|
|
| Тема |
 Романтиката като баланс... |
|
| Автор |
юpaтa () |
|
| Публикувано | 04.11.12 12:13 |
|
|
|
Понякога ми идват в повече суетата, рационалното, агресията, егостремежите и най-вече безумното драпане да станеш прав. Лошо няма в изброеното всичко зависи от дозата. Някак плашещо как хората осверипяват, обезверяват и търсят начин да прескочат вярата и надеждата и любовта .... само и само да стане на тяхното.
А то поетът го е казал, а дует Шик са напрвили песен по стиховете му
За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дал.
За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.
Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.
Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка
и аз не зная как ще издържа.
Евтим Евтимов
п.п. песента е мааалко по различна от стихаРедактирано от юpaтa на 04.11.12 12:15.
| |
| |
| 
|
|
