|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
Тема
|
Романтиката като баланс...
|
|
Автор |
юpaтa () |
Публикувано | 04.11.12 12:13 |
|
Понякога ми идват в повече суетата, рационалното, агресията, егостремежите и най-вече безумното драпане да станеш прав. Лошо няма в изброеното всичко зависи от дозата. Някак плашещо как хората осверипяват, обезверяват и търсят начин да прескочат вярата и надеждата и любовта .... само и само да стане на тяхното.
А то поетът го е казал, а дует Шик са напрвили песен по стиховете му
За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дал.
За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.
Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.
Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка
и аз не зная как ще издържа.
Евтим Евтимов
п.п. песента е мааалко по различна от стихаРедактирано от юpaтa на 04.11.12 12:15.
| |
Тема
|
Re: Романтиката като баланс...
[re: юpaтa]
|
|
Автор |
Aнгeлe (флуиден) |
Публикувано | 04.11.12 13:11 |
|
ами юре, то тези останах малко, дето още гледат към звездите, слушат прибоя на морето и си се гушкат. гуш от мен и ще чакаме включване от поетите и поетесите с романтични души.
| |
|
Здравей, душицо!
Просто "меките" хора останаха малцинство. Преобладават индиферентните и само заради тях, "острите" хора изпъкват.
Да те поздравя с една носталгична песньовка
| |
Тема
|
Re: Романтиката като баланс...
[re: coffeemate]
|
|
Автор |
Aнгeлe (флуиден) |
Публикувано | 04.11.12 13:31 |
|
aaa меки меки ама не винаги!
в супер яко настроение съм. Преди малко излязох и гледах луната и звездите и дишах един хубав студен въздух. Нахилил съм се като ряпа и не знам кво ми става, но сякаш времето е спряло. Работя работя, слушам музика, и се кефя на всяка секунда. Тук е вече 5:30 а аз не съм дремвал а и не ми се дреме. Нали ще летим.... а няма да спим...
Редактирано от Aнгeлe на 04.11.12 13:31.
| |
|
Така действа червеното вино- никакво заспиване.
И приятния разговор също така. Знам.
| |
Тема
|
Re: Романтиката като баланс...
[re: юpaтa]
|
|
Автор |
Дeнни (Overlander) |
Публикувано | 04.11.12 13:56 |
|
Като чета това, се изкушавам да препиша тук един мой любим откъс от книга, който през годините ми е действал по няколко различни начина - първия път ме разплака, втория път си казах: "Да му се не види, това звучи като сбогуване", а последния път почти ме накара да крещя от негодувание, болка и... усещане за измама. И между другото, е първият цитат от книга, който започням наизуст.
| |
|
моля, моля....
| |
|
, благодяря, незнам за коя мекост говориш, но една източна поговорка казва "по- добре да сеогънеш, отколкото да се пречупиш" а и да отстъпиш не значи че си се размекнал, просто по-умния отстъпва
аз пък да те поздравя с една
Редактирано от юpaтa на 04.11.12 15:18.
| |
Тема
|
Re: Романтиката като баланс...
[re: Aнгeлe]
|
|
Автор |
юpaтa () |
Публикувано | 04.11.12 15:21 |
|
ами ти не разбра ли, то сега свободата се приравнява с романтиката
нещо такова:
"По-скоро да препускаш с кон срещу вятъра, да търсиш изгубено съкровище, да отидеш на война и буквално, и не дотам за нещо, в което вярваш, да ходиш с почти разкопчана бяла риза през зимата, докато вали сняг, защото просто така искаш сега и това те изразява и е твоята естетика, да направиш нещо екстремно или да отидеш в планината и 12 дена само да четеш книги без да общуваш с никого. "
| |
Тема
|
Re: дай цитата
[re: юpaтa]
|
|
Автор |
Дeнни (Overlander) |
Публикувано | 04.11.12 15:27 |
|
Ей сега.
"Дали всички изглеждат по-млади, когато спят? Защото точно сега той сякаш е момчето, на което се натъках в гората преди години, същото, което ме обвини, че крада от капаните му. Каква двойка бяхме само - деца без бащи, изплашени, но също и отчаяно посветени на задачата да нахраним семействата си. Отчаяни, и все пак вече не бяхме сами след онзи ден, когато се намерихме. Спомням си стотици моменти в гората, лениви следобеди, в които ловяхме риба, деня, в който го научих да плува, деня, в който си навехнах коляното и той ме отнесе вкъщи. Спомням си как разчитахме един на друг, как взаимно си пазехме гърбовете, как се насърчавахме да бъдем смели".
Това са двама души, срещнали се за пръв път при опасни и за двамата обстоятелства; двама души, които с годините са си дали сметка, че наистина има нещо повече от приятелство между тях - но не са свободни да му се отдадат. Няма да казвам как свършва историята, защото не е щастливо; но при всичките прочитания неизменно се спирах на това "когато се намерихме". За мен това "да се намериш с някого" е по-силно от влюбването - и може да важи не само за отношения между мъж и жена. И в моя живот има много такива намирания... но да не се отклонявам от темата. Само да кажа - тази, която си мисли това, дето го цитирах, тук се е уплашила, че ще изгуби този човек... и затова чак сега й просветват някои неща...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
|
|