Здравейте, приятели, обръщам се към вас с молба за съвет, мнение, помощ.

Описвам ситуацията: родителите ми са разведени от над 10г. Излишно е да обяснявам колко неуспешен беше бракът им (17г.), как олекна атмосферата вкъщи, щом се разделиха. Разводът беше по взаимно съгласие.

Баща ми има от няколко години партньорка в живота. Лично аз не я харесвам, но и не съм против нея. За мен има значение, че баща ми си има дружинка, има кой да го изпере, да се грижи за него, когато е болен, да му сготви.. все такива битови неща. И за мен това е много ценно, уважавам тази жена заради това.

Обаче с майка ми е много сложно. Тя е един невероятен човек, но е сама. Ще ви спестя суперлативите за нея, те са подробност към настоящия момент. Няма вече дори приятели - просто така й се стече животът, всеки тръгна по своя път и тези пътища се разделиха. Преди време замина в чужбина, защото трудно си намира работа на нейните години (над 50г.). А и това винаги й е било мечта - да отиде в чужбина, да работи, да печели големите пари и т.н. Но се върна от там с депресия. Лекува се, после пак замина (не успяхме да я спрем), пак с депресия. От година си е в България, работи, но знам, че червейчето за чужбината я гризе отново.

Майка ми ми има доверие, споделя с мен доста, но си няма други близки хора. А аз живея в друг град, виждаме се веднъж на два месеца. Имам свой живот - хубав или лош, но не искам да се отказвам от него. Постигнала съм някои неща, имам хубава работа, свестен човек до себе си (за пръв път). Не ми е розово положението, но не се и оплаквам :-)

Не бих избягала от дълга си към родител, още повече, че много я обичам. Казвала съм й, че ако толкова й тежи, че съм далеч, да ми го каже навреме. Предпочитам да изоставя живота си още сега, пред това тя да се разболее за пореден път до незнайна за мен степен. И тогава да го направя неподготвена. Ако го поиска, дори няма да се замисля дали го направя. Но дори и да се върна в родния град, нямам гаранции, че ще спре да мисли за чужбина, че ще срещне хора, че няма да се усложни положението й.

Много искам да помогна на майка си да намери своя среда, да завърже запознанства. На работата й не може да срещне свестни хора - вечно някой плете интриги на другия. Не й търся мъж, тя е толкова разочарована от мъжете, че дори не се надява да намери някой свестен. Не го и търси. Аз лично се боя, че дори и да завърже отношения, много ще страда, защото не знае как да се пази да не я наранят и да брани територията си, без да хапе.

Но поне да има приятели, хора, с които да й е приятно, да излиза, да не се товари, да споделя, да изслушва. Боя се, че неуспешният брак й е нанесъл рани, че още не може да се оттърси. Струва ми се, че се смята за провалил се в живота човек, а няма основание да го мисли. Освен това тази мисъл е много вредна. Преди време исках съвет за една сериозна стъпка в живота си, тя ми каза очебийното - че решението е мое и не посмя да ме посъветва, за да не ми даде грешен съвет. Чак такава неувереност ми се струва прекалена и беше тревожен сигнал. Но тогава бях толкова объркана, че го подминах.

Моля ви, посъветвайте ме какво да предприема! Може би е късно, но се надявам да не е прекалено късно.

Хубавото тепърва предстои

Най-добре е да я оставиш тя да реши сама за себе си.

Благодаря за съвета, но тчно това няма да направя. Тя решава за себе си вече над 10г. и не е решила нещо кой знае какво. По-скоро се лута. Аз не искам да направлявам пътя и в живота, но поне искам да й помогна да го намери и да я подкрепя, да намери сили да го поеме.

Хубавото тепърва предстои

Не можеш да изживееш нейния живот,да поемеш нейните отговорности...както я описваш,изглежда малко нарцистична в депресивна форма.И за какво й е чужбина?За да постигне своеобразен реванш?Да си докаже,че може ?
Мисля,че е важно майка ти сама да открие правилната класификация ,приоритетите на ценностите в живота.Направи ли това,останалото е лесно,дори да ги следва не и прекалено самоотвержено.

Намери и добър психиатър, който да лекува депресията и последователно и целенасочено, защото с възрастта подобни депресивни епизоди ,могат да станат циклично повтарящи се при някои предразположени хора, в мнозинството си жени.
Когато един човек е с депресия той не е в състояние да открива нови приятелства и да общува нормално. Общуването дори го натоварва допълнително. така, че опитите ти да създадеш някаква среда на майка си са обречени на неуспех, ако тя е депресивна. Трябва устойчиво да излезе от това си състояние и само тогава има шанс за нов, по-пълноценен живот.

Не искайте много, за да може да платите цената.

За да не е вторачен човек в себе си и да се сдухва и подтиска,е добре да се занимава с полезни неща,които го зареждат с усещане за значимост ,със самоуважение.

Тя наистина ходи на психиатър, лекуваха я, стана по-жизнена. Определено смятам да потърся психоаналитик за нея. Тя ще отиде, сигурна съм в това. Малко е упорита, но ще отиде

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Доста разумно е мнението на Мама Нети.
Само бих прибавила, че колкото и да е нормално човек да се грижи за родителите си, да им помага, когато са в нужда и т.н., не смятам за естествено животът на децата да гравитира около тях. Казваш, че би оставила живота, който обичаш заради майка си- смяташ ли, че един родител може да бъде щастлив от такава жертва? Не знам, може би зависи от ситуацията и ако майка ти наистина страда от някаква форма на депресия, а не визираш с това понятие просто лошите й настроения и чувството заизвестна безпереспективност в живота й, то надали може да се разчита и на адекватна оценка на ситуацията от нейна страна, което пък ни връща на мнението на Мама Нети.
Защо, вместо да се прощаваш така набързо с ежедневието си и да създаваш условия за още повече проблеми ( евентуална твоя неудовлетвореност след време от ситуацията, липса на работа и особени переспективи там, където живее майка ти) не е ли възможно в такъв един тежък за нея период да я вземеш за известно време при себе си и да се постараеш някак да й разнообразиш живота?

Да, бих го направила, защото ако след време има усложнения, ще трябва да предприема нещо. А тогава ще бъда доста неподготвена, изобщо не се знае каква ще бъде ситуацията. Искам съвет, за да мога да помогна "дистанционно", без да се налага да променям пътя на живота си за пореден път.

Може да ви прозвучи безотговорно и лекомислено, но не се боя да направя такова нещо и знам, че ще се постарая да бъда щастлива. Все пак Пловдив е голям град, завръщането ми там не е безперспективно. И не мисля, че това ще повлияе на настоящата ми връзка. Човекът е сериозен, би дошъл с мен, както и аз бих отишла с него навсякъде.

В момента не мога да я взема при себе си, може да ми гостува, но не може да живее с мен. Правя стъпки да променя това, но все пак не живея с собствен дом.

Хубавото тепърва предстои

Ами щом имаш желание, щом човекът до теб е сериозен и отговорен и би те последвал, а и ти смяташ, че можеш да изградиш наново живота си в Пловдив, действай. Може би вашата близости подкрепа ще даде нов смисъл и съдържание в живота на майка ти и, в края на краищата, всички ще са доволни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз всъщност нямам желание да го правя, просто не ме е страх от последиците. Не знам дали виждаш разликата.

Уточнявам - рискът да разбъркам два живота (своя и този на приятеля ми) е оправдан, ако това ще доведе до неминуемо трайно подобрение за майка ми. Или пък е единственото нещо, което ще спаси майка ми от изпадане в дупка. Във всички други случаи не е оправдан и само ще пострадаме. Искам майка ми да води самостоен живот, в който аз да съм част и обратното - тя да е част от моя живот. Но не и едната да се превръща в център за живота на другата. Мислех, че именно разведените знаят колко е опасно това и не бих получила точно такъв съвет..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Pocu на 16.07.07 14:06.

Нещо не мога да те разбера съвсем. Не разбирам какво точно искаш, хем има риск животът ви, на теб, и на твоя приятел да бъде объркан( което, в края на краищата, може да означава страшно много неща), хем не искаш майка ти да е център на живота ти, но в общи линии си склонна несъзнателно да я превърнеш в такъв, хем... Не разбирам какъв съвет искаш, при положение, че ти май си имаш своето решение. Най- добрият начин по принцип да помогнеш някому, когато той е в нестабилно психологическо състояние, не е от дистанция. Но пък това почти неминуемо превръща майка ти в някакъв център на живота ти, в който ти поемаш рискове, започваш нов живот, за да й помогнеш да се стабилизира... Аз се отказвам да разсъждавам по казус, който не ми е съвсем ясен, а майка ти, както вече биде казано, на първо място вероятно се нуждае от специализирана помощ.
Имам само две забележки:
1. Ако и клубът да се нарича така, тук не всички са разведени.
2.Какъв точно съвет не си очаквала да получиш в клуб като този, защото ако визираш моето предходно мнение, то произтичаше от твоите декларирани желания и тревоги, както и визирана готовност да постъпиш по един или друг начин.

Прочетох за готовността ти да замениш сегашния си живот, който сякаш те удоволетворява и да се поставиш на разположение на майка си. Да поемеш юздите на нейния живот, да и бъдеш разтуха и изобщо да си близо до нея. Не прави тази грешка - нищо няма да промениш, освен че тя ще се вкопчи в теб и изобщо няма и да прави опит да намери своя среда. Ти и сега си, но ако си и по-близо, съвсем ще станеш център на нейното съществуване. На 50 човек не е толкова престарял, колкото уморен и отегчен и почти готов да зареже всякакви опити за социален живот - не е липса на време толкова, колкото липса на мотивация и често трябва да се насилва отначало и дълго да уговаря сам себе си за да се срещне с други хора. Понякога успява, но все по-често - не. И самата мисъл за разговор с други хора, изслушването на техните проблеми /неминуемо условие за да се осъществи контактът/ и вземане на отношение, е определено убийствена на моменти. И не ти се мърда. И нищо не ти се прави. И си стоиш вкъщи и толкова. Все по-рядко ти се иска да се видиш с някого - предвиждаш всичко онова, което ще си кажете и предварително ти става досадно.
Та мисълта ми беше за твоето преместване и доброволно оставяне да те обсеби. Гарантирано никой освен теб, а и ти с нарастващо с времето усилие, но подчинена на синовния дълг, не би могъл да понесе такова нещо. Дори нямаш идея за какво става дума - разполагат с теб 24/24 часа, 7 от 7 дена и, ако не се отзовеш мигновено, ставаш виновна... Разбира се, в началото ти благодарят за грижите и вниманието, после те ругаят, че не си отишла, нищо че си на работа, да речем. Отношенията се скапват, ти непрекъснато се бориш с чувството си за вина. Личният ти живот отдавна не съществува - няма как да се осъществи просто.
Твоето присъствие ще и е добре дошло и ще и бъде допълнително оправдание, че не се среща с хора. Само ще задълбочиш и ускориш естествените процеси. Децата не бива да стават жертва на родителите си - не искам да кажа, че ако родителят е възрастен и болен и не се справя вече сам, детето не трябва да се грижи за него - въпреки че, това е избор на самото дете, този избор е оправдан от всякаква гледна точка. Но при човек, който може сам да се оправя, нито е на легло, нито е склеротична още, да ликвидираш себе си зорлем, изобщо не е оправдано. Още повече, че в последно време вие не сте живяли заедно и съжителството ще е ужасяващо. Ти си свикнала вече самостоятелно да си вземаш решенията и ще ти се стовари като гръм от ясно небе изведнъж бъркането в твоите неща. Не искам да съм лош пророк, но ако го направиш, ще съжаляваш горчиво. А и няма да и помогнеш изобщо.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Абее

я бухни майка си в наш`то клубче
само за едно надзъртане с половин оченце
на майка ти, не твоето
ти вече си надзърнала


като ме бяха захванали веселбите
ходих при разни маестрози, уж, в занаята на "безбрежната" човешка душа
дръжки, каратанци
проверявах им всичко, дето са изрекли
малко патологична памет имам от занаята дето упражнявам
биолог съм, ама нормален, не луд


точно това клубче ми помогна да се изтегля за косицата самосиндикално


хм
просто пробай

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако нямате домашен любимец, вземи и едно куче.
Грижата за едно животинче ще я накара да се промени.
Аз съм горе долу в същото полужение, децата ми са в различни градове , работят и си имат собствен живот и по никакъв начин не искам да страдат заради мен.
Имам куче, което изисква разходки, а те ми помагат психически.
Срещам се с много други в парка като мен, разменям мисли и живота ми се струва прекрасен.
Грижата за това същество ми дава сили да продължа напред.

Ами, логично е да се обърка животът ми и този на приятелят ми. Не зная дали си сменяла някога местоживеенето си, но би ли го направила сега?

Аз съм го правила неколкотратно, докато живях в София, се запознах с някои хора от този клуб :-) И съм запозната с рисковете за себе си. Мога само да гадая как това би се отразило на връзката ми и какво не бих допуснала да се случи.
И да, това, че искам да се грижа за майка ми и че съм готова да го направя, не означава, че я превръщам в център на живота си. Просто тя има нужда от помощ, някой да се погрижи, да подаде ръка. Зная, че след това тя ще продължи напред. А ние с брат ми просто ще я подкрепяме - мисля, че това е нормалното във всяко семейство.

1. Зная това, аз не съм развеждана никога.
2. Търся съвет/мнение, защото изхождам от това, че тук хората са видели много неща. Един ден те може да са в положението на моята майка и искам да знам дали могат да си го представят и да ми кажат как биха искали децата им да им помогнат. Дали биха разбрали тревогите им? Дали биха упорствали на всякаква помощ? Към какво мога да я насоча да потърси смисъл в живота? Аз не съм на 50, дори деца нямам и зная какво горе-долу ми предстои. Друг е въпросът, че аз предполагам, а друг разполага :-) Но за нея.. не мога да си представя какво би било полезно на нея.

Хубавото тепърва предстои

тя да те манипулира!Недей да изоставяш своя живот и града,в който си се установила заради някакви нейни депресии!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Анбра, права си.
Но аз не си го представям по този начин. Ако изобщо с приятеля ми се преместим в родния град, ние няма да живеем заедно. Майка ми живее с брат ми и неговото семейство.
Аз много отдавна съм заявила на всички, че ако изобщо се надяват да се върна в Пловдив, да забравят, че ще живея в родния дом.
Всъщност тя е много отворен човек, забавна е. Когато се прибирам излизаме двете на заведение, пием по един коктейл, бъбрим си. Знам, че пак мисли за чужбина, защото си няма среда тук. Ако си има, повече няма да прелитат такива мухи над главата.

Но да, знам, че в момента всичко ми изглежда розово, но след 10г. няма да е така. Видях как остаря и се промени баба ми. Но това не означава, че ме е страх. Просто искам да си съставя точна преценка.

Хубавото тепърва предстои

Благодаря, Мони, ще говоря с брат ми за това.

Хубавото тепърва предстои

Роси, миличка, добричката ме изпревари в мението. Не остарявай покрай нея - в една такава възраст жените имат нужда от внимание, особено пък самотните и ако се превърнеш в инструмент (да не кажа кошче за душевните отпадъци) на майка си, ще си объркаш целия живот. Дистанцирай се и гледай да постигнеш своите цели в живота. Родителите сме най-щастливи, когато децата ни са здрави и са добре.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А тя внуци няма ли, да им се радва и да ги гледа?

Нямах намерение да отговарям на добричката, защото описанието е много далече от моята майка. Но след като прочетох, че и друг е на това мнение, просто няма начин.

Тя не иска от мен да изоставя живота си. Няма и да го поиска. Не се меси ниво в моя живот, нито в този на брат ми. Подкрепя ни, доколкото може, винаги го е правила. Освен обич към майка си изпитвам огромна благодарност за възпитанието и за доверието, което винаги ми е гласувала. Снаха ми, която живее с нея, сама признава, че има рядко срещана разбрана свекърва и че приятелките й завиждат. Всъщност, става дума за прекрасна, толерантна жена, която е адски самотна и не знае как да си помогне. А не иска да товари с това децата си.

Хубавото тепърва предстои

Роси, извинявай, ама не виждам никаква драма в проблемите на майка ти. Освен проблема с депресията, което ако е било и е диагноза, изисква друг вид намеса, а не нашата. Похвално е, че така присърце вземаш ситуацията и толкова много искаш да помогнеш, ала аз не знам как това става дистанционно.
От друга страна почти половината български народ има по- тежки проблеми от тези на майка ти. Ако й се работи в чужбина, не разбирам защо отново да не опита, ако има реални шансове и толкова я тегли. А иначе, тя е достатъчно голям човек и не вярвам толкова да не е в състояние да си даде и сама сметка за това, което я тормози.
При положение, че брат ти живее заедно с нея, виждам още по- малко смисъл и ти да се прибавиш към компанията, освен ако теб нещо не те тегли. Щом майка ти живее с едното си дете и със смейството му, предполага се, че в това число влизат евентуално и внуци, би трябвало някак това да запълва мислите и ежедневието й.
А що се отнася до средата и социалните контакти, не знам как ти можешда й ги създадеш. Предложението с домашния любимец, куче в случая, е доста добро, но за човек, който наистина обича животните. Иначе е истина, че разходките с кучето, освен че са приятни сами по себе си, могат да създадат приятни социални контакти на общителния човек.

Как може да бъде толкова самотна, при положение, че живее със син, снаха и внуци(?) и е в прекрасни отношения с тях?! Не разбирам. Значи просто на жената й липсва мъж до нея, така си мисля, а за това си има лек- съответни клубове, сайтове за запознанства и др. такива. Освен че е добре да си намери работа, ако не работи в момента- тук или в чужбина.

Естествено всеки случай е различен.Самата аз скоро ще стана на 54, имам син на близо 20. Имам и майка, разведена от над 40 години и мога съвсем отговорно да заявя, че една от причините да съм сама в момента е тя. Не говоря за времето от последните десетина години, когато се разболя и наистина има нужда от моите грижи. Говоря за времето преди това, когато под една или друга форма даваше и налагаше мнението си, правеше невъобразими изпълнения, когато нещо не е по нейните представи - живеехме заедно тогава и аз се чувствах длъжна да се съобразявам с този факт. Недоволствах, но търпях - не можех изобщо да си представя, че ще се разделим, дотолкова бях обсебена от мисълта, че всяка една има огромна потребност от другата - аз бях център на живота и, тя за мен също, докато не се роди синът ми и не я измести оттам... Разбира се, тя го обича много, но не можа да се примири с този факт. Стигна се дотам, че след една поредна разправия, аз си взех детето и отидохме двамата на квартира... На квартира, но близо до нея, за да мога винаги да се отзовавам при нужда - беше почнала с болестите вече. После теглих кредит, купих малък апартамент /пак в същия квартал по същите причини/ за да има къде да живеем, трябваше да работя повече да си плащам заема. Тя ме обвини, че нарочно работя за да не ходя при нея...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

защото съвсем скоро отивам да живея точно над майка ми. И сега като те чета направо ми идва да си продам апартамента и да си купя друг на друго място

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съжалявам, че животът ти е протекъл така

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ооо, моята също е прекрасен човек, с качества, които рядко се срещат, с невероятна отговорност и всеотдайност - всъщност най-странното е, че трудно някакъв недостатък може да и се намери и си мисля, че сигурно това е причината да не съм могла да се откъсна от нея толкова години. Все съм си мислела, че би било неблагодарност от моя страна да реагирам остро при толкова праволинейност срещу себе си - като прехвърлям нещата сега, пак ми се струва, че винаги е била права за всичко. Да, проблем е, че аз далеч не съм толкова идеална и нейните мерки не са и мои мерки. Те просто не са ми били по мярка - аз съм съвсем обикновен човек, който при това не се старае особено да си поправя недостатъците /от нейна гледна точка/ - ами добре ми е с тях. Едно единствено нещо никога не можах да приема от нея и това е нейният черен песимизъм - резултат от трудния и живот, или може би вроден - не знам. Той, в последна сметка, беше предизвикателството, което ме накара да си изляза от къщи и ми даде увереността, че заради детето ще се справя с всичко.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Анбра, прочетох всичко, което си написала няколко пъти. Но наистина всичко е индивидуално. Аз съм напуснала "бащината стряха" преди 10г. Всъщност, като изключа нещастната формула за семейство, след разводът на родителите ми всички започнахме да се подкрепяме, разбираме, помагаме.. Когато майка ми пожела да отиде в чужбина, се чувствах сякаш аз бях майката, а тя - детето, което иска да си търси щастието по широкия свят. Не я спрях, помогнах с каквото можах. Тя също винаги ми е помагала и подкрепяла.

Но да ти кажа - и това не е лесно. Някои от моите приятелки също имат родител зад граница. Ужасно е да виждаш как родители се раздават, позволяват на чужди хора да потъпкват достойнството им, здравето им, за да не пречат на щастието на децата си. Толкова се страхуват да вземеш случайно да направиш нещо за тях, сякаш ще убиеш човек, ако им покажеш колко са ти ценни и колко много ги обичаш.

Затова единственото, което аз пък мога да ти кажа (ако го приемаш, разбира се), е да не изпадаш в другата крайност. Не карай синът ти да се бори за правото да се грижи за теб. Винаги можеш да го оставиш да направи някоя дреболийка за теб, без да се задълбочава много-много. Просто заради удоволствието да зарадва любим човек, не от благодарност. Един ден ще трябва да радва избраницата на сърцето си все пак..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Последните ти изречения много ми харесаха.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Права си, разбира се, в рамките на нормалното е всеки да се раздава за близките си. Но границата е много тънка и в никакъв случай не бива да се преминава - за всички така е по-здравословно. Колкото до сина ми, аз го възпрепятствам да прави по-големи и напълно излишни жертви, които от нищо не се налагат в момента, иначе дреболийките ги приемам с радост и удоволствие.
В чужбина, или тук, обичайното е родителите да полагат грижи за децата си, а работата, както е знайно, изисква много компромиси и търпение. Просто си сред различни хора и не може нито да се харесаш на всички, нито пък всички да харесваш, а това са нерви в повече. Много начини има да покажеш, че някой е ценен за теб - за мен най-важният е съпричастността и всичко произтичащо оттам.
Помощ и подкрепа винаги - да, обсебване - не. А то става неусетно...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Някъде по-горе ти написах-не се сърди,но когато има разочарование от мъжете ,като цяло или от жените ,като цяло,винаги има доза горделивост и егоизъм.майка ти сама трябва да реабилитира мъжете в съзнанието си,да не ги вини всецяло.Да допусне,че има и пострадали мъже от жени,че има прекрасни представители и сред нашия пол.не елесно да не знаеш какво да правиш със себе си.Ако има другар до нея ,ще се справи.Ама,преди това трябва да реши да се даде.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"...обичайното е родителите да полагат грижи за децата си..."
Това важи когато децатаса малки ,невръстни и имат нужда.Същото важи в обратна посока-когато родителите изнемощеят,да им бъде помогнато от децата.ДЛЪЖНИ СМЕ/СА!Всичко е навързано в живота.Как така само едните са длъжни?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Стана ми любопитно и малко тъжно защо не казваш нищо за баща си.Или то се подразбира,че бащите нямат нужда от синовните грижи толкова?
Баща ти чувства ли се добре?Знаеш ли?


Казала е:

Разводът беше по взаимно съгласие.

Баща ми има от няколко години партньорка в живота. Лично аз не я харесвам, но и не съм против нея. За мен има значение, че баща ми си има дружинка, има кой да го изпере, да се грижи за него, когато е болен, да му сготви.. все такива битови неща. И за мен това е много ценно, уважавам тази жена заради това.


Ближи си сладоледа....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Баща ми има от няколко години партньорка в живота. Лично аз не я харесвам, но и не съм против нея. За мен има значение, че баща ми си има дружинка, има кой да го изпере, да се грижи за него, когато е болен, да му сготви.. все такива битови неща. И за мен това е много ценно, уважавам тази жена заради това

Това е доста патриархален поглед към жените..каквито и да са.

Мисля че се намесваш в живот, за който нямаш представа.
Мисля че не знаеш какво е да си жена. Мисля че не уважаваш женското в себе си. Мисля че си в противоречие с природата си и ти липсват перспективи. Мисля че търсиш разбиране тук. Мисля че не мога да го дам на твоя тип, но ти желая успех.

Така. Родителите искат да имат дете. Детето не идва по своя воля на този свят. То ще е длъжно на своите деца, но дали ще се чувства длъжно на родителите си е въпрос на ценности /възпитание/ и най-вече на неговия свободен избор. Нали не създаваме деца с едната цел да се грижат за нас? Ако е така, за мен поне е ужасно.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Права си!
Дано Роси ме извини за известната ми мнителност!!!
Благодаря за подсказката!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е,голямо мислене си му ударила.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Уважавам безусловната любов.Твоята също.Но в случая не я приемам.Ако е въпросът да раждаме консуматори,става.Но е съвсем естествено,когато грохнат тези родители,давали 40-50-60 г.на своите деца,да бъдат обгрижени последните 5-6-1г.,а понякога месец ,че и по-малко ,от живота си.
Който си казва,не съм длъжен към родителя си ,е мерзавец.Говоря за случаите със средностатистически родители,отдали много от времето си за отглеждане ,възпитание и израстването на детето си.
Ние сме длъжни и да бъдем верни на партньора си,нали??Ама ,извикваме,влюбих се и предаваме другия родител на така "важните " ни деца,към които сме длъжни.Кой ни разрешава да отслабваме по този начин връзката на децата ни с родителите им и да разрушаваме света им?
бих перефразирал:Нали жените не се омъжват ,само за да бъдат осеменени?Нито мъжете само ,за да практикуват инстинкта си за размножаване ? И за мен би било ужасно,ако е така!
не научим ли децата си на отговорност и към нас,няма да са отговорни и към техните деца и партньори.Егоизмът няма да помогне никому.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Четеш малко избирателно, но нейсе...
Като се върнеш нагоре из постингите ще прочетеш същото, което си написал по отношение на грохналите и в нужда родители. Разликата се състои в това, че аз считам, че грижата за тях трябва да е не "защото съм длъжен", а защото човешката ми същност не допуска и за секунда друга възможност. Тоест - въпрос на ценностна система. В този смисъл е изборът на детето - осъзнат, не насилствен.
Това с разводите и прехвърлянето на децата не го разбрах съвсем.
Ако не излизам от контекста - верността е също осъзнат избор, а не задължение - уточнявам - според мен. А връзката с децата - ако родителят държи на нея, то нищо и никой не може да я разбие. Дали са физически заедно или поотделно хората, щом мислят за децата си, търсят ги, възпитават ги, грижат се за тях и т.н., то те неминуемо присъстват в живота им. Никога не съм виждала драма в развода, ако е цивилизован.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Да, права си за избора на децата, даже бих добавила, че изборът да помагаш на родителите е по-скоро неосъзнат, то е вътрешно убеждение, получено от характера на семейството, в което си отраснал, респективно от възпитанието, което си получил (което сме дали).

Много мислиш :-Р
Но след като и съвет не можеш да ми дадеш, благодаря за пожеланието.

Хубавото тепърва предстои

Да, Дяволче е напълно права. Мен ме е грижа и за баща ми. Общо взето успях да надрастна миналото.
С баща ми се чуваме, когато се прибирам, се виждам и с него. Казвала съм му, че го обичам, както го казвам и на майка ми. В общи линии и заради него съм готова на голям компромис. Той подпитва, ще му се дъщерята да не е толкова далече. Но и той не се меси в решенията ми, не дава непоискани оценки. Сигурна съм, че и двамата ми родители ще ме подкрепят и в добро, и в лошо. Както и аз тях.
Мога да изпиша томчета да обиди, циркове, разочарования, болки и тежки думи, но вече съм извън това. Мога да съветвам разведени как да запазят любовта към децата си и как това е по-ценно от гордостта. Но това всеки може да го каже.

Само че как порастналите деца да се погрижат за остаряващите си разведени родители? Може би има чужда литература.
Фотоне, ако твоето дете (син или дъщеря) след време те види, че си самотен и не знаеш какво да правиш с живота си, как би искал да ти помогне? Ако те заведе на семейна консултация и изровите призраците от миналото, за да видиш, че не са страшни, ще се почувстваш ли по-добре?

ASSASSIN, Ryan, Hell, Хей Живот, дайте малко акъл, моля ви! Не мога да оставя да се погубва жената, която ми е дарила живот, грижила се е за мен всеотдайно и с обич, ще обича и ще се грижи и за децата ми

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Роси, извинявай, че ти се намесвам отново непоканена в темата, но ми се струва, че не изясняваш добре какъв е точно проблемът на майка ти и ако ти не си нясно и не си разговаряла с нея за това, от което тя има нужда, съветите могат да бъдат доста хипотетични. Проблемът в нейната депресивност ли се корени и въобще чисто психологически ли е, понеже тогава намесата, пак казвам, би трябвало да е чисто специализирана; самотна ли се чувства и не разбрах, ако е така, защо, въпреки че живее с брат ти и семейството му, с които е в прекрасни отношения; развлечения поради липса на среда ли й липсват; липсата на работа ли я затормозява предимно, защото тогава пък очевидно трябва да се действа в тази посока; мъж ли й липсва... Някак не формулираш ясно какъв е точно големият проблем и само в отминалия развод и вероятно нараненото самочувствие и разочарование ли се корени.

Пипилота, не ти е нужна специална покана в темата.
Аз спрях да ти отговарям защото не виждам смисъл. Не четеш внимателно, а на мен не ми се обяснява сто пъти едно и също нещо.
Даваш ми абсолютно наивни съвети - щом приятелят ми е готов да тръгне с мен, да хващаме пътя за Пловдив. Но това не е решение нито за мен, нито за него, нито за майка ми. Ти изглежда не си наясно какво означава един човек да смени местоживеенето си.
Аз само казвам, че той би го направил към настоящия момент. Но ако след 2г. имаме дете, постигнали сме повече и аз поискам същото нещо, вероятно няма да се съгласи. И вероятно би се съгласил да я поканя за по-дълго време. Само че така не става. Както вече писах, майка ми в момента работи, на нейната възраст и гений да си, трудно си намираш работа. А да я взема сега за няколко месеца - и себе си ще изтормозя, и тя ще остане без работа и ще се чувства още по-малоценна.

Не искам да съм груба, но не си ми полезна. Гледаш на проблема с майка ми все едно ти говоря за 30-годишната си разведена приятелка. Да, ама това е майка, и тя остарява всеки ден, и е самотна, и се лекуваше от депресия, и ще започне да се лекува и от други неща, и по-добре няма да се почувства, ако не й помогнем компетентно. А аз не знам откъде да захвана и дали да изровя стари призраци. Най-лесно е да я оставя на грижите на брат ми, но това не ме удовлетворява. Искам майка ми да гледа на бъдещето поне с ведрина и усмивка.
Ако знаех какъв е точният проблем, дали щях да съм тук?

Хубавото тепърва предстои

Може би не искаш наистина, но си груба. А вариантът да заминеш за Пловдив при майка си беше подсказан от самата теб, без да съм ти го предлагала предварително по никакъв начин. Явно ти четеш още по- невнимателно.
Добрият тон изисква поне малко да бъде уважено желанието на някой да ти помогне, ако и да се оказва неполезен за теб.
Успех.

Уточних, че не искам да съм груба, защото не искам да те обидя по никакъв начин. Аз моля за съвет и съм готова да изслушам всеки. Ти ми предложи своя, но на мен не ми върши работа.

Вариантът за Пловдив беше в описанието на ситуацията - какво е в момента. Там писах и за баща си, и за брака, и за себе си. Изразих готовност да направя дори това, ако си струва. А ти ме прати директно там, без да се замислиш. Образно казано - щом някой мъж ми позволява да се кача на главата му, да не се колебая да го направя. А ако той не искаше? Щеше да ме посъветваш да остана с него? Та, аз търся решение за майка си, а не за връзката си. А на въпроса ти защо майка ми се чувства самотна и нещастна, при положение, че всичко изглежда й е наред (деца, които я обичат и ги е грижа за нея, работа, дом) просто не знаех какво да ти отговоря. Ама наистина!

И не мисля, че съм излязла от добрия тон. Ти просто се намеси отново, а аз ти обясних защо не ти отговарям. Един голям човек си прави точните изводи от това и не се обижда - ние сме различни хора, аз търся решение на проблем. Това, че ти не виждаш проблем, е съвсем отделен въпрос.

Хубавото тепърва предстои

Редактирано от Pocu на 17.07.07 10:37.

Ами тогава се постарай да разбереш защо, въпреки наличието на немалко предпоставки за нормален и пълноценен живот, се чувства така.
А пък не смятам да се извинявам за това, че "съм те била пратила" еди къде си, "без да се замисля". По начина, по който го беше написала, реших, че не изключваш такава възможност и даже нещо повече, си подготвена психологически за нея. Иначе защо трябваше въобще да я споменаваш, включително и че приятелят ти е готов да те последва?!
И аналогията, която правиш с възможността да се качиш на главата на един мъж, ако той ти го позволява, което евентуално според теб бих те посъветвала, е крайно некоректна. Да не говорим, че аз съм последният човек, който би ти дал такъв съвет.
Както и да е...

Извинявай, пропуснах да ти отговоря на същинския пост :-)

Майка ми е интелигентен човек, тя знае, че винаги и двамата са виновни. Навремето съм го чувала и от нея. Обаче животът й никак не е бил лек и ако започна да ровя, кой знае какво ще изкочи. А и не знам дали има смисъл.

Хубавото тепърва предстои

Радвам се да те видя !
изчетох те оттук оттам, щото много си написал обаче малко си казал. Натъпкал си и думи, дето ползва поколението основно отглеждано вътре в страната. Забравих да отбележа колко малко си приличаме.

В интернет никой не знае, че съм куче

Но най -жалкото е притаения реваншизъм ,който съхраняваш така дълго и търсиш да употребиш!Усетя ли ,че е така,стрелите ти не ме докосват,чупят се и той се връща в теб.И тогава остава само-извади първо сламката.

Пишеш до някой друг, но го прочетох аз. Събери се.

Позволявам си да се намеся , макар и непоканена. Изчетох почти всички постинги. Не виждам защо се дразниш на опитите на Пипилота да ти помогне. Не може да се разбере какво точно искаш,защото и ти самата не знаеш и няма как да знаеш , разбира се. Обичаш майка си , достатъчно отговорна си и искаш да направиш нещо за нея , за да не се чувства по този начин. Тук ще отговоря и на Пиполота. Това ,че майката живее при сина си , има снаха и евентуално внук ,работа ,значи ,че голяма част от времето й е ангажирано и не е сама. Но това не означава ,че в душата си не е сама , не чувства празнота. Независимо ,че е над 50, не значи ,че няма нужда от топла дума , топло човешко присъствие , прегръдка , нежност ,ласка... Твърде възможно е още по време на брака тя да е била лишена от тези неща. И душата й да жадува за малко топлинка, разбиране , споделени приятни моменти. И това да са причините за нейната депресия, а заминаването за чужбина като някакво средство за бягство от самотата и празнотата , извън търсене на работа и пари. Това ,че ти и брат ти я обгражвате с любов и грижи , това че има внуче е чудесно ,но нищо от това не може да запълни празнотата в душата, самотните нощи, чувството за изоставеност. И колкото по - самотен се чувства човек ,толкова по - се изолира от останалите и ограничава контактите си. Много похвално ,че искате да промените нещо в живота на майка си и търсите съвет , но не вярвам ,че можете да промените нещо. Не се чувствайте виновна и длъжна. Да я разбирате и подкрепяте емоционално, а ако е нужно и материално , това е достатъчно на този етап. Докато е здрава и работоспособна. С другото трябва да се справи сама. Вие не можете да й създадете социални контакти, нито да запълните чувството й за празнота. Децата не принадлежат на родителите си. Всеки има свой собствен живот. Не бива да обсебваме децата си и да ги караме да се чувстват виновни за нашето нещастие. Говоря от позицията на собствената си възраст и самота. Живея съвсем сама от около година, разведена съм от преди 10 години . Имам две прекрасни дъщери ,които са най - големите ми приятелки и два страхотни внука. С тях споделям всичко. И те са изключително грижовни и отговорни, опитват се да запълнят по някакъв начин самотата ми - с кино , разходка , излет в планина, гости, ... и ежедневно обаждане по телефона. Работя.Това ми помага много , но все пак съм сама.Сама със себе си и собствените си тъжни мисли. Те нито са отговорни за това , нито пък могат да го променят. Никога не бих искала , нито допуснала да съобразяват живота си с мен и да ги използавам ката патерица.
И да не се увличам повече. Оставете майка ви да живее собственият си живот. Подкрепяйте я , разбирайте я,помагайте й.Осигурете й достъп до интернет , ако няма , за да си намира някаква форма за общуване. Организирайте й почивка някъде.И още нещица от този род. Другото зависи от самата нея.

Непозната, изключително съм ти благодарна за разбирането. И аз започвам да си мисля, че няма смисъл да изровя призраците, за да й покажа, че не са страшни. Рискът е голям и мога да го поема само в един случай - ако се върна. Не мога да си позволя да отида сега в отпуската, да разбъркам душата й, да си тръгна и да оставя брат ми да се оправя с хаоса.
Но и разбирам, че човек на тази възраст трудно се променя. Затова е по-важно да има създаден уют.

По въпроса за ласките и нежността имам какво да кажа, но предпочитам да замълча засега.

Във всеки случай точно това съм решила - по време на отпуската ще бъда 3 дни само с нея, ще излизаме заедно. Тя ми беше на гости преди 2 месеца за официалните празници, прекарахме си много добре.
А мислиш ли, че един женски разговор би бил достатъчен на този етап?

Хубавото тепърва предстои

се намесвам.
Призраците отдавна не и причиняват нито болка, нито страдание - убедена съм в това. Тя не живее с миналото си, както допускаш ти и не и е мъчно за него. Тя е вече страничен свидетел на всичко онова, което и се е случило. Празно и е настоящето, а то не може да се запълни със спомени - рано и е още за това. Разборът на минали събития, ако се опиташ да го направиш, ще се убедиш, че тя не гледа на тях като участник. Сигурно има горчивина, че ето на, така се е стекъл животът и, а е можело и иначе да бъде. Но това е всичко и резултатът е в днешния ден. Човек акумулира умора не само от лошите неща и напрежението, а от собствения си опит и липсата на очакване да се случи нещо хубаво съвсем лично за него - мисля, че това е от възрастта. Децата са отлетяли, имат своя живот и изведнъж се оказваш с много време - онова същото, което не ти е стигало преди, сега ти идва в повече. И тук е умението да го запълниш по свой вкус за да не изпаднеш в самосъжаление. На нашата възраст нови приятелства се завързват трудно - прекалено много знаем за хората, за да им повярваме просто така. Твърде много разочарования имаме зад гърба си и се пазим от нови. Но, все пак, всеки има инстинкт за самосъхранение и той му помага да избере своя начин на живот, който максимално би го удоволетворил. Може би майка ти ти изглежда нещастна, защото я мериш със своя аршин на около /+-/ тридесетгодишна. Помислила ли си за това? Просто нещата са много различни на едно поколение разстояние...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Но ме притеснява желанието й да замине отново. Напълно е способна да го направи. Мисля, че ако има поне 1-2 познати, дори не приятелки, с които да общува, ще намери някакво удовлетворение. Преди няколко месеца, ако не беше на работа, спеше. Сега поне чете книги :-) Иска ми се да й помогна, защото още едно заминаване в чужбина и отново ще е с депресия. А на тези години през нея не се минава лесно. Това, че е разведена, само утежнява положението допълнително. Мога само да гадая какви са пораженията за нея. Тя просто не вярва на мъже, а приятелки няма.
Ще се наложи да поговоря с нея по-сериозно. Когато съм го правила друг път, е имало ефект.

Хубавото тепърва предстои

не познавам майка ти, но, отново съдейки само и единствено по себе си, смея да твърдя, че в един момент човек чувства нужда от разтърсване, от промяна, от пречупване на монотонността, от изразходване на емоциите. Предполагам, че идеята за работа в чужбина е израз на именно такава потребност. Аз, например, щом усетя, че ще зацикля почвам някакви безумни ремонти - "лечебната им сила" ми държи влага доста след това...
На твое място не бих я спирала. Напълно е възможно да и се отрази благотворно.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Аз затова и не я спрях нито първия, нито втория път :-)
Но след като два пъти се връща с депресия и мисли за самоубийство, трети път просто няма да позволя да има :-)
Единственото нещо, което я било спирало, е че за транспортирането на тялото й властите биха взели 5000 евро?!?! И не можела да причини това на децата си. Аз пък не мога да позволя майка ми да си причини болка.

Хубавото тепърва предстои

Мила, има ли смисъл

Винаги има смисъл. Когато човек споделя и коментира, той помага и на себе си, и на другите.
Аз посещавам този клуб почти от самото му създаване, това са вече има-няма 6 години. Научих много за взаимоотношенията на хората, от живота научих доста повече :-) Винаги съм се стараела да намеря обяснение защо родителите ми се разведоха. Защо не го направиха по-рано? Исках да видя какви грешки допускат хората, за да не ги повтарям аз. Исках да науча "формулата" за щастливо семейство, защото не бях израстнала в такова. Опитвала съм се понякога да давам съвети на хората съобразно житейския си опит.

Сега за мен е по-важно родителите ми да имат кротки старини, да съм спокойна, че са добре. Спестила съм ви личните си разочарования от тях, защото тези неща просто нямат място в темата. Спестила съм много неща всъщност. Аз съм тук, защото просто обичам родителите си и искам да направя нещо за тях.
Всъщност, ти и идея си нямаш с какво нетърпение очаквам всеки нов коментар. Нещо, което да ми подскаже как да подходя към майка си. Анбра и Фотон доста ми помогнаха, също и непознатата. Въпреки че Пипилота не успя да ме насочи кой знае колко, тя също се опита и го направи от добра воля. За което й благодаря.

И да кажеш, че няма смисъл.. Мислиш, че няма какво да научиш от тази ситуация и от мен? Това е твое право. Но щом не можеш да помогнеш, поне недей да пречиш.

Хубавото тепърва предстои

Благодаря ви, че се опитахте да ми помогнете и да ме насочите.

Хубавото тепърва предстои

приемаш само мнения, които ти изнасят!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз съм човек като всички останали. Много ми се иска ей-така, с вълшебна пръчица, да се появи магьосник и да оправи проблема. Обаче не може!

Съзнавам, че проблемите ми може би изглеждат нищожни в очите на някои от вас. Аз направо съм късметлийка - имам обичта и подкрепата на близките си, свой живот и любим мъж, който се грижи за мен и за когото аз искам да се грижа. В крайна сметка всеки остарява, има хора, които са безнадеждно болни, това моето нищо не е...

Но недай си, Боже, един ден твоята майка изпадне в депресия, ти видиш блуждаещия й поглед, отслабне с 20 килограма за 2 месеца и видимо се състари с 15 години, тогава ще разбереш за какво ти говоря. Да, аз може и да имам някакви наследени емоции от развода на родителите си. Но вече съм голям човек, не се страхувам да питам, когато не знам. Ако това се случи на приятелка, знам какво да я посъветвам. Но това е майка ми, тя е голям човек, не приема лесно съвети. Мога да я убедя за много неща, но искам да я щадя.

Поне ми стана ясно, че за момента не мога да направя, освен да й показвам, че я обичам и да гледам собственото си щастие. Затова благодарих

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На 55 години съм, от две години съм сама, работя и гледам да се справям с живота, без да създавам неприятнвости на децата си.Те са прекрасни, с тях споделям всичко, ходя на излети, разходки, когато ми гостуват, пишем си по интернета.
Много често ме налягат тъжни мисли, но никога не занимавам децата си с тях , даже по никакъв начин не показвам, че ми е тежко без съпруга, напротив гледам напред и тях уча на това.
Ако питаш мен и при брат ти няма какво да прави, децата трябва да се възпитават от родителите си и ние бабите само можем да помогнем в даден момент, но не и постоянно да се мотаме покрай тях.
Като чета писанията Ви, оставам с впечетление, че майка ви е малко разглезена госпожа, която иска непрекъснато да и се обръща внимание.Нека живее собствения си живот и щом ходи на работа, значи има колеги с които да споделя и контактува.
Дъщеря ми живее доста далече от мен и по никакъв начин няма да позволя да напусне работата си, да зареже всичко и да накара мъжът си и децата си да се юрнат при мен , че ми било скучно!!
Извинявай за тона.

да вметна, че майката нищо не е поискала, а инициативата идва от дъщерята. А болестите не питат когато идват, уви. Жената е в депресия и едва ли е виновна за това, даже струва ми се, че сама търси някакъв изход за себе си, но той среща съпротива от семейството. Твърде несправедливо е да се каже, че е разглезена.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Здравей Pocu,

Много се замислих по твоя казус. На прима виста, веднага след като прочетох първия ти пост и някои от коментарите, щях да ти напиша следното -

Майка ти има своята съдба и на теб ще ти е много трудно да я промениш (включително мотивираш, включително подкрепиш, ако (и дано), тя тръгне досущ като барон Мюнхаузен, да се самоизмъква). За мен един от ключовите моменти е споменаването на думата депресия. Ако това е диагноза на квалифициран специалист - нещата са много по-различни, отколкото ако това е нейното, твое или чуждо мнение. Бих препоръчал посещение при лекар. Депресията, както и досега е коментирано, е болест - дисбаланс в човешката химия и физика и често медикаментозното лечение е крайно необходимо и единствено възможно - има леки заболявания, които тялото ни може само да преодолее, но има и такива, които си изискват помощ.

После прочетох уточняващите ти отговори към клубарите и разбрах, че по-скоро търсиш съвет за себе си, а не толкова за конкретното решаване проблемите на майка ти... И това наистина е сложното - щото спектърът ти на желание за участие е много широк - готова си активно и отблизо да се намесиш. Готова си, ако се наложи да се върнеш при нея, ако и когато е необходимо и да действаш... Но защо, независимо от близостта и доверието между вас, независимо от всички твои силни качества, защо ти считаш, че можеш да помогнеш? Разбираш ли - не е въпроса в желанието ти и силата... Просто (с огромна степен на вероятност) ти не би могла да бъдеш гуру за майка си. Можеш да я мотивираш, да и помогнеш, подкрепиш, дори и с оказване на нежен или по-твърд натиск. Но да я поведеш - тц, няма (най-вероятно) да се случи. Просто "кравата не бозае от телето" - програмирани сме да е тъй, недостойно е (за всички участващи) да позволим да ни се случи.

Съветът ми е да стесниш спектъра на очакванията си. Да не позволяваш синовното ти чувство да изкриви реалността - да помагаш, но да не отнемаш правото на майка си да живее така, както сама си нареди - включително и кофти. Говори с нея - от твоите думи излиза, че тя е човек умен и сериозен, на който можеш да покажеш дори дискусията тук - тя ще трябва да избира. А ти - можеш да работиш за предпоставките да направи добър за себе си избор - диагноза от специалист, ако трябва и специализирано лечение. Също клубна среща - защо пък не - ще се постараем да присъстват хора, с които тя да може да говори. Нали при общуването е валиден МечоПуховия принцип - колкото повече - толкова повече :), а точно комуникацията е антагонист на изолацията.

Стискам ви палци!

_____

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

инициативата е моя. И майка ми съвсем не е разглезена жена. Винаги е била и грижовна, и в същото време е оставяла децата си да взимат самостоятелно решенията за своя живот.
Поисках мнение, защото не зная докъде се простират нормалните граници на очакванията ми (както писа и Райън по-долу - търся съвет за себе си).

Не съм уточнила, че депресията е следствие на работата й зад граница (да де, мислех, че ще ми прочетете мислите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

благодаря и на теб за включването.

Депресията е диагноза, потвърдена от двама лекари. Нито майка ми си измисля, нито аз, нито брат ми. Само той знае какво е било през цялото време, защото аз видях малко от нейното състояние. Когато тя беше най-зле, се прибирах на две седмици, стараех се да я разведря всячески и наистина успявах. Сърцето ми се късаше, като виждах с какъв поглед ме изпраща. Състоянието й беше толкова зле, че дори любимата й единствена внучка я дразнеше с присъствието си.
Слава Богу, вече не е така! Работи, чете книги отново. И пак си мисли за чужбина, защото вижда, че децата й се справят и не им е наложителна нейната помощ. Аз минах през различни опити да й повлияя. Отначало просто се грижех за нея, глезих я и после трябваше да се върна във Варна. После малко по малко започнах да й говоря, защото мисля, че се чувстваше излишна на децата си - че чужбината не е решение, че ние имаме нужда от нея, че се притесняваме като е там. Че всъщност без нея трудно ще се справим. Може и да изглежда като манипулиране от моя страна, но за мен е важно да й покажа, че нейният живот е тук, в България, близо до децата. За да не го търси навън. На тези, които отново се канят да ме упрекнат, че "преча" на реализацията на майка си в чужбина - дано не разберете никога какво е това! Казах ви, че спестявам доста тягостни подробности.

Иначе - да, много искам да й помогна да си разшири контактите, дори и да е чрез интернет. Обаче като си спомня каква мъка беше, докато я науча да чете смс-и и изобщо да използва мобилен телефон.. Не съм постоянно с нея, иначе ще се справя :-)

Хубавото тепърва предстои

Редактирано от Pocu на 19.07.07 15:33.

Здравей,Роси!

Написала си:"...много искам да й помогна да си разшири контактите, дори и да е чрез интернет'..." и се попитах как би се почувствала майка ти ,ако надничайки в нета ,открие и нашата дискусия за нея.Не съм специалист,не знам как би въздействало това на човек в нейното състояние.опитвам се да се поставя на нейно място и се питам...Може и да поискам да скрия състоянието си...А ,имейла ти е виден и не би могло да стане грешка с друг подобен случай.
Просто ми хрумна-не бе упрек....

И да си напълно здрав , ходенето в чужбина на работа си е пълен стрес, още повече, че майка ви има някакави проблми.
Предполагам , че е над 50 год. и се замислям как да няма приятели и среда в България!
За да иска отново да излиза от страната, явно бяга от нещо.
Задайте си въпроса, вие по добре я познавате.

Роси ,(позволявам си да се обърна така) от следващите ти постинги разбирам ,че последният депресивен епизод на майка ти ,при това сериозен, е само от преди година , от което следва ,че тя трябва все още да продължава да се лекува. Така ,че ето каква може да е твоята роля - да следиш и настояваш редовно да си приема лекарствата и да проведете контролен консултативен преглед със психиатър ,на който трябва да присъстваш и ти. Вероятно той ще ти дате препоръки за евентуално поведение спрямо нея. Хубаво е също така , по възможност , да проведе и психотерапия. Настина не е уместно да заминава в чужбина. Едва ли на чуждото и непознато място , сред чужди и непознати хора и евентуално езикова бариера ,може да намери липсващата й в родният град социална среда.Това го споделете с психиатъра ,за да не става въпрос за някакви натравливости.
Ти в никакъв случай не трябва да се чувстваш виновна и отговорна за състоянието на майка ти. Подкрепяй я, помагай й, създавайте й усещането ,че е нужна , полезна и значима. Хубаво е винаги да има някакво приятно занимание - четене ,бродирне на гоблени , плетиво, разходки и подобни. А колкото до призраците от миналото , не мисля ,че е нужно да ги изравяш. Все още не. Единствено ако тя иска да говори за това и има нещо от миналото ,което стои между вас и трябва да го изясните и да си простите .Опитай се да я предразрположиш да сподели какво я измъчва и каква й липсва.
Поздравявам те и ти желая много хубави неща.
Успех!

И аз съм се насочила в тази посока. Първо ще поискам да отидем при лекар, ще потърся информация и в интернет за добри лекари. Хапчетата съм сигурна, че ги пие - вече не си прави експерименти, но ще й напомня, разбира се :-) Ще се постарая да я различам, докато сме заедно. Ще заведа и приятеля си да се запознаят най-накрая. В общи линии - надявам се да й създам все положителни емоции. Последните десетина дни поработих допълнително на частно, за да мога да си позволя всичко това.
Леко се чувствам виновна, че не съм започнала да мисля за тези неща по-рано. Но истината е, че не бях подредила своя живот и наистина не можех да й предложа опора. Надявам се на някакъв успех. Лошо е, че я не харесва сегашната си работа и аз напълно я разбирам. Тя е по специалността й - а на нея никога не й е харесвало да работи такова нещо. То по принцип я изнервя, заради необходимата концентрация, а сега това само влошава нещата.
Не знам какво да кажа освен едно голямо "Благодаря". Много бях объркана - как да подхвана нещата, къде завършва грижата и започва вмешателството, къде нежеланието да се бъркаш на някого граничи с безотговорност.
Всичко най-хубаво и от мен!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пиши какъв резултат си постигнала, защото ми се струва, че една вършина по задника на майка ви , ще я оправи много бързо.
В България не може да завърже приятелство и конкати , а с тази езикова бариера в чужбина какво очаква!
Май дето има една приказка: Боли, сърби драго ми е!

Що за простотия изръси?
Да не би да пише някъде, че иска да замине в чужбина за да завързва контакти? А за езиковата бариера?
А да прочете някъде, че тази жена иска нещо от децата си и ги притеснява?

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Не си позволявай да говориш така за майка ми! Не я познаваш, а и да я познаваш - тя е майка. Майката може да е всякаква, но децата й винаги ще я обичат.

Ако си добре възпитан/а, ще знаеш какво се прави, когато сбъркаш.

Хубавото тепърва предстои

Ти си умна жена и аз ти се възхищавам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прочетох всички твои проблеми, но нещо не мога да те разбера, извинявай , че ти говора но "ти".
Майка ти - както казваш невероятен човек, много общителна, лесно завързва познанства /това за твои думи/ пък ти ще и търсиш среда!
Болна пък все за чужбина мисли и на тези години ще ми ходи да печели , а после се чудите защо се връща с депресия.
За тебе пишеш, че си с хубава работа, със свестен човек/ и то за първи път/ , а пък положението не ти не е розово. Така казваш!
Ако мога да те разбера !
После , нищо не споменаваш, след като живее с брат ти и снаха ти, те какво мислят по този въпрос.
Опитват ли се като теб да и търсят среда, приятели, стараят ли се да и разнообразяват живота, след като е разочарована от брака, мъжете и живота.

Често хората, които са в депресия, не желаят да се лекуват. Това също е част от проблема.

Terror incognita

Супер! Това "недей да кореспондираш с нея" е прекрасен съвет за това как да се отнася дъщеря с майка си! Наистина нямам думи!

Terror incognita

Не си позволявай да говориш така за майка ми! Не я познаваш, а и да я познаваш - тя е майка. Майката може да е всякаква, но децата й винаги ще я обичат.

Ако си добре възпитан/а, ще знаеш какво се прави, когато сбъркаш.

Роси, а ти отнеси съвета си към себе си и се извини сега на баща си ,който току що дискриминира , както и на бащите , които те четем, че ми писна да подчертавате колко второ качество родители сме спрямо майките, по един или друг начин.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като чета, майка ти ми напомня на бившата съпруга.Една жена на която неможах да угодя, ама по никакъв начин.
Разделихме се много човешки, без обиди. Аз срещнах прекрасен човек, да може да се каже с големи букви.
Живота пак е прекрасен и се чувствам жив.
Бившата ми супруга така и неможа да постигне нещо, остана сама и злобата я съсипва.
Децата често ни идват на гости и казват , че в депресия, ама дето има една приказка: каквото си направиш сам, никой не може да ти го направи!

няма за какво да се извинявам. Случаен читател си позволява да нагрубява майка ми, при това публично. Как се реагира според теб?

Естествено, че същото важи за баща ми, но в момента той не е тема в този разговор. Никой не го коментира, никой не го обижда. Мисля, че ясно показах отношението и към баща си.
Не прекаляваш ли със своята мнителност? Анбра успя да излезе от своята ситуация с майка си и да разбере, че моята е различна. Затова и с предишния ми коментар изразих своето възхищение към нея. Ти ще успееш ли да излезеш от твоята ситуация и да погледнеш на моята като на нещо различно?

Просто имам проблем с майка си, не с баща си, ОК?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

какво би посъветвал децата си, ако искат да помогнат на майка си? Все пак тя е майка, нали разбираш. Така, както ти си баща. Родителите са единствени на децата си. Приятели, гаджета, дори съпрузи човек може да сменя, но родителите - не.

Майка ми само ти напомня на бившата ти съпруга. Тя никога не е била озлобена към никого. Депресията й се дължи на друго, а фактът, че е разведена усложнява допълнително ситуацията. Но не знам точно с колко.

За тези, които все пак следят развитието - не заведох майка си на лекар. Тя просто си мисли за заминаване, но към момента няма намерение да го реализира. Запознах я с приятеля ми. Тримата прекарахме цял ден заедно. Прецених, че това е по-добрият подход - да го опознае и да види дъщеря си щастлива. Той беше много мил с нея, тя е очарована от него и вече го обожава

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите