Ком,

Едва ли някоя от нас се чувства виновна, че има кариера, че може и доставя всичко необходимо за смейеството, когато е трябвало и когато не е. Аз поне не се чувствам виновна.
И аз не разбрах нищо от изказването ти, но не те изкарвам тъп по тази причина. Просто приемам, че си различен.

тъжно, че те е страх ТОЧНО от това...

Да, знам, че е трудно да си неделен татко, но е напълно възможно да се запазят отношенията и връзките, ако полагаш усилия в правилна посока.
Децата винаги усещат ако са обичани и приемани, такива, каквито са... независимо НА КОГО приличат!
Аз, например, ще обичам детето си, дори и да живее при баща си и дори да почне да прилича на него и рода му.
Ще се боря да общувам с него и ще намеря начин да поддържам връзката жива!

В крайна сметка не отглеждаме децата си само, за да видим в тях свои копия, нали? И не това е смисълът да имаш дете...
Помисли трезво - всички деца някога порастват - стават големи хора със свой живот и различни от нашите посоки и мироглед, но винаги имат нужда от обичта ни...
Това последното го казвам и като дете на разведени родители.

Не трябва да се страхуваш от това , че детето ти ще е копие на други хора...Нито пък да се страхуваш от това, че няма да те познае на улицата!
От последното просто трябва да те е ...СРАМ!

Non nova, sed nove.

разбира се че не всичко се измерва в пари. Само че за това трябва да имаш някакъв житейски опит за да го осъзнаеш. Двама на по 20-22 години, още студенти или в самото начало на кариерата си, за тях първо е любовта и после себеутвърждаването. Съгласен съм с джейми че някъде по пътя се губи част от смисъла, предназначението на на личния успех и ако те са започнали себеутвърждаването за да "сме добре", за да "не ни липсва нищо", ако щеш дори "да си купуваме разни работи", то после гъдела на личния успех изяжда всичко друго. Появява се съревнованието, чувството за онеправданост, неудоволетвореност. Много ясно че семейния живот пречи на развитието на кариерите на двамата, но нали именно там е ключа от колибата- да умееш да жертваш част от гъдела на личния успех за да преуспеете заедно. Въпрос на приоритети.

Съвсем друго е ако става дума за двама зрели хора, с достатъчно опит, вкусили от удоволствието на себеутвърждаването. Не става дума за възраст, а за опит. Та тогава, си мисля аз, риска от пренареждане на приоритетите е по-малък. Тогава може би двамата знаят какво искат и как да си наредят живота.

Горната теория разбира се си е мое лично мнение, със сигурност има изключения, но мисълта ми беше че не всичко е пари, а го има и момента на съзряването- трябва ти някакъв опит за да го разбереш.



Искам повече от света, но не съм кисел мърморко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И много на място идва това твое мнение в темата!

Напълно се присъединявам към твоята " теория"...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Оф, не можеше ли да не е толкова точно описанието ти

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Приказката може да има и друг край!
......и точно преди да се стигне до кавги и сложни разговори разбираш че ти остават само няколко месеца живот с него.Започваш да преусмисляш живота си.МНого от нещата вече нямат смисъл и се чудиш имало ли е смисъл да се караш за това или онова,да направиш почти непосилен за джоба ти ремонт,да се доказваш пред любимия и хората,когато всичко свършва за миг.Тогава започваш да живееш за всяка минута и да позволяваш всичко на другия.А,когато той си отива безвъзвратно от живота ти,забравяш всичо лошо и всичко прощаваш.И тогава разбираш,че кариерата не е била най-важното,парите също.Започваш да го търсиш във всеки мъж и мечтаеш да е до теб ,да му готвиш,да го переш,та даже да ти подвикне.Сега имам дом,семейство,кариера,пари,но нямам него и неговата любов.А е имало момент,когато наистина ми е тежало.Замислете се,колко кратко може да бъде щастието .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Трябва ли да чакаме подобни ситуации за да "видим" човека до себе си ?
Не упреквам теб за нещо, въпроса ми е принципен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Затова разказах моята история,зада се вгледа всеки преди да е късно.Като се замисля ,сигурно и аз щях да попадна в тази приказка за главозамайващата се съпруга,но Господ много бързо ме свали на земята.Само дето цената беше твърде голяма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не бих искал моето мнение да се схваща като "всяка жаба да си знае гьола" в смисъл че на жените трябва да е отказана кариера и самочувствие. Няма нужда да залитаме и в другата крайност.
Не унивай, както се е случило лошо, така може да се случи добро - по-натам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има нещо комплексарско в това да се набеждават само жените, че ценят своята самостоятелност и реализация повече от семейството и брака.

Може за жените това да е по-ново явление, но я да видим колко са разводите защото мъжът се е поиздигнал и позамогнал и жена му вече не отговаря на порасналите му претенции и се развежда я заради секретарката я заради някоя изгряваща офис-звезда....Както си говорихме наскоро в друга тема - класика в жанра.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите