граждани не трябва да се моделира към "ние сме най-великите на света". Преди дни повториха един по-стар филм на Тома Томов за US самолетоносача "Джордж Вашингтон". Там като ги слушаше човек американските момчета какви ги приказват, направо ти идва да се ухилиш до уши. Нашата соцпропаганда бледнее. То не е гордост, не е самочувствие. Като ги гледаш как са готови да ходят да се бият. Да изпълнят всяка заповед...
Един пилот пък се изказа, че групата му била толкова добра, че никой в света не можел да я победи. В същото време "Сините ангели" станаха за смях в Русия, когато руските авиатори се качиха на "Миг"-овете си. Но руснаците на се фукат. Подобни примери колкото искаш. Те не са насочени към заяждане, а към доказване на факта, че Америка продължава да насажда чувство за собствено превъзходство, дори и пряко видимите факти. Постоянно и вечно. За да може след това да го ползва в експанзията си.
Американците не са най-великите на света, защото няма най-велики. Всички хора са еднакво велики и важни. Във всички раси има и умни и глупави, и гении и луди, и трудолюбиви и мързеливи, и добри и лоши. Този, който има най-много оръжие не струва повече от този, който няма. И това е истина, която най-вече въоръженият трябва да разбере. Защото склонността към самозаблуди и величаене е много сладка.
Няма нужда САЩ да казват на всички, че грешат и само те са прави. Европа го казва, но оставя и на "грешниците" сами да преценят. Не им се налага открито. Ако се сравни позицията на ЕС и на САЩ примерно в арабско-израелския конфликт, ще се види, че Европа е много по-разумна. Всъщност в миналото същите тези европейски държави са направили много по-сериозни жертви точно в този регион. Това са все бивши колонии. Суецкият канал бе тежка жертва за англичаните.
В момента САЩ са заели крайна позиция и не позволяват никакви компромиси. Не търсят решение на конфликта, а само се чудят как да си стоварят армиите там. Противникът им няма никакъв избор, освен да се покори. Е учудващо ли е, че палестинците са радват на шестте хиляди американски трупа. Те самите са дали много повече жертви през годините.
В началото на 21 век и при толкова натрупан опит от толкова много предци, включително и от тези, които са дали на САЩ първите заселници, може би е крайно време Четвъртият Рим да престане да повтаря една и съща история:
"...И консулът се обърна към Сената за легиони и пари, за да воюва с варварите. Сенатът му даде всички права за война и войници. И повече сестреции отколкото поиска. За да защити държавата и закона, и да победи и пороби враговете ни во славата на Рим. Вечният Рим..."
Добри Божилов
24.09.2001 г.
|
