И аз съм се насочила в тази посока. Първо ще поискам да отидем при лекар, ще потърся информация и в интернет за добри лекари. Хапчетата съм сигурна, че ги пие - вече не си прави експерименти, но ще й напомня, разбира се :-) Ще се постарая да я различам, докато сме заедно. Ще заведа и приятеля си да се запознаят най-накрая. В общи линии - надявам се да й създам все положителни емоции. Последните десетина дни поработих допълнително на частно, за да мога да си позволя всичко това.
Леко се чувствам виновна, че не съм започнала да мисля за тези неща по-рано. Но истината е, че не бях подредила своя живот и наистина не можех да й предложа опора. Надявам се на някакъв успех. Лошо е, че я не харесва сегашната си работа и аз напълно я разбирам. Тя е по специалността й - а на нея никога не й е харесвало да работи такова нещо. То по принцип я изнервя, заради необходимата концентрация, а сега това само влошава нещата.
Не знам какво да кажа освен едно голямо "Благодаря". Много бях объркана - как да подхвана нещата, къде завършва грижата и започва вмешателството, къде нежеланието да се бъркаш на някого граничи с безотговорност.
Всичко най-хубаво и от мен!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пиши какъв резултат си постигнала, защото ми се струва, че една вършина по задника на майка ви , ще я оправи много бързо.
В България не може да завърже приятелство и конкати , а с тази езикова бариера в чужбина какво очаква!
Май дето има една приказка: Боли, сърби драго ми е!

Що за простотия изръси?
Да не би да пише някъде, че иска да замине в чужбина за да завързва контакти? А за езиковата бариера?
А да прочете някъде, че тази жена иска нещо от децата си и ги притеснява?

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Не си позволявай да говориш така за майка ми! Не я познаваш, а и да я познаваш - тя е майка. Майката може да е всякаква, но децата й винаги ще я обичат.

Ако си добре възпитан/а, ще знаеш какво се прави, когато сбъркаш.

Хубавото тепърва предстои

Ти си умна жена и аз ти се възхищавам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прочетох всички твои проблеми, но нещо не мога да те разбера, извинявай , че ти говора но "ти".
Майка ти - както казваш невероятен човек, много общителна, лесно завързва познанства /това за твои думи/ пък ти ще и търсиш среда!
Болна пък все за чужбина мисли и на тези години ще ми ходи да печели , а после се чудите защо се връща с депресия.
За тебе пишеш, че си с хубава работа, със свестен човек/ и то за първи път/ , а пък положението не ти не е розово. Така казваш!
Ако мога да те разбера !
После , нищо не споменаваш, след като живее с брат ти и снаха ти, те какво мислят по този въпрос.
Опитват ли се като теб да и търсят среда, приятели, стараят ли се да и разнообразяват живота, след като е разочарована от брака, мъжете и живота.

Често хората, които са в депресия, не желаят да се лекуват. Това също е част от проблема.

Terror incognita

Супер! Това "недей да кореспондираш с нея" е прекрасен съвет за това как да се отнася дъщеря с майка си! Наистина нямам думи!

Terror incognita

Не си позволявай да говориш така за майка ми! Не я познаваш, а и да я познаваш - тя е майка. Майката може да е всякаква, но децата й винаги ще я обичат.

Ако си добре възпитан/а, ще знаеш какво се прави, когато сбъркаш.

Роси, а ти отнеси съвета си към себе си и се извини сега на баща си ,който току що дискриминира , както и на бащите , които те четем, че ми писна да подчертавате колко второ качество родители сме спрямо майките, по един или друг начин.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като чета, майка ти ми напомня на бившата съпруга.Една жена на която неможах да угодя, ама по никакъв начин.
Разделихме се много човешки, без обиди. Аз срещнах прекрасен човек, да може да се каже с големи букви.
Живота пак е прекрасен и се чувствам жив.
Бившата ми супруга така и неможа да постигне нещо, остана сама и злобата я съсипва.
Децата често ни идват на гости и казват , че в депресия, ама дето има една приказка: каквото си направиш сам, никой не може да ти го направи!