Re: Уроците на моят живот / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Много са уроците, които научих през последните близо две години /26 януари бях диагностицирана с рак на шийката на матката/. Научих се да бъда по-спокойна, по-добра, по-благородна, по-значима за себе си. Научих се и да се боря по един по-различен начин, не че досега не съм го правила, но се научих да не пилея енергията си за всичко, което ме заобикаля, а да я впрягам в истински важните неща. Преоткрих Бог, по онзи незабравим начин, който дава море от любов! Осъзнах, че не е срамно да помолиш за помощ, когато имаш нужда от нея, че понякога "ти си в моите молитви" е едно от най-силните и окуражаващи неща, които можеш да чуеш не само от близки приятели, но и от абсолютно непознати. Все още е пред очите ми една ромка на едно събиране за изцеление, която дойде при мен и каза "Ти си дете на Бог и аз те обичам, ще се моля за теб". Никога преди не я бях виждала, не знам дали ще я срещна отново, но няма да я забравя. Това беше поредният урок - понякога помощта идва от неочаквани места. Ако съм с широко отворени очи, пълни с вяра, няма да я пропусна, трябва само да разчитам знаците по пътя. Но това не винаги е лесно заради страха, който ме обзема дали съм взела правилното решение. Сигурно всеки един от нас се е срещал с онзи изпепеляващ страх, който кънти в ушите ти и казва "ако бъркам?" За едно съм сигурна - не сбърках като отказах схема за химиотерапия, която не води до лечение, а до намаляване на размери. Една година се борих с лекарите, за да ги убедя, че трябва да има и друг път. Малцина бяха тези, които вярваха в мен, но трябва ли да са много? И един качествен ми стига. Още преди година американците казаха- битката не е загубена, може да постигнем дългосрочна ремисия, ама кой да ги слуша тях, били много агресивни. Много пъти се намирах на кръстопът и решенията не бяха трудни за взимане. До сега! Най-накрая един уважаван професор в Белгия ми предложи схема, която дава прекрасни резултати, а в същото време алтернативното ми лечение започна да дава първите си, макар и малки, резултати. Моята алтернативна лекарка бе тази, която каза да не слушам другите, защото прогнозата им не е вярна, че аз мога да се излекувам и че тя е до мен и се бори с мен! Но, мили приятели, това е толкова сложен и труден избор. Мразя химиотерапията, но пък за първи път имам насреща професор, който е оставил телефон за връзка и не е необходимо да минавам през секретарка, че и отговаря на всичките ми въпроси, нещо, което преди правеше моята лъчетерапевтка. Освен това не е против алтернативите, подкрепя ги, но след химиотерапията, защото бонусите от нея можело да бъдат много, както казва той. Да, но и вредата не е малка. Някой сигурно би се удучил и би попитал "ти всъщност искаш ли да живееш?". На него бих отговорила така: понеже искам да живея аз се борих със зъби и нокти да овладея процеса и успях, понеже искам да живея не подхождам със страх и паника, понеже искам да живея сега мълча и слушам... Днес трябва да реша окончателно, не очаквам някой друг да го направи вместо мен, но мили приятели, имам нужда от подкрепата ви