Ооо, той си купува. В това няма проблем, че и все не му достигат, все няма и няма. Но си казвам - той работи, печели, ходи сред хората, има право на претенции (макар че те се появиха в последните няколко години, преди не беше такъв). Чак срам и яд ме хваща, защото аз съм практична жена и макар че суетността ми е присъща, не мога да хвърлям толкова пари за дрехи. Сърце не ми дава, след като трябва да се облича и детето, че и той. Е, понякога, когато ситуацията го налага си позволявам, но не и както него.
Но това да му е проблема - не се оплаквам от това.

Стрейнджър, извинявай. Прочела съм грешно "да си купува", вместо "да й купува".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В това си права - 95%! (за жалост). Но въпросът е как да промени съдбата си?

Като иска да си перфектна, да ти осигурява възможност! Не бих търпяла мъж, който не ми прави комплименти, колко прекрасна съм за него! Взискателна съм в това отношение!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вземаш се в ръце и правиш всичко възможно да промениш нещата и светът си така, че да се чувстваш красива, желана, удовлетворена ... прекрасна!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А не ви ли е общ бюджета?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съгласна съм с горенаписаното.
Аз подкрепям принципа, че "зад всеки преуспял мъж стои една всеотдайна жена" и май всячески се опитвам да го спазвам, но виждам, че е грешка или поне не се оценява, а дори се обръща в моя вреда.
Опитвала съм да почна недотам доходна работа, макар че имам висше образование и допълнителни квалификации, ала той винаги ме контрира, че моята работа носи на семейството само разходи, вместо приходи и по-добре да си стоя вкъщи и да гледам детето (а и с него няма кой да се занимава - от провинцията сме, а живеем в голям град). И аз решавам, че е прав, отдавам се на домакинството и детето и така - порочен омагьосан кръг. А годинките ми не са малко, та да съм вече и много конкурентноспособна, да не говорим за заболяванията ми...(дано последното не прозвучи отново като мрънкане и оплакване, просто изяснявам картината).








Благодаря ти, че сподели това за коляното с мен (нас).

И още нещо, ариел.
Приятелят ми казва, че контузеното коляно му е любимото. Въпрос на отношение и гледна точка.

Точно това отношение и гледна точка много ми липсва, ама много. Затова въпреки, че съм се примирила и свикнала, че друго не мога да очаквам от партньора си и трябва да бъда смела, подсъзнателно явно негодувам и бушувам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами да взема да те излекувам