Четох съседните теми и си помислих, че ще е интересно да се види и края

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дали е възможно щастие- без това да наранява другите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от kiki_monik на 04.09.08 13:34.

Пренебрежение и досада в погледа му, съчетано с наставнически тон и черешката - "Тя е прекрасен човек, невероятна е и не заслужава да бъде наранена! Моля се да се влюби в друг, преди това няма да я оставя"

МНОГО НЕЩА АКО ТРЪГНА ДА ПИША НЯМА Д АМИ СТИГНЕ ВРЕМЕТО

БЕШЕ СТРАННО 4Е ПРЕДИ РАЗВОДА ГО ПИТАХ ВСЕ ОБИ4АШ ЛИ МЕ? ПРЕДИ ДА РЕША ДА СИ ТРЪГНА И ОТГОВОРА БЕШЕ АМИ ЩЕ ВИДИМЕ........................


СЛЕД РАЗВОДА КОЙТО СТАНА ТО4НО ЗА 15 МИН. ТОЙ МИ КАЗА : ТИ СИ жЕНАТА КОЯТО НАЙ МНОГО СЪМ ОБИ4АЛ НАЙ МНОГО СЪМ СЕ ВЪЗХИЩАВАЛ И ВСЪЩНОСТ НИЕ САМИ СИ НАПРАВИХМЕ ТОЗИ КРАЙ, АМИ ДА НИЕ САМИ, ТО ОБИКНОВЕНО РАЗВОД И СВАТБА СЕ ПРAВИ ОТ ДВАМА:)

Редактирано от Laugh на 04.09.08 16:11.

Купчина дрехи и изпосталяла котка. Наложи ми се да замина в чужбина за няколко месеца и в последния момент изхвърлих разни дрехи от куфара, защото беше станал много тежък. Прибрах се на връх Коледа и сварих дрехите както ги бях оставила и котката ми едвам се държи на краката си. Демек, човеко си заминал при мама, разпределил децата две при мойте и едно при неговата и зарязал и котка и къща. Коледа, не Коледа - заявих му го без никакви заобикалки, натирих го при мама, вземах си децата и през март за 15 мин. се разведохме. И при мен стана като при Лаф - още много ме обича.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от шaш на 04.09.08 14:59.

бях свикнал вече аз да съм виновен за всичко. Бях се примирил, че така и няма да сколаса да почне някаква работа, скандалите и истериите, последвани от много-дневно сърдене, в което не ми говореше ми изглеждаха почти в реда на нещата. Това, че открито мразеше родителите ми не ми пречеше чак толкова, защото все пак те бяха на другия край на света.
Това, което преля чашата беше, че започна да употребява все по-често израза "заради теб не мога да ...", адресиран към дъщеря ни, която тогава тъкмо навлизаше в пубертета.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защото, когато отиваха в провинцията за три дни да кръщават кума 15 дни преди сватбата, че не беше кръстен (още една поличба, по темата на "жена"), и го попитах дали няма да ме вземе с него, а той ми заяви, че щели да бъдат само мъжка компания, и нямало да бъде удобно! Е, аз нямаше да отида така или иначе, защото имах страхотни болки от бременността, но ми беше интересно какво ще ми отговори! И, когато му се обадих на третия ден, да видя кога ще се приберат, ми каза, че са счупили колата на връщане, и ще закъснее... в последвалия разговор се оказа, че те били голяма компания с три коли, и жените вече били отишли до близък град за помощ!!! Ей това беше капката, която преля търпението ми! Не факта, че си ходи сам на море (последно ергенско море!), не и факта, че не пожела да се съберем да живеем заедно преди сватбата (защото , върви ремонт в апартамента!), дори не и факта, че използва цялата случка за да изгони майка си и баба си в другото им жилище, та да си остане сам, да си живее последните ергенски месеци сам... ама, и аз не съм от жените, които мълчат... Както и да е, обвини ме, че съм била ИЗВЪНРЕДНО ревнива... без изобщо да разбере, или да се опита да разбере, че не ставаше въпрос за ревност, а за доверие! Обаче, и това е минало

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от parvaty на 04.09.08 19:32.

Бях свикнала да живея в мизерия, въпреки многото пари, които печелехме и двамата..
Бях свикнала да дава пари "назаем" на наши приятели, които поддържаха много висок стандарт на живот- купиха си и си обзаведоха чудесно жилище в престижен квартал, детето им ходеше в частно училище, непрекъснато правеха приеми в дома си...
Бях свикнала да живея с работохолик, който ставаше докато децата още спят и вече беше закъснял за работа и вечер се прибираше когато всички отдавна спяха...
Бях свиканла с единствения разговор, който години наред водехме:
"Какво ще вечеряме? Имам ли бяла риза за утре. И...какво толкова прави цял ден?...това последното беше едно от малкото показващи интерес към мен и това, което правя..
Бях свикнала дори децата да му пречат..да иска да ги изпрати при майка си, за да може да се наспи..(не,че някога са му пречели..)
Бях свикнала..да купува апартаменти на баща си...Дори предложих да купи семейния ни автомобил на майка си...
Бях свикнала да влача всичко и всички сама..Водех децата на училище, прибирах ги, пазарувах за магазините стока и..всичко на ръка..А той ходеше до работата си с колата..макар автобуса да спираше пред нас и пред офиса му...
Бях свикнала да съм виновна за родителите му..за всичко- от това,че им се обаждам редовно аз, а не той, до това,че съм им родила внуче момиче, а не момче..Или , че съпругът ми е винаги спретнат, изгладен и с костюм, а аз с торбите на гръб...
Бях свикнала да заспива пред телевизора и като го помоля да си легне и да загаси лампата, да ми отговори,че..."мисли"..
Бях свикнала да съм невидима..или поне част от мебелировката.. Дори си мечтаех да съм дистанционно...
...
..
..
Но..когато голямата стана 7-ми клас и започна голямото ходене по курсове.. А малкия беше почти бебе и се чудех на кого да гооставя и как да съчетая нейното взимане или връщане от курс (на другия край на града със смяна на 3 превозни средства, едното от които маршрутка..) с обедния сън ма малкия...А за малката дори не можех да я посрещна от училище, защото вечно пътувах в някой автобус с поне едно дете на ръце..или две чанти с багажи...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това ми припомня за сетен път, че твоят, както и моят / много сходен на места / бивш семеен модел е сякаш изваден от нафталина на едни минали епохи, дето мъжът е бил важния, а жената и децата - обслужващ персонал.
Сега се чудя с кой акъл сме били и кой сектор в мозъка ни не е работел.:)))))))
Ама кусурът си е наш, да знаеш, нищо им няма на мъжете.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Баш си е така...
Моя бивш е перфектния мъж..
От където и да го погледнеш..
Висок, рус, синеок, богат (вече), с престижна професия, с много връзки и познати във всякакви сфери, с лъскава кола, винаги с костщм и вратовръзка, винаги супер чист...мирише на сапун все едно току-що излиза от банята.., подреден, умен, честен, почтен, коректен, .... абе.. нямам думи..
Не се сещам нищо което да не му е наред...
То е повече от ясно, че проблема е при мен...
Ама.. ако знаеш как ми олекна, като си тръгнах...
Всичко ми липсваше...Нямах корен.. Нищо нямах.. Но..ми беше леко на душата..някак..стреса го нямаше..
Какво ли ти обяснявам...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите