Това беше началото. разривът дойде след няколко дни. В старата тема всички казаха, че човек на 26 години е напълно зрял и отговорен да се грижи за себе си и за своя партньор, който е избрал. И както казах в по-горен пост, в този момент имахме финансови затруднения. Но въпреки всички, стараех се да не й липсва нищо. Вземех заплата и първо в магазина на нея купувах всичко, което си беше харесала. Може би - грешка от моя страна.
Та след няколко дни след този разговор в старата тема, се видяхме на кафе и поиска пари за някакви сандали или кецове. Според мен нямаше нужда от нов чифт, защото имаше 2 или 3. Отказах да дам пари и тя се разсърди. Това беше повода за прекъсване на нашите отношения.

Как са се запознали с новият приятел и как са се развили техните отношения - наистина нямам идея. Зная само, че тя винаги излизаше сама с децата. Бащата никога не ги придружаваше на техните разходки. Щом е толкова загрижен за децата си и жена си, защо ги изоставяше? А и той е редовна смяна, така че свободното време им съвпада.

Внимателно чета и мъжката част от клуба. Опитвам се да разбера и тяхната гледна точка. Но някак ми се натрапва убеждението, че мъжете ни приемат като тяхна собственост. Ето Луци казва, че не би приел изневяра. да, и аз не бих прела предателство. Ама то току-така не става. Отношенията са взаимни и трябват усилия и от двете страни. Връзката се гради и от двамата. Не може единият да си лежи на дивана, другият да тича като изоглавен - деца, домакинство, работа. И после - ама ти ме предаде. Семейството е отбор, екип, в който всеки поема своята отговорност. За да може родителите да имат авторитет, а пък децата - уважение и към двамата.

Нещата се случват след 10 годишна връзка. Предполагам дъщеря ми е имала достатъчно време да сравнява своята връзка ( не употребявам брак, за да не стане объркване) с тези на своите приятелки, да размишлява. Има си приятелки, които са омъжени. В работата контактува предимно с жени с дългогодишен брак.

Предполагам, че по-възрастите от нея са й давали акъл да бъде търпелива, да прави компромиси, да не прибързва, че повечето мъже не помагат в домакинството и да се примири, да приеме нещата такива, каквито са. За мен нещо се е случило, което е преляло чашата на търпението, за да предприеме такава рискована стъпка. Абсолютно наясно е какво ще се случи, ако тя напусне бившият вече.

"За да намериш правилния начин,
трябва да знаеш истинската причина." Оптимист

Знам, че никой не си тръгва от хубав и спокоен живот. Това не винаги е вярно:
- Дори напротив, бяга се от ежедневната скука, хората търсят емоции, фоерверки.
- Много често си тръгваме с надежда за по-добро, а дали ще се случи...?
- Понякога просто се влюбваме в друг, не че е по-добър от стария, но любовта не пита.

Не, не е задължително да е бягство от лошо. За дъщеря ти не знам, възможно да е бил подтискащ живота с бившия, може би е била обсебена и задушена. Не казвам, че тя не е права или, че той е прав, просто се опитвам да обясня ситуацията. Поне при мен действа - като знам кое, как е, го приемам и се успокоявам. Трябва да имам обяснение на нещата, иначе съм неспокоен.

Разбирай, това беше опит да ти внеса спокойствие.

Но знам, че при вас жените не е така - бившата много се дразнеше на тези ми "анализи", най-често ги приемаше като обвинения.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами не е много сигурно, че той ще загуби децата. Апартаментът е негов, личен. Така че децата имат осигурена материална база. Другото жилище, където живее в момента, не е много добро. Второто - доходите. Бащата получава много добра заплата, тя е на мин. По-скоро шансовете са децата да са при бащата. Още повече и новата й връзка влияе зле, погледнато отстрани.

Ние сме в двустаен апартамент, имам още едно дете. Ако ги сравняваме жилищата като жил.площ на човек, пак той е в по-добра позиция.

И не , не използвам някакъв предтекст, за да го изкараме насилник и да злоупотребим с него. Защото всички искаме да се запазят добрите отношения. Още в началото казах, че тати и мама са завинаги.

Ясно, различни сме. Всеки приема нещата по своя си начин. Ама след първата бурна реакция, не може ли да се поразмисли по-трезво, в интереса на децата? Спокойно може той да си наеме адвокат, всичките тези преимущества, които изтъкнах и ги има, да ги използва в съда, а се продължава в някаква агония. Защото тя от своята работа свършва 2 часа преди него и ходи в момента да гледа децата, докато той се прибере от работа? Хем не дава децата, хем не може да се грижи за тях пълноценно, хем заплашва. Добре - наранен, обиден , предаден, но връщане назад няма.

