|
|
|
Тема
|
 Има ли ...
|
|
| Автор | Kaлoмaин (Нерегистриран) |
| Публикувано | 22.05.08 17:03 |
|
|
някаква регламентирана помощ, която да се оказва на пострадали при пътни произшествия - имам предвид нещо от типа на психиатрична помощ?
Едно дете от моя клас е било блъснато скоро от кола. Водачът може и да е бил пиян, защото я е наругал и я е оставил да седи на улицата - няма тежки наранявания, но е много изплашена. Всъщност има ли някаква полагаща се помощ за преодоляването на психичните последствия от едно такова преживяване? В болницата са я прегледали, но не са я насочили към психолог. А мисля, че дори и хората преживели пътни злополуки се борят дълго време с последиците. Още повече, че вече имах такъв случай - едно дете беше получило амнезия след злополука и доста дълго време не беше на себе си, въпреки, че нямаше тежки физически травми.
| |
|
|
|
При децата съществува "огледален ефект", и психическото отражение на травмата в голяма степен зависи от реакцията на околните. Т.е. детето когато не може да осмисли доколко сериозна е била опасността - съди по страничните наблюдатели.
Наблюдавал съм на село как стара баба гледа внуче, и внучето като се спъне, и се пльосне на цимента, ожули всичко де що има за жулене, а бабата от опит знае, че няма нищо счупено - вместо да се вайка, да го жали - казва: "Еееее, няма ти нищо, иди на чешмата да се измиеш...", и хлапето често дори не започва рев. ... И обратния случай - малко момиченце се убоде на бодил от роза... Гледаше втренчено всички наоколо, докато не се появи майка му, и почна да се тръшка, че детето и се уболо... Следваха 30 минути кански писъци. ;о(
Психологията е дълбока наука. А ние живеем в страна, където децата израстват сред груба сила. Изнервени родители, жестоки съученици, насилие по телевизията, заляти сме с корупция... Всичко това ни прави по-силни. Травмата, която оставя тази среда на живот ние не я усещаме в ежедневието си, но ако се замислиш - всички живеещи в България са вече с психични отклонения в една или друга степен. Така че не знам дали е по-добре да засилиш ефекта от тази травма, или да я омаловажиш.
| |
|
|
|
Момичето е девети клас - не е толкова малка. А и проблемът е малко по-различен. Тя вече се страхува. Не става дума за раната, а за стреса. Другото дете получаваше припадъци, като се опитваше да си спомни какво е станало. Не трябва ли да се потърси някакъв начин да се преодолее стреса?
| |
|
|
|
Детето с припадъците - твърде е възможно да има и физиологичен проблем.
За това "дете", дето е в девети клас - ами, нямам идея с какво да ти помогна. На 15 години вече е формиран характера, има навици, първоначална ценностна система, хормони (заедно с възможен дисбаланс), и цял куп други страхове, както от съученици (подигравки), така и от домашни проблеми (живеем твърде лошо, за да твърдим, че няма проблеми). Можеш да и съчувстваш (морална подкрепа), и с леки, незабележими за нея "тласъцИ' да и уплътниш времето, и да се захване с някакво ново за нея занимание. За да е незабележимо - ще трябва да приложиш малко хватки от социалното инженерство, ако го умееш. ... Съвсем случайно ще се отбие да те види твой приятел - музикант, и съвсем случайно ще си носи и тромпета (или китарата, саксофона, цигулката и т.н.), и той пък съвсем случайно ще отвърне на любопитния поглед на "детето" към тромпета (или китарата, саксофона, цигулката и т.н.) с въпроса: "Свириш ли на нещо?"... Ако каже: "Не", тогава пак случайно той ще я попита: "Искаш ли да опиташ..."...
Разбира се това е само един вариант. Има стотици неща, с които може да си запълни времето, и да отдели мислите си от случилото се. Както тя, така и ти - проумейте - нещата просто се случват. Обикновено причините са глупави, като например лошо организирана пътна мрежа, безхаберие от страна на водачите и КАТ, неизправни автомобили... Но това го има навсякъде. Няма начин да знаем дали, защо и как се е случило точно на нея. Затова - нещата просто се случват. ... Времето лекува всичко. Дори любовните терзания могат да се излекуват с време. Така че - опитай.
| |
|
|
|
Прав си, че някакво подобно занимание ще й се отрази добре. И не само на нея. Благодаря за идеята.
| |
|
|
|
Е, ако е музикален инвалид - нека по-добре да е друго занимание де. ;о))))
Може да я забаламосаш със строителство и архитектура, с програмиране, с дърворезба...
А пък и щях да те питам нещо - защо пишеш в този клуб, а не в "Медицина", или в "Психология"? Там има и добри специалисти, които поне разбират нещо от психология, за разлика от мен. ;о)
| |
|
|
|
Знаеш ли, като се замисля - частично решение може да се намери и по друг начин. Времето се стопли, вече сигурно се вижда и началото на ваканцията... Ще е много полезно в тези години за момичето да смени обстановката за три-четири седмици през ваканцията. Промяна на климата, нещо в планината, малко по-сурови условия - като например течащата вода да е на двора, а превоза да е раздрънкана каруца с магарешко теглене... Само да има широки поляни и момчета де, щото иначе не виждам как ще вържете тийнейджърка да седи на село, а около нея баби със забрадки... Дори е по-полезно ако не е с родителите си, ами се намери някоя добра приятелка, при която да отиде на село през лятото. 9-ти, 10-ти клас са точно годините, през които може за едно лято да порасне с 10-15 см като по чудо. Помислете и по този въпрос.
| |
|
|
|
Между другото, в Медицина наистина се появяат и психолози - та може да дадат и други съвети.
Bеer? Mоre?
| |
|
|
|
Ехехе. ;о) Ти дръж цветето изкъсо, да не почне да "лекува" пациентите от перитонит, че тогава става страшно.
| |
|
|
|
Има и по сериозни от нея
Bеer? Mоre?
| |
|
| 
|
|
