wolf4о,
Боли от недооценяването и от унижението, несправедливите упреци най-често. Дори не го осъзнава. "Какво толкова съм казал?" и т.н. - той си е такъв. Аз съм свикнала с характера му, не би могъл да се промени. Но ме плаши факта, че с годините нещата стават все по-лоши, все по-недоволен е от мен, все повече го дразня (каквото и да кажа и направя и каквото и да не направя - все аз съм виновна).
Преди ми липсваше самоуважение. Подценявах се. Но в един момент осъзнах, че когато няма кой да те обича (освен родителите и детето разбира се, които обичат безусловно), трябва сам да се обичаш. И започнах да го спазвам. И се заобичах и то много. Мисля, че това го дразни още повече, моя съпруг.
Попрочетох доста книжки в тая област за самоуважението и т.н. А и друг избор нямам, трябва да съм силна, за да оздравея и оцелея! Та - мисля, че в тая насока имам напредък. Но ми трябва подкрепа.

общ е, да.

"Мъжът й печели много добре, а тя е принудена да се грижи за детето и домакинството. Не е успяла да си намери подходяща и доходна работа, понеже е прекалено добродушна и чувствителна, а и има хронични заболявания, които й пречат."

Опитай се за миг да си представиш, че нещо се случва с мъжа ти-умира, развежда се с теб или просто бизнеса му фалира. (Не ти пожелавам нищо такова, но все пак и това са неща от живота) Тогава искаш-не искаш няма да имаш избор-трябва да си гледаш детето, да се грижиш за домакинството и да си скъсваш задника от бачкане, защото ти и детето ще разчитате на твоята заплата!

П.С. Толкова много бачкам, че вечер като се прибирам от работа си мисля, че бързия влак е минал през мен. Вярно е ,имам хубава доходна работа, но понякога съм на ръба на силите си от изтощение. Знам, обаче, че не мога да се откажа, понеже няма на кого да разчитам. Е, това си има и своята хубава страна-абсолютно незавсима съм и не цепя басма никому, пък нека някои да ме мислят за опърничава; На кого му пука какво мислят другите, след като не завися от тях

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Снежих летвата явно. Аз се отнасям доста снизходително понякога.
Почвам да съчувствам, да влизам в положение на другия и така забравям себе си.
Затова много се кефя тук на дами като теб, които си знаят цената. И се уча от такива.
Не ми е удобно и да намеся дори думата "комплексар". защото все още обичам тоя мъж и не искам да излагам на показ кусурите му, но понякога това си е чистата истина.

Казах и в по-горния постинг на Стрейнджър: уважавам жени като вас. МНого!
А колко пъти съм си представяла точно тая картина, която ме караш да си представя, знаеш ли?!
И си казвам - няма какво да негодуваш, имаш всичко. Трябва да си благодарна, че имаш дом и храна.
А че, ако недай си боже нещо от гореизброеното се случи, че ще се драпа за да се оцелее, то е ясно, само здраве и сили да има за това.

Е как той си харчи, пък ти не

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Деси69, извинявам се, единия постинг го написах аз - каквокакво, а в бързината съм написала твоя ник. Така е то, като пиша нерегната, но се срамувам да се регистрирам и предпочитам да пиша анонимна, ако ми позволите.

Харча и аз от общия бюджет. Но като една жена гледам да напазарувам, да купя най-необходимото за детето, за лекарства, да не говорим по лекари колко пари заминават и т.н.
Разбира се, не съм се аскетирала дотам, че да не си позволявам няоки женски глезотийки, или да изглеждам зле, но всичко правя разумно и в границите на нормалното, мисля, че по-горе изясних нещата с облеклото.
Знам, че парите, които давам за лечение за себе си далеч надхвърлят тези, които бих изкарала.

Виж сега аз също винаги съм подкрепяла човекът до себе си, не говоря за някой конкретно. Винаги обаче съм получавала мило отношение, не груби думи и агресия. Мога да дам много, но определено очаквам поне връзката да ми носи топлота, положителна емоция, а не тъга.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите