|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Re: Уффффффффф
[re: MamaNetty]
|
|
| Автор | Maмa Mъpмopaнa (Нерегистриран) |
| Публикувано | 25.08.06 16:30 |
|
|
"Той ме прави толкова щастлива, ДАЛИ и аз него го правя толкова щастлив?"
А не си ли задаваме този въпрос още в самото начало, особено когато еуфорията е пълна, когато колегите се чудят защо си вече седмици нахилена като краставичка, обратно на обичайната ти намръщена физиономия, когато се чудиш дали имаш късмета да действаш и ти по същия начин на другия, както той на теб?
Аз поне така го преживявам.
Или пък този въпрос изниква отново в един по-друг етап, когато нещата са излезли от розово бонбонения период и вече с по-трезва преценка установяваш, че /я, колко странно/ ама той още ме кара да се чувствам пак така щастлива?
Я сподели малко опит, все пак си по-напред с материала, а никога не е излишно човек да послуша по-опитните
| |
|
|
|
"защото само преди 10 години, отдавна щях да обличам наум сватбената рокля
а сега - бррррр, нИ щЪ таквизи работи)))"
Да не е нещо по този сценарий ?
| |
|
Тема
|
Re: Ахааа, благодарение на теб разбрах защо
[re: magnet]
|
|
| Автор | X (Нерегистриран) |
| Публикувано | 25.08.06 16:45 |
|
|
То си е стара истина,
че на хората даването не е от любимите
им упражнения,
така, че ако и двете страни се заинатят
"да получавам поне толкова, колкото давам",
нали се сещате, че всички сами ще си ходим
Така, че компромиси, братя и сестри, компромиси
| |
|
|
|
уау))) не, не мисля така за този човек)))
просто хипотетично отговорих на асасин, че жените поумняват и все повече от тях посмяват да поискат повече за себе си. ( както е видно от темите в клуба, доста жени обаче все още не смеят да искат и се задоволяват с малко.)
аз пуснах темата, защото от една страна съм наясно със себе си, от друга се боях, че това, което изживявам в момента е постоянна промяна в характера ми: от наивитет към цинизъм?!
колкото повече чета мненията, толкова повече се успокоявам, че това е етап, през който минавам: от розов оптимизъм към житейски реализъм.
явно тази серия от житейския ми филм е със заглавие "И сам войнът е воин"
чакам с интерес следващите епизоди
| |
|
Тема
|
 Мерси за акълите, мойто момиче, егати!
[re: LlRA]
|
|
| Автор |
ASSASSlN (Симпатяга) |
| Публикувано | 25.08.06 17:10 |
|
|
Точно това правя, егати и без твоите умотворения, егати. И живея в малък град, където хората се страхуват току-така да се обвързват и да скачат в леглото лесно-лесно. Жените не смеят да си правят експерименти и да си сменят партньорите като теб - като носни кърпички, егати!
А, ти егати, поне малко-отмалко не обичаш ли човека до теб, егати?
Инфантилизма отдавна съм го надраснал, егати моето момиче, егати!
Абе, аз пиша на магнет, ти ми се завираш между шамарите като конска муха, егати. Като черна радиостанция ме суфлираш, егати.
Знаеш ли какво е това "черна радиостанция", егати?
| |
|
|
|
мне, джейми
следя ти темата, но не ми е дошла музата да пиша в нея
когато тръгнах да се развеждам, аз бях бедна(откъм пари) като църковна мишка, а мъжът ми беше започнал сериозно да забогатява. парите обаче го промениха дотолкова, че вече не усещах любовта му. не знам да ми е изневерявал, просто аз се чувствах ужасно самотна край него. и тогава, с една много страшна диагноза реших, че колкото и дни да ми остават няма да ги изживея така.
| |
|
Тема
|
В този случай
[re: magnet]
|
|
| Автор |
jamie (старо куче) |
| Публикувано | 25.08.06 17:16 |
|
|
поднасям извиненията си
| |
|
Тема
|
Re: Ахааа, благодарение на теб разбрах защо
[re: X]
|
|
| Автор |
magnet (лято) |
| Публикувано | 25.08.06 17:16 |
|
|
ей, кой тук говори за заинатяване?
думата е за баланс, за хармония, която е хубаво да присъства навсякъде...та дори и в даването и в получаването
| |
|
Тема
|
Re: В този случай
[re: jamie]
|
|
| Автор |
magnet (лято) |
| Публикувано | 25.08.06 17:20 |
|
|
извинението прието
| |
|
|
|
... от втория път!
При това си го казала сама много хубаво.
..този въпрос изниква отново в един по-друг етап, когато нещата са излезли от розово бонбонения период и вече с по-трезва преценка установяваш, че /я, колко странно/ ама той още ме кара да се чувствам пак така щастлива?
Номерът е да стигнете до този по късен етап и да запазите свеж погледа си към другия.
Самото усещане, както правилно си отбелязала странно учудващо... и в един момент прелива / поне при мен/ в благодарност към съдбата и към конкретния човек, не за друго - просто за затова, че го има.
----------------
И понеже ме подтикваш да споделя нещо лично - ще ти разкажа...
Веднъж в пристъп на именно подобно "стреснато" осъзнаване на щастието да обичам и да съм обичана дори в най-сивото ежедневие - изрекох следните знаменателни думи /неточен автоцитат/:
" Знаеш ли... не ми пука дали винаги ще сме толкова близки, както сега, не ми пука дали ще правим все така стахотно секс, не ми пука дори и един ден изобщо да не ти става оная работа - пак ще съм с теб.... Не ми пука дали ще си ми верен винаги, не ми пука дали си богат или беден, не ми пука дали ще направиш нещата, които искаш да направиш за мен в бъдеще...искам само да те има дори и на другия край на света...
Господ да те пази, Ники! Не искам никога да умираш!"
Това беше най-истинската и най-смирена благословия, която съм изричала ...и си мисля, че е стигнала до ОНЯ горе и го е накарала да се усмихне с разбиране...
Продължението на случката е, че Никито ме погледна сериозно и едновременно с това развълнувано и след като помълча малко, събирайки мислите си каза:
"Това за секса не очаквах, че ще го кажеш някога - явно връзката ни има прогрес!"
Мъже ...как да не ги обичаш!
Non nova, sed nove.Редактирано от MamaNetty на 25.08.06 22:06.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)
| 
|
|
(блондинка)