Огледай се, той е тук, някъде много близо до теб.
Аз мога да ти посоча пътеката, не и да тръгна по нея...

"Човек иска да бъде РАЗБИРАН, дори и да ЗНАЕ, че не е ОБИЧАН"

Има такъв човек, даже много са такива. Повечето. Или може би всички, но не абсолютно всички (тоест все някъде има изключения).

Не си представям някога да стигна до заключението, че съм доволен от това, което съм постигнал, че съм щастлив или поне в някакво равновесно емоционално състояние. Струва ми се, че това даже е страшно - напасне ли се всичко, което ми пречи, какво ще ми остане?
Все пак наистина не мога да се оправдая за непредизвиканото ми лошо настроение или това, което казваш с Като да искаш да си дивееш тогава, когато трябва да стоиш мирно и да искаш спокойствие и самота, когато всички се интересуват и са около теб :-)
Някои са влюбени в това си състояние. Ако в даден момент напълно им се угоди, вероятно тези хора ще станат хипохондрици от нямане какво да правят. Можеш да се надяваш да не си един от тях, аз също...

А наистина всяка формулировка, свързана с думата "вечно" заслужава :-)

None.

Какво си го ударил на дървени философщини по никое време, бря?
Я марш в леглото .
Весели сънища

Ти пък! Не ме закачай на филосовстване!

Весели и на теб!

None.

Съвсем си права за думата, но точно тя звучеше правокативно :-)
Тъжният човек...защо ли така добре те разбирам ? ;-)
Това не е определение обаче, това е състояние, което може да продължи толкова много, че да ти се струва вечно и дори да не помниш началото, но по-важно е да търсиш края , т.е. да имаш Надежда. Искаш ли да ти подаря една Надежда? ;-)
Много са тъжните хора, понякога те толкова добре прикриват тъгата си, че дори не предполагаме, че са такива. Понякога дори те са едни много усмихнати хора - весела обвивка, прикриваща успешно една много тъжна същност. И наистина - независимо от обвивката същността може да види пак само такъв - Тъжен човек и да разбере. Знаеш ли от какво мисля, че има нужда тъжния човек след Надеждата - от истински приятел, от човек, който го разбира.
И както само гладния познава сладостта на хляба, така тъжния може истински да се зарадва на дребните неща, защото една усмивка е наситина ценна за него - истинска усмивка...
Защо е тъжен тъжният човек ? Неудовлетвореност, чувство на непрекъсната празнота, няма това, което иска , а понякога дори не знае какво точно иска, не защото в буквалния смисъл не знае какво иска, а поради факта - невъзможност , липса на светлина в тунела... Иска да е сам, когато е заобиколен от хора/защото не това са хората, които всъщност иска/ и иска да е с хора, когато е сам/но точно тези хора не могат да са с него/...
Рецептата :-) - Надежда, че няма да е вечно така, Вяра , че ще се случат нещата, които ще ни направят весели, Сила - да преодолеем етапа от живота ни/кратък или кошмарно дълъг/, в който ние сме Тъжни хора, Борба - с тъжността :-) - по всякакви начини и поне един Приятел - истински приятел до нас.
И на това отгоре избива на писане ;-)...

ОК, сега ми стана по-ясна мисълта ти, но според ме ти приравняваш тъжния човек с песимиста, защото какво е песимиста - човек, който вижда повече отрицателното, вперил поглед в отрицателното. Но...не - тъжния човек не е песимист, както казах дори е оптимист в много случаи. Още повече, той (преполагам де, защото всъщност не знам дали съществува, значи както си го представям:-) вижда красивото и хубавото дори в дребните неща и напротив:пътуването е мечтата му, нали така има по-голяма вероятност да намери това, което му липсва.
Дзен - мотоциклет ми звучи познато отнякъде, макар по-познато да ми звучи дзен-порно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всичко ( простете, "всичко" е също толкова хлъзгава дума като "вечно":-) е някъде наблизо, ако знаем как да гледаме и ако можем да виждаме...Ако имаме това знание още от рано,може би щеше да е скучно. Учи ли се това знание и как се учи, придобива ли се, вродено ли е повече или по-малко?

