|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | (покажи всички)
|
Простено ти е, защото всичко ти е прясно.
Но, приеми, че има жени, които никога не са казвали: мяу миличкооо, ще ми купиш ли
Аз съм една от тях и не съм изключение, а по-скоро правило.
И както обичам да казвам - това бижу ми е от мъж, защото е 100 лв., ако аз съм си го купувала, щеше да е поне 300-400.
Самата истина е.
| |
|
Виж, не ти, а аз съм живял с жени и знам какво е мяу-мяу, какво са манипулации и всичко за което пиша. Довери ми се!
Жените които не използват "женски хитрости" са като Пепеляшка - приказни герои.
А! Да се похваля. Бившата, както 18 години не работИ нищо, сега бачка на две места и никой не я обижда, като й дава пари. Щото преди все й давах "обидно" малко пари. Е, сега и 1/10 от това което й давах не изкарва, но вече не е обидно! ... и издръжка плаща.
Суетата - любимият ми грях!
| |
|
В много от моите "връзки" съм изоставяна (в кавички, защото бяха през ученическите ми години и по-сериозната - веднага след завършването ми - средно образование), но никога не съм правила сцени. Под достойнството ми е да се моля, още по-малко да заплашвам и/или унижавам другия човек.
Затова се учудвам. Една връзка се гради постоянно, усилия се полагат и от двете страни. Отношенията винаги са взаимни. В момента в който залипсва взаимността, другият естествено ще потърси нещото, което липсва. И никой не е собственост на другия.
"За да намериш правилния начин,
трябва да знаеш истинската причина." Оптимист
| |
|
Благодаря, това го видях преди доста време в друг клуб и си го постнах на стената във Фейсбука. Ами, точно така се развиха нещата, съвсем по учебник. Първо й свали звездите от небето. В момента на тяхното запознанство, ние имахме финансови затруднения. А тя си обичаше да се кипри. А той й купуваше разни подаръци. след това започна - тя слушаше рок музика. Той не я харесваше и тя заобича фолка. После дойде ред на приятелките - тази не била подходяща, онази - не я харесвал. И аз докато се обърна, нещата бяха на финал. За 2 часа тя ми съобщи, че чака дете от него и се изнася. Буквално, за два часа.
"За да намериш правилния начин,
трябва да знаеш истинската причина." Оптимист
| |
Тема
|
Re: родителски права
[re: won]
|
|
Автор |
moon_flower (поспаланка) |
Публикувано | 27.12.16 12:03 |
|
Да, успя да завърши средното си образование. Въпреки, че той й обещаваше как той, неговата майка, баба ще й помагат и няма да й липсва помощ и съвет. Накрая моята снаха беше помолена да й помага (снаха - съпруга на брат ми). Свекървата е учител и има по-големи възможности от мен. Аз работя в друго населено място и се прибирам около 18 часа. В този момент се грижехме за моята свекърва - с инсулт и на легло с памперс, за майка ми, баща ми вече беше починал. Имам и друго дете, по-малко от нея. И двете деца роди с операция. Не продължи по-нататък. Работи в кухня, на мин. заплата.
Аз съм искала много пъти да възстановим нашите отношения - но тя не вдигаше телефона, на улицата отговаряше едносрично, виждах, че не се чувства добре и не настоявах. Няколко пъти исках приятелство във фейса - не го потвърждаваше. С баща си се виждаха, пиеха по кафе, разговаряха, той й даваше дребни суми - като всеки родител.
"За да намериш правилния начин,
трябва да знаеш истинската причина." Оптимист
| |
|
Благодаря.
"За да намериш правилния начин,
трябва да знаеш истинската причина." Оптимист
| |
|
Да, така е. Това е резултата. Но зад всеки резултат има дълъг период с куп причини.
не ми се иска да коментирам, защото, естествено съм пристрастна. Защо не е споделила с мен и защо не се върна първо в къщи. Ами - защото не поддържаше връзка с нас. По-скоро - с мен. тъщата трябва да се държи по-настрани от съпругата, за да не й влияе зле и да не й мъти главата. В старата тема имаше едно подобно изказване. Е, това се случи в реалността. Когато се срещахме по улиците със зетя - винаги ги поздравявах, той никога не отговори на поздравите ми. никога не съм го обидила или отишла в неговия дом непоканена и да раздавам съвети.
Бе, я да те попитам като мъж, ако твоята жена е с операция, ще я зарежеш ли, няма ли да си вземеш всичките възможни отпуски и да й помогнеш да се възстанови и заедно да се грижите за децата си?
Другият въпрос - ако тя е на мин заплата, а ти получаваш тройно колкото нея, ще я принудиш ли да изтегли заем, за да заведеш цялото семейство на море?
В момента тя изплаща този заем, на 300 лв, заема е 110 и тя живее с 200 лв заплата.
"За да намериш правилния начин,
трябва да знаеш истинската причина." Оптимист
| |
|
Знам, че никой не си тръгва от хубав и спокоен живот.
Но благодаря за твоята гледна точка, за мен е полезна.
"За да намериш правилния начин,
трябва да знаеш истинската причина." Оптимист
| |
|
Много благодаря, Мила06. И на мен ми липсват разговорите за изкуство - за книги, филми и т.н.
Опитвам се да възстановя нашите отношения. каня ги на гости, дори бяхме заедно на Бъдни вечер. Но някак си тя се не успява да се разкрие напълно пред мен. Не зная - страх, неудобство. Опитвам се и чрез шега или с по-загрижен тон да я предразположа - не успявам. Лошото за мен е, че от моите близки чух доста укори, упреци и изградих дебели стени. Сега ги руша и изграждам мостовете, но някакси - надълбоко в мен стоят още дебелите стени...
Още веднъж - благодаря за топлите думи. И на теб и твоето семейство - светли празници.
"За да намериш правилния начин,
трябва да знаеш истинската причина." Оптимист
| |
|
Сцените с нищо не помагат, но са по-често срещаната реакция при раздяла. Позовавам се на опита си.
Може и да ти е непонятно, но е съвсем очаквано. Аз също минах през силни емоции при развода си. Да деструктивни са, неразумни са, но и любовта, която ни е събрала е неразумна. Въобще в отношенията мъж-жена не търси разум. В това е парадокса, смесени са много емоции с битовизми, комбинацията става взривоопасна.
В момента в който залипсва взаимността, другият естествено ще потърси нещото, което липсва. Ако сте просто гаджета е така! Никой не е собственост на другия, но когато сте семейство нещата стават доста по-сложни, намесват се и деца, имоти...
Жените в такива случаи разсъждавате така: "...ще потърси нещото, което липсва." Защото за вас развода означава свобода + загуба на доход. Намираш нов партньор и всичко е наред!
При мъжа е съвсем различно. Той губи децата си, губи жилището (което най-често той е купувал). Но драмата с децата е най-сериозна. Те уж са твои, ама не са. Най-често са настроени от майката и роднините й и се държат дистанцирано (при вас в момента е така). После какво означава свиждания под час, някъде навън? Срещаш детето, казвате си стандартните поздрави, питаш го как е в училище и ... до там! Темите се изчерпват. Настава едно мъчително мълчание ... хем не ти се иска да го върнеш, хем знаеш, че го измъчваш и му губиш времето. След известно време подобни слещи се превръщат в наказание и за двете страни. Детето започва да свързва баща си с едни ужасни срещи, на които си скъсват взаимно нервите. Много тъжно...
Така че има за какво да е бесен бащата на внуците ти, сега освен че е обиден, светът му се срива, затова толкова си брани децата, той знае, че ще му ги отнемат и му се къса сърцето. Мъжът като чуе развод, това което описах си представя. Е, ако се е залюбил с някоя нова жена, вижда само цветя и рози, но в крайна сметка получава тягостни неделни срещи с децата...
Докато жената най-често си запазва основите на стария си живот - живее на същото място, радва се неограничено на любовта на децата...
За дъщеря ти драмите на бившия, са неприятни, но трудно би могло да е по друг начин. Ако сме разумни хора, трябва да сме наясно с това. Единият ще изгуби децата си, по-вероятно мъжът. Не е лесно за преглъщане.
Суетата - любимият ми грях!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | (покажи всички)
|
|
|