wolf4o,
Да, някои хора така са устроени, че им е много по-лесно вместо да признаят собствените си грешки винаги да търсят вина в другия (независимо партньор, съпруг или т.н.)
С това отдавна свикнах.
Сега на въпросите ти:
Имало е моменти, в които съм изпитвала дори омраза към тоя човек (както и такива, в които той е изпитвал подобна към мен). (но да речем, че това е по време на скандал и заслепяване). Като цяло обичта ми към тоя човек е като към дългогодишен приятел, с който си свикнал. Обич – майчинска (не говоря, че с него се държа като майка му). Като грижовен баща – също. Обичам го като баща на детето ми. Като мъж – хм, трудно ми е да определя дали вече го обичам като мъж. Но с една дума – да, обичам го.
Какво точно искам? Май – невъзможното. Да не се отнася грубо с мен, да не ме обижда и унижава, да ме подкрепя в трудните ми моменти и моменти на слабост, а не винаги да ме напада и изтъква точно тези мои слабости, в момент, в който най-малко очаквам и когато много боли. Много ли искам?

Благодаря ти за топлите думи, Безсъннна. Нямах представа, че и ти си се чувтвала по подобен начин и си била в подобна ситуация.

Или не те обича, или е съвършен егоист. Каквото храни егоизма му - това трябва да правиш. Не можеш ли - губиш себе си, времето си, любовта - онази собствената вътре в теб към него, всичко.

Да, колкото и да не ми се иска да го вярвам, излиза че е така. Може би и грешката ми е в това, че не правя нищо от това, което храни егоизма му.
Ще помисля по въпроса.
Колкото до развода – на тоя етап не е добро решение за никого мисля, все още има някаква надежда за промяна към по-добро, а и аз не се предавам, щом се престраших да пиша тук, при вас. Стана спонтанно, принципно не обичам да излагам чувствата си на показ, но явно онази вечер ми дотежа прекалено много.
И се радвам, че го направих, защото срещнах толкова внимание и разбиране, както и добронамереност от ваша страна.

Песимистична е перспективата според думите ти, Мамо Нети, но за жалост много вероятна. Много съм мислила над това и съм готова да приема идващото, дори се подготвям психически отдавна, четейки в този клуб.
Връзката се разпада, макар и да съществува под формата на брак и взаимни ангажименти.
Колкото до леглото...не ми се иска тук да излагам нещата в подробности.
И на теб ти благодаря, че не ми спести нищо от това, което мислиш, защото истината трябва да се гледа в очите, колкото и да боли.

Във всеки случай няма право да я тормози по този начин-върши грях против Бога.
И така да е, какво бих могла да направя, Нефрит?

Междувпрочем вече имам подозрение, че той има интерес да те държи в тази материална зависимост.
Така е и аз го виждам..

За работата – ок, опитвам се и пак ще опитвам да намеря подходяща такава.
На тоя етап мисля, че курс за преквалифициране не ми е необходим, пък знае ли човек...Готова съм да науча нови неща.
Колкото до “тайнствената болест” – извинявам се ако е прозвучало така – не е нито тайнствена, нито някакъв физичеси дефект или недъг. Лошото е че са много, взаимосвързани и се налага да внимавам много с режима на труд и почивка.
Позволете ми да не ги назовавам публично.

Съгласна!
Само дето от конкретния случай излиза, че е абсолютно непростимо да паднеш, макар и нещата да са поправими. Дори май чуствата са се изпарили точно поради този факт.
Ако това е вярно, защо ни трябва да живеем по двама, след като не можем при нужда да се опрем един на друг, докато се изправим? Че те ритниците на враговете ни, ще ни свършат по-добра рабора.
Аз май взех да цитирам азбучни истини....


Тъжно звучи, но е самата истина.
Между другото, вашите размишления по моя проблем и по темата ми помогнаха да си припомня неща, които пишейки тук, от своята позиция, бях забравила. Те касаят съпруга ми и не го поставят в особено “приятна светлина” – негови слабости и проявления, затова за момента ще ги спестя и оставя за себе си.
Но наистина, много ми помагате. Благодарна съм ви!

Уви нещата никога нямат еднозначен отговор, може би ключът е точно там в балансът на отношенията и в знанието на собствената си цена! Човек може да понесе много и повече, до колко обаче е склонен да бъде мазохист е въпрос на личен избор. Жените имаме склонност да драматизираме, но и да бъдем жестоки към себе си, мазохисти от висша класа!


Така е, Стрейнджър. Понякога ми се струва, че съм голям мазохист и дори да се появи нещо хубаво и добро в живота ми, не бих могла да го уловя и задържа, защото съм свикнала с лошото и другото, което е непонятно за мен, ще ме изплаши.

XXL,
Няма какво да кажа като контрааргумент. Напълно съм съгласна с всичко, което си написала. Но да се съгласиш е едно, а да изпълниш, друго.
Познавайки себе си, партньора си и ситуацията, изпитвам известен страх от успеха на начинанието. Но него смятам да оставя в миналото си и да се настроя позитивно като вярвам, че този път късметът ще бъде на моя страна.
Така че, благодарение на вашите съвети и подкрепа започвам да действам по практическите съвети и ще ви държа в течение.
Между другото, ако някой от вас желае, би могъл да ми пише на лични. Ще се радвам много.

Трябва да кажеШ на партнйора си че в живота не всичко е пари и Ше работиШ zа да се чувстваШ добре, нали уЖ печели, да плаШа на детегледачка. То това дете не е само твое, zаШо само ти да правиШ жертви , ако иzобШо парите са жертва?
Не се оставяи да те мачка тоzи простак.
Успех

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами много неща може да станат, които да доразвият въпросния сценарий, ама няма да звучат много добре. Така, както споделяш нещата, изглежда, че мъжът е изгубил интерес към жената(към теб в случая)- духовен и сексуален. Когато един човек започне твърде много да те дразни, когато честичко го критикуваш за неща, които като че ли дотогава не си забелязвал, когато не чувстваш и сексуално привличане към него, работата мирише на някакъв вид геометрична фигура, най- често от вида "любовен триъгълник".
Не искам да пиша неща, които могат да те огорчат, но имаш проблем. Имам усещането, че не си в много добра позиция. Съжалявам, ако повтарям нечие друго мнение, но нямам време да чета всичките или да пиша по- подробно.