Здравейте, здравейте отново!

Извинявам се за дългата пауза, но за жалост, изглежда, ще има още такива /ако позволите да перифразирам Селинджър, който го е казал по тъкмо обратния повод/. Какво да се прави, понякога ползването на интернет е свързано с едни ми ти "шумове", които никак не са от информационно естество, не и от постмодерно /ха-ха/, дори не и от модерно, доколкото модернизацията е свързана, не на последно място, с интензифициране на пътищата. Така че през лятото ще се опитвам да поддържам нашата дискусия от клубове, ако е възможно, но дори да е възможно, няма да е много редовно.

Смятам, че "самоопределянето в социологията" е приемлива тема за дискусия и предполага тематизирането не на нечия личност или характер, а на начините, по които смятаме, че следва да се прави социология. Неслучайно се спрях на тежката дума "самоопределяне" - мисля си, че споровете ни не биха били толкова сериозни, ако не опираха до началата, които ни правят възможни в социологическите "полета" и без които не бихме имали достатъчно основания да пребиваваме в тях. Затова не е важно дали всеки от нас ще успее да УБЕДИ останалите в "правотата" на тезата си, още повече, че такъв вариант не ми изглежда възможен. По-скоро, нашето общуване ме привлича с това, че дава шанс, при добро желание, да се опитваме да проясняваме собствените си позиции посредством "оглеждането" им в "чужди" позиции.

Краят на горния абзац е прекрасен пример как феноменологичната лексика, сама по себе си, прави човека да изглежда по-благороден и миролюбив. След този преход вече мога да почна да заприличвам на себе си, т.е. на образа, под който се представям в нашето общуване. Защото проблемът за лексиката ме препраща към последното послание на Урко, в което се пише за "монопол върху производството на знание". Някои от вас бяха писали по-преди за "символни ресурси" и пр. Ето защо ще се опитам да "проиграя" Бурдийовистко-Фукоистката лексика, като я сблъскам с нейното "друго", за да покажа как езикът влече след себе си свят - нещо, което вие, безспорно, знаете, но аз ще го приложа в определен контекст.

Доколкото ми е известно, по света в доста по-голяма степен, отколкото у нас, науката /хайде за улеснение да имаме предвид социални науки, макар да мога да обосновавам и за останалите/ се прави в ШКОЛИ. Не можете да станете социолог в еди-кой си университет, ако не сте социализиран в школата на определена традиция. Казвайки това, с пълна сила съзнавам, че и моят език си носи "на гърба" свят. Това, което в моята парадигма е "социализиране", в други парадигми е "дисциплиниране" - от страна на онези, които притежават "монопола върху производството на знание".
Като наблягам на "социализирането", аз фактически дефинирам "дисциплинирането" по позитивен начин - бе, има си нужда и от дисциплина. Има си нужда и от традиция, от която да се оттласкваме, за да бъдем на свой ред и ние нещо.

Вярно е, че Томас Кун твърди, че тези, които създават нови парадигми, са или лаици, или новаци, т.е. такива, които не са достатъчно социализирани /дисциплинирани/ в определена научна среда. Но в този случай предпочитам да се съглася със стария Вебер, че лаикът, за разлика от специалиста, обикновено "не може да доведе хрумването докрай". Изобщо, схващам науката като общностно занимание, което е невъзможно без властови отношения, без уважаване на традиции - дори когато целта е те да бъдат преодолени. В тази връзка, не виждам нищо осъдително в това, че накой се опитва да създаде школа. Напротив! Наличието на школа е условие за критичност /към нея/, а оттук - и за трансформации. Условие е да направите себе си по някакъв начин - било в нея, било против нея, ако конюнктурата ви позволи втория вариант.
Тук се сещам, че някой от вас ми беше намеквал /май Симулакрум беше/, че може би позицията ми е свързана с биографичната ми ситуация - т.е. че "монополът върху производството на знание" е на моя страна, или аз - на негова. Това в някои отношения може и да е така, но в други изобщо не е. Защото, въпреки щастливата убеденост на Навлека, битките между различните парадигми хич, ама хич не са неактуални. И няма ЕДИН "монопол", дори много от "монополите" и в себе си не са единни, така че е възможно хем да ви "включват" в своя "дискурс", хем да ви "изключват" от него. Въпреки това смятам, че ученият трябва /дори трябването да е етически постулат, има си и научна етика/ да е благодарен на традицията, която го е направила интелектуално възможен - било и чрез това, че я е преодолял. Колкото и не-модерно да ви звучи /но в някои контексти може да бъде аргументирано и като пост-модерно/.

Та да се върна на Навлека и щастливата му убеденост. Вероятно имаш дастатъчно основания за своята убеденост за неактуалността на научните "битки" и тя се корени в научния свят, в който пребиваваш напоследък, и спрямо който нашия, българския, изглежда доста първобитничък. Мисля, че има основания "борбената природа" на научния живот да не е видима основно в два случая:
Първо, когато пребиваваш в среда, в която парадигмата е дотолкова една-единствена, че изглежда, че не е парадигма и затова може да си позволи да мисли останалите парадигми КОЛИЧЕСТВЕНО /"silno si namaliavame shansovete da proumeem v maksimalno vazmozhnata stepen"/, както ти правиш, но не и КАЧЕСТВЕНО.

Второ /то в много случаи е основание за първото/, когато пребиваваш в свят, който е уреден, регулиран и пр., с други думи, в който е протекла "успешна модернизация" и който по-скоро се възпроизвежда, отколкото кризи, няма кой знае какви условия за битки между теории - има много практически проблеми, които чакат за решаване "на средно равнище", като има базисен консенсус по отношение на това, за кой ли път цитирам Бъргър, "кое е проблем и кое - решение". Именно в такъв контекст е напълно легитимно да се стига до осезаеми резултати, без на всяка крачка да се питаме как е възможна макрорамката, от която изхождаме. Защото тя е очевидност и - поради това - невидимост. Срастнала се е със света, в който, макар да има частни конфликти, същностни, генерални такива, кой знае колко няма. Или поне - няма ги ОТ тази позиция, която е по същество съгласие със света.

Докато, когато обитаваш свят, който кризи и в който няма "координатна система" на ценности, която да е основа за базисен консенсус и по най-основните въпроси - социалните теории в такъв един свят ще се опитват първо да го ОБЯСНЯТ, да го реконструират, за да конструират и някакво "средно равнище", в което прилагането на "големите" "обяснения" да бъде смислено. Затова и конфликтите между отделните парадигми стават видими в периоди на качествени трансформации, съпроводени с криза.

Следователно, дали ще стоим на страната на сътрудничеството, или на конфликта между различни парадигми, СЪЩО е въпрос на парадигма, зад която има, Урко, дълбоки идеологически основания. Поради тази причина не мога да приема, когато /безспорно работещите/ стандарти за правене на социология в самовъзпроизвеждащи се общества се налагат като императив върху кризещи. В период на криза нормално е да се питате за смисъл, за цел, за дълбоки основания за заемане на позиция, защото това са действително практически проблеми. И поради това споровете между "големи теории" са нормалност, а не самоизолация на академичната общност. Именно поради това смятам, че е много важно да има школи, "големи теории", които да могат да дават правила как да действате "на средно равнище", като дефинират и какво е "средно равнище"; правят различни "средни равнища" видими - както "информационните технологии", така и "слушането на Лили Иванова".

От друга страна, съгласявам се с апломб, че теориите трябва да бъдат пластични, да умеят да се "вслушват" в "шумовете", или, както други биха се изразили, "да оставите предмета да ви говори". Но, "ако позволите да се пошегувам", както казваше един уважаван от мен човек, това, че виждате в "голямата теория", която сте взели на прицел, само "железобетон", според мен означава, че и вие нямате сетива за нейните "шумове" и за множеството й потенциали за самотрансформация. Факт е, че социолози, социализирани/дисциплинирани в тази теория, се реализират именно "на средно равнище", и то - по много различни начини /за които писах в един от предишните постове/.

Що се относя до социологията и идеологията, Урко - ами то наистина си е проблем. Не мисля обаче, че всеки "проблем" може да бъде "решен". От друга страна, ако останем при пълен релавивизъм, от социологията някак няма смисъл, нали? Тъй че въпросът е страшно сериозен. И има две страни - научна и гражданска. Имайки предвид, че социологът от идеологията си не може да избяга - ако избяга от една, ще попадне в друга, по-обща, както се опитах да покажа по-горе по повод на "борбата" и "съгласието", това неизбежно влияе върху характера на социологическото познание, което нерядко е носител на властови ресурси. Ето защо е от значение да ОПРЕДЕЛИМ гражданската позиция, от която изхождаме, а не да си представяме теорията просто като емпирия - за да е ясно какво може да се очаква от нас като изследователи. Дотук стоя до Вебер. НО: По Вебер се стига до описаната от Урко /и от недоглеждане привидно подкрепена от мен/ позиция: "Ако приемем, че социологията е набор от такива "идеологични" теории, тогава наистина си права, че всичко е въпрос на личен избор, върховно усилие (да защитиш парадигмата си :)) ) и пр". Но, продължава Урко, социологията е и емпирична наука. В какъв смисъл да се разбира това? Смятам /с риск да повторя познатата ви парадигма/, че когато успеете да реконструирате един предмет така, че "шумовете" в него да бъдат разбрани като нормалност, с други думи, когато успеете да го обясните хем процесуално /ако предметът е процесуален/, хем непротиворечиво, тогава можем да говорим и за наука, а не само за социология.

По този въпрос може да се говори още дълго /това е само началото/, но класическата модерност, в която са структурноопределящи неща като пари, бензин, работно време и пр., ме зове. Има неща, които забравих да напиша, но ще е друг път.

Доскоро!
Птери.

Ami za paradigmite, poli i trans-paradigmalnostta, na naistina drug ezik.
Werojatno si go 4el, ste go 4el o6te po-verojatno, Ptery:)))

“…преди много, много години…
…Вселената била изпълнена с невежество, а ученият я пресявал като златотърсач, надвесен над планински поток, за да отдели златото на знанието от чакъла на глупостта, пясъка на несигурността и малките осмокраки плаващи твари на суеверието.
От време на време той се изправял и казвал нещо като”Ура, открих Третия закон на Бойл”. И всеки си знаел мястото.
Но бедата била там, че невежеството ставало все по-интересно… А хората преставали да градят търпеливо своите малки къщи от късчета разум в хаоса на Вселената и започвали да се интересуват от самия хаос – отчасти защото било по-лесно да си експерт по хаоса, но предимно защото той предлага наистина хубави десени, които стават за апликация на тениска.”(курсив мой, ako izob6to stane toja nomer s bolda)

edin pich ot MIT resiumira (e, po specifichniya menidzharski nachin) problema s organizaciite, namirashti se v 'krizeshti' i transformirashti se kontexti:

[prevod, sas sakrashteniya :-)]

(...)rabotia ot 10 godini kato konsultant za nai-azlichni darzhavni agencii v iztochna evropa i mnogo chesto, kogato se opitvame da identificirame problemite na prestrukturianeto im pochva da se govori za neshta kato "leadreship", "motivation and skills development", "new organizational culture" i t.n.; v momenta, kogato im predlozhim model za reorganizaciya, koito sme razrabotili za tiah, nai-chesto chuvame "che tezi merki sa mnogo dobri", no nie tuk sme v po-osobena situaciya i ne mozhelo taka da se deistva.

malko mi triabvashe da se ubedia, che i dvete assumptions (?? :(?) sa palna glupost. edna organizaciya v prehod ne triabva da si zadava golemi pitaniya, na koito bezdrugo niama resursite da otgovori, a da prieme v maksimalno kratak srok opredeleni organizacionni standarti ili da gi vzeme nagotovo.

ako edna organizaciya se saprotiviliava na promianata s argumenta "osobeni sme" - triabva da bade ostavena da zagine, zashtoto nai-chesto tova oznachava zadovolenost ot statukvoto, sledovatelno e predpostavka za neefektivnost. (...)


i posle kak da kazhe chovek, che menidzharite ne misleli 'kritichno'


anyway - porednata provokaciya - :) - bi sledvalo da se skip-ne v contexta na diskusiyata :))); no e gotino, uh?

Алоо,
Извинявай, ама ще ти отговоря само на провокацията. Нали не го мислиш сериозно, че всяка организация, която се противопоставя на промяна, предлагана от някой си консултант от Запад, трябва да бъде оставена да загине? Честно казано коментарът ти звучи като ода на рационалността. В света има и други неща освен рационалността, макар че този критерий спрямо една организация да е от изключително значение. Но преди да кажеш, че опитът ти те е убедил, позволи ми да попитам - в реформирането на колко организации си участвал, колко модели си им предлагал, добре, не лично, а наблюдавал такива процеси? Ама не по разкази на международни консултанти, които разбира се, че ще гледат на особеността като на девиантност. Вярно е, че нашите институции са ригидни към промяна и в много случаи имитират приемане на западните стандарти, докато не им се наложи действително да ги въведат, но пък също така в много случаи самите западни стандарти са си западни. Те си работят там, но би било безумно, ако се въведат. Да не говорим, че въвеждането на нова организационна култура има да се съобразява с толкова фактори ...
Освен това, не разбирам откъде се въвежда привилегироваността на организацията пред хората в нея.

hi debatyor :)

absoliutno si e oda na racionalnostta, no prehlasvaneto mi po sashtata se dalzhi ne na bezkritichnoto i priemane, a na tova, che mi se struva kato da e nai-prekiya pat kam opredeleni "zhelani rezultati"; i estestveno che ne stradam ot obsesiya po konsultantite ot zapad :) - che kakvito dravnici ima...

a che v sveta ima i drugi neshta osven racionalnost :) - taka da se kazhe, nali tova sa a-to i b-to, s koito zapochvame?; az samiya prekarah okolo 1 godina zahlasnato izpolzvaiki vsiaka vazmozhnost da obviniavam zapadniacite v tesnogradie, kasogledstvo, inetelectualen imperializam i kakvo li ne oshte :); sega sazhaliavem che izgubih tolkova vreme v gluposti ;(

s drugi dumi - dopuskam che 2X2 ne navsiakade po sveta e = 4. no tozi 'srez' ot nego, koiato men lichno me kasae sashtestvuva taka, siakash 2X2 naistina e ravno na 4 i predpochitam da investiram usilia, koito da mi pomognat da se orientiram imenno v tova racionalno-imperialistko postroenie, otkolkoto da se zabavliavam s 'vazmozhnite drugosti':)

vsichkite ti ostanali kritiki - razbira se che sa si na miastoto :)) - provokaciyata ne e argument, a imenno povod za vazracheniya:) i za men lichno tova koeto kazvash, e ochevidnost, koiato e edin postoianen background pri oceniavaneto na kakvito i da bilo 'racionalizatorski idei'?

prichinata da ia paste-na tuk e che kakto mi se struva, prekaleno mnogo se opianiavame ot "osobenostta" si, koiato nito e chak tolkova osobena, nito pak e osnovanie da se prenebragvat "ochevidno" razumni standarti, koito veche sa sazdadeni, i dori prilozhimi v nashi uslovia :(

tova za privilegirovanostta na organizaciyata pred horata v neya, chestno kazano me obarka :( - organizaciyata, kato poniatie, pone spored men implicira nad-lichnostni vrazki i v obshti linii horata v neya pridobivat znachenie dotolkova, dokolkoto imat otnoshenie kam factorite, koito sa 'structuroopredeliashi' za profila na organizciyata kato takava? da, viarno e che v tozi kontext v poslendite godini horata pridobivat vse po-goliamo znachenie, no organizaciyata, razbirana v nai-shirok smisal kato "incentive action" opredeleno ne sashtestvuva zaradi horata v neya (ili pone ne e 'prevodima' v terminite na tehnite celi i motivi), nito pak 'tia samata' e v sastoianie da kontrolira 'celta' s koiato e sazdadena i 'rezultatite' ot deinostta si?

oshte neshto: osobenostta ne se razglezhda kato deviantnost-prosto se praviat saotvetnite usiliya po identificirane na parvonachalno nevzetite predvid "drugi factori" i se praviat promeni v modela; v krayna smetka na managerite im se plashta da nameryat optimalnoto reshenie, a ne da zaemat naduta poza i da kazhat niakakva ochevidnost , ili po-losho, ochevidna glupost?

i neshto, za koeto simulakrum spomenava po drug povod - da ne zabraviame che managerite ne si se razhdat racionalni i s idei i standarti v glavata, a osnovaniyata na tiahnoto mislene se generirat ot taka sceptichno priemanata u nas zapadna akademichna obshtnost, za koiato tozi tip problemi savsem ne sa resheni vednazh za vinagi?

e, otnovo vapros na cennosti - da imame stabdarti i da proizvezhdame niakakav upotrebim produkt, ili da si reflectirame, a pak posle kakvoto stane...

cheers,
nvl

exo! ako niakoi ne mi oponira v skoro vreme ste resha che sam prav :)
a tova prosto ne e neobhodimo, zastoto i bezdrugo sam si ebasi nadutoto kopele

anyway. tozi post e posveten na "krisisnostta" na socialniya kontext v koito prebivava bulgarskata sociologicheska obshtnost i posledstviyata ot... (shte vidim po-dolu kakvo) varhu sociologicheskite zanimaniya na sashtata.

tozi pat zaglavieto ne e provokaciya a reziumirane na problema i mnogo si go haresvam :)

ako "krizisnost" counts for poniatie, oboznachavashto "intenzivna promiana", v nai obsht smisal, togava vsichko e nared, prekratiavam s pisaneto i otivam da pia kafe.

NO: v nashiya sluchai, poniatieto "krizisnost" a vavlecheno v oshte mnogo mnogo predpriyatiya.

problem # 1: krizisnostta se misli kato osnovanie za specifichen profil na nauchnite usiliya, koito pak, ot svoya strana se legitimira s krizata kato takava?

osven che e tavtologiya, tova otprashta kam problema, posochen ot Elias i za koito veche niakolko pati zagovariam - a imenno, incorporiraneto na 'socialni viarvaniya' v samiya instrumentarium na socialnite nauki.

barzam da utochnia, che taka formuliran, problema niama nishto obshto s problema za "cennostite i praveneto na sociologiya", "sociolozite i tehnite ideologii" a e vapros na metodologicheska kultura. (ima obshto, dokolkoto, saglasihme se, problema vinagi e nalice)

kakav tochno e problemat:
edno ot nai-ochevidnite neshta e, che s tova vtorachvane v krizisnostta se likvidira vazmozhnostta za uspeshna rekonstrukciya na predmeta, v negovata 'procesualnost', v koiato rekonstrukciya "shumovete" ste sa normalnost. niama da kriya, che kogato tova e postignato, tova zi e znak za dobre svarshena rabota.

no v momenta, v koito pochvame da mislim krizisnostta teleologichno - t.e. kato sastoianie mezhdu neshto "koeto veche ne e" i neshto, "koeto oshte ne e", blokirame vazmozhnostta da razberem "normalnostta" na sluchvashtoto, ot gledna tochka na prekticheskite deistviya, koito mogat da se predpriemat tuk i sega. vmesto tova, s opianenie dokazvame che tova,koeto se sluchva e "modernizacionna kriza", i che eventualno, ako vsichko varvi po plan, niakoi den ste se miodernizirame i togava ste zarabotim "po zapadni standarti"; a dotogava ste sme si osobeni, i v kachestvoto si na sociolozi niama da pravim nishto osobeno smisleno, a ste otchiteme nivoto na krizisnostta

