Какво мислите за домашното ми по литература? Заданието беше да напиша есе под надслов "Живеем в земята на Ботев". Ем аз пък не мисля, че живея в земята на Ботев и се ядосах... Намам оценка на това и бях принуден да си защитавам тезата на литературна конференция. И като там не ме направиха на салата, даскалицата много иззлобя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

откъм литература ще е добре да си прочиташ произведението някое време след написване. да видиш как е несвързано
ооообаче имаш един тотален бисер ".....България прекара цели 500 години под турско робство заради такива като тебе, които не мислят, а чувстват....."

...не мислят, а чувстват...
ндам
тоше нали знайш фен съм ти

прекрасна, ужасна - все тая, резултатът е съсипващ

с "риск" да се присъединя към "по-ортодоксално" тълкуващите делото на ботев ще кажа, че домашното ти, макар и написано с искрен порив и вътрешна убеденост, е под всякаква критика. най-малкото са допуснати непренебрежимо големи стилистични грешки и неточности, като най-категоричен пример за това е своеобразният арогантно неадекватен послеслов, който не си и струва по-нататъшен коментар.
щом все пак ще обговаряш толкова скандално радикални оценки на ботевото революционерство, което само по себе си обикновено изисква поне една що-годе представителна титла пред името ти, се постарай да звучиш няколко идеи по-"възрастно", "сериозно", "хладно", "академично" или както предпочиташ, стига това да изключва излишните емоционално нагнетени реторични въпроси, нелепи обръщения и най-вече крещящо недопустимите нотки на неумела, незряла ирония. защото най-малкото дължиш необходимата дистанция, макар и задочно спрямо ботев, дори да си мислиш, че сам революционерстваш, споделяйки мнението си.
колкото до същината, която направо се губи под тежестта на лошия формат - пусни текста си в някой исторически форум - там, мисля, че всеки уважаващ себе си българин би те "направил на салата", защото каквото и да е правил ботев, го е правил едва няколко години преди освобождението, което е достатъчно красноречиво потвърждение на заслугите му.

Дорф: Ох, капачките на коленете ми... ще се пръснат!
Нета: Ама че нищожество.

Сега, кво мислим... Салата няма да прая, готвач не съм, и даскал не съм, обачее, обичам да слагам оценки, та за мен нещата изглеждат горе-долу по следния начин:

Изказ и стил: 5
Исторически познания: 4
Вътрешна съдържателност и логическа аргументация: 2
Следване на фешън тенденции: 3
Изразени ценности: тва по принцип не се оценява, но ще си дам и по тва компетентното мнение

Изказ

Изказът е на добро ниво, сложни изречения, но добре структурирани и без излишна многословност, което придава ритмичност на изложението. Тази ритмичност е донякъде резултат и от употребата на реторически фигури като амплификация, анадиплозис и анастрофа. Полемичен стил, който сам по себе си може и да заслужава отличен за ученическо съчинение, но като се има предвид, че зададената тема е "Живеем в земята на Ботев", задочният спор с поета е неуместен. Трябва изложението да е такова, че да дава идея за темата, по която е писано. Ако някой не е чел предисторията на есето и не е запознат със заглавието, никога няма да се сети, че то е точно такова. Това, което си написал отговаря на зададена тема от рода на "Оправдана ли е саможертвата на Ботев" или нещо от сорта, но в никакъв случай на тва, което си посочил. Ако си на някъв изпит на запад и напрайш така ти пишат двойката от воле, обаче тука е БГ и затва и отиваш само една единица надолу.

Исторически познания

Сега, вярно поне го знайш Ботев кой е, в смисъл не рита топка и не пей песни по Планета, жертвал се е за родината и така нататък, обаче, тва не е достатъчно за есето. Тва че Ботев едва ли не се е самоубил, стил член на Хизбула от 80те е малко далеч от истината. В смисъл, че той е бил готов да умре ако се наложи и е знаел, че вероятността тва да стане е голяма, обаче че е чак толкова голяма не е знаел. Не че не се е поддавал на емоции, поддавал се е, например когато още по пътя към Балкана срещат няква турска орда извадил сабята и тръгнал към тях като я размахвал около главата си, обаче ако говорим на едро, нещата стоят малко по-различно.

