|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
Тема
|
Вечно тъжния човек
|
|
Автор |
kage (сянка) |
Публикувано | 06.01.03 21:25 |
|
Съществува ли той?
П.п. Мислех да напиша някои неща, после усетих, че колкото повече пиша, толкова по-объркано става. Затова ще оставя на вас, докато аз се съвзема
| |
Тема
|
Re: Вечно тъжния човек
[re: kage]
|
|
Автор |
Tb}|{EH™ () |
Публикувано | 06.01.03 21:41 |
|
смяташ че ти си такъв или грешно подразбрах?
| |
|
да отговоря на въпроса- преоблядаващо тъжни има, вечно... няма нищо вечно
| |
Тема
|
Re: Вечно тъжния човек
[re: kage]
|
|
Автор |
reader (bitter) |
Публикувано | 07.01.03 00:26 |
|
Да, познавам го!
"Човек иска да бъде РАЗБИРАН, макар и да ЗНАЕ, че не е ОБИЧАН"
| |
Тема
|
Re: Вечно тъжния човек
[re: kage]
|
|
Автор |
*Hope* (live) |
Публикувано | 07.01.03 06:38 |
|
Зависи как разбираш вечността, защото вечност може да бъде и един миг... Иначе - наистина няма вечно състояние, в което да се намира човек. Дори той да ти изглежда наистина вечно тъжен повярвай има мигове, в които той е усмихнат на смеха на малкото дете, на зеленината и необятността на планините, на вечното синьо на небето или просто на усмивката на един непознат. Има много тъжни хора, вечно тъжни...мисля, че няма и дано не греша...
Зависи, зависи как измерваме вечността...
| |
Тема
|
Re: Вечно тъжния човек
[re: Tb}|{EH™]
|
|
Автор |
kage (сянка) |
Публикувано | 07.01.03 08:29 |
|
Надявам се, че не съм такъв човек. Страхувам се, че съм такъв.
Което не ми пречи да се усмихвам все пак :-)
| |
|
Е, това е моят пореден успех - да успея да объркам хората дори с едно изречение, което ми се е струвало много добре формулирано ;-)
Май е време да премина към обяснителната част.
Вечно тъжен човек звучи красиво, но наистина не е точно.
Ще се опитам да го кажа по друг начин: човек, на когото винаги нещо не достига, който винаги се нуждае от нещо ново, от нещо повече, който винаги си намира заради какво да бъде тъжен. Не песимист - реалист, а понякога и оптимист, който обаче...Това е някакво усещане, което не мога да обясня. Като да искаш да си дивееш тогава, когато трябва да стоиш мирно и да искаш спокойствие и самота, когато всички се интересуват и са около теб :-)
| |
Тема
|
Re: Вечно тъжния човек
[re: reader]
|
|
Автор |
kage (сянка) |
Публикувано | 07.01.03 08:46 |
|
Дай го насам да се запознаем
| |
Тема
|
Re: Вечно тъжния човек
[re: *Hope*]
|
|
Автор |
kage (сянка) |
Публикувано | 07.01.03 08:59 |
|
Забелязах, че всички се хванаха за думата "вечно". Самата дума в твърде спорна. Нейното значение може да бъде обект на обсъждане в отделна тема дори :-) Вечност е дума, която стои наравно с такива думи като безкрайност, невъзможност и други...
Махвам с ръка, забравете за "вечно" :-)
Напълно си права. Има моменти, в които човек се усмихва, радва се, щастлив е, може да оцени красотата на момента, дори да се възхити на дребни неща, които рядко някой забелязва. Всъщност , струва ми се, именно такъв човек може да се възхищава на дребните неща. Т. нар. тъжен човек :-) Не става въпрос за мърморковци и досадници, вечно :-) недоволни от нещо.
Опитах да обясня по-горе, но мисля, че само човек, който го чувства може да разбере. Тогава, когато тъгата е някъде наоколо, витае и ти се умилква. Прогонваш я понякога..и после тя се връща, като досадна любовница :-)
И на това отгоре те избива на писане, ако забелязваш ;-)
| |
|
"човек, на когото винаги нещо не достига, който винаги се нуждае от нещо ново, от нещо повече, който винаги си намира заради какво да бъде тъжен. Не песимист - реалист, а понякога и оптимист, който обаче...Това е някакво усещане, което не мога да обясня. Като да искаш да си дивееш тогава, когато трябва да стоиш мирно и да искаш спокойствие и самота, когато всички се интересуват и са около теб "
Познато, много познато...ужасно познато ми е това!
Сякаш си бездънна яма - поемаща, искаща, непрестанно търсеща,
още...много неща
или
само едно,
на което обаче ти е трудно да дадеш име...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
|
|