Аз по усещанията. Изпитвах физическа болка в стомаха от студенината в къщи.
Имах чувството, че не живея, че това не се случва на мен. Когато се изнесе изпитах такова облекчение, не мога с думи да го опиша.

При мене няма някакъв конкретен повод. Съпругът ми беше отлетял за Бг в края на февруари. В началото на май се заредиха 10 дена празници. Пътувах в един автобус. Навън валеше дъжд и а аз имах възможност да се отдам на размисли. Бракът ми не вървеше и си дадох сметка, че няма никакъв шанс да потръгне. Вече бях на 32. Слава Богу нямахме деца. Ако исках да си уредя живота, трябваше да се задействам, защото всяко отлагане ме вкарва в по-големи проблеми.