Повечето от революционерите от онова време са били песимисти по разум и оптимисти по воля, като при Ботев второто е било малко в повече в сравнение с другите. Освен тва той е имал една не много добре обоснована вяра в силите на българския народ и потенциала му за революционни и сякви други действия и то разглеждайки народа като аморфна маса от общи ценности, култура и стремежи, която като цяло е била според него нещо повече от механична сума на индивидите, които я съставляват, защото, както е видно от някои негови писания, голяма част от тия индивиди той не ценял особено високо. За разлика от него Бенковски, например, е бил наясно как стоят нещата и въобще не си е правил илюзии за самодисциплината и индивидуалната решителност на българина да случва нещата и много добре е знаел, че българите или със сила ще ги държат роби, или със сила някой трябва да ги накара да правят въстание, затова и методите му са били доста по-тоталитарни, понеже ако изобщо нещо сме можели да направим "сами" тва е бил начина, пък като не стане - "Русия нека заповяда".

Та така, вярата на Ботев в революционния потенциал на българите за масово въстание, комбинирана с подвеждащите писма на Стоян Заимов за несъществуващите, революционно настроени маси народ във Враца и региона, създала погрешна представа за фактическото положение там. Сега, защо такива работи са писали Заимов и ко. не мога да кажа, може би ги е било страх да признаят, че не са успели да подготвят поверения им революционен окръг и до последно са писали така с надеждата все пак нещо да стане - или просто ей така в главите на хората, или пък с идването на самата чета да настъпи някакво въодушевление, обаче тва така или иначе не става. Както и да е, ентусиазмът на четниците постепенно почва да спада и се прокрадват първите признаци на отчаяние, като гледат малодушието на населението и почти пълната липса на подкрепа. Ако не се лъжа, не повече от 5-6 души се присединяват към четата по пътя й от Дунава към Балкана.

Ако се вярва на биографията на Ботев от Захари Стоянов, последните дни Ботев е имал доста измъчен вид и дори е плакал, като не можем със сигурност да кажем каква е причината и какво е било вътре в него, но аз за мен си смятам, че е било от яд и безсилие, че нещата не са станали така както той и останалите четници са искали и по-точно, защото в тия дни като че ли е изглеждало, че саможертвата им ще е безсмислена. Едно е да умреш в битка и да знаеш за какво, друго е да видиш как всичко, за което си се борил се разпада преди края. Точно тая част от биографията е доста тежка за четене, даже може би трагедията на Ботев е, че той може би си отива без да знае, че България ще бъде освободена.

Но дори и той самият да е смятал в последните си дни, че саможертвата му може да е била напразна, това по никакъв начин не я прави такава, с оглед на последвалите събития, а именно - Освобождението, нито пък омаловажава нейната роля за изграждането на българския национален дух и градивната стойност, която тя изиграва през следващите десетилетия на утвърждаване на българската държава.

встъплението на критиката ти подлежи дори на по-силна критика, отколкото въпросния текст.
като ще разпъваш чаршафа, прави го като хората, а не да пишеш, че хем липсва излишна многословност, хем присъства амплификация, която най-малко би спомогнала добрия ритъм, но това едва ли е от значение, щом очевидните противоречия ще ти извадят очите

Дорф: Ох, капачките на коленете ми... ще се пръснат!
Нета: Ама че нищожество.

Вътрешна съдържателност и логическа аргументация

Сега, тука - двойка, просто защото нещо или е вътрешно съдържателно или не е. Като изключим тва че съдържанието на самото есе не отговаря на заглавието, както вече писах по-горе, има и някои други недъзи, които допринасят за слабата оценка. Например намесването ни в клин, ни в ръкав на 50 години соц време е почти енциклопедичен пример за логическа грешка тип "ignoratio elenchi".