problem # 2
krizisnostta se okaza mnogo dohoden biznes - seshtam se za desetki proekti koito se zanimavat s "problemite na edi kakvo si v period na prehod". strukturata im nai-chesto e slednata - hipotezata e che neshtoto krizi, dokazvame che to krizi po mnogo i raznoobrazni nachini, pokazvame che to ne bi bilo krizilo taka ako (nai-chesto "ako se vavedat edi si kakvi si standarti") i zavarshva s edno pozhelatelno zakliuchenie, che dokato neshtoto krizi, nishto osobeno ne mozhe da se napravi; v momenta viziram nai-dobriya i profesionalen sluchai, koito mozhe da se sreshtne (no niama da spomenavame imena)

problem # 3
krizisnostta, kato povod da se preosmisli formulirovkata na opredeleni bazisni problemi e OK. no vaprosat e ot kakva poziciya ste go napravim. nesluchaino ste se varna na sluchaia s problem # 1 i ste dobavia vtorachvaneto v modernizaciyata (izpolzvam ia kato chasten sluchai na opianenie ot krizisnostta):

vsichki znaem, che sociologiyata kato forma na socialna refleksiya v modernite obshtestva e vazmozhna samo v tiah i t.n. samo che, v nashata situaciya, koiato usluzhlivo krizi, izvednazh, ot azbuchna istina, koiato niama kakvo tolkova da se komentira se stiga do slednoto izvrateno poliozhenie:
zhizneno vazhno e da zapazim poniatieto modernizaciya, dokolkoto to e legitimaciya na sociologicheskite ni zanimaniya (shtoto to e iasno - niama modernizaciya, niama sociologiya :() - s drugi dumi - izakahme se na metenoto. v sashtiya tozi moment i krizata pochva da ni e strashno neobhodima, zashtoto ako ne e modernizacionna, kakva druga da e? ot tuk natatak veche mislia che e iasno kak strada "podborkata na problemi", "poziciyata ot koiato te se analizirat" i t.n., kato v sashtoto vreme se prenebragvat, drugi, ochevidno nalozhitelni i ochebodni problemi, samo zashtoto ne mogat tochno po tozi nachin da badat vkliucheni v modela ni.

da, ama po civilizovaniya sviat horata ne si gubiat vremeto s podobni divotii, zashtoto im e mnogo iasno koi dava parite i niama vreme za (silni dumi). krizisnostta (kato intenzivna promiana) e izpozlvana tochno po prednaznachenie - da se podlozhat na izpitanie i predizvikatelstvo sashtestvuvashtite teorii i da badat te remontirani, za da mogat da badat upotrebimi v novoizniknalite neiasnoti.
i boga mi, spraviat se otlichno: v minaliya post nesluchaino kazah, i sega go potariam, che nai-smislenite neshta, koito sa pisani za iztochna evropa sa pisani ot zapadni avtori; i otnovo se podpisvam s dvete si race pod tova zaiavlenie. (da ne govorim che e prestaplenie, che tekiva tekstove - ot poslednite 5-6 godini prosto ne sa ni prepodadeni)

tova che problema za osnovaniyata na poziciyata i problema za zaemaneto na poziciya bili prakticheski problemi - e, veche kazah che spored men tova ne e viarno, neshto poveche, prekrasno opravdanie e da ne se previ [pochti] nishto.

na koi mu puka za grazhdanskata mi poziciya? grazhdanskata poziciya e poniatie, koeto se izrodi do stepen da predshestva kazvaneto na vsiaka glupost. niama znachenie che e glupost, vazhnoto e che tova e "grazhdanskata mi poziciya". oshte po-malko ste se saglasia, che "opredelena grazhdanska poziciya" (razbirai, prisastvashta V opredlena teoriya) e "po-legitimna" ot niakoia druga.

kakvo sega - ste preotkriem liberalnata demokraciya i svobodniya pazar li; ili ste otkriem istinskata sociologiya vednazh zavinagi - tochno tuk, pri krizata? ne kazvam che tezi problemi sa resheni na zapad - takmo naprotiv. no da se opianiavame s krizisnostta i s tova da se dokazvame kato "ne v chas", da sastavane sreshtu vseki opit da ni se predlozhi veche razraboteni merki - ne, blagodarya.

vapros na motivaciya i konkurentno finansirane e da se prikliuchi s tezi bezobraziya e i da zapochne da se proizvezhda product - upotrebim TUK i SEGA, a ne v svetloto modernizirano badeshte. za celta ne e nuzhno da si pregovariame ezhednevno problemi, koito si vaobraziavame che sa bazisni, a vsashtnost ne sa problemi na nikogo otdavna.

za da predlozhimplan za prestrukturiraneto na edin industrialen sector mai ne e nuchno da rekonstruirame celiya sviat. 10 godini "prehod" mai si e dostatachno, veche ne e shik da si v prehod :))).

niakoi, biha narekli podobna poziciya povarhnostna (sadeiki po chestotata, s koiato dumi kato "diletantshtina", "neprofesionalizam" prisastvat v rechnika na ptery- blagodariya, blagodarya ). we, the others, call it efficiency.

problema si go biva, uh? i sam liubopiten da chuia "zashtitata"

samo v reziume: taka, kakto dnes se upotrebiava v bg (i ne samo, uvi) "krizata" e nekontrolirano, cennostno natovareno socialno viarvane, vkliniavashto se v teoretichnite rekonstrukcii na situaciyata i blokirashto vazmozhnostite za adekvatni,prakticheski, tuk-i-sega deistviya.

dali ste e "kriza" ili "svoboda" ne mi puka - i v dvata sluchgaia stava vapros za zle svarshena rabota :))


inherently yours:
navlek

Не е честно :( Смятах да използвам точно този цитат :(((
Вбесен съм :(

:))))))))))

napomnyyam che primera s modernizacionnata teoriya beshe samo chasten sluchai, don't forget pls.

podobno "nezhno" otnoshenie kam krizisnostta mozhe da se zabelezhi i v zanimaniyata na 'kritika i humanizam', samo deto pri tiah valshebnata duma beshe "nesaizmerimosti"; inache kato otnoshenie kam problemite i kato "grazhdanska poziciya" se vazproizvazhdashe sashtiya mehanizam
(mislia che vseki mozhe da dobavi oshte podobni primeri ot sobstveniya si opit, ako ne mozhe, az ste gi dobavia:))))

oste edno utochnenie - obsesiyata mi s "tuk-i-sega" deistviya razbira se ne e kriterii za kachostvo; prosto pri edna distanciya ot krizisnostta, koito i da e problem ne pecheli vnimanieto na izsledovatelya samo i dokolkoto e "prehoden", a biva analiziran v "sobstvenata mu miara", t.e. bez da bade sapostavian s negova rekonstrukciya, vazmozhna v drug, naprimer ne-krizesht kontext :); vazmozhnostta za nezabavno adekvatno deistvie e chisto i prosto posledstvie ot podobno teortetichno otnoshenie

i naistina molia za izvineniye za kofti stila mi na mnogo mesta; no vse pak web-forumat ne e nauchen text i dinamichnostta na prostranstvoto bi triabvalo da pozvoliava izvestna 'distanciya ot rolyata'

Хай, Птери

май ти се насъбраха напоследък доста неща за възразяване, така че ще гледам да бъда кратък :)))

