|
Комисаре, знам че си неизлечим, ама вземи прочети какво пише във в. Стандарт днес. Може и да ти е останала некоя клетка в промития ти мозък.
------------------------------------------
Престъплението се обявява за война
За да бъде победен, тероризмът трябва да е дегероизиран
Цветозар Томов
Случилото се на 11 септември, колкото и потресаващо да е, не е качествено различно от дългата поредица от подобни актове на насилие, която съпровожда цялата модерна история на цивилизацията. Това не бяха първите отвлечени самолети, първите разрушени сгради и първите избити невинни хора. Не за първи път терористи жертваха живота си, за да постигнат вандалските си цели. Уникални единствено са мащабът на разрушенията, броят на загиналите хора и - преди всичко - мястото на атентатите. Но това са количествени, а не качествени разлики. Ако искаме да се справим с тероризма, би следвало със същата стръв и възмущение да преследваме този, който е съсипал един човешки живот и е разрушил сламена колиба, а не небостъргач, дори ако това се е случило не на пъпа на света, а в забутано бангладешко селце. Първият опасен публичен мит който произведоха нюйоркските и вашингтонските събития, е именно този: станало е нещо ново и крайно опасно, на което трябва да реагираме по нов и крайно агресивен начин. Този мит сякаш мотивира (поне в публичното пространство) и американската политическа реакция на този наистина чудовищен терористичен акт. Страхувам се обаче, че последното, което би постигнала една драстична военнополитическа кампания на възмездието, би било ликвидирането или ограничаването на тероризма. Грубото, силово, пренебрегващото тромавите, но цивилизовани правила на правосъдието възмездие може би ще нанесе тежък удар върху сега съществуващите организационни структури на международния тероризъм. Но също така ще произведе новите герои, в името на които ще действат следващите поколения терористи. Терористични групи винаги изповядват една философия независимо от политико-идеологическите и религиозните различия между тях. Тя оправдава онова контранасилие, което се противопоставя на легитимното, утвърдено от закона и властта, насилие. Американската военна машина сигурно може да унищожи Усама бин Ладен и неговите привърженици и с това да успокои американското обществено мнение. Но в същото време това само ще увеличи броя на хората, които жестоко, фанатично и с цената на всичко ще желаят зловещият септемврийски вторник да се повтори. А ако има много такива хора, то някои от тях някога и някъде и по някакъв начин ще успеят да го направят. Американската политическа реакция напуска сферата на модерното цивилизовано отношение към проблема за престъплението и неговото наказание, и то не за първи път. Това, което твърдя, е, че по този начин тя подхранва разпространението на тероризма, създавайки привидност, че се бори за неговото ликвидиране. Защо трябва да наказваме престъпниците? Колкото и самоочевиден да изглежда отговорът на този въпрос, той е съвършено различен в модерната и, да речем, средновековната наказателна практика. Именно средновековната е "практика на възмездието", нейната цел е престъпникът да изпита това, което е причинил. Затова често при наказанието се прилагат физически мъчения, подобни на тези, които е изпитала жертвата или жертвите на престъплението. Днес обаче наказанието цели да се предотврати рецидивът, повторението на престъплението. Престъпникът трябва да бъде наказан така, че това да спомогне за реализирането на тази цел. Именно затова в крайна сметка не се инкриминират престъпленията на малолетни и душевно болни. Именно затова съществуват мощни настроения и аргументи срещу налагането на смъртно наказание. Единственият нормален начин да се реагира срещу виновниците за атентатите от 11 септември е те да бъдат разкрити, тяхната вина да бъде доказана безусловно, като се спазва презумпцията за невинност, и да бъдат наказани според действащите норми на американското правосъдие. Политизирането на проблема цели да скрие от обществеността простото обстоятелство, че прилагането на техниките на правосъдието в този случай е много трудно. Непосредствените извършители са загинали по време на атентатите. Организаторите са дълбоко законспирирани. Вината им трудно може да бъде доказана. И - понеже е така - престъплението се обявява за война. Това има дълбок идеологически смисъл Обявявайки това чудовищно престъпление за акт на военна агресия, американските политици заобикалят клопката на сдържащите норми на правосъдието. Аргументът - те са неприложими, когато става дума за военен, а не за престъпен акт. Подобна теза е логически безсмислена - приложена докрай, тя би означавала да разглеждаме всеки антидържавен терористичен акт като повод за военно възмездие. От друга страна - именно терористите гледат на своите престъпления като на военни или по-точно военнореволюционни актове. Моралната достоверност на тяхната идеология се корени в твърдението, че те са борци, а не престъпници. Представяте ли си свят, в който армии се борят с организирани престъпни групи? В който държави наказват държави за това, че не екстрадират лица, за които само се подозира, че са извършители на престъпления. Много ми е трудно да си представя какво ще остане от международния правов ред, ако такава практика стане обичайна. Оттук до преследването с военна сила на легитимни политически протести има само една крачка. Навремето американското правосъдие осъди известния в цял свят гангстер Ал Капоне за неплатени данъци, защото не можа да докаже другите му престъпления. И слава Богу - в противен случай мафиотът щеше да си отнесе заслуженото, но ударът върху правосъдието щеше да е по-тежък. Ако масовите плиткоумни искания на отпор със всички средства срещу тероризма доведат до пренебрегване на нормите на правосъдието, ефектът ще е навлизане на тероризма в самото правосъдие За да бъде победен, тероризмът трябва да е дегероизиран. Най-силният морален удар срещу един терористичен акт е той да бъде сведен до "обикновено" престъпление. Със сегашните си действия американската политическа администрация - а и тези, които я поддържат, включително българското политическо ръководство - прави точно обратното. Опасността, пред която е изправен светът след 11 септември, не е от Трета световна война на цивилизованите народи срещу терористите варвари и варварските държави, които ги поддържат, а от оварваряване на самите тези цивилизовани народи. Странно ще е, ако един народ с толкова дълбоки демократични традиции, какъвто е американският, допусне това, просто и само поради потреса от едно жестоко престъпление. Странно ще е също, ако цивилизована Европа продължи да оставя само на генералите от НАТО да определят кое е правилно и кое - не. Най-вероятно е да няма цивилизован начин да се накажат виновниците за трагедията в Ню Йорк и Вашингтон, признавам. Признавам също, че е основателен аргументът - а какво би станало утре, ако базите на терористите останат незасегнати? Но съществува и един въпрос, който привържениците на контра-терора избягват да си задават - а какво би станало в други ден, ако утре натовските армии започнат да разрушават с всички средства предполагаеми огнища на тероризъм в суверенни страни? Защото не допускам, че след като установят къде са базите на Бин Ладен, натовските генерали ще поканят неговите адвокати да защитят тезата, че той няма нищо общо с атентатите, преди да решат как най-ефективно да ги заличат от лицето на земята. И още - може ли някой да даде гаранции, че при подобна повсеместна военна акция, каквато се задава на хоризонта, няма да загинат повече невинни хора, отколкото в руините на Манхатън? Или невинните жертви не се калкулират, както в сметките на терористите. Съвременният тероризъм не е военен проблем не е само политически проблем, още по-малко е проблем, чието разрешаване трябва да чакаме просто само от политиците. Тероризмът в различните му форми е проникнал в ценностните ни системи (почти няма съвременна нация, която да не героизира фигури от своята история, които така или иначе са извършвали терористични актове), тероризмът има икономически лобита и е обвързан с икономически интереси, не на последно място тероризмът се подхранва от множеството драстични диференциации, съпътстващи съвременния свят: бедни-богати, необразовани-образовани, малцинства-мнозинства, маргинали-интегрирани и т. н. Потресът от атентатите в Америка настина трябва да накара светът да осъзнае, че светът е изправен пред алтернатива: или мащабна и безкомпромисна борба с тероризма, която обаче да е борба с културата, ако щете, етноса на тероризма, или увеличаваща се несигурност и несвобода в един свят, разкъсван от терор и насилие. Хвърлянето на 40 милиарда долара за бомби и оръжия, целящи възмездие, независимо от привидното благородство на намеренията, е малоумен начин да се подкрепи втората алтернатива, защото просто ще създаде нова брънка от веригата възмездия и отмъщения, в която гинат хиляди невинни хора.
|