Освен това не става ясно какъв, в крайна сметка е проблемът с Ботев - с тва, че го няма, с тва, че изобщо се е жертвал или пък с тва че се е жертвал, ама не както трябва? Тва че го няма изобщо няма да го коментирам. А с тва ,че се е жертвал, не става много ясно кое е проблематичното, при положение, че в началото сам казваш, че за България и двамата бихте жертвали живота си без страх, а по-надолу, че да не изпитваш страх от смъртта е лудост. Освен ако не намираш както Ботев, така и себе си за луд, иначе не се връзва. Другото нещо, което е "всичко се прави в името на живота, като се поема риск само, когато е необходимо". Тва, а и следващото, което ще напиша, по принцип не е показателно за вътрешна несъдържателност, но дори и вътрешно съдържателните аргументи могат да са несъстоятелни ако презумпциите им не намират опора в реалността. Рискът да изгубиш живота си е почти неизбежен за всяко въстание, а това дали е необходим зависи от необходимостта на самото въстание. Може би Априлското въстание не е било необходимо с оглед на извоюването на свободата, макар че в крайна сметка то е катализаторът и конкретния повод за Руско-турската война. Може би под натиска на Великите сили и реформаторски течения в самата Османска империя българите така или иначе са щели да получат свободата си. Но за да я заслужат - за това именно е било необходимо Априлското въстание, затова именно е била необходима и саможертвата на Ботев и другите като него. И тук противопоставянето на жертвите, дадени от въстаниците и падналите при Шипка е съвсем не на място. Жертвата и на едните, и на другите, е изкупление за малодушието и страха на огромната маса хора през стотиците години робство и благодарение на нея всички българи са можели да почувстват, че свободата им е извоювана, а не дарена - заради общото чувство на родова принадлежност, което ги свързва с хората, които са загинали, за да видят България свободна, но в крайна сметка не са успели.

И като казваш, че "животът не трябва просто да се жертва, сякаш нищо не струва, сякаш е нещо непотребно" пак губиш връзка с действителността, защото никой от тия хора не го е направил тва с ясното съзнание, че животът му е нещо непотребно. Да оставим настрана несъстоятелността на самото изречение, защото жертването по дефиниция изисква раздялата с нещо ценно, за да получиш нещо друго - раздялата с нещо непотребно и нищо неструващо не може да се окачестви като такова. За тоталното объркване и невъзможността да се прави разлика между труповете и акта на саможертвата няма да говоря. По-интересно ми е какво се крие зад укора "Ти пропиля шанса си да помогнеш наистина на България". Тва е зададено малко реторично и се предполага, че на всички, които го четат би трябвало да става ясно за какво иде реч, но на мен лично ми убягва как Ботев "наистина" е можел да помогне на България, пък вместо тва го е направил "наужким".

Героизъм е да се изправиш и въпреки страха си да загинеш с високо вдигната глава. Героизъм е да загинеш в борба, чрез която можеш да превърнеш идеалите си в реалност. Да не изпитваш страх от смъртта е лудост. Лудост е и да отидеш на борба, която дори не е борба, защото в борбата имаш шанс да победиш, с идеята, че ще умреш.

Ей тва му е амплификацията и, в интерес на истината, спомага за добрия ритъм, като ритъмът няма нищо общо с валидността на един или друг аргумент. БТВ, тва си е мое мнение, прекаленото й използване може да направи текста натруфен и тромав, обаче не се е улял с тва, по-скоро много реторични въпроси има...

Следване на фешън тенденции

Да караш Голф е фешън, да го тунинговаш е фешън, да носиш дрешки от Кенвело е фешън. Тва е фешън за шестица. Историческия ревизионизъм и националнихилизма също са фешън, ама за тройка.

Изразени ценности

Националнихилизма не ме кефи

примерът, който даваш, е пример преди всичко за анадиплозис

Дорф: Ох, капачките на коленете ми... ще се пръснат!
Нета: Ама че нищожество.