На първо място, за парадигмите: извинявай ако съм направил фалшиви изводи от думите ти, но така съм изтълкувал това, че: "теориите са ценностно фундирани, а човешките ценности имат свойството да бъдат несъвместими, което е една от причините социологията да бъде, както сме учили, "полипарадигмална наука" + "затова ми се струва, че социологът е ОТГОВОРЕН за това към каква "голяма" теория се ориентира, защото така или иначе го прави. И затова е малко или повече "парадигмален фундаменталист" - просто, за да правите наука, се налага да изходите от дадена парадигма". Та именно във връзка с това имах предвид, че не може едновременно социологията да е емпирична наука и "социологът" да е парадигмален фундаменталист :)) В това отношение съм склонен да се съглася с навлека (ако отново не тълкувам неговото мнение погрешно :) ), че способността на дадена позиция да даде поглед към възможностите за (практически) решаване на определен социален проблем, може много лесно да реши проблема с "борбата" между отделните "парадигми" и да се избгне проблемът, за който говориш - "дали ще стоим на страната на сътрудничеството, или на конфликта между различни парадигми, СЪЩО е въпрос на парадигма"


Това да послужи и като отговор за проблема за "релативизма" - мисля, че едно такова становище не води до идеята за "пълен релативизъм", а, струва ми се, точно обратното - дава основания да допуснем, че МОЖЕ да се определи кое "знание" е повече адекватно в случая с даден социален прооблем и кое - по-малко. Защото тук най-малко пък играе роля това, което наричаш "способност за самоопределяне" на социолога.:))

Иначе, не се наемам да твърдя, че проблемът между социологията и идеологичността може да бъде веднъж за винаги решен, но на равнището на решаване на конкретни проблеми не виждам защо да не може; Пък и в противен случай: защо изобщо да говорим за социология, соц. знание и прочие:))

Сега обаче - на по-интересния за мен проблем, на който още не съм получил задоволителен отговор - как става така, че "институционализираната" у нас (предполагам, ще се съгласиш, че има такова статукво) социология придобива ПРАВОТО да съди кой МОЖЕ да се занимава със социология, с какви проблеми ТРЯБВА той да се занимава, за да ПРАВИ ИСТИНСКА социология, на кои БАЗИСНИ "трудове" и "знания" трябва да се опира при това си занимание и прочие, и прочие. И дали тук не става дума за проблем, който отвежда не към теоретичния аспект на науката, а до политическите (sorry за израза :)) )измерения на "ценностния фундаментализъм" (в тоя смисъл изразът "монопол" не ми се струва съвсем неуместен или плод само на определена, парадигмално обвързана лексика) .

Едно такова определяне на "традицията" и на "научната етика" не съм слонен да приема като необходима част от "ценностната система" и "гражданската позиция" на социолога. Иначе си напълно права, разбира се, че трябва да отдадем значимото на завещаното ни знание, аз лично не съм се обявявал против това. Освен това, поне според мен няма нищо лошо в това, някой да се занимава с историческа социология (дори и в изследването на микрообщности :)) ).

write at!

1): imam tochno tova predvid, kazvash v abzaca
че способността на дадена позиция да даде поглед към възможностите за (практически) решаване на определен социален проблем, може много лесно да реши проблема с "борбата" между отделните "парадигми"
just no comment...

2): na problema za 'relativizma' sashto namiram che otgovora e dobar (urko, ne se naduvai :))
ako go kazhem i na niakakav savsem primitiven ezik - medicinata i biologiyata sashto ne sa naprednali koi znae kolko po otnoshenia na razbirane na "chudoto na zhivota", no tova ne prechi mnogo uspeshno da lekuvat niakoi bolesti :)

sashto taka, neka da ne zabraviama i tvarde vazhnata distinkciya mezhdu "relativizam" i "relacionizam"

a za ostanalata chast ot posta - sashto sam podozritelno i izkliuchitelno mnogo saglasen !

sega ste si go razpechatam i ste opitam da namerya pone 1 neshto, za koeto da se zaiam

anyway, prisaediniavam se kam deklariranata v sashtata tazi vtora chast liubopitstvo, a sashto taka i podkrepiam formulirovkata na vaprosa

no haide, da ne prevrashtame miastoto v "klub za vzaimni pohvali", kakto edin vse oshte uvazhavan ot men chovek obicha da kazva :)

cheers,
do skoro!