Знаеш ли, при първия ни разговор с моята дъщеря, тя сподели, че иска да изведе децата от дома им и да ги предпази. Това нещо не ми излиза от главата......веднъж я видях с децата на улицата, големият нещо не я слушаше и тя го заплаши, че ще го върне при баща му в къщи. Е, този поглед не мога да ти го опиша......(и не преигравам, не ме разбирай погрешно) аз съм последния човек на земята, който ще иска да раздели децата от техните родители. Минах през ада, не го пожелавам на никого. Защото утре аз ще си отида от този свят, а те ще останат и тя ще си чука главата, че ме е послушала.

"За да намериш правилния начин,
трябва да знаеш истинската причина." Оптимист

Прав си, че са тегави отношенията с бащите и е много трудно да се поддържат читави. Няма как хич да не се отдалечиш от детето, колкото и да си добронамерен.

Най обичам да чета, ама не мога.

Ако сте просто гаджета е така! Никой не е собственост на другия, но когато сте семейство нещата стават доста по-сложни, намесват се и деца, имоти...
Жените в такива случаи разсъждавате така: "...ще потърси нещото, което липсва." Защото за вас развода означава свобода + загуба на доход. Намираш нов партньор и всичко е наред!
При мъжа е съвсем различно. Той губи децата си, губи жилището (което най-често той е купувал). Но драмата с децата е най-сериозна. Те уж са твои, ама не са. Най-често са настроени от майката и роднините й и се държат дистанцирано (при вас в момента е така). После какво означава свиждания под час, някъде навън? Срещаш детето, казвате си стандартните поздрави, питаш го как е в училище и ... до там! Темите се изчерпват. Настава едно мъчително мълчание ... хем не ти се иска да го върнеш, хем знаеш, че го измъчваш и му губиш времето. След известно време подобни слещи се превръщат в наказание и за двете страни. Детето започва да свързва баща си с едни ужасни срещи, на които си скъсват взаимно нервите. Много тъжно...

Абсолютната истина. Писала съм го отдавна. Случвало ми се е да се разсмърдя, когато съм виждала алогични постъпки ( предимно финансови )от татко ни, накрая обаче много бързо се успокоявам. Това е цената аз да присъствам повече в живота на децата от него и съм длъжна да я платя. Не може да е леко за всичко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не обобщавай!
Явно никога не си виждал жени, за които разводът е ограничаване на разходите по бившия, т.е. нарастване на доход.
И да, дори и при мизерната издръжка, ако бях с него /с тях, щото са двама бивши съпрузи/, щях да съм по-зле финансово, отколкото сега.
И, повярвай ми, не съм изключение. Просто жените се срамуват да си признаят, че издържат мъжете си. Щото ситуацията не е нормална.

Сега гледай да не развалиш и поредното момче.

по твои думи си чукало стинките с програмиране
хм
трудно се отчепва програмист от компа, ама не е невъзможно
с твоя опит, дето ги затлъстяваш и надебеляваш, мъжовете

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами не е много сигурно, че той ще загуби децата. Да, но той това очаква и го притеснява.

Ама след първата бурна реакция, не може ли да се поразмисли по-трезво, в интереса на децата? Може и това ще стане, въпрос на време. От тях зависи, колко ще е това време.

Суетата - любимият ми грях!

Не обобщавай! Напротив, обобщавай!
Обобщението е важна част от познавателния процес.

Да, в твоя случай разводът се е отразил благотворно на бюджета ти, но обикновено с жените се случва обратното.
Аз получих родителските права, но обикновено бащите губят децата си.
Ние с тебе сме изключения от правилото.
Затова не говоря за себе си, за теб или за някой друг конкретен случай, а за общия - това което се случва по-често.

Суетата - любимият ми грях!

Дъщеря ти успя ли да види децата си по празниците? Позволиха ли и поне това?
По телефона може ли да разговаря с тях или и това не и позволяват?
Свекърът и свекървата не опитват ли да помогнат по някакъв начин или те искат "децата при нас и баща им, пък могат и без майка си"?

А ти по-бързо руши тия стени, че детето ти ще се поболее в тази ситуация!
Трябва да се търси помощ - и правна, но и психологическа!

Ситуацията е отровна и опасна!

No esperes que te olvide, ni olvides que te espero.

Редактирано от won на 27.12.16 22:44.