|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
|
Тема
|
 По пътя
|
|
| Автор |
coffeemate () |
| Публикувано | 15.04.13 22:52 |
|
|
на живота човек се натъква на всякакви прозрения, но преди това на противоречия.
Понеже се оказа, че не мога да пиша и в клуб Ошо, а не само в йога, та тук да си запиша прозрението.
и то е
че "непривързването" е всъщност непознато за повечето от духовнотърсещите хора. Реално те отиват в безразличието. Как се получава това си мислех тези дни. Ами много просто /или ми се вижда просто, защото съм зациклила точно на това обяснение/- хващат и разрешават проблема си с мозъка и паралелно се отказват от емоционалната част. И това води до отдалечаване и накрая безразличие. Мисля си, че това е недомислена работа. Нещо не е както трябва. Не може човек да стане безразличен към хората, родината си и т.н. неща, които му носят сила и енергия.
Редактирано от coffeemate на 15.04.13 22:53.
| |
|
|
|
непривързването е част от достиженията, които духовно търсещите правят.Само че една голяма част от тях достигат непривързването като безразличие. Всъщност и аз съм си казвала, че не е наред, не е наред нещо дадено ти от Бога ти да го изрежеш и да се откажеш от него, но пък всеки си прави своя избор.И все още се питам къде е тънката граница между непривързване и безразличие.
| |
|
|
|
мисля, че границата е трудно уловима, но пък крайният резултат е видим с просто око. със сигурност се вижда от страни, но пък кой ли пита страночностоящите при наличие на безразличие вече.
| |
|
|
|
а! случайно надникнах тук и те видях
Ошо е страхотен клуб, много го харесвам и чета, но просто не ми се говори с никого, пиши на модератора за достъп, много интересни хора са там
за непривързването....
много точно си хванала същественото - непривързването е безразличие /и аз така го виждам/
как ще си отвързан от нещо като има какво да те тегли към него
а защо човек трябва да е непривързан се питам и кому и за какво е нужна тази гола свобода
кое е това дето би си струвало след като си откъснал от себе си всичко което обичаш
самият ти
айде бе, луда работа :)
| |
|
|
|
Ами за какво им е тази свобода... аз си го обяснявам така: всичко е заради енергията. Човек като е привързан, като се отдалечи /загуби, дистанцира от нещо/някого/- той страда. А страданието е един вид изтичане на енергия. Оубаче... тук идваме в едно противоречие. Значи страданието ни е необходимо- без него няма движение напред. Има само застой и съответно, понеже няма застой в природата, движението е с посока назад. Та така- хем ни трябва страданието, хем не ни трябва. А де..
Но в непривързването има нещо неразбрано. Няма как като хора да не сме привързани още със зачеването към редица енергийни канала- семейство, роднини, махала, град, държава... планета. вярно е луда работа. лошото е, че човек лесно влиза в заблуждения и така спъва развитието си. поне аз така ги виждам нещата.
| |
|
|
|
Не знам Кафе, силно съм разколебана за ползата от всякакви учения, духовни развития и пр. Докато бях в относително равновесно душевно състояние, йога упражненията и медитацията страшно ми помагаха и ме държаха стабилна. Сега дори мисълта за тях ме ядосва, тъй като съм разлюляна и несигурна.
Във всички тези книжки пише, че страданието развива. Може. Мен лично ме прави по-лоша.
| |
|
|
|
Не е безразличие -това е да усещаш всичко в по - голяма пълнота и изострени сетива, но нищо да не те задържа, а и ти реално да не изпитваш копнеж по него. Радваш се, наслаждаваш се, и всеки миг си способен да се отдалечиш, без драми и страдание.
| |
|
|
|
Някъде бях чела, че Евангелието се чете тогава, когато на човек му е тежко.
Иначе те разбирам. Много хора възприемат духовните занимания като ъпргейдване по план или от своево рода скука да речем. Не от нужда. Затова и при първата тежест се чудят, от какъв зор се занимават с тях. Е, да ама при мен не се тръгна от весело настроение и затова и съм намерила голяма опора в думите на определени хора. И скоро бях и на един т.нар курс и просто съм потресена за енти път, колко много базисни неща не знаем хоата и как се оставяме беззащитни. Обаче моята мнителност към религиозните си остана. хахаха Всеки един, с когото съм влязла в контакт го поставям на тест, който сам си зададе. И се оказва, че голямо разминаване между дела, думи и схващания има. Толкова много се стараят хората да се замаскират и от себе си и да се изкарат много духовни, а са такива лъжци на дребно. Но и с тази гледка се свиква.
Аз се отнесох малко в размисли.
Та мисълта ми е - не си губи времето с чудене, а ги остави нещата така, както са и не се занимавай до момента, в който не получиш импулс да се занимаваш. Ще получиш импулси всякакви- едни ще са от любопитство, други от тъга по изгубеното време в опити, но това не се брои. Когато ти стане истински тежко- тогава ще се породи издълбоко този имрулс, който има значение.
И аз така важно се изказвам, ама понеже си вярвам- затова. Шегата настрана- наистина го мисля това горното.
та- споко.
Редактирано от coffeemate на 23.04.13 23:03.
| |
|
|
|
Аз на теория не ги оспорвам нещата. Практиката ме вкарва в съмнение за успеха на начинанието от човешкият индивид на този етап.
| |
|
|
|
Еее, случва се, когато най - малко го очакваш, и някак май е различно от очакванията... но тогава вече е без значение. Поне така мисля.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
| 
|
|
[