Притча / Контакти / Споделено

мислиш си, че като гушнеш някоя всичко ще ти мине и ще забравиш за всичко, но не е така - това може и да се случи, но ще е моментно, след което ще я натовариш с цялата болка, която таиш в себе си и която смяташ, че ще изчезне появи ли се веднъж Тя... е да, но това е заблуда и колкото по-рано я осъзнаеш, толкова по-добре и по-голям шанс навреме да осъзнаеш, че докато не се пребориш сам със себе си никой, ама НИКОЙ не може да ти помогне!

навремето (явно съм била доста отчаяна) се бях регистрирала в сайт за запознанства с чужденци (случайно попаднах на него и реших, че е един вид пръст на съдбата, та за първи път се регистрирах в подобен сайт, пък и си изглеждаше истински, а не като наште измислени сайтове за запознанства) както и да е, исках да ти кажа, че профила ми постоя известно време, но в един момент осъзнах, че докато аз сама не се променя, ако ще и принца да дойде, то само ще му разбия сърцето... защото аз самата не съм готова за него, а не съм готова, защото имам твърде много очаквания към него - та той, горкия ще трябва да оправи целия ми живот?! кой би се наел с подобен товар и колко дълго ще издържи?... ми не, и принц да е, и цар да е, ако ще и велик мъдрец, не, не би се наел с подобно нещо, а и аз не бих искала някой да ми оправи живота, с което да се привържа безпрекословно към него, сякаш ми е Бог, до момента пък в който той може да си покаже чисто човешкия облик ( за който, разбира се аз съм останала сляпа в желанието си да видя Принца)... Не знам дали ми се разбира (пиша бързо и емоционално) и ми се иска да можех да го напиша точно, кратко и ясно, но пустата му емоция ми пречи да си формулирам стегнато мисълта ( а тя лети и прелита през емоциите от миналото), но просто се сетих и исках да ти кажа, че аз тогава осъзнах факта, който ти изглежда още не си осъзнал - никой не може да ти помогне, а и не е редно да го прави в смисъл такъв, че ако го направи ще те лиши от възможността сам да изградиш себе си, а именно тя би те направила достатъчно силен и смел, и борбен, и вярващ... именно тази възможност би ти дала крилете, които сега ти липсват, за да полетиш над собственото си отчаяно Аз и да разбереш, че то всъщност не е толкова отчаяно, само е било заблудено... Знаеш ли какво написах в онзи сайт, тъй като не знаех как точно да изтрия профила си, а пък продължаваха да ми пращат съобщения. Написах, че засега никого не търся, не и докато не намеря сама себе си! Това е, което осъзнах, това и написах. Комичното е, че след време се сетих за едно момче, с което съвсем приятелски там си бяхме писали и че въобще не му бях обяснила, че повече няма да ползвам сайта, а пък в момента, в който се сетих това вече бях забравила как се казва сайта...