Ти наричаш моята нетърпимост към агресията към деца "агресивна"?

Много интересна перспектива.

Ей това сме българите - проповядваме "умерено побийване" на деца и нетърпимост към пълното и категорично отричане на боя.

Аз горе споделих, че не одобрявам сериозния бой. Мен са ме били с пръчка, от която ми стояха белези по краката две седмици след това. Това не го приемам за нормално СЕГА, но го разбирам във времето, когато се е случвало.
И продължавам да мисля, че специално на момчетата понякога им трябва един през врата, за да се осъзнаят. Даже не и на всички момчета, ама на тези по-адреналиновите.

Най обичам да чета, ама не мога.

Редактирано от Kpoacaнчeтo на 17.03.13 20:11.

Аз ти казах, че не бия. Не го намирам за необходимо с никой. Осъждам насилниците. Но не одобрявам никакви форми на насилие - вкл. словесната. Но си признавам, че я практикувам. Слабост.

Ако агресията на мъжете предизвиква в теб агресия - да, агресивна си. Нищо, че за теб е нещо особено позитивно. Нито на него ще помогнеш, нито на жертвите му. Подобни казуси се борят с нежна ръка. Е, освен ако не си на принципа "всички насилници - на сапун". Но те са най-често също жертви. И помощ не им е излишна.

Ама тва не е за тоя клуб, не и в тази форма.

Никога не е имало време, в което да е било нормално да биеш с пръчка. Ти просто си им го простила и си ги оправдала. Но не е било нормално и тогава.

За по-адреналиновите деца - по-често им трябва по един през врата на родителите им.

Както казаха и по-горе, "нетърпимостта" е основно към твоите риторични и логически похвати. Не е едно и също.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MupaM на 17.03.13 20:11.

За по-адреналиновите деца - по-често им трябва по един през врата на родителите им. И аз така си мислех преди да се роди третото ми дете.

Най обичам да чета, ама не мога.

Ако е на чай с мед или топла вода с лимон втори, трети ден - разбираемо е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Боят не е възпитателна мярка. Даже могат да те съдят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами не, не съм, ок?

Нетърпима съм и няма да преговарям с никой по въпроса. Или осъждаш насилието, или го приемаш, това е едно от нещата, където няма междинна позиция.

От целия този разговор става ясно, че мнозинството в клуба приема и се примирява с умереното насилие, стига да не оставя видими следи и да не е животозастрашаващо.

По-голяма е грижата за това в каква форма е изразено неприемането на насилието, отколкото за същността на въпроса.

Не е различно от очакванията ми, това е дълбоко вкорененото разбиране на средния българин. По лични наблюдения в поне 50% от семействата от соца физическото насилие съществуваше под някаква форма.

Той си е глезанчо, няма как да не е. Но ти също си се променила, таткото е различен, бабата е остаряла. Ако наемаш и гледачка - тя е нов елемент.
Та не е задължително да е от детето.

По принцип това.

Иначе има по-щръкляви деца. Те най-често искат много внимание, повече от другите и имат много енергия за доизразходване, като "нормалните" се уморят. И понеже аз съм била от тия дивите - лъжех, хапех, говорех глупости. За ръчичка и наред - невролог, психиатър, психолог. Та добре че един възрастен доктор казал на майка ми - тва дете много фантазия има и много енергия. Пускайте го да играе до късно, не го слагайте да спи следобед, не му прекъсвайте игрите с "прибери това и направи онова", когато на вас ви е кеф, а когато то свърши и никога, ама никога не му намеквайте че е по-лошо от другите. Щото неговото не е от лошотия, а от скука. И задължително животно. И задължително специално внимание вечер - лично. Тогава не е имало модерни диагнози. Та станах нормална с тия прости неща и спря да ме шамари майка ми. Ама тя и без това така жално биеше, та чак на мен ми ставаше мъчно.

Твоят пример в магазина - за момента е ок, после същото. Няма как това да помага сериозно на него. На теб да, за момента.