Не знам от къде да започна.
Може би от там, че преди няколко месеца никога не си бях представяла,
че мога да правя секс с друг и отгоре на всичкото пред очите на приятеля си.
Мъжете, с които съм била до преди това винаги са били много ревниви и обсебващи.
Аз се приемам за определено експериментираща и отворена към нови изживявания, но винаги съм си знаела границата - никакви тройки,
групи и подобни.
Смятах, че ако обичаш не искаш да споделяш човека си с други.
Суингърите за мен бяха хора, които са се отегчили едни от други, затова търсят разнообразие и си внушават, че се обичат, чукайки други.
Смятах така, докато не срещнах мъжа, с който живея сега.
Няколко месеца след запознанството ни спомена, че наистина би му
харесало да види някой ден как друг мъж ми доставя удоволствие.
Аз се разплаках, защото започнах да се чувствам адски несигурна в
чувствата му, сравнявах всичко, което ми казва с начина по който мисля,
т.е. като държиш на някой си малко или много егоист и не го даваш на други.
На него пък му стана гадно, че се плача и ми каза, че никога няма да ме накара да направя нещо, което не искам, а и самият той смятал, че
връзката ни е още крехка и аз трябва да го обичам достатъчно, за да
съм готова за подобно нещо, без то да има последствия.
Тогава така и не разбрах какво точно искаше да ми каже.
След този случай никога повече не повдигна въпроса и може би точно
заради това идеята за секс с друг започна постепенно да ме завладява.
Преди няколко месеца бяхме в друг град, отидохме в един клуб, пихме малко,
на мен ми стана секси. Огледах се и забелязах едно хлапе да ме гледа,
не ми трябваше много, всъщност моментално си представих как грабваме
хлапето и го водим с нас в хотела. Питах го дали все още иска да ме види с
друг мъж. Не беше толкова ентусиазиран, колкото си представях,
че ще бъде, даже беше много сериозен и ме пита дали аз го искам и
дали наистина съм сигурна, че искам точно това.
Обясних му за хлапето, чак по-късно разбрах, че той имал тази фантазия
да ме гледа с някой по-малък от мен, където аз съм учителката,
но както и да е.
Тогава ми каза, че преди да правим каквото и да е, има условия, а те са:
никога с приятели или хора, които могат да използват фактите срещу нас
никакви целувки с език между мен и другия мъж
никога срещи само между мен и другия, без той да е там
никакви опити за сприятеляване с него.
Всичко разбирах, дори и за сприятеляването, защото като започнеш да
споделяш приятелски с друг, започваш да го чувстваш близък и кой знае
може и да се влюбиш, само за целувките не разбирах.
Значи някой може да ме скъса от чукане, но не може да ме целува,
каква е логиката.
Логиката е, че третият трябва да си знае мястото и че може да ме има,
но не може да ме има цялата.
Тогава не ми прозвуча логично.
Съсредоточих се върху хлапето обаче.
Няма да изпадам в подробности, само ще кажа, че се чувствах курва,
отгоре на всичкото момчето, което се оказа на 18 се беше притеснило.
Сексът с него беше бърз и незапомнящ се, но само фактът, че
приятелят ми ме гледа и изпитва наистина удоволствие ме възбуждаше
ужасно много.
За пръв път ми се случваше наистина да не влагам никакви чувства,
а просто да се наслаждавам на секса.
Странно е, после се чувствах много лошо момиче и някак не себе си,
но въпреки всичко ми беше харесало и то много.
Притеснявах се, че след това приятелят ми ще си промени отношението,
ще спре да ме обича, защото съм мръсница, но си е същият,
или всъщност може би малко по-ревнив и малко по-привързан.
Пиша тук, защото се надявам, че има мъже, които изпитват истинско
удоволствие да гледат приятелките си с друг.
Ако има такива, искам тяхното мнение,
защото все още имам съмнения дали не сгреших.
Държа на този мъж, искам го до себе си, виждам бъдещето си с него,
но какво бъдеще може да вижда един мъж с жена,
която прави секс пред него с други?

Спокойно всичко е наред

дрън дрън та пляс

Що?

вярваш ли?????в сънищата да:)

Смяташ го за невъзможно ли?Щотото трудните неща са различни от невъзможните.Не вярваш,че има такъв мъж,не вярваш,че тя е такава жена или?На мен ми се струва,че това мнение е напълно реалистично.Всъщност то е истина.Може би преразказана непълно...и все пак...

какво значение има дали историята е сто процента истина или не?Ако жената иска съвет, най-добре е да й го дадем, без да поставяме под съмнение думите й, защото така или иначе не сме били там и никой не може да докаже, че тя лъже или че пише истината. Не е въпросът в истината, а в това, което тя иска да знае от нас.

Svobodata ne e da mozhesh da pravish, kakvoto iskash, a da iskash da pravish, kakvoto mozhesh

Фантазиите на един човек не го правят по-малко достоен за обич. Ако искаш да си с него и виждаш бъдещето си с него, не се притеснявай толкова от станалото (казвам го с едно наум, че и аз бих се притеснила), а продължавай да си с него и виж какво ще стане. Защо да няма бъдеще?

Svobodata ne e da mozhesh da pravish, kakvoto iskash, a da iskash da pravish, kakvoto mozhesh

Да не вярвам че това е станало.Не казвам невъзможно,а просто не се е случило,особено като знам селянията на българския мъж и ревноста му докъде стига.Истинска е историята,да,но някъде в северна Европа,по нашите географски ширини нали знаеш какво ще стане????

Ехххх, така като прочетох и на мен ми се прииска