Мисля, че няма жени, които могат да разберат какво има написа.

Ами може би така е било. Неудовлетвореност някаква /айде, навиквайте ме на тема жените никога не знаят какво искат/. От моя гледна точка, аз не съм натяквала, а съм можела. Не ми е минавало през ума просто. В същото време, неговото така го приемах. Дори, злобната ми слонска памет още помни една грозна за мен случка, която той дори не помни, не му е направило впечатление, а аз се съсипах от мъка сума ти време.
И да, вероятно още тогава съм отправяла, макар и неосъзнати обвинения именно на тази тема "Ти си прекарваш деня в разнообразни дейности извън дома, срещаш се с хора, а аз се въртя между каши и пюрето и с дни нямам с кого да си кажа една дума, освен ако не говоря на бебето". Е, след година две и аз тръгнах на работа, бачках по цял ряботен ден, разбрах това онова на тема как се прибира човек след смазващ работен ден. Е да, отново имаше за какво да ми е виновен, щото аз не се прибирах в "топла" къща, където някой да ме чака, да се е погрижил за детето ми и т.н. Така че, виждаш как от песъчинка, може да стане лавина. И то именно поради неумение да се види чуждата гледна точка, поради липса на опит да се справиш с една житейска реалност. Абе изобщо, дълга тема, а и много назад ме връща, в неща дето не ща да ги ровя вече. Минало е, други неща са се случили, онова в началото няма нищо общо с развода ми.
Май пак не го обясних съвсем ясно, но не опира въпроса до пари. Просто не мога да го обясня. Съжалявам. Всъщност, в моя случай, явно не съм била единствената вътрешно неудовлетворена, за да почне да се къса от другата страна.

Бързам бавно, ама искам и да стигна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не е до пари - абсолютно. Парите са просто един симптом на това, което си разказала. Макар и доста силен - като гледам женските писания по въпроса в нета - не само в тази тема и не само в този клуб. Май всеки се стреми към това, което няма

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Въпросът не е в признаването на страха, може би - много хора си го признават.
Не се женя - страх ме е от разочарования.
Не се развеждам - страх ме е от самотата.
Не споделям - страх ме е какво ще кажат хората.
Не споря - страх ме е да не ме намразят.
и т. н.
Ако обаче можем да ги осъзнаем, бихме могли и да се преборим със страховете си.

Кое е " оправдание за запазването на връзката" ти с детето?
Тази връзка няма нужда от оправдания - ти просто трябва да я търсиш и да се грижиш за нея, както за всяка връзка - независимо с дете или с възрастен човек.

Колкото до личния ти въпрос - трудно ми е да отговоря съвсем точно.
Мисля, че през целия си живот съм се учила от майка си по някакъв начин, но и много от нещата в които преди съм приличала на нея вече не приличам.
Човек се променя.
Интересното е, че приличам също и в голяма степен на баща си и то не толкова по поведението, колкото по някои общи ценности, особености на мисленето и чисто физически.
Но това на кого приличам повече няма значение за мен, за моято вътрешно спокойствие - аз съм си аз в крайна сметка и съм си щастлива в кожата
!
Като дете на разведени родители - важното за мен е било и си остава - да се чувствам обичана от тях - и от двамата, макар и поотделно и различно.
Усилията за връзка от тяхна страна - абсолютно винаги съм усещала със сърцето си и съм оценявала.

Non nova, sed nove.

А пък аз сега от известно време имам наблюдения, че е някаква мода при жените да се изтъкват колко са преуспяли и как в това няма участие нито съпруг нито любовник или гадже

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дупе да ви е яко дами !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А,защо е така?
Ако си намериш хубава работа значи си спала с някого или имаш голями връзки в по добрия случай.Ако се обличаш добре,значи имаш богат любовник,а защо не повече от един.Ако караш кола,значи някой ти е купил,а ти как му се отплати.
Добре,ама ако наистина сам си постигнал всичко?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Искаш да кажеш да не си наследила нищо, да работиш за сериозни пари (всички жени около мен се оплакват че са много по-зле заплатени от мъжете), да си позволяваш тоалети и хубава козметика и за капак да си спестиш пари за хубавата кола ?
Как да ти кажа, на един мъж му е нужно по-малко а получава повече - и въпреки това е трудно постижимо. Как да ти повярвам че това което описваш е постижимо от жените ? Може би единици са успели - но една лястовичка пролет не прави.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не говоря за супер лукс,на какъвто сте свикнали вСофия,а за Фиеста 91г. за 2000лв.Малка,скромна,но лична.Скъпа козметика!Има скъпа и много скъпа.Същото важи и за тоалетите.Ако при вас една хубава блуза струва 100лв при нас почти същата струва 30.Това е предимството на провинцията.Тук можеш да изглеждаш добре за по малко пари .Не е важно колко струва това или онова,а удовлетворението ,че сам си го постигнал и е твое и тогава е много обидно когато те наричат за метреса на някого.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите