СПОДЕЛЕНО С БОЛКА(или всичко което ме задушава)
Мили хора,това е малко тежичка тема,затова който не иска да се разстройва,да спре до тук-ДА НЕ ЧЕТЕ!!!
Всеки може да пише тук ВСИЧКО,което го тревожи и да излива на воля душата си! ТУК НЕ СЪОБЩАВАЙТЕ ЗА СМЪРТ И НЕ ИЗКАЗВАЙТЕ СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ-ЗА ТОВА Е ИЗПОВЕДАЛНЯТА!!!ТУК МОЖЕ ДА ПИШЕТЕ ЗА ВАШИТЕ СТРАХОВЕ,ЗА БЛИЗКИТЕ ВИ И ЗА ПРЕТИСНЕНИЕТО ВИ,ЗА СЕБЕ СИ ....ЗА ВСИЧКО КОЕТО ВИ ТЕЖИ....СПОДЕЛЕТЕ....

Здравейте,много тежко е когато трябва да взимаш решение за здравето и живота на близък човек.Ежичасно обмисляш ПРАВИЛНО ЛИ ВЗЕХ ТОВА РЕШЕНИЕ,А АКО ИМА НЕЩО КОЕТО АЗ НЕ СЪМ НАПРАВИЛ?Правиш всичко което лекарите ти казват,но ...............къде е нормалното ,те не ти дават пълна информация и ти трябва да съпоставяш и да се МОЛИШ,ЧЕ ВЗИМАШ ПРАВИЛНОТО РЕШЕНИЕ!!! А ЕДНА УСМИВКА РЕШАВА ТОЛКОВА НЕЩА!!!!!!!
АЗ ВЯРВАМ!!!!!!!

Боли ме страшно много!Виждам как мама гасне, в адски мъки и агония...и нищо неможе да се направи...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вяра,каквото и решение да вземем винаги ще си задаваме въпроса дали е правилно или дали сме направили вси4ко по силите си!Истината оба4е е проста-каквото е писано ще стане и каквото и да правим пътят е на4ертан и ние просто трябва да го извървим-съдя по нас.Ние каквото и да правехме все имаше нещо което да е спънка и да води към лошо....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

БОЛКА,САМОТА,И СТРАХ ......... .НИЩО НЕ Е СЪЩОТО БЕЗ ВАС,РАЛИ,И ЯНУШ!ЗАЩО МЕ ИЗОСТАВИХТЕ?АЗ,ТЯ,И ТИ ЗАВИНАГИ РАЗДЕЛЕНИ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаеш ли Тони, мисля че откачам. В събота сънувах как майка ми не е умряла, а аз съм казала така на всички, заблудила съм ги, направо съм ги излъгала и сега като има кажа, че не е вярно, те ужасно ще ми се разсърдят, че съм ги разстройла без причина.
Една приятелка на майка ми, която силно и искрено вярва в живота след смъртта, твърди, че ако съм спокойна и сеумея да подтисна чувствата си ще мога да се свържа с нея.
Оф, незнам, в какво ли не е склонен да вярва човек за да се самоуспокой.

Чета и ми е мъчно,как страдате и мен ме боли, не знам какво да кажа....ужасна е тази болест!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Джули, май излиза че е нормално да сънуваш наскоро починал да ти казва че всъщност е жив.Аз също го сънувах мама като почина.Съня ми беше толкова реален. В БГмама има цяла тема за това и общо взето обяснението е че душата се отделя от тялото и всъщност мъртвия е пак при близките си и не разбира защо всички плачат като той всъщност е добре.
Честно казано аз вярвам в това обяснение или поне се надяавам найстина да е така, много се надявам да е така и там наистина да са по добре
ето тук е темата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всяка вечер сънувам майка си и баща си,толкова истински и реално...Идват прегръщат ме ,дават ми съвети и ме успокояват...А аз немога повече,така ме БОЛИ,БОЛИ,че имам чувството ,че ще се разболея вече и дори незнам как да живея занапред..НА 2.12.2008 се навършва 1 година от смърта на ТАТЕ!Незнам много ми е мъчно и ми липсват,немога да издържам вече.НЕИСКАМ ДА Е ТАКА-НЕИСКАМ ДА СА МЪРТВИ!НЯМАМ СИ НИКОЙ-СИРАЧЕ СЪМ ,А СЪМ САМО НА 34.Толкова съм самотна,чувствам се като дете което е изоставено...и загубено в тоя свят.Няма вече с кой да си говоря,да се смея...родителите ми бяха супер!Толкова готини,забавни и така ни обичаха...АХ КАК ИСКАМ ДА ГИ ПРЕГЪРНА И ЦЕЛУНА...Нямаше ден в който да не отида при тях,макар,че съм омъжена от 7 години и живея другаде...А СЕГА КЪДЕ ДА ОТИДА..ПРИ КОЙ...САМО ДРЕХИТЕ ИМ НАМИРАМ И ЧАНТАТА НА МАМА ОСТАВЕНА ДО ВРАТАТА,СЯКАШ ВСЕКИ МОМЕНТ ЩЕ ДОЙДЕ ДА СИ Я ВЗЕМЕ...ХОРА ТОВА НЕ Е ЧОВЕШКО...ТОЛКОВА БОЛИ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря Kattt!
Колебаех се дали да пиша, доста безмислено ми се струваше, но съм грешала.
Сънищата са странно нещо, което малко разбирам. Без съмнение, обаче, имат смисъл.
Постепено си връщам вярата, че има живот след смъртта. Прекалено глупаво ще е ако всичко свършва с този живот. Обаче, Бог не е любов, ако беше любов щеше да се смили.

Тони, вземи се в ръце. Какво значи 'ПАК ЩЕ УМРЕ'?? Всички ние ще си отидем, рано или късно. На никого досега не му се е разминало.. Важното е.. важното е КАКВО ЩЕ ПРАВИМ ДОТОГАВА

и понеже никой не знае колко му остава, не е ли толкова жалко да изтриваш минути, часове и дни в депресия? нямаме време за такива неща, нямаме.

Мистична , моля те успокой топката малко -и аз съм сираче , ама пълно , щото нямам нито братя, нито сестри...., но недей драматизира така нещата, баща ми почина тази година , а аз дори не бях на погребението му щото имах ангажименти тук-училище и т. н. и два пъти годишно ми е все още много скъппо да си ходя до София.Майка м и си отиде преди 14 години-аз бях на 27 години, разведена с детенце на 3 годинки....ами оправих се някак си...Но съм забелязала, че просто трябва да се приеме, че животът е нечестен ...и трябва да се ;продължи напред

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес влизам и пак изповед,пак смърт.Така се разстроих,така ме заболя ...за мама ,за тате ,свекърва ми...за Ази и за всички...вас!От няколко дни и чичо ми(на татко брат му само на 53г.) е болен.Незнам още,но са му отрязали от белия дроб и са му махнали 1 ребро.Доктора не е искал дори да го оперира,но се е навил на тази сложна операция.Каза,че го е изчистил и че е тумор.
ДОКОГА БЕ ГОСПОДИ,ДОКОГА

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Трябва да сме силни мила Тони...Живота е жесток,безмилостен.Баща ми почина когато бях на 7год. ,свекъра ми / който беше душичка/ почина януари 2008г. и сега мама...Боли ме много,сърцето ми се къса от болка,неспирам да плача,но това е съдбата ми...като си помисля само,че повече няма да видя очите и, няма на кой да кажа МАМООООоо....Как ,как да вярвам в Господ....

Ази,аз си мисля,че вилнее дявола и той ги върши тия злини.А господ май остава безсилен все по-често.
И аз като теб,незнам как ще се справяме!!!Ако искаш да споделиш,можеш да ми пишеш на лични,не се притеснявай.Сродната душа е много важна в такъв момент.

Здравейте искам само да споделя ,че и аз загубих баща си , а до последно вярвах че ще му помогна , но не успях !Много боли , страшно много не мога да повярвам че се е случило ,мина вече месец , хора отминава ли болката ???

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от derina11 на 18.12.08 19:33.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, МИЛА МАЙЧИЦЕ!
Как искам да те прегърна и целуна,да усетя топлината на голямото ти сърце!
Ти беще най-добрата майчица,жена и учител.!!!
Ти беще олицитворението на доброто...!Всички безкайно те обичаме!
Загубата ни е огромна!Немога да намеря покой и няма да намеря....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мога само да кажа , колко добре те разбирам мила , и аз се чувствам така ! Колко много ми липства най- добрия баща на света ,и най -добрия дядо на моето дете !И все пак Честита Коледа и много кураж!!

Днес мама щеше да навърши 60г. ... Много ми липсваш,майчице свидна,липсва ми гласът ти,липсват ми сините ти очи,липсва ми прегръдката ти...Ти винаги ще си със мен, но няма да е както преди...Почивай в мир, дано там където си няма болка,прости ми ,че не ти повярвах до последно,че ни напускаш завинаги...

НА 30.12.2008 год.СЕ НАВЪРШВАТ 40 ДНИ ОТ КОНЧИНАТА НА СЪПРУГА МИ.МНОГО СЪМ САМОТНА И ТЪЖНА

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Смъртта се е скрила зад ъгъла -

ехидна, неканена, зла,

тя крачи към тебе, прегърнала

блестящата остра коса.



И без да очакваш замахва тя

със сила могъща, без жал,

и без да помисли остава там

безбрежна тъга и печал!



Защо не насочи на другаде

взор кървав с отровни очи -

за миг не потрепнаха даже те

и теб от живот тя лиши.

Нечестна съдба те настигна днес

и Господ защо разреши

на теб да посегне смъртта без чест,

пред многото други съдби!

Такъв е той - гаден, горчив и зъл -

животът - доброто от зло

да види дори и не би могъл

или му е туй все едно!



Дано пък за теб да е по-добре,

там, дето отиваш сега,

дано се синее това небе!

А сърцето мълчи-
Няма сили
дори и да мрази.
Как ще живея,
Щом всичко мило
Днеска го няма
Как ще обичам,
Щом всичко
В мене умря-
И песен, и младост,
И болка, и радост,
И смях, и тъга?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прегръщам те мила Юле, ти си много силна жена!

Юле,Ази и всички вие загубили най-милото съжалявам.
Толкова много боли,че имам чувството че ще умра....
Само който е обичал толкова силно знае...и знае,че никога няма да е щастлив вече!Да, продължаваме,но с мъртви души...
Момичета прегръщам ви,а теб Юле като дете жадно за майчина ласка...

ТАКА БОЛИ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Mного е страшно човек да ти липсва,да спреш пред дома си и той да е празен!
Отивам пред дома на нашите и няма никой-ни майка ни баща!Само спомени.....
Стоят дрехите им,обувките....мирзмата....всичко ...и как ми се иска всичко да строша...че болката ще пръсне гърдите ми.Крещя ,а отговор няма....
БОЛИ,БОЛИ....НЕ СЕ ИЗДЪРЖА!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

МНОГО, МНОГО е страшно да загубиш близък човек, когото си обичал повече от собствения си живот. Аз тази година загубих баща ми (през март) и съпругата ми Кари (през септември) и мога да те разбера Юле, но каквото и да ти кажа, то е няма да върне любимите ни хора.......... Пиша и плача, защото времето не лекува, напротив, болката става все по-силна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мили момичета и момчета, всички ние загубили любими хора, прегръщам ви! Болката не отминава, напротив изгаря отвътре, а по празници е най-тежко, поне при мен. Само си мислех какво би било сега, ако моят татко е тук, ако мога поне още веднъж да го видя и да му кажа колко много обичам.
Но адът е тук, на земята, за нас, които търсим отговори и не намираме такива. Защо точно на нас, защо точно на най-добрите хора?
Дано намерим сили да изплуваме. Кураж!

Боже, Ротони!
Стаховито е ..... да ходиш на гробовете......

Прекланям се пред Вас СИЛНИ ХОРА!

Юле, съжалявам за случилото се и ти се възхищавам. Не зная откъде намираш сили да крачиш още по тази земя? Времето лекувало, казват, само ако можеш да забравиш...За една година загубих две приятелки- само на 36 и 32 години бяха. Повярвай ми, няма ден, в който болката да не ме разкъсва...Моля се наистина за тях, за твоят съпруг и детето ти- дано ТАМ няма болка...

Днес милите ми родители щяха да празнуват имения си ден!
ИВАН И ИВАНКА!
Дано там където сте,го празнувате и сте спокойни и щастливи!
Много ви обичам и много ми липсвате!Немога да намеря покой нито в мислите,нито в душата си!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За вас тя може би ще е просто една жена като всички останали, но за мен тя е моята МАЙКА! В края на миналата година я оперираха от рак на дебелото черво и първоначално всичко беше добре, но сега - след последното изследване на туморния маркер се оказа, че е увеличен. Започва новото ходене по мъките... Моля се на Бога да вземе от моите години живот и да й ги даде на нея, защото докато родителите му са живи, човек си остава тяхно дете и ги обича... А тя, милата, се опитва да ми дава кураж на мен. А аз се чудя как да я успокоя, опитвам се да не се издавам пред нея и да плача само когато съм сам. Дори и сега рева - не мога да издържа. Знам, че всеки тук е преживял това, но все пак - мога само на вас да разкажа - кой друг ли би ме разбрал...

ей, съвземи се, и моите маркери вече втори месец вървят нагоре. И аз съм много притеснена, а съм и на терапия в момента, което според мене значи , че трябва друга, а тя е по-тежка, и ясно ..ама нека си направим сенер и вс. което трябва,пък не бойте се унгарци, страшното е напред- борба -нямам вече сълзи, щото съм ги изплакала, стегни се , ти си опората на твоята майчица и ти трябва сила за да посрещнете това предизвикателство- пък и нищо не се знае още....Поздрави..

Трябва да бъдеш силен и заради мама. Знам, че тя се притеснява повече за теб, отколкото за себе си. Знам, защото и аз съм майка и защото добре си спомням думите на съпруга ми. Той не се притесняваше за себе си, а търсеше начин да спести болката на децата, на мен също. Притесняваше се за нас.

Майка ти много те обича. Покажи и, че вярваш в оздравяването и. Говорете си за бъдещето. Това ще и даде сили. Не плачи пред нея. Усмихвай се колкото и да ти е трудно. Нека не изпитва вина, че си нещастен, че ти причинява мъка. Така ще и е по-лесно да се бори.

Красиво е да се усмихваш, но въпрос на сила е да останеш усмихнат и в най-трудните моменти...

Да, опитвам се... Колкото и да е трудно! Но ето, че днес й се обадиха, че утре я приемат за колоноскопия, толкова ме е страх, че просто не мога да опиша! Остава ми само да се надявам... И да не плача пред нея!

Марио, стегни се , младежо!
Ако вие-нашите деца не ни подкрепяте и не ни вливате кураж и сили за Живот, ние няма как да се стегнем и да искаме да продължим Живота си.
Мояите деца - двамата ми синове /на 24 и на 18г/ по-мъдри се оказаха и от моят съпруг, винаги ме подкрепят и ми дават кураж. Интересуват се от всичко по въпроса и не ми разрешават дори да се замисля какво ме чака, живея днес и се радвам днес !
Разбира се , че трябва да се провеждат изследования и да предприемат мерки навреме, но това не е повод за сълзи все още...
Минах колонскопия вече 4 пъти, след операцията на два пъти са ми махани нови полипи аденоматозни - значи може да се издържи, а и аз съм с букет от други болежки...Обаче винаги искам колонскопия с упойка.
Последната я правих в болница "Доверие" в Овча Купел-2, много съм доволна и от обслужването и от изследвания, и от резултата !
Помагай на майка си с ведри думи и бъди по-мъдър!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, опитвам се да се стегна, защото знам, че тя се обвинява и заради това, че аз се чувствам зле.. Притеснено ми е много за тази колоноскопия - не само какви ще са резултатите, но и как ще я понесе. На нея нямам как да й се сложи пълна упойка, защото не е добре със сърцето - от почти две години е с постоянна аритмия, без синусов ритъм... А за мъдростта - знам, че трябва, но ми е много трудно! Няма защо да ти писвам - ти сама знаеш...

Днес се навършват 40 дена от както милата ни майчица ни напусна...завинаги

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила Аzi, много е тежко, знам! Човек се разкъсва между желанието да задържи при себе си любимия човек, но в същото време не иска той да страда. Защото най-естественото е да е здрав и да е при нас..., но за съжаление, не винаги е възможно. И въпреки че мъката от раздялата е огромна, трябва да намерим в себе си сили да превъзмогнем силната си привързаност и да пожелаем на душата му да продължи към светлината - без болка, подкрепяна от любовта ни.

Нека да е светло на душата на твоята мама, а ти приеми, че вие взаимно сте си дарили най-прекрасната любов, която е дадена на човека!

Прегръщам те!

"Совите не са това, което са..."

Благодаря ви момичета,че ви има...Прегръщам ви и се прекланям пред силната ви воля!

Здравейте приятели!
Доста време не съм писала ,заради проблеми.Явно ми е писано все по-лошите теми да пиша.
На 12.02 оперираха брат ми от кучешка тения-огромна-11см.в черния дроб.Беше адско преживяване.Изкараха го от операционната виещ от болки(такова нещо не бях виждала)После 24 часа нямах никаква вест от него.Какво ли си не мислих,как ли издържах...колко ли ревах...След 30 часа го чух по телефона -едва ми каза 3 думи-бяха адски болки.Поне въздъхнах-жив е.Приятели бях се побъркала,бях на крачка от лудоста да обземе душата ми...След като загубих родителите си ми остана само той и това което се случи с него ме разби тотално....Разбрахме за заболяването случайно,без оплаквания-просто преглед на ехограф.Сигурно 8 години е носил този звяр в себе си.И как не се е спукал и да умре...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте.
Много съм притеснена за свекърва ми-тя живее може би последните си дни...
Съпруга ми е вече 5 ден там -при нея ,защото тя живее сама.Седи до леглото и ден и нощ и слуша раздиращите и викове и борбата за глътка въздух-защото вече е само на легло и има страшен задух.
Претиснявам се за мъжа си,защото седи и гледа нещо което никой не трябва и незаслужава да вижда!АГОНИЯ!Той е много добър и чувствителен.
Хора то нашето стана жестоко....неможе да се търпи,не е човешко...
ДОКОГА,ДОКОГА,НЕИЗДЪРЖАМ ВЕЧЕ...ЧИИ ГРЕХОВЕ ПЛАЩАМЕ...
Ние сме хора които винаги сме се стремили да помагаме и нищо лошо нямаме зад гърба си.Явно наистина добрите плащат,а лошите ги пази злото...
Така се чувствам изморена,болна...и аз така се задушавам с дни...така ме боли гръбнака..немога да дишам..ОХ НЕЗНАМ КЪДЕ ЩЕ МУ ИЗЛЕЗЕ КРАЯ ВЕЧЕ???
ТАКА МИ ЛИПСВАТЕ МАМО И ТАТКО,ТАКА МЕ БОЛИ,БОЛИ,БОЛИ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес се навършват 3 месеца от както мама си отиде от този свят...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ани,ако искаш да споделиш ми дай скайпа си.Напиши ми го на лични.Аз също като теб много,много страдам!
Прегръщам те мила!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Момичета,този клип го направих / за пръв път ми е и има още какво да се дооправи/ в памет на майчето ми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Buba67 на 27.03.09 14:12.

Справила си се перфектно с клипа, мила. Но е много много тъжно...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Думите са излишни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нямам думи - страшно е! Тежко е!
Вземи от моята сила!

Перфектна си!

Много ми е тежко и болно,че нямам родители на които да занеса по едно яйчице.Няма кой да ме посрешне и целуне и прегърне...няма...И БОЛИ ...БОЛИ.Няма кой сладчици да ми направи и да се чукне с моето яйчице..
Няма с кой да споделя...кой да ме упъти в този труден житейски път.Седи дома напълно пуст и празен ,застинал в спомени(радости и тежки дни пронизани от болезнен стон..)Седи дома тъй мрачен....на закачалката виси палтенце,а под него чифт обувчици.....о миг на забрава ме кара да мисля,че вратата ще се отвори и вие ще протегнете ръка към мен...,но уви никога не ще ви видя вече,никога не ще погалите косите ми и да целунете лицето ми...НИКОГА НЯМА ДА УСЕТЯ ТОПЛИНАТА НА ТЯЛОТО ВИ...НИКОГА.КРЕЩЯ И НЕСПИРАМ И НЕИСКАМ ДА СЕ ПРИМИРЯ...НЕ Е ИСТИНА ТОВА..
Да си сираче толкова БОЛИ.....
КЪДЕ СИ МАЙЧИЦЕ,ТАТЕНЦЕ....НЕМОГА ДА ПРОДЪЛЖА БЕЗ ВАС.ДУШАТА МИ И ТЯЛОТО МИ ВЕХНАТ И УМИРАТ БЕЗ ВАС...ОБИЧАМ ВИ!!!НЕ МЕ ОСТАВЯЙТЕ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тони, мила, усмихни се поне мъъъъничко!
Велик Ден е! /Умишлено съм го написала така/

Зная, че болката е раздираща, но има други живи хора около теб, които се нуждаят от любовта ти!

И тези хора също те обичат, а мама и тате са над теб и ти се радват и те пазят!

Прегръщам те силно и съм с теб. Разчитай на мен по всяко време!

Благодаря мила Кет.Аз много те ценя,защото ти си като мен-човек открит и прям-казваш какво мислиш,понякога и с риска да си навлечеш чуждия гняв.Но аз уважавам такива хора-истински.Права си,трябва да се усмихна ,а ми е толкова трудно,защото съм искрен човек и когато обичам обичам много силно.
Благодаря ти,за подкрепата-оценявам я и тя ме кара да се усмихна наистина,защото тя значи много за мен....

Мила Тони,само човек,който е преживял съдба подобна на твоята може да те разбере и да те успокои.Бог е рекъл,когато си много радостен,недей се радва твърде много,но когато тъжиш също недей тъжи твърде много.Защото и радостта и тъгата е за хората.А днес на този светъл празник,вдигни главица и погледни небето.Виж колко е красив света около теб!И никога не забравяй ,че винаги ще има хора ,които да те обичат!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Danito495 на 19.04.09 10:21.

Дълго се чудех дали да се включа в темата, защото мнението ми коренно се различава от това, на пишещите тук.
Мила Тони, ами аз се чувствам сираче при живи и здрави родители! С баща ми от години не си говорим, много ме е огорчавал с жестоките си обиди игрубата си намеса в личния ми живот /и не само мен/, затова преустанових всякаква комуникация с него. Майка ми е добра жена, но я виня за това, че му е позволила да бъде такъв и той я е превърнал в марионетка. Той знае за операцията ми и за влошаването от последната година, продаде някакви земи, но не ми предложи нито морална, нито материална помощ, /но той си дава сметка, че и по корем да се влача, няма да приема нищо от него/. Въпреки всичко, не изпитвам омраза, а едно безразличие. Лятото сънувах, че ми се оплаква, че има тумори и го болят, а аз му казах: "Не ме интересува". Е, туморите се оказаха за мен. Не искам и не очаквам никаква подкрепа от тях. Но благодаря на много други хора - приятели и дори не толкова близки, също и на много хора от клуба за помощта и подкрепата им, както и за безкрайното търпение на съпруга ми /понякога наистина съм нетърпима/.
Това е, мила Тони, което исках да ти пиша, дано да ме разбереш правилно. Вярвам ти, че съвсем искрено скърбиш за близките си, но спомни си за хубавите моменти, които сте изживели и нека тези спомени да стоплят душата ти. Аз нямам такива, или ако съм имала, те са избледнели в настоящето.
Възхищавам се на всички пишещи тук за безкрайната им любов към своите близки!

Винаги съм мислела, че подобни"отровни "семейни отношения водят до ...диагнозата рак....Сама съм си правила някаква моя статистика ...еми, почти всеки втори, айде да не кажа първи има или лоши отношения с майка си и баща си, търпяни дълго през годините , или лоши отношения съпруг, съпруга, респективно деца, или нездрав климат в работата ....и всичко това ненужно търпяно мноооооооооооооого дълго време...резултат ---раче...Отделно доста хора не си признават такива отношения или по-лошо толкова са свикнали с тях, че са се научили повърхностно някак да ги игнорират, a всъщност в дълбочина те си правят поразиите, подготвят добре почвата за ...болести....Така че човек попадне ли в такъв капан на междуличностни отношения...макар и с много болка и проблеми трябва да се дистанцира от тях...ще кажете трудно е, невъзможно е....а после болестта, лесна ли е ?!Като ти кажат остават ти толкова итолкова месеци или години, да не мислите че някой ще ви удостои с призът за Добрият Самарянин или пък ще ви дадат купата на най-добрият съпруг, съпруга, майка, баща, родител, син, дъщеря....Според мен всеки пред себе си трябва много честно да си отговори колко може да понесе от страничните дразнители-хора - и ако вижда , че канчето прелива ...до тук, баста...Ами това е !Желая спокойна нощ и здраве!

Уф, тая "баста" лесно се мисли, бързо се казва, ама трудно се изпълнява на практика...
Бях възпитана да съм много самостоятелен и свободолюбив човек, едва ли някой можел да настъпи Телеца по опашката без да бъде ритнат след това /дори без да искам, автозащита/
Познавам майка ми само по снимки /била е убита, когато аз съм била на 1,5 годинки/, баща ми си е създал второ семейство, мен не са ме взели
Възпитавали са ме баба ми и дядо ми - родителите на майка ми.
И Слава на Бога , че са те, а не баща ми! Баща ми за мен е само биологичен баща, нищо друго
Всичко , което съм от най-добрата ми страна е от баба ми и дядо ми - те са ме обгърнали с толкова любов, грижи и себеотдайност, а аз не можах да им помогна, когато са умирали ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Лиди - онкодепресията е сериозно нещо. Минала съм по този път и знам. Не е зле да потърсиш професионална помощ. Аз ходих няколко пъти при д-р Нина Ташкова и за около половин година тя ми помогна да тръгна нагоре, а после продължих сама с други техники - метод на Силва, Рейки, медитация. Сега съм нов човек - надявам се да си личи. Ако искаш ще ти пиша координатите на Нина на лични.

Благодаря, Димана!
Миналата година мислех, че излизам от "блатото на депресията", но след това пропаднах пак
И то беше свързано и с новите полипи и с контролните прегледи - изпитвам страх пред неизвестността и пред болката...и заради безочливостта на някои доктори и бюрократията и комерсиализацията в медицинската система - всеки един от вас го знае...
Сега съм на лечение при психотерапевт - и това го правя като последен опит, с предписаните лекарства и със разговори. Ако не помогне ще използвам един метод - "пълно потапяне" , трябва да стигна дъното та да отскоча

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от LlDl_ru на 24.04.09 17:45.

Лиди, аз това за сериозността на депресията , като цяло(дали онко , или не!)го дискутирах още миналата година, и тогава още май ти казах да идеш на психиатър(много срамна дума според някои)и да се почне лечение, защото при сериозна депресия думи , като -"Стегни се!Не се лигави !Ще те наритам по задникът!"-изобщо не помагат, а напротив задълбочават нещата...Освен това, колкото по-дълго една депресия остане не лекувана , толкова по се затлачва, и лечението е по-трудно и дълго, а това съвсем не е евтино лечение..., нито лекарствата са евтини , да не говорим за психотерапията...Така че хубаво е , че в крайна сметка си взела мерки ...и нещата стискам палци да се оправят...и нещо важно относно медикаментозното лечение, понякога е нужно да се смени 2 или 3, 4 лекарства, докато се намери това, което помага-естествено под гайдингът на психиатър, аз докато попадна на "моето"лекарство смених-3 различни...и накраят смея да кажа , че се оправих-вече от 3 години нищо не пия....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сигурно не е никак лесно да споделите с нас тези неща...накарахте ме да почувствам болката ви, макар че всичко това ми е чуждо и неразбираемо.

No6o6, много ми се искаше да споделя с теб мислите си, но ме е страх, че няма да приемеш думите ми. А и вече знам, че понякога в този живот има неразрешими ситуации, защото понякога конфликтът изисква невъобразим компромис и вървене срещу себе си. Мои много близки хора си казаха много тежки думи и прерязаха мостовете помежду си. Опитах се да убедя човека, който е по-близо до мен, че трябва да се опита да изгради отново този мост, защото, когато някой си отиде от този свят вероятно ще има тежки самообвинения и всичко ще бъде завинаги загубено, няма да има втори шанс и някой ще страда до края на дните си, че не се е опитал да прости. В последствие се опитах да водя диалог и с другата страна, защото са ми скъпи и двете страни, но разбрах, че са обвити в непробиваемо було от лошите чувства, погълнали целите им същества. При евентуален по-агресивен опит за скъсяване на дистнацията пък има риск за здравословното им състояние, поради силните емоции, които биха изпитали. И спрях. Не зависи от мен в случая, когато други хора трябва да се преборят със себе си. Но поне опитах.

Но все пак...човек...трябва...да може да прощава...

Аз никога не казвам никога. Защото това, което ни се случва е сложна плетеница от взаимоотношения и емоции. Може да контролираш своите, но чуждите не винаги, защото на тях влияят и други хора и взаимоотношения. Може би ако животът някога ме изправи пред подобен проблем ще мисля различно... Дано не ми се налага...

Прегръдки

Милички прочетох всичко с много болка в сърцето си...
Когато не си близък с родителите си е много гадно.Самия ти ставаш може би хладен и се отчуждаваш...НО КОГАТО ТЕ СА СТРАХОТНИ И ГИ ЗАГУБИШ???-ГУБИШ ЦЕЛИЯ СВЯТ И ТОГАВА ТАКА БОЛИ,ЧЕ ИСКАШ ДА РАЗКЪСАШ ТЯЛОТО СИ...
Да наистина имам дете и обичта ми към него е безгранична,но това е друго...родителите пък друго..Те са закрилата,спокойствието...когато ги загубих се почувствах като на 5 -изоставена и загубена...И детето неможе да компенсира загубата ,независимо обичта ми към него!
Незнам,но и аз съм в депресия вече 3 година...Гледане на болни 1 година,смърта на тате,мама,свекърва ми....операцията с опасност за живота на брат ми,сега чичо ми с рак на белия дроб с мета в главата....ОХ НЕМОГА ВЕЧЕ...КАК ДА ИЗЛЕЗЕШ ОТ ДЕПРЕСИЯ,КАТО НЕСПИРА ЛОШОТО.Не се чувстваме не само психически,но и физически добре вече със съпруга ми.Започнахме да се питаме дали ще отгледаме детето си или ние сме следващите....
Знам,че трябва да се продължи ама как ,то лошото не спира ,страха все повече расте!КОЙ ГО Е ИЗПИТАЛ САМО ТОЙ МОЖЕ ДА МЕ РАЗБЕРЕ.Ще продължим но как..???..незнам засега...
Момичета целувам ви и ви прегръщам.
ЩЕ ЖИВЕЕМ ПЪК....НЯМА ДА Е ВСЕ ТАКА...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тони, опитай да се стабилизираш с цветята на Бах, много помагат за психо-емоционалното състояние на човек, имам опит

към ана маркова - кога почина майка ти, клипчето е много хубаво, но мисля, че трябва да напишеш в него името на майка ти, да не ми се сърдиш, но вътре имаше много измъчени жени и сигурно някоя от тях също е болна. трябва да се акцентира повече на майка ти- като преходни снимки само нейни. иначе клипчето е много хубаво. гледам за пръв път такова клипче. поздравления за клипчето. дано майка ти там горе да е щастлива. какво е работила като е била жива. каква професия е имала. накрая така ли е изглеждала- мног слаба и не приличаща на себе си. не можах да разбера може би правилно. желая ти успех във всичко занапред.

Много ми се искаше да напиша името и , и разни други неща,но нещо неможах да се справя с тази програма.Тези снимки ми бяха под ръка,но мама присъства на всяка една,макар и заобиколена от семейството ни.Радвам се,че ти е харесало клипчето,докато го правех не спрях да плача...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

1.6 год. БЕЗ РОДИТЕЛИТЕ МИ!
3 м. без свекърва ми.
3 дни без чичо ми.
КОЛКО МОГА ВЕЧЕ ДА ПОНЕСА....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес се навършват 6 месеца без мама...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

16 Октомври 2009-това го намерих и исках да го споделя с вас
Когато една Жена обича, тя знае...
Загубих съпругата си през есента на 2004 година. Бракът ни продължи само 7 години. Последните 2 от тях прекарахме по болниците, в отчаяна борба срещу рака. Която в крайна сметка загубихме...

По време на съвместния ни живот, за всяка годишнина от сватбата ни, съпругата ми правеше по една снимка, на която сме двамата. След това я слагаше в красива рамка и я окачаше на стената в хола.

- Нека да ги има! Те са цветните сенки на нашия живот... - казваше тя всеки път. И когато почина, имахме седем такива снимки.

Една нощ през 2003-та, направих голяма глупост. Най-голямата грешка в живота ми - изневерих й. А в същото време, почти непрекъснато й се кълнях, колко много я обичам и че ще й остана верен завинаги...

Две седмици преди тя да почине, отново й го казах. Тогава тя ме погледна, засмя се някак странно и отвърна само:

- Зная...

Една вечер, някъде преди около месец, както обикновено си бях сам вкъщи. И отново се загледах в закачените на стената наши снимки. Тогава за пръв път забелязах, че в долния край на всяка рамка има издълбана по една буква:

В – И – Ж – О – Т – З – А

Само това беше успяла да изпише. Годините не й бяха стигнали, за да довърши надписа. В първия момент дори не успях да го разбера. Но предполагам, че е щяло да бъде нещо, като: ~ ВИЖ ОТЗАД ~ или подобно на него.

Веднага повдигнах всяка една от рамките и погледнах стената зад тях. Но там нямаше нищо… Докато се чудех как да тълкувам всичко това, изведнъж сякаш нещо ме жегна. Бързо свалих всички рамки от стената и започнах трескаво да ги разглобявам. Бях абсолютно сигурен, че има защо...

И… ето, че не бях сгрешил! Трудно ми беше да повярвам на това, което виждах – на гърба на всяка снимка имаше прикрепено по едно писмо! За всяка година, която бяхме прекарали заедно, съпругата ми беше написала прекрасни мили думи за мен, преливащи от нежност и любов... Пликът, който излезе от снимката за 2003-та година обаче, беше черен! А на листа, който извадих от него, пишеше:

~ 14 март 2003г. ~
"Днес очите ти ме погледнаха така, сякаш си докосвал друга… Не е нужно да ми казваш. Зная го..."

~ . ~ . ~

Сега годината е 2008- ма. Минаха 4 години, откакто я загубих. И 5, откакто й изневерих. Боли ме много сега, душата ми се къса сякаш...

Макар и късно, вече го осъзнах:
Жените знаят, разбират, усещат, когато мъжете им направят подобна глупост! Просто исках да го споделя с вас...

Трудното го правя лесно,невъзможното малко ме забавя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от panterata68 на 16.10.09 11:33.

Аз преди малко го прочетох съвсем случайно от сайта pozitivnoto.info. Стахотни неща има. Прочетете там "Само заради една усмивка!". Ще видите колко хубаво ще ви стане.

а паля свещичка за душата на милото ми момченце, което днес щеше да стане на 19 год.
Боли толкова много..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила nelgina,много съжалявям за тази тежка загуба,аз също съм майка на болно момиче, и всеки ден моля ГОСПОД да му помогне да оздравее и да бъде дълги години до мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма подходящи думи... Прегръщам те мила!

много съжалявам....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прегръщам те силно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прегръщам те мила!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ДОКОГА, ГОСПОДИ?!...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прегръщам те силно,и винаги си спомнам нашите деца,когато бяхме заедно в Горна баня.
Пред такава болка думите са излишни.Ще ги намерим в друг свят,в друго измерение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имал си страхотна жена! Много съжалявам за загубата.

Здравейте приятели.Днес е задушница.Времето неуморно те4е,а аз осъзнавам ,4е съм все по -нещастна....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще ги намерим в друг свят,в друго измерение,но това ще стане когато ни дойде времето.Сега сме тук,и въпреки мъката,и болките ни трябва да продължим напред!

Мили Юлия 48, nelgina, съжалявам за загубите Ви. Зная колко Ви боли, защото рожбата е най,най-свидното. Не вярвам, че тази болка ще отмине, затова не намирам думи с които да Ви успокоя, мога само да Ви съчувствам. В момента и аз се боря за живота на своя син- на 28 години е и животът би трябвало да е пред него. Оперирахме мозъчен тумор. Не зная какво ни чака и тази неизвестност ме плаши най-много.

Имам нужда да споделя болката си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Nel,не се отчайвай.За всяка болест има и лек в природата.Има толкова много примери,когато лекарите се отказват и въпреки това,пациентите успяват да победат болестта.Алтернативното лечение в много случаи е успешно.Действай и Успех!

здравейте, благодаря на ана, че ми е отговорила.не бях влизала тук от миналата година, защото не помнех къде бях писала.сега исках да видя клипчето отново, но отдавна нямам инсталиран флаш плейър, а не разбирам как да го направя.може би има и второ клипче, което бих искала да видя. това са много тежки диагнози и много боли след раздялата. затова си мисля, че ако не са ходили на химио и лъче, може би още щяха да са живи или поне да не си отиват хората с много мъки.от тия лечения се получават много големи разсейки и затова винаги се чудя защо хората им вярват. носи се слух, че проф. рубин от няколко години иска да направи дружество на близките на напуснали ни хора точно поради това лечение, за да не се лъжат повече хора и да си опишат какво е станало с близките им и да не се доверяват нови болни на такива лечения. чувам, че имало желаещи близки с различни професии- професори, физици, счетоводители и др. не разбрах как се казваше майка ти, ана, може би в следващото филмче да личи, но за съжаление не мога да го видя. бог да им осветява пътя, а живите да сте живи и здрави.

Приятели, в този клуб влизам винаги с открита душа и сърце, защото тук нямат място дребнавите човешки злободневни отношения, а човек преминал или преминаващ смъртна битка както всички нас живее, а и разбира живота по друг начин. Затова и с вас мога да споделя неща, които на "другите" не мога или не искам да кажа.

Днес се замислих дали правилно живях живота си след като болестта временно махна костеливата си ръка от рамото ми. Дали разбрах този урок. Дали извлякох поуки. Ами не знам..Стремих се да живея така, сякаш всеки ден ми е подарен, не че не е вярно де. И пътувах много по света, и участвах в безброй купонии, танци и забави, и работих с желание и упование, и обичах...И...забравих за болестта. Сещах се за нея в няколко гадни дни през годината, когато идва време за туморните маркери и контролния скенер. И така две и половина щастливи години. И ме удариха изневиделица други болести. От тях трудно се умира, но изпитвам огромно страдание. И си мисля - шамар ли ти удари животът, адмирале, защото забрави че си белязан? Защото пилееш подарените си по милост дни?

Не знам... Знам само, че силата, която получих от борбата с рака, ми помага и сега. И знам, че справя ли се дай Боже и този път, ще започна да давам на живота, а не само да взимам от него. Дано не е късно!

Адмирале, Адмирале ...

тъжно пишеш напоследък, но пак хубаво пишеш...

А тези въпроси много от нас си ги задават и кой шамар, кой юмрук, кой спъне се падне ...
Но вярвай ми, не си белязан! Просто такъв е животът!
Някои преживяват тежки разводи, други болести, трети не даряват и не получават любов ... Но ще се справиш! Ще изкатериш и това стъпало и ще бъдеш още по- добър и още по-силен! А и помисли си само колко нови приятели ти осигуриха тези "шамари", помисли си за другите, хубавите неща около теб - може да е любов, която получаваш, може да е работата ти или чистия въздух, след прохладния дъжд! Ще чакам да пропишеш с добро настроение ... скоро!

Прегръдки

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

СЪРЦЕТО МИ ПЛАЧЕ
СЪРЦЕТО И ДУШАТА МИ

Душата ми плаче за изповед.
В кой храм да се изповядам?
КАК бог да призная за истински?
Смутена, душата ми лута се
и търси си изповедалня.

Пред ВАС с тихи ридания
душата ми ЩЕ се изповядва.

Смутена, душата ми лута се
Душата ми плаче за изповед.


РАЛИЦА ЯНУШ ЩЕРЕВА

24.07.1979 - 05.08 2007

Моята Рали

Днес трябваше да празнуваме.а толкова обичаше живота, и всички и всичко.А си отиде толкова рано .А как искаше да живее, как се бори за живота.А рака я изяде, изядея отвътре А как искаше да живее, А как исках аз да бъда на нейното място


БОЛКАТА В МОЕТО СЪРЦЕ

ИМА БОЛКИ КОИТО ПОНАСЯМ.......

ИМА БОЛКИ КОИТО ТЪРПЯ .........

И СПОМЕНИ КОИТО ОТНАСЯМ

СКРЪБ ЗА КОЯТО МЪЛЧА

И В ТЕЗИ МИНУТИ СЪЗНАВАМ КОЛКО Е ТРУДНО ДА БЪДЕШ САМА

С ПОГЛЕД ПРАЗЕН КЪМ ЗВЕЗДИТЕ

ВИДЯХ ЕДНА СЪДБА

И РИСУВАХА ЗВЕЗДИТЕ СТУДЕНА САМОТА

АКО МОЖЕХ ДА ТЕ ВЪРНА

И МИНАЛИТЕ ДНИ

САМО ПАК ДА ТЕ ПРЕГЪРНА

КЪДЕ КЪДЕ СЕГА СИ ТИ?

Редактирано от Юлия 50 на 24.07.11 07:32.

Мила Юле, тъгувам заедно с теб ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мило Юленце, толкова ме заболя!...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Юле ,ти обичаш стихове. Тези ,на Виктор Юго ,са тъжни. Великият поет също е познал болката да изгубиш дете...


Когато изгрев нов полята с лъч поглади,

ще тръгна. Ти нали ме чакаш вече, знам.

Ще мина през гори, през хълмове, ливади…

Не мога да стоя далеч от тебе, сам.



Ще стъпвам, впил очи във мислите си само,

ще бъда сляп и глух за всичко тоя ден,

самотен, чужд, превит като с товар на рамо

и дневният светлик ще бъде нощ за мен.



И няма да съзра воала, който слага

далече над Арфльор безшумно вечерта,

и щом пристигна там, на гроба ти веднага

ще сложа свеж чемшир и есенни цветя


Юлче ,прегръщам те...

Юли, често си мисля и спомням за теб, дори пазя още телефонния ти номер. Но в спомените ми никога не си сама. До теб винаги стои едно усмихнато тъмнокосо момиче...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила Нелгина, аз също мисля често за теб... за твоята храброст
да бъдеш до нас въпреки тежките си спомени... Прегръщам те,скъпа!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила Юле, аз не те познавам лично, но написаното от теб така ме жегна.......Усещам болката ти, душата ми се свива и я обзема чувство на тъга по липсата на лубим човек,!Боли, много и няма утеха.......усеща се само една голяма празнота...!Защо е толкова жесток този живот.....?!Тъгувам с теб!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Юле, силни прегръдки от мен, поплаках си заедно с теб, няма какво да кажа...

Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен

Юлче скъпа, прегръдки от мен ! Скърбя заедно с теб

Юленце,
много боли. разбирам те напълно,знаеш. душата не може да изтърпи, спомените ми са сякаш от друг живот..имам чувството,че всичко е спряло. Искаме си ги обратно,искаме да ги докоснем, да ги прегърнем и видим и чуем.. Болката не стихва, става просто спътница всеки ден от живота ми.

плача с теб,исками се да се запозная с теб лично.
знаеш колко много сме преживели тук всчки заедно.

прегръщам те!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Десет дни след рождения си ден си отиде.
Много ми е тежко.

Приятели благодаря ви за подкрепата и съпричастността.

Да си спомним за моето Рали

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Юлия 50 на 25.07.11 08:38.

Юли....прегръщам те........
Момичето е било чудесно,със слънчева усмивка....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Боли..боли неустоимо и жестоко. душата ми раздира.
7 месеца...сякаш живея втори непознат коварен и непоносим живот без теб. сякаш спя и сънувам, а после се събуждам и разбирам, че сънят ми е само една измама.
блъскам се в истината и искам да разбера къде си, чуваш ли ме, виждаш ли как отчаяно се моля да те срещна пак.
Моя единствена мамо, крещя вътрешно, крещя и не искам да повярвам колко коварен и жесток може да бъде този свят. напусна ме без да го искаш, изпълнена с надежда, изпълнена с желание за живот и вяра в лекарите и доброто. напусна ме с думи изпълнени с борбеност. напусна ме вярвайки, че си добре, че това е само една простуда. а аз... аз повярвах на всичко, на техниката, на просперитета, на думите, че всичко се смалява.. после ..зсамо за един миг, те загубих и думите на хирурга ще останат да бият в душата ми като изстрел, с който сложиха край на живота ни.
Идвам при теб тихо, идвам при теб и искам да остана при теб, но не мога. крещя, а няма кой да ме чуе. самотата ме обвива постоянно и остава при мен..и денем и нощем , в делник, в празник, всяка секунда ти си в моите мисли и не мога да допусна, че те няма. ти живееш в мен, а толкова много боли мамо. единствено мое слънчице. единствен мой живот. всичко свършва без теб, мило паяче. Всичко без теб...нищо не струва мила Гитке. Мило цветенце.
Обичам те, винаги ще те обичам и винаги ще си жива за мен. Бореща се, живееща с мен...обичам те мило слънчице!!
ОБИЧАМ ТЕ!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила Онди, чета и сякаш нож се забива в сърцето ми от всяка твоя дума.......сякаш това са моите мисли и чувства......

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила Онди,колко хубаво си го написала.Тази празнота от вътре те изгаря и аз като теб се боря вече 11месеца с липсващите очички които те гледат изпълнени с майчина обич и които вече няма как да видиш.Да не говорим за празното жилище и всичко което ти напомня за нея...Много пъти ми се е искало това да беше сън но неее....И аз толкова много я обичах и ще продължа да я обичам и само като си помисля за нея започвам да плача.....
ПОЧИВАЙТЕ В МИР МИЛИ МАЙЧИЦИ!
ОБИЧАМЕ ВИ ОТ СЪРЦЕ И ЗАВИНАГИ!!!!!!!!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

когато осъзная, че всъщност съм сама...си мисля, че това не може да е истина. стаята е празна, леглото й стои оправено и не мога да допусна дори за миг да не я видя там, спокойна и усмихната.
апартамента е празен, любимите й неща са сготвени, а няма кой да ги хапне и да се оближе от блаженство.
Ох мамо , мила мамо, къде си, защо те изгубих...
Очите ни са пълни със сълзи, черното ми носи покой.. не мога да облека друго, сърцето ми се раздира.. Защо животът е толкова несправедлив, защо позволява да губим най-ценното си. Знам, знам, че всеки живот си има своя край, знам, че ние всички отиваме там, но .. защо толкова млади, защо толкова рано, когато дори внуци не са дочакали, когато тъкмо са се пенсионирали. защо мамо, защо...