защо ми е да ми посочваш пътеката, ако аз така или иначе съм сляпа за нея...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаеш ли, аз не вярвам че има хора, които могат да кажат, че са доволни от това, което имат. Независимо как живеят, защото всеки си има различни главни цели в живота. За една жена може най-удовлетворителното нещо да е просто да има добро семейство и деца. Тя може да се чувства повечето време добре и все пак ще има скрито в някое ъгълче някакво желание, мечта..за които ще си спомня и мисли понякога, може и няколко пъти в живота само. Т.е. не мисля, че има човек, за когото всичко да се е напаснало. Но...може би ключето е именно някъде в тази посока - доколко се поддаваме на тези скрити, малки неща, чието предназначение е да ни карат да живеем, да се движим напред, а също и как ги възприемаме. Дали успяваме да ги впрегнем като движеща сила или оставаме само на нивото на чувството за неудовлетвореност, без да се възползваме от "енергията" им.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

“различен” човек и “нормална” реакция са доста относителни и трудни за дефиниране. Затова пак и пак водим разговор. Сега между нас, насаме също.
Ясното е съществуват:
1. миров порядък, норми, правила, закони и подзаконови актчета отпреди нас и след нас, от и за толкова дълго, че може да се говори за вечност.
2. личностни ценностни системи.
Оттук нататък във всяка ситуация има поведение “ТРЯБВА” и това, което решава да вземе да направи Еди-Кой-Си.
Правиш, каквото се очаква от теб – вписваш се в пейзажа с наоколото – ОСТАВЯТ ТИ ОЩЕ ВЪЗДУХ.
Не го правиш - анатема,заклеймяване и жигосване - ШИБАН характер, кофти ген – РЕВЕШ.
Не можем да очакваме от вселената да се съобрази с нас, наистина…
Но пък и кой иска да е ФАКТОР, мам му?!
Не говоря значи за тези, които са достатъчно глупави да мислят, че нещо зависи от тях., а също ползват тоалетна:)))).
За тези ми е думата, които си пожелават простичко в по-голяма част от случаите, когато се налага да избират между мирът със себе си и мирът с околните, по-скоро навреме, отколкото никога да стане ясно, че
ПТИЦАТА ЛЕТИ И ТОВА СЕ ВИЖДА ДАЖЕ, КОГАТО ХОДИ.:)))))

СТРУНА В КИПЕЖ

Права си, неправилно използвана дума или поне дума, неизползвана в традиционния смисъл.
Струва ми се, че ти правиш нещо от рода да прилагаш частното към общото...но не съм сигурна. В едно си права (станаха вече две всъщност:-) : ако човек има до себе си друг човек, с когото да не се чувства неудобно да помълчи, ако искаш едновременно да си сам и да не си сам и има такъв човек, който може да разбере това и да постигнете това странно състояние - на присъствие и на отсъствие едновременно, то няма да има и усещанията на "обратни" желания на реалността в момента. От друга страна обаче...аз съм на мнение, че човек трябва да може да бъде и независим, да не е толкова подвластен на присъствието или отсъствието на някой.Да може да е самодостатъчен. Което пък всъщност е невъзможно май, заложено ни е в природата да не можем да си бъдем съвсем самодостатъчни. Въпросът е в това да можем да култивираме у себе си поне малко от самодостатъчността и да я поддържаме свежа винаги, а не да е на върхове и спадове...може би...но пък от там идва другия въпрос - възможно ли е да има хора, които не могат да култивират тази самодостатъчност :-)
Рецепта, а? Ще се повторя с горното малко...но не е ли именно в това развръзката, именно невъзможността да имаш всички тези неща, невъзможността да ги откриеш ..по-скоро да ги видиш...нещо като омагьосан кръг...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите