Хай, Птери

май ти се насъбраха напоследък доста неща за възразяване, така че ще гледам да бъда кратък :)))

На първо място, за парадигмите: извинявай ако съм направил фалшиви изводи от думите ти, но така съм изтълкувал това, че: "теориите са ценностно фундирани, а човешките ценности имат свойството да бъдат несъвместими, което е една от причините социологията да бъде, както сме учили, "полипарадигмална наука" + "затова ми се струва, че социологът е ОТГОВОРЕН за това към каква "голяма" теория се ориентира, защото така или иначе го прави. И затова е малко или повече "парадигмален фундаменталист" - просто, за да правите наука, се налага да изходите от дадена парадигма". Та именно във връзка с това имах предвид, че не може едновременно социологията да е емпирична наука и "социологът" да е парадигмален фундаменталист :)) В това отношение съм склонен да се съглася с навлека (ако отново не тълкувам неговото мнение погрешно :) ), че способността на дадена позиция да даде поглед към възможностите за (практически) решаване на определен социален проблем, може много лесно да реши проблема с "борбата" между отделните "парадигми" и да се избгне проблемът, за който говориш - "дали ще стоим на страната на сътрудничеството, или на конфликта между различни парадигми, СЪЩО е въпрос на парадигма"


Това да послужи и като отговор за проблема за "релативизма" - мисля, че едно такова становище не води до идеята за "пълен релативизъм", а, струва ми се, точно обратното - дава основания да допуснем, че МОЖЕ да се определи кое "знание" е повече адекватно в случая с даден социален прооблем и кое - по-малко. Защото тук най-малко пък играе роля това, което наричаш "способност за самоопределяне" на социолога.:))

Иначе, не се наемам да твърдя, че проблемът между социологията и идеологичността може да бъде веднъж за винаги решен, но на равнището на решаване на конкретни проблеми не виждам защо да не може; Пък и в противен случай: защо изобщо да говорим за социология, соц. знание и прочие:))

Сега обаче - на по-интересния за мен проблем, на който още не съм получил задоволителен отговор - как става така, че "институционализираната" у нас (предполагам, ще се съгласиш, че има такова статукво) социология придобива ПРАВОТО да съди кой МОЖЕ да се занимава със социология, с какви проблеми ТРЯБВА той да се занимава, за да ПРАВИ ИСТИНСКА социология, на кои БАЗИСНИ "трудове" и "знания" трябва да се опира при това си занимание и прочие, и прочие. И дали тук не става дума за проблем, който отвежда не към теоретичния аспект на науката, а до политическите (sorry за израза :)) )измерения на "ценностния фундаментализъм" (в тоя смисъл изразът "монопол" не ми се струва съвсем неуместен или плод само на определена, парадигмално обвързана лексика) .

Едно такова определяне на "традицията" и на "научната етика" не съм слонен да приема като необходима част от "ценностната система" и "гражданската позиция" на социолога. Иначе си напълно права, разбира се, че трябва да отдадем значимото на завещаното ни знание, аз лично не съм се обявявал против това. Освен това, поне според мен няма нищо лошо в това, някой да се занимава с историческа социология (дори и в изследването на микрообщности :)) ).

write at!