Боже, ти който си на Небето,
пази моето муни, пази моята мила майчица там горе на небето,
моля те Боже, допускай я до съня ми,
допускай я да ни гледа и да ни говори,
да идва в съня ми, да чувам думите й,
да чувствам присъсгтвието й,
казвай мио , че тя е добре и че знае, че съм с нея и винаги ще бъде така.

ОБИЧАМЕ ТЕ МИЛА МАМО. ЛИПСВАШ НИ ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО НА ТОЗИ СВЯТ.
ОБИЧАМ ТЕ ЦУНИ ГУНИ ПО МУЦУНИ МОЕ МАЛКО СЛАДКО МУНИ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

15 май 2010 11:45

Още чувам дъха ми по стълбите в ИСУЛ, още усещам болката в гърдите ми докато се качвах в стаята да я видя как нищо не я боли.

Знам колко е голяма мъката-болката-яроста ти от живота и за живота.
Един въпрос си задавах от няколко дена - и мислех с вас и с теб /ondinche/ да споделя...
Живота е пред нас. Ако някой ден на моя глава дойде това което моята майка изживя дали изобщо ще имам смелостта да се боря както тя го направи...
За мен - тук и сега - мисля че няма да дам и грам от себе си - не бих могла да го преживея това нещо - не не не - как моето дете ще живее след мен с тази мъка която имам аз сега в себе си - как трябва да се направи да не се страда толкова...или защо връзката ни "майка-дъщеря" беше толкова силна... и дали да засиля връзката между мен и детето ми - или ...

И още един въпрос
Някой събра ли смелост да отговори на въпроса на потребител "Мима" в темата "ВЪПРОСИ КЪМ ЛЕКАРИТЕ № 6"...
Аз не намирам сила да й пиша дори на лично съобщение - но много ме заболя от нейния пост - преобърна ми се всичко

майка ми винаги ми казваше,че иска да живее - за мен. очите ми се пълнят със сълзи всеки път,когато погледна баща си в очите и видя сълзите му...всеки път,когато отида при нея и .. и кажа здравей мило съкровище, а знам,че тя тя не може да ме гушне колкото и да плача.

няма думи,които могат да изразят нашата връзка...вашата и на всички майки и дъщери,които се обичат толкова много. знам, че не ме е страх от нищо,защото знам , че каквото и да стане аз пак ще отида при нея някой ден.

на 25 съм...и искам майка си, искам да я целуна, да я гушна, да сграбча меките й пухкави ръчички и да ги целуна , да ги помириша, да знам, че е до мен.

съдбата е...гадна
живота е....гаден
всичко е отврат, защото ни отнема най-милото.

Не мога да кажа на Мими какво й предстои,защото...ох знам колко е гадна бюрокрацията в България,колко е гадно да няма кой да ти обърне внимание в болницата и да се молиш за информация пред скенера..
на нас помогнаха много хора, просто бях страшно нахална и си пъхах носа навсякъде и не ги оставях докато не получех лекарството. имах хора зад себе си, лекар доцент, приятел, който правеше всичко за да ме подкрепи. който ме подкрепи и след като моето слънчице отиде при своите родители на небето.

времето минава...болката расте...все повече. искам при мама. искам си моята мама..искам си я..

"Man sieht nur mit dem Herzen gut. Das Wesentliche ist für die Augen unsichtbar."

Не знам защо връзката майка-дъщеря е толкова силна, но също се и питам защо трябва човек да си отива в болки и защо 6 месеца по-късно все още помня само последните и месеци, и почти не помня как беше всичко преди това???? Дали някога ще изтрия тези ужасно болезнени спомени?

9 месеца без теб. 9 безкрайни месеца. душата ми се къса, сърцето ми кърви, сълзите от очите ми не спират да капят всеки изминал ден. Обичам те, мило мое слънчице, единствена моя мамо. Ти си ми всичко, ти си ми душата, ти си ми милото малко маймунче, което винаги беше усмихнато.

Искам те до мен, искам да те върна, не мога да живея без теб, не искам да приема, че те няма, не искам да приемам, че живота те отне от мен. Как мила мамо, как да те гушна пак, как да те целуна пак. ОБИЧАМ ТЕ!!! Липсваш ми безкрайно, липсваш ми мамо, мила мамо, мило ангелче. Спи спокойно, аз винаги ще живея с теб, винаги ще те усещам, обичам те!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мир и покой за нашите Слънчица, които така силно обичаме и толкова мноооогооо ни липсват.............!Те ще Живеят винаги в сърцата и душите ни!!!
Обичам те татко!!!Толкова много ми липсваш...............!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тони много съжалявам, за това .... но аз питам при всички тези болести, защо по дялволите половината българи продължават да пушат, да опушват децата и близките си..... разбира се, че има и заболели които никога не са пушили, но в голямата си част това са дългогодишни пушачи. 5 лева станаха цигарите и пак продължата, как е възможно не мога да разбера, с алкохола е същото...

Днес се навършват 9 месеца откакто мама я няма... все още живея като насън и не мога да приема, че нея я няма...
Преди месец и нещо сестра ми я сънува, мама насън я попита нещо странно - дали ме стягат чорапите- тогава мъжът ми го разтълкува, че може да съм бременна, въпреки че тогава изобщо не знаехме. Странно, но е факт... чакаме малко човече, мисля си че ще бъде момиченце...в памет на баба

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наистина, Клео, какъв знаменателен сън! И аз съм се убедила, че в много важни моменти от живота ни, нашите любими близки хора намират начин да ни дадат знак от Отвъдното...
Радвам се, че нещо толкова хубаво ще се случи на теб и семейството ти! Поздравления!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес е Архангелова (Голяма) задущница!Нека се помолим душите на нашите мили същества да почиват в мир и покой!
Обичам те от цялото си сърце ТАТКО и ще бъде така до последния ми дъх...!Много ми липсваш.......!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ох,
вчера Архангелова задушница, днес са 9 месеца откакто бабчето ми си отиде от този свят, спокойна, че няма да бъде сама там горе , а ще я чака моята мила майчица, моето малко слънчице..

Днес ходих и аз при мама... ох Хора.. мъката става все по-голяма, все повече се задушавам, става все по-мъчно в душата и сърцето ми. Липсва ми, искам искам начин да си я върна, не мога така..

Сякаш всичко е една гадна приказка..
Искам си те , мила мамо! ОБИЧАМ ВИИ!

"Man sieht nur mit dem Herzen gut. Das Wesentliche ist für die Augen unsichtbar."

Здравейте и от мен нека и аз да споделя ...Преди 9 месеца на 15 февруари почина моя добър татко с който се разбирахме много и много се обичахме той си отиде на 55 години от рак на белия дроб отиде си в големи мъки.От тогава аз го сънувам често но преди месец го сънувах че двамата се разхождаме в зелен парк и той ми разказва как там било много хубаво и как повече нищо не го боляло след този сън аз се чувствам по-спокойна като знам че там му е по добре без тази ужасна болка.

Във вторник сънувах милата ми майчица - тръгнали сме на път с кола, по който много пъти сме пътували заедно и спираме с колата на място на което много пъти сме спирали - слизаме от колата - гумата спукана - и как така не сме разбрали докато караме никой не разбра
Вчера - четвъртък - пристигам до офиса с колата всичко наред - отивам вечерта на паркига - гумата спукана - същата гума от съня - и как съм стигнала сутринта до офиса пак никой не разбра
Тя наистина е с мен - но аз така й заръчах - и не трябва да се учудвам - и много други неща й заръчах - и това пак ще направи за мен - и тя ми заръча също няколко неща - и аз няма да се откажа от тях - ще живея за да сме винаги заедно

Знайте те са с нас - те ни обичат - пазят ни - и приготвят най сладкото местенце за нас отново с любов

Скотиана, а често ли я сънуваш?
Аз скоро не съм сънувала моята майчица и много ми липсва това. Тя има рожден ден няколко дни след моя (след по-малко от месец) и винаги ги празнувахме заедно, сега за първи път няма да е така... много ми е мъчно...знам, че е на по-хубаво място, но пък ние сме тук сега и искаме и тя да е с нас.

не я сънувам често - от края на лятото мисле че това беше втори път - мисля че я сънувам само когато иска да ми каже нещо - субуждам се с усмивка в тези дни
А иначе и аз така - нашите рожденни дни са през 20-тина дена - моя също е скоро (около 10-тина дена) - и много тежко преминах първия ми рожден ден без нея - сега ще е втори
Мой съвет - вземи си отпуск (ако работиш) - тази година няма да направя грешката от миналата година - прекарах работния ден в тоалетната да си плача - накрая си тръгнах - тази година изобщо няма да се пробвам да работя.

Май месец тази година си правих операция - първата насрочена дата се отложи - аз бях много изнервена - изпадах в кризи - моя приятелка каза "майка ти не дава да се оперираш да знаеш" - после насрочихме нова дата с доктора - сънувах я отново - бях на врата и трябва да влизам някъде - погледнахме се с нея - и тя - "хайде влизай" - само това ми рече
и операцията мина успешно
Мисли позитивно - говори си с нея - аз така правя - ходя често на гробищата - да е чистичко искам само - но знам - тя не е там - тя е вкъщи - там си говоря с нея

страх ме е , казват , че съм силна и ще издържа, не искам да съм силна , искам да легна ,да се завия и да се събудя утре и всичко да е един кошмарен сън-Да, ама НЕ!Мийка ми и баща ми починаха преди 3 години, неговите също имаме си син на 11 години и от една година той е с рак на бял дроб и се мъча да давам кураж, сила , вяра и надежда, същевременно , синът ни знае ,че татко е болен, но точно от какво -не , защото не исках да го стресирам излишно,в едната стая ме гледа той -с ей такива очи за кураж и вяра , а в другата стая е едно жизнено ,весело дете, което си иска вниманието ,вярата в доброто , че татко ще се оправи,че ние сме едно семейство и аз нямам право да плача, защото всички се натъжават по "индукция"не, не съм спряла да се боря , но просто в момента се почувствах адски сама затова и пиша, благодаря, че ви има и вяра и сили.

миличка,моли се!Само Господ може да ти даде сили и да ти помогне!Моли се,скъпа!

Миличка, свести се малко и пиши по-ясно. Прочети си изречението, в което пишеш имаме син на 11 год. "че той има рак...."Така написано направо ми спря дъха. Вярвай, че ще се справите, ще трябват много усилия, но изпратените ни изпитания трабва да се преодоляват.И ако имаш повече вяра-ще се справите. Успех.

Благодаря за милите думи на всички!-просто вчера малко бях излязла от релси и затова, но днес съм се стегнала и съм си отново аз-вярваща,борбена и силна!Иначе не се получава нищо.Успех.

Браво, момиче! Само така, давай смело напред.Успех!

Има много такива моменти,в които нещата наистина са кошмарни.
Много често съм мислила,че не мога повече,край-това е предела.
Нищо подобно,оказва се,че за любимите си хора можем да направим и невъзможното,много повече,отколкото за нас самите.
Споделяй,поплаквай си,когато си сама,за да имаш сили да продължиш напред.
Бъди силна!!!!
Успех

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вие всички сте страхотни!Благодаря още веднъж за вярата и подкрепата , които в дадени моменти все едно,че изчезват и се чувстваш по-безпомощен и безсилен от малко дете-но няма как,длъжен си да се изправиш и да продължиш напред,заради хората, които обичаш и които вярват в теб.Прегръщам ви и желая здраве!

Какви сме ние хората? Защо толкова трудно приемаме смъртта?! Често си мисля за Емито, без да обелвам и дума за това пред близките. Заблуждавам се, че е защото съм силна. Давам кураж на другите и се правя на шут, сякаш не ме касае ...

Днес вече не издържах и позволих на мъката да изплува. Плача неудържимо, а след малко как да скрия подпухналите очи от нашите?

Спомням си шумното веселие, което наставаше, когато всички заедно дойдат в Пз. Спомням си как младите се подбирахме по магазини и кафета, развеселени, шумни, докато възрастните приготвяха трапезата.

Винаги съм й се възхищавала на това колко е умна и как знае всичко за всичко, на чувството й за хумор, на успехите й в живота. Спомням си, че след като и двете имахме по една неуспешна бременност една след друга и двете много страдахме, но тя имаше после нейното прекрасно цветенце - умна и страхотна като нея.
Вътрешно тържествувах, когато оцени някоя моя постъпка или дори дреха, гордеех се, че Еми харесва тези неща. Спомням си, когато казваше колко съм силна и как добре се справям с всичко болезнено в живота си, колко съм решителна и упорита - точно тя, на която винаги съм се възхищавала!
Мила Еми, мила Емии ... как е възможно да те няма ... Еми ...

А току що осъзнах, че днес е рожденният й ден ..... почивай в мир, мила Еми, а ние те носим в сърцата си

Редактирано от Ekna на 26.11.11 12:26.

затова си мисля, че тези емоции, не бива да се крият, за да бъдеме силни за пред хората, а трябва да се покаааааааааазват.....Така минават много по-лесно....това е едно от условията за психично здраве..а и за физическо.....показвайки не си слаб, а просто истински...

На днесшния ден МОЯТ БАЩА щеше да навърши 57години …но уви не стана …!?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес се навършват 9 месеца от онзи злокобен за семейството ни ден…

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

КРАЙ!Нямаше изгрев....просто си отиде със залеза-вчера в 20.00ч.Празно,тихо, пусто, товае-но и мъките бяха нечовешки..... Благодаря на всички, които в страшните моменти бяхте до мен!Желая здраве, сили и вяра в тази гадна,неравностойна борба. Боли давdме си сили със сина ми,но...нищо вече няма да е същото.....

Няма подходящи думи, мила ...! Нека почива в мир!

упокой душата му , Господи ...

... butterfly effect ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила, приеми дълбоките ми съболезнования!
Да е светло на душата му, а на теб - сили да преодолееш най-тежките дни!
Прегръщам те!

"Совите не са това, което са..."

Пумичке...плача с теб. За тебе ,за себе си , заради всички!

Моите съболезнования! Нека почива в мир,а Господ да е с теб в тези трудни дни.

Мир и покой на душата му Господи!
За Пумичка сили, много сили! Прегръдка!

Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен

Пумичке, мила, много съжалявам. Нека намериш покой. Вярвам, за любовта няма смърт.

Пума, много съжалявам за голямата ви загуба!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В такъв момент човек просто няма думи, а и не знам думи, които да помогнат и да намалят малко мъката ти. Пиша само за да знаеш, че сме съпричастни и ми се иска да изтрием сълзите ти. Съжалявам скъпа, дано намериш сили да преживееш болката и самотата и да продължиш напред.

Нямам думи четейки те, мила Пумичке...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мир на праха му! Пумичке, вярвам, че ще успееш да си силна и преодолееш тази дълбока загуба!!

Благодаря на всички за топлите думи-трябва да съм силна ,просто нямам избор, това дете ме гледа и копира държанието ми,говорим, тъгуваме , но си казваме че татко иска да сме силни и така...Обичам ви и ви прегръщам.Благодаря отново за човечността и опората в трудните ми моменти!

Венец за последно сбогом със скъп човек 

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Поклон!Много сили на теб и детенце!

Как е възможно Меги да я няма вече?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Междудругото и аз от време на време по поглеждам за нея, четя стари теми от нея, и на мен ми е мъчно....как може толкова младо момиче да си отиде така, и остави младо, ми и слънчева и позитивна.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Снощи си отиде моето слънце след едномесечна и неравностойна битка с рака

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бог ще я приеме и ще я заведе на прекрасно място...Най-искрени съболезнования!

Приеми искрените ми съболезнованията! Когато всичко се случи за толкова кратко време,
човек не може да осъзнае, че това е истина... Остава малкото утешение, че любимият ни
човек вече не изпитва болка, а с нашата болка ще трябва да се учим да живеем...
Мир и светлина на душата й!

"Совите не са това, което са..."

здравейте,имам проблем и реших да се обърна към форумите.
майка ми и откриха рак на матката.операция не могат да и направят поради
ред други заболявания.назначиха и лъчелечение но апаратът в русе е до125
килограма,а тя е 140 килограма.обаждах се в много градове ,но на много места
ми отказват.моля някой ако знае за такъв апарат или линеен ускорител за по
дебели хора да пише или да ми се обади на телефон 0886660236.благодаря
ви предварително.

Пробва ли в Токуда в София????

мили хора, прочетох доста в този форум и не спирах през цялото време да плача. днес се навършват 3 месеца от загубата на ..... моята едничка и златна майчица. тя бе за мен майка, приятел, дете.... всичко на едно. ужасно много ми липсва. най-много ме боли и ми е мъчно, че не съм я сънувал, а така ми се иска. Милата ми майчица си отиде от този свят на лазаров ден срещу цветница. Откриха и рак на панкреаса.... много късно го установихме. За 1 месец ..... това бяха най-трудните ми 30 дена от моя живот. В ръцете ми се отиде.... боже какъв театър играх... докторите казаха, че не й остава никакво време за живот, а тя милата ме пита какво става... помолих докторите да сложиме маска с кислород, поне да си мисли, че понякакъв начин нещо се прави. Три дена преди да си отиде, тя ми каза.... "Аз какво съм... скропион ли съм, че ще се оставя на един рак да ме победи", но уви.... :(
Боже Господи, толкова много ми липсва тази жена. Толкова много неща е направила за мен и незнам как да й се отблагодаря. По горе казах, че ми бе като дете... мама беше пенсионер по болест и не работеше. Аз като се прибера от работа й казавах... "Хайде, обличай се и излизаме". Ходихме на МОЛ-а или на ресторант. Винаги я глезих. Купувах й каквото искаше. Правеше ми голям кеф да я гледам усмихната, а сега тази усмивка ми липсва ужасно много..... Искам много скоро да се срещем с моята любима майчица.......
П.П. Извинявам се, но съм доста разстроен и е възможно да съм писал малко хаотично..... но страдам много и ме боли, че този за мен скъп човек не е до мен. Като малък много често пътувахме с колата. Тогава временяата бяха други, безгрижни и спокойни. В колата винаги ми пееше една тъжна песен. Боже, такъв глас имаше. НО запееше ли я....винаги я молих да спре и да изпее нещо друго. Беше ме мноо страх от тази песен, а сега я слушам и сълзите ми не спират......
http://vbox7.com/play:25452d23

забравих да споделя, че ние имахме много силна връзка.... и много хора са го усещали и споделяли това. Не ме разбирайте, не съм бил "мамино синче", а обратното..винаги ми е давала свободата, да мисля да да взимам сам решенията в живота си. Много сме си помагали взаимно. Баща ми много често го нямаше. Той беше международен шофьор. Когато той го нямаше, аз бях мъжа в къщата и винаги съм й помагал. Имам сестра която е по малка от мен с 11 години. Винаги съм й бил опората на мама, като другар в живота й. Много сме си споделяли и винаги сме се подкрепяли. Вземах я мама на кафета, на СПА и къде ли не с моите приятели и нямаше човек който да не я хареса. Всички я харесваха и обичаха, но и тайно ми завиждаха...благородно де. Беше много добра кулинарка. Гозтбите и бяха божествени.... ох, така ми липсват нейните ястия.... всичко ми липсва.
Днес толкова много ми се насъбра, че ме изби на лудост. Не се сдръжах и легнах на гроба до нея и си поплаках доста..... и молбата ми бе.... да я сънувам , да я усещам....

Здравей, Тъжен.

Съжалявам за загубата ти .
И друг път сме говорили за това: ще я сънуваш, когато Приемеш и когато отвориш сърцето и ума си. Сега те са в було от скръб. Мисли не за това, че ти липсва и че те боли и че се чувстваш безнадежден. Мисли си само за това, колко я обичаш, колко си благодарен и какви хубави спомени имате. И тя ще дойде в съня ти да те види.

Tyjen, съжалявам за загубата ти. Разбирам какво чувстваш. Вчера се навърши една година от смъртта на моята майчица. Знам, че каквото и да ти кажа, няма да помогне. Пожелавам ти сили, за да се научиш да живееш с болката!

Когато загубиш родител, губиш основата на живота си...ОБИЧАМ ТЕ , ТАТКО!ЛИПСВАШ МИ...?!!!♥♥♥ ♥♥♥ ♥♥♥
КЪДЕ СИИИ....?!?
Къде си, татко ? Снощи те сънувах.
Пък сънищата са пропуснати минути...
Изгубена съм. Сто реки преплувах,
и извървях небесните маршрути.

А днес се припознах. Така направо,
затичана след спомените живи . . .
Ходи по - бавно, трудно те настигнам !
Гори тревата. Стъпките ми – боязливи.

Нали така,.. момичето на татко. ..?
Защо тогава празна е душата ?
По ризата зеленото проблясва.
Кого с ръка поглаждаш по косата...?

Изгубена съм, татко. Вече остарявам
Една надежда в шепата държа.
И ще я пусна. Малко по- нататък.
Да те достигне в Горната земя.

А ти си горе. В облак някой.
В дъждовна капка. В рогче от Луна.
Аз разпознавам добротата, Татко.
Нали съм първородна дъщеря .... ;(

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тъжен, но прекрасен стих за любовта. И за скръбта...
Нека почива в мир.
А ти трябва да продължиш.

Здравейте отново !!!
Скоро не съм писал , но е разбираемо .... не спирам да търча от болница на болница от лекар на лекар и така....... Няколко думи за баща ми и това къде съм ходил и какво сме направили ... Бях в София и успях да отида до тази клиника за интергративна медицина. Срещнах се с Д-р Дамянов ,общо взето погледна на 2 на 3 епикризите на татко и около 10-15 мин ми изнесе една лекция ( точно това което го пише и във сайта) и в крайна сметка се стигна до финансовата страна и ми каза че са ми необходими около 5 000 - 7 000 лв. в крайна сметка разговора се въртеше около парите и на мен това не ми хареса.Някак си не успя този човек да ми вдъхне доверие а и почти беше убеден в думите си че ще излекува татко.Незнам може би тези хора са помогнали на някого , но на мен не ми вдъхнаха никакво доверие и реших да не им се доверя.А и ми взеха такса за консултация за неща който ги пише и в сайта , нищо индивидуално за конкретния пациент ( моля не ме разбирайте погрешно , парите не са от значение ,но мисля че там се спекулира много с болеста и лечението - това е лично мое мнение не ангайирам никого с него).От там на връщане минах през Пловдив : Централ Онко Хоспитал .Много възпитани и обръщащи внимание хора.Бях се обадил предварително и когато отидох веднага ме насочиха къде да отида.Изчаках 10 тина мин. и дойде някакъв доктор ,професор или доцент незнам за жалост не му запомних името.Човека ме прие , взе епикризите , разгледа ги внимателно и ме посъветва да направим изследване за билиробина.Понеже след поставянето на тръбичката на жлъчката показанията на билиробина би трябвало да се понижат.На епикризата са му над 200 а трябва да паднат под 25 и ако евентуално това стане би могло да му се приложи някакъв вид от най леката химио терапия,ако ли не отновово единствено нещо е само обезболяващи до настъпването на ...... Дори каза че ако е паднал този маркер не е проблем и там да го настаним като всичко ще е безплатно.Дори не ми взеха и 1 стотинка за консултацията.По пътя за Раднево аи след това много размишлявах ... как е възможно на едно място да е напълно безплатно а другаде всичко или почти всичко плаща,как може на едно място да ти обърнат внимание да погледнат на теб като на човек а на друго те имат за банкомат,как може всичко в тази наша любима България да е с главата надолу и да те изцеждат до последно без какпка свян ,дори няма и съчуствие ....И така се прибирам към нас със свито сърце ,боли ме и отново без решение на проблемите а татко ме чака с някаква надежда(а той дори незнае какво му е).Прибрах се , отново четох много за Герсон терапията,намерих си книгата,влезнах в сайта на клиниката в унгария ,лечението е 6900 ежро за 2 седмици .Парите ще ги намеря не са такъв голям проблем,но как да му кажа : Татко , болен си от Рак , отиваш си и трябва да направим това и това . Той няма да го понесе , все говори че от това най го е страх и добре че не е болен от това зашото иначе щял да направи някоя глупост.Майка ми и тя горката вече няма сили .... гледам я как страда и болката ме разяжда още повече.Страх ме е и тя да не се разболее.Аз трябва да се държа пред него,пред нея,пред близките,пред кого ли не и няма с кой да си кажа 2 приказки а и аз не издържам вече..... Както и да е , прибрах се , него го боли , особенно след като се нахрани,вечер почти не спи , през час става по малка нужда и го боли , денем малко го успокоява и все го избива на сън , не е излизал от вкъщи повече от месец.Всеки ден сутрин и привечер съм при него , когато майка я няма ,човека само с мен говори,не иска никой друг,играем карти , табла когато е по добре,а аз като го гледам отвътре мисълта ме изяжда......отново ме стяга сърцето,но се държа и му казвам като оздравееш ще излезнем на разходка,ще си идем на село и какво ли не,а той : Да , момчето ми ,само да си жив и здрав ! (до последно мисли само за мен).Отново го боли,а той не е от хората който се оплакват за щяло и не щяло.Успях и му смених лекарствата (опиатите),даваха му тремалгин ,сега вече ги смениха на Долтард.От 3 дни е на тях и слава богу,СЛАВА БОГУ,по добре е ,почти не го боли ,хапва , става 2 до 3 пъти вечер до тоалетна,даже пожела утре да излезне на кафе с неговите приятели,майка малко се поуспокои,като вижда че поне не го боли....... Татко , отказа да пие и черния кимион и горчивия пъпеш,намерих му капсули и от двете и не са скъпи , но не иска и да чуе за тях,понеже си мисли че от тях го боли.Някак си се примирихме с мисълта..... Решихме да не го тормозим , да прави каквото иска,да се храни с каквото иска , да пие каквото иска, въобще всичко само да се чуства добре,в крайна сметка това може да са последните му дни или месеца не бива да го тормозим.Майка се притеснява за всичко ,гледам да я отменя във всичко което мога само и само да си почива и да не мисли.... Незнам дали знаете какво е чуството да се подготвяш за най лошото , при още жив човек и то близък,родител..... не издържам психически,понякога ми идва да кажа "майната му на всичко ".
Мога да пиша още много много ..... знам че не съм единствения със случващото ми се и ви моля да ме извините ако съм ви досадил.
Накрая искам отново да ви помоля за лекарства ако някой има нека ми пише , тук или на е-майла ми : rumen_2002@yahoo.com , или във facebook ,където и да е .Имам нужда от :
ацилесол
легалон
дуспаталин

Но най важното е Долтард -а .От онкото ми дадоха безплатно , но са само 50 хапчета за 25 дни и ми казаха че в аптеката няма да има в близките месеци и не се знае до кога, имало някакъв проблем с доставчика и цената .Ако някой има нека пише или ако знаете от къде мога да си го купя и на каква цена е ,ще съм ви много благодарен.

Лека вечер на всички и още веднъж моля да ме извините ако по горе написано е прекалено объркано и несвързано или пък ако съм досадил на някого.

Съжалявам, че така се развиват нещата с баща ти, искненно ти съчувствам за неуредиците и обърканата система, дори незнам какво да ти кажа повече, но съм трогната от споделеното.

Живота е рисуване без гума за триене.

На никой не си досадил, за това е този клуб да си помагаме с кураж и каквото можем.

Може да си писал, но съм пропуснала: С каква диагноза е баща ти? Лекарите отказват ли традиционното лечение?

Каквото и да е, знай, че не си сам в това!

Ще се помоля за вас да минете през това тежко изпитание по най-добрия възможен начин и да срещате по пътя си добри, състрадателни и отзивчиви хора!

Кураж!

Диагнозата е рак на панкреаса,тялото на панкреаса,с разсейки в черния дроб и жлъчните пътища. :( Да лекарите отказват каквото и да е лечение ,просто ми казжавт че няма смисал и ако ежентуално му приложат някакъв вид терапия или операция ще стане по зле и няма смисал да го мъчим . :( тъжно е ..... и не само в моя случей тъжна е картинката в страната ни ...... и не не са виновнии хората че са се разболяли , виновни са управниците ни , повечето ни лекари , шарлатаните и темп подобни ......
охххх да не почвам пак да пиша че вече имам чуство че и книга може да напиша ....

Толкова ти съчувствам, толкова те разбирам.
Най-важното е да е добре обезболен. Как може да