аз те разбирам.
това дали значи, че съм "вечно" :) тъжна?...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По-скоро предимно тъжен!
Той само това, клетият, и прави - да търси резон с чуждите кръвни тласъци.
Обаче и като бял човек да обяснява, пак като негър ще го разберат.
Ако въобще го изслушат.
И обикновенно като не го разбират, предпочитат да му каталясват възторга…
И искането за даване, за още, за друго или за на другаде!

Не песимист, разбира се – би се отказал, ако!
По своему упорит да остане себе си е, просто!

ПП. Изкарах си Нова Година, по-скоро началото й насаме с мене си.
Сега отново ми е тъжно, заради упоритото нежелание да уважат Избора ми.
А даже не им се налага да се съобразят с него, щото вече пост фактум.
И още ми е тъжно, че , явно, трябваше да им спретната някаква лъжа - нямаше сега да ме третират като дъвка. Пак. Ама то, както си ги насвикнал.
Пък навика е много трудно преодолимо нещо. Особено чуждия, чини ми се.

СТРУНА В КИПЕЖ

А кои наричаш
ТЕ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

човек е колективен тип (или жертва на колективизма) - та другите.
Още по-точно, тези, на които винаги, ама много им пука за теб.
Не ли те правят да ти е тъжно?
Сам по себе си има ли как да си го стъжниш.
Ако можеше всеки по сам да си прави хубавкото - предвиждам купон.
Ама пиенето насаме е битов алкохолизъм, говоренето сам - сигнал да потърсиш специализирана помощ, а самозадоволяването ...:)))
Абе - сам човек...нали...таковата...
Та другите, де.
Ко ше каиш?

СТРУНА В КИПЕЖ

всички очи сочат в една точка - концентриране върху малкото или многото което може , би, или ще те притесни обърнеш ли му насоченото си внимание...
първо, второ (или и 3то?) око, всички насочени към една и съща посока...

докато веселия човек е почти разноглед... търси нещо различно, със всяко едно око в различна посока

Ключовата дума е надежда: надеждата, че може и да откриеш името.
Само че не знаех точно да попитам ли или да констатирам...
Да попитам дали има такава надежда, дали е възможно?
Или да констатирам, че със сигурност има...или че със сигурност това е само надежда и нищо повече.Май това е един от отговорите, които търся...а дори не мога да намеря въпроса

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз все още не знам дали съществуват такива...
Ти би ли се примирила, че си такава и няма измъкване?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Някак завършено звучи всичко написано от теб. Създаде у мен усещането, че не мога нищо да добавя, нито да запитам. Нещо, което прочиташ няколко пъти, то хем предизвиква някакви мисли, хем не можеш да формулираш мислите.
Пак чета...различния човек ли е тъжния? Или тъжния е различен?...Ако виждаш света и по друг начин, ако не реагираш според правилата. Но кои правила...Много интересно. На една и съща ситуация 10 души могат да реагират различно и все пак да изглежда нормална реакцията им, а за някого да кажат, че има странни възприятия. Защо става така? Ако на едно и също нещо има десет възможни различни реакции, защо единадесетата да е странна?

Ти можеш ли сам да уважиш собствения си избор?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хм...малко не схванах, защото именно това е проблема на тъжния човек - че винаги иска нещо различно, нещо друго...

Една и съща посока казваш...ако кажеш и коя е посоката...идеално :-)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

всъщност, не мисля че винаги иска нещо различно....

в следващ момент ще иска нещо друго, но на това му се казва капризи по-скоро

тъжния човек гледа към едно и също място, затова и се определя (лесно) като тъжен, а мястото е отрицателното на всичко което го заобикаля. разбира се, това което го заобикаля се мени малко или много, и все пак тъжните хора не обичат да пътуват, дори може би не поддържат и дзен-мотоциклет ?