|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | (покажи всички)
|
|
|
Вярвам, благодаря ти за подкрепата и съвета! Отдавна се чудех за коластра, но ми казаха, че било нож с две остриета... Като свърша терапията май няма да е лоша идея да изпия и аз няколко шишета! Благодаря ти още веднъж за куража, който ми даваш! Прегръдки!
Защото Си ме направил глава, а не опашка!
| |
|
|
|
Как си,нали и днес си с прическа и грим
| |
|
Тема
|
 Re: Благодаря за теб!
[re: EFO75]
|
|
| Автор |
flora bg (maman) |
| Публикувано | 28.02.12 10:34 |
|
|
Ей много вярно мила Ефи...браво
Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!
| |
|
|
|
Меги, мила, чудесно писмо до Бог си написала.Кой знае как не съм го видяла и прочела до сега. Разбирам, че ти сама усещаш израстването, увереността и силата в теб. Когато се държим здраво за Бога, трудностите са тези, които укрепват вярата ни. "И ще Ме потърсите и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце" казва Господ. Той не ни е оставил да се лутаме и да го търсим слепешком, открил ни се е по такъв чудесен начин и в творенията си, за които ти така красиво пишеш, и в Словото Си, и в най-красивите човешки взаимоотношения. "Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда!" /Еремия 29:11/ Какво повече може да иска човек! Прегръщам те и те целувам!
| |
|
|
|
Efo, мила, обичам те:) и да, с грим и шапчица съм днес:) и не знам дали да се радвам или да се притеснявам, че туморния маркер е същия... Няма увеличение, но и не пада...
Защото Си ме направил глава, а не опашка!
| |
|
|
|
Важното е ние да не падаме,че имам опит със сритване по клъощавия з..... от тукашните приятели
| |
|
|
|
Хахаха:) Ефо, аз съм силно горе:) Сритването от приятели винаги е необходимо, когато буксуваме:) аз го уважавам този момент и разрешавам, не... Моля, ако попадна в такава ситуация сритайте и моя... Ама по-силничко, че не е от най-кльощавитв....
Защото Си ме направил глава, а не опашка!
| |
|
|
|
Меги, по сритване на задници съм много добра ..../питай дядо.../...
така че...внимавай ...
| |
|
|
|
Винаги съм си представяла нощта като красива жена с разпилени коси, бродеща и търсеща. А аз винаги, когато не мога да спя съм стояла до прозореца и съм гледала звездите, когато мога да ги видя, когато съм в България. Тук почти не виждам чисто небе тези дни...
Нощта е млада и чиста, защото е началото на деня. Това е онзи момент, в който мога да бъда сама с мислите си и да ги погледна в лицето без да се страхувам, че двете ми любими същества, които спят сега, ще разберат какво си мисля, от какво се страхувам... Не мога да спя и се сетих за теб, Пумиче. За твоите размисли в нощта, за твоите чувства, за твоята борба. Пожелах ти много хубави неща в ръцете на тази красива жена, с разпилени, дълги коси
Мислите ми препускат една след друга, дори не се опитвам да ги хвана... Просто ги проследявам и ако някоя се задържи за по-дълго време на гости при мен започвам да я разпитвам, а тя ми отговаря. Питам я за нея, защо е дошла, как е намерила пътя към мен и защо точно сега. А тя ми отговаря, че все искам да имам отговор на всичко, че много разпитвам и че когато му дойде времето ще разбера. Когато му дойде времето... Че не е ли вече дошло това време на въпроси и отговори питам аз, а тя "Нали не мислиш, че просто така ще хвърля връхните си дрехи?" А аз точно това си мислех, че мога да я съблазня и да продължим нашия танц... Оказа се трудна мисъл, костелив орех! А с нея дошъл и страха. Ей, колко пъти го гоних, колко пъти му прощавах, колко пъти му обръщах гръб и пак намери пролука да се мушне, да се надвеси над мен и да прошепне "Здравей, липсвах ли ти?" Много бурна започна да става тази нощ...
А навън тишината броди по улиците и се оглежда в тъмните прозорци. Светлините се отразяват в стъклата и нежно галят дърветата, които танцуват с вятъра. Призрачно красиво е. И тогава си представям, че в същия този момент, някой друг, някой непознат, точно като мен не може да спи... И спирам да бъда сама, будна в нощта
От цялата си работа в радиото най-много обичах две неща: да будя хората сутрин с усмивка и да им дарявам радост и пътешествия с предаването си. Но от онези пътешествия, за които трябва само да затвориш очи, да се отпуснеш и да отвориш сетивата си...да слушаш, да се наслаждаваш... Едва ли хората, които са слушали са знаели, че за да ги събудя в шест аз ставах в четири, а предишната нощ работех до 23 часа. Правех го три пъти в седмицата и не се уморявах. Любимият ми момент бе, когато пътувах до радиото...Моето време за добро утро, моето време за прекрасно утро, моето време за мен и утрото...Девствено, недокоснато и само за мен!
Такова утро ви пожелавам, мили мои! Утро, в което да вземете със себе си малкото дете, което чака вътре във вас, утро, в което да кажете "Обичам те" на повече хора, отколкото може да предполагате, ,утро, в което да протегнете ръце и да докоснете този, който има нужда ,утро, в което вашата душа да се слее с душата на този, който я чака. Светло утро, добро утро или както някой друг по-добре го е казал "Сутрин- светлосиня, сутрин- детски чиста, сутрин- ще ни срещне с теб живот! Сутрин- пълна с нежност, сутрин- пълна с вяра, сутрин- пълна с обич, свети с безброй, безрбой лица !" Винаги съм обичала да казвам "добро утро " именно с тази песен на Диана Експрес, защото дълбоко в себе си вярвам в нея! От сърце ми желая такова утро!
Защото Си ме направил глава, а не опашка!
| |
|
|
|
Вяра, мила и прекрасна, още веднъж ти благодаря! Не те познавам, а те чувствам толкова близка... Може би защото моята душа познава твоята...
Прегръщам те и те целувам!
Защото Си ме направил глава, а не опашка!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | (покажи всички)
| 
|
|
