приемаш само мнения, които ти изнасят!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз съм човек като всички останали. Много ми се иска ей-така, с вълшебна пръчица, да се появи магьосник и да оправи проблема. Обаче не може!

Съзнавам, че проблемите ми може би изглеждат нищожни в очите на някои от вас. Аз направо съм късметлийка - имам обичта и подкрепата на близките си, свой живот и любим мъж, който се грижи за мен и за когото аз искам да се грижа. В крайна сметка всеки остарява, има хора, които са безнадеждно болни, това моето нищо не е...

Но недай си, Боже, един ден твоята майка изпадне в депресия, ти видиш блуждаещия й поглед, отслабне с 20 килограма за 2 месеца и видимо се състари с 15 години, тогава ще разбереш за какво ти говоря. Да, аз може и да имам някакви наследени емоции от развода на родителите си. Но вече съм голям човек, не се страхувам да питам, когато не знам. Ако това се случи на приятелка, знам какво да я посъветвам. Но това е майка ми, тя е голям човек, не приема лесно съвети. Мога да я убедя за много неща, но искам да я щадя.

Поне ми стана ясно, че за момента не мога да направя, освен да й показвам, че я обичам и да гледам собственото си щастие. Затова благодарих

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На 55 години съм, от две години съм сама, работя и гледам да се справям с живота, без да създавам неприятнвости на децата си.Те са прекрасни, с тях споделям всичко, ходя на излети, разходки, когато ми гостуват, пишем си по интернета.
Много често ме налягат тъжни мисли, но никога не занимавам децата си с тях , даже по никакъв начин не показвам, че ми е тежко без съпруга, напротив гледам напред и тях уча на това.
Ако питаш мен и при брат ти няма какво да прави, децата трябва да се възпитават от родителите си и ние бабите само можем да помогнем в даден момент, но не и постоянно да се мотаме покрай тях.
Като чета писанията Ви, оставам с впечетление, че майка ви е малко разглезена госпожа, която иска непрекъснато да и се обръща внимание.Нека живее собствения си живот и щом ходи на работа, значи има колеги с които да споделя и контактува.
Дъщеря ми живее доста далече от мен и по никакъв начин няма да позволя да напусне работата си, да зареже всичко и да накара мъжът си и децата си да се юрнат при мен , че ми било скучно!!
Извинявай за тона.

да вметна, че майката нищо не е поискала, а инициативата идва от дъщерята. А болестите не питат когато идват, уви. Жената е в депресия и едва ли е виновна за това, даже струва ми се, че сама търси някакъв изход за себе си, но той среща съпротива от семейството. Твърде несправедливо е да се каже, че е разглезена.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Здравей Pocu,

Много се замислих по твоя казус. На прима виста, веднага след като прочетох първия ти пост и някои от коментарите, щях да ти напиша следното -

Майка ти има своята съдба и на теб ще ти е много трудно да я промениш (включително мотивираш, включително подкрепиш, ако (и дано), тя тръгне досущ като барон Мюнхаузен, да се самоизмъква). За мен един от ключовите моменти е споменаването на думата депресия. Ако това е диагноза на квалифициран специалист - нещата са много по-различни, отколкото ако това е нейното, твое или чуждо мнение. Бих препоръчал посещение при лекар. Депресията, както и досега е коментирано, е болест - дисбаланс в човешката химия и физика и често медикаментозното лечение е крайно необходимо и единствено възможно - има леки заболявания, които тялото ни може само да преодолее, но има и такива, които си изискват помощ.

После прочетох уточняващите ти отговори към клубарите и разбрах, че по-скоро търсиш съвет за себе си, а не толкова за конкретното решаване проблемите на майка ти... И това наистина е сложното - щото спектърът ти на желание за участие е много широк - готова си активно и отблизо да се намесиш. Готова си, ако се наложи да се върнеш при нея, ако и когато е необходимо и да действаш... Но защо, независимо от близостта и доверието между вас, независимо от всички твои силни качества, защо ти считаш, че можеш да помогнеш? Разбираш ли - не е въпроса в желанието ти и силата... Просто (с огромна степен на вероятност) ти не би могла да бъдеш гуру за майка си. Можеш да я мотивираш, да и помогнеш, подкрепиш, дори и с оказване на нежен или по-твърд натиск. Но да я поведеш - тц, няма (най-вероятно) да се случи. Просто "кравата не бозае от телето" - програмирани сме да е тъй, недостойно е (за всички участващи) да позволим да ни се случи.

Съветът ми е да стесниш спектъра на очакванията си. Да не позволяваш синовното ти чувство да изкриви реалността - да помагаш, но да не отнемаш правото на майка си да живее така, както сама си нареди - включително и кофти. Говори с нея - от твоите думи излиза, че тя е човек умен и сериозен, на който можеш да покажеш дори дискусията тук - тя ще трябва да избира. А ти - можеш да работиш за предпоставките да направи добър за себе си избор - диагноза от специалист, ако трябва и специализирано лечение. Също клубна среща - защо пък не - ще се постараем да присъстват хора, с които тя да може да говори. Нали при общуването е валиден МечоПуховия принцип - колкото повече - толкова повече :), а точно комуникацията е антагонист на изолацията.

Стискам ви палци!

_____

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

инициативата е моя. И майка ми съвсем не е разглезена жена. Винаги е била и грижовна, и в същото време е оставяла децата си да взимат самостоятелно решенията за своя живот.
Поисках мнение, защото не зная докъде се простират нормалните граници на очакванията ми (както писа и Райън по-долу - търся съвет за себе си).

Не съм уточнила, че депресията е следствие на работата й зад граница (да де, мислех, че ще ми прочетете мислите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

благодаря и на теб за включването.

Депресията е диагноза, потвърдена от двама лекари. Нито майка ми си измисля, нито аз, нито брат ми. Само той знае какво е било през цялото време, защото аз видях малко от нейното състояние. Когато тя беше най-зле, се прибирах на две седмици, стараех се да я разведря всячески и наистина успявах. Сърцето ми се късаше, като виждах с какъв поглед ме изпраща. Състоянието й беше толкова зле, че дори любимата й единствена внучка я дразнеше с присъствието си.
Слава Богу, вече не е така! Работи, чете книги отново. И пак си мисли за чужбина, защото вижда, че децата й се справят и не им е наложителна нейната помощ. Аз минах през различни опити да й повлияя. Отначало просто се грижех за нея, глезих я и после трябваше да се върна във Варна. После малко по малко започнах да й говоря, защото мисля, че се чувстваше излишна на децата си - че чужбината не е решение, че ние имаме нужда от нея, че се притесняваме като е там. Че всъщност без нея трудно ще се справим. Може и да изглежда като манипулиране от моя страна, но за мен е важно да й покажа, че нейният живот е тук, в България, близо до децата. За да не го търси навън. На тези, които отново се канят да ме упрекнат, че "преча" на реализацията на майка си в чужбина - дано не разберете никога какво е това! Казах ви, че спестявам доста тягостни подробности.

Иначе - да, много искам да й помогна да си разшири контактите, дори и да е чрез интернет. Обаче като си спомня каква мъка беше, докато я науча да чете смс-и и изобщо да използва мобилен телефон.. Не съм постоянно с нея, иначе ще се справя :-)

Хубавото тепърва предстои

Редактирано от Pocu на 19.07.07 15:33.

Здравей,Роси!

Написала си:"...много искам да й помогна да си разшири контактите, дори и да е чрез интернет'..." и се попитах как би се почувствала майка ти ,ако надничайки в нета ,открие и нашата дискусия за нея.Не съм специалист,не знам как би въздействало това на човек в нейното състояние.опитвам се да се поставя на нейно място и се питам...Може и да поискам да скрия състоянието си...А ,имейла ти е виден и не би могло да стане грешка с друг подобен случай.
Просто ми хрумна-не бе упрек....

И да си напълно здрав , ходенето в чужбина на работа си е пълен стрес, още повече, че майка ви има някакави проблми.
Предполагам , че е над 50 год. и се замислям как да няма приятели и среда в България!
За да иска отново да излиза от страната, явно бяга от нещо.
Задайте си въпроса, вие по добре я познавате.

Роси ,(позволявам си да се обърна така) от следващите ти постинги разбирам ,че последният депресивен епизод на майка ти ,при това сериозен, е само от преди година , от което следва ,че тя трябва все още да продължава да се лекува. Така ,че ето каква може да е твоята роля - да следиш и настояваш редовно да си приема лекарствата и да проведете контролен консултативен преглед със психиатър ,на който трябва да присъстваш и ти. Вероятно той ще ти дате препоръки за евентуално поведение спрямо нея. Хубаво е също така , по възможност , да проведе и психотерапия. Настина не е уместно да заминава в чужбина. Едва ли на чуждото и непознато място , сред чужди и непознати хора и евентуално езикова бариера ,може да намери липсващата й в родният град социална среда.Това го споделете с психиатъра ,за да не става въпрос за някакви натравливости.
Ти в никакъв случай не трябва да се чувстваш виновна и отговорна за състоянието на майка ти. Подкрепяй я, помагай й, създавайте й усещането ,че е нужна , полезна и значима. Хубаво е винаги да има някакво приятно занимание - четене ,бродирне на гоблени , плетиво, разходки и подобни. А колкото до призраците от миналото , не мисля ,че е нужно да ги изравяш. Все още не. Единствено ако тя иска да говори за това и има нещо от миналото ,което стои между вас и трябва да го изясните и да си простите .Опитай се да я предразрположиш да сподели какво я измъчва и каква й липсва.
Поздравявам те и ти желая много хубави неща.
Успех!