КЪМ НОВОДОШЛИТЕ / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

В библиотеката на компютъра някой е забравил един реферат на тема "Какво е ракът" и си мислех, че ако го краднем няма да е зле. Пък нека му кажем наум едно "Благодарим, айде със здраве".

Какво е ракът?
Ракът се развива, когато клетките в дадена част на тялото започнат да растат неконтролируемо. Въпреки, че има много видове рак, всички те започват с неконтролируем растеж на анормални клетки. Нормалните човешки клетки растат, делят се и умират в естествен ред. В ранните години на човешкия живот, нормалните клетки се делят по-често, отколкото при възрастния човек. Освен това клетките в повечето части на тялото се делят само, за да заменят износените умиращи клетки или да възстановят нарушена тъкан. Едно от основните качества на рака е, че за своите нужди консумира много повече енергия, отколкото организма може да му достави.

Раковите клетки се отличават от нормалните с това, че се делят и размножават твърде бързо, способни са да се разпространяват между другите тъкани и живеят по-дълго от нормалните клетки.

Трансформирането на нормалните клетки в ракови е резултат от нарушение в генетичния код на клетките, записан в дезоксирибонуклеиновата киселина /ДНК/. Генетичният код на всяка клетка определя нейната функция, продължителност на живота и способността да се размножава. При раковите клетки нарушената ДНК води до бърз растеж на клетките, ускорен процес на размножаване, загуба на нормални функции и удължен живот. Ежедневно в човешкия организъм се образуват стотици генетично променени клетки, но те биват унищожавани от специализирани корекционни системи в самите клетки или в организма. Не е ясно защо понякога тези коригиращи системи ,,изпускат” контрола над определени променени клетки и дават възможност те да се разрастнат и разпространят.

През последните 30 години бяха идентифицирани редица гени, които кодират образуването на ракови клетки (онкогени) и други гени, които подтискат образуването на рака (тумор-супресорни гени). Счита се, че нарушеният баланс между изявата на тези две групи гени води до появата на злокачествен растеж при определени клетки. Последните две десетилетия бяха посветени на проучването на гените, водещи до образуването на рака и търсенето на средства за предотвратяване на тяхната изява.

Злокачественото заболяване (наричано още “малигнено”), представлява неконтролирано, бързо разрастване на дадена тъкан от организма. При него клетките на рака се делят твърде бързо и имат способността да проникнат между клетките на други тъкани и да растат в други органи. Често раковите клетки се разпространяват до други части на тялото, започвайки да растат и да заменят нормалната тъкан.Този процес на разсейване на раковите клетки в целия организъм се нарича метастазиране.

За разлика от злокачествените, доброкачествените тумори растат и притискат околните тъкани, без да проникват в тях. Те не метастазират и в повечето случаи не са животозастрашаващи.

Често се бърка употребата на понятията “рак” и “карцином”. Ракът е по-общото понятие. Карциномът е рак, произлизащ от епителната тъкан. Епителната тъкан е разпространена в организма, като от нея се изграждат лигавиците на храносмилателната система, вътрешната покривка на всички кухини, дихателни пътища и кръвоносни съдове (своеобразен хастар на организма), от епителна тъкан е и кожата. Най-честа причина за рак са карциномите.
Кои са рисковите фактори?
Съществуват рискови фактори, които подлежат на контрол и такива, които не могат да бъдат променени. Рисковите фактори за появата на рака могат да бъдат възраст, пол, семейна, медицинска история. Други са свързани с канцерогенни фактори от околната среда, а трети с начина на живот - като тютюнопушене, употреба на алкохол, неправилна диета и излагане на слънце.
Рисковите фактори предполагат, че човек може да развие онкологично заболяване в даден етап от живота си. Но това не означава, че задължително ще се разболее от рак. Често пъти някои хора с един и повече рискови фактори до края на живота си не развиват рак, докато други, които не са подложени на нито един от рисковите фактори се разболяват.
Лечение на онкологичните заболявания
Начинът на лечение пряко зависи от конкретния вид рак, от фазата на заболяването и от други индивидуални фактори като възраст, здравен статус и лични предпочитания.

Основните четири типа лечения са хирургията, лъчетерапия, химиотерапията и биотерапията. При някои случаи се използва хормонална терапия или трансплантация на костен мозък.

Най-доброто лечение е това, което започва навреме и е съобразено с индивидуалната ситуация на болния. Възможността за пълно излекуване е правопропорционална на ранното откриване на рака.

Злокачествените онкологични заболявания най-общо се делят на два вида:
- Солидни тумори – най-често под думата рак се разбира именно солиден тумор – рак на белия дроб, на гърдата, на дебелото черво, на простата, стомаха и т.н.
- Хематологични злокачествени заболявания (рак на кръвта) – левкемии, лимфоми и др.
Солидните тумори, след откриването им от различните специалисти, се насочват към хирург, който заедно с онколог решава да извърши определен вид операция за отстраняване на тумора. Често хирурзите действат сами, без консултация с онколог. След отстраняване на тумора, част от изрязания материал се дава на патоанатом да определи вида на тумора, степента на злокачественост и дали изобщо е злокачествен. По време на самата операция се прави експресно патоанатомско изследване на малко парче от тумора, т.нар. ГЕФРИР. При това изследване се определя степента на изрязване – само тумора при доброкачествените или целия орган ,,до здраво” - при злокачествените.

След операцията, при злокачествените тумори се провежда (в 60%) от случаите, т.нар. адювантна химио- или лъчетерапия с цел да се унищожат останали незабелязани клетки на тумора. След всичко това пациента се счита за излекуван, ако през следващите 5 – 10 години няма локален рецидив или метастаза на тумора. Фактически лечението, което може да доведе до излекуване на рака, на съвременния етап е само хирургията, която отстранява тумора. Отстраняване на тумора може да се постигне и с лъчелечение, когато е възможно облъчване на тумора от поне две страни.

При прогресия на заболяването – рецидив на старото място или откриване на метастаза в друг орган, се започва лечение, което не си поставя за цел пълното излекуване на пациента. Тук вече битката е за удължаване на живота чрез подтискане на заболяването. Тази битка продължава между 6 месеца и 3 – 4 години. Провеждат се определени линии на хормонотерапия, лъчетерапия и/или химиотерапия, според регистрацията на лекарствата и според приетите протоколи при всеки тип рак. За съжаление с по-старите средства се постигаше малко удължаване на живота, при това, придружено с тежки странични ефекти от лечението – опадане на косата, слабост, повръщане и др.

В последните 5 години в медицинската практика навлизат нов тип лекарства, които удължават живота на онкологично болните, без да увреждат качеството му. Това са т.нар. нови ,,прицелни” лечения в онкологията.

Хематологичните злокачествени заболявания се лекуват от хематолози в хематологичните клиники. У нас по-тежките случаи се насочват в някоя от петте университетски клиники. Провеждат се различни схеми на химио- и лъчетерапия. Като цяло болните с хематологични злокачествени заболявания се откриват в доста напреднал стадий на заболяването, поради нетипичните симптоми на болестта. Тези болни обаче, живеят по-дълго от болните със солидни тумори в също толкова напреднал стадий. Ако онколозите се борят за месеци до година по-дълъг живот на пациент с метастази, то хематолозите се борят за 3 до 5 години удължаване на живота, понякога и за повече. Нежеланите лекарствени реакции при хематологичната терапия са също толкова тежки, както и при солидните тумори.