По никакъв начин не рекламирам дадена секта, религия или автор с този въпрос, а питам от чисто философска гледна точка.

Според вас трагедии от типа на автомобилните катастрофи могат ли да накарат опечалените или претърпялите катастрофа да повярват в душата и безплътното битие?

Чували ли сте, че "войната по пътищата" е нещо, което е дало страхотно много странни преживявания у хората, т.нар на границата на смъртта?
В които хората виждат от страни катастрофата и тялото си?

Какво мислите за това?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

поне рационалните от нас.

"... Но синовете човешки умират наистина и напускат света; затуй ги наричат Гости или пък Странници. Смъртната участ им е дарил Илуватар и понякога даже Великите им завиждат в час на умора. Ала Мелкор е хвърлил своята сянка над тази дарба, с мрак я е изпълнил и превръща доброто в зло, а надеждата в страх. И все пак още в дълбока древност рекли Валарите на елфите във Валинор, че людете ще запеят Втората песен заедно с Айнурите ..."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Човека ти цитира Пластелина /или от тая сага/.... А ти...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По-скоро да. Мисля, че физическата смърт на тялото тук не може да е окончателният край. Само преход към различна форма на съществуване.

Обикновено за това свидетелстват разказите на хора, преживели състояние близко до смъртта. Всички те са единодушни в мнението си, че са се чувствали прекрасно извън „обвивката „– леки, свободни, с изострени сетивни възприятия и дори щастливи. Куриозно е, че нито един не е изпитвал желание да бъде реанимиран... на операционната маса или между смачканите ламарини на колата си.

По-скоро да. Мисля, че физическата смърт на тялото тук не може да е окончателният край. Само преход към различна форма на съществуване.


Мда... следващата форма е храна за червейчета, гъби и бактерии... после - храна за тревички...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

а след това - овци, и пак хора.
Демек прераждане.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е... овци, хора - разликата е почти никаква..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"................са се чувствали прекрасно извън „обвивката „– леки, свободни, с изострени сетивни възприятия и дори щастливи. "

...............................
Всичките тези състояния на завърналите се от кома са обяснени по научен начин, вкл. прочутите 40 (май бяха) грама, които всеки човек губи в момента на клиничната смърт, и които се обясняваха уж като тегло на душата...

Аз самата СИЛНО ИСКАМ да повярвам в задгробния живот. И също с надежда чета материалите по този въпрос... но рационалната ми същност не ми дава да повярвам. Поне докато не получа по-мощни доказателства от тези разкази с тунела и светлината... А иначе вярвам в съществуването на някаква сила, която движи живота на всеки от нас. Но дали тази сила е отредила живот и след физическата смърт - казва ли ти някой??

И ми се струва, че човек, когато е много болен, вярва повече. Просто - като последна утеха. Нали знаеш - надеждата умира последна...

Относно пряката тема - не правя разлика между това дали човек е намерил края си в катастрофа или на болничното легло. Според мен е все едно.

"""Винаги има поне още една гледна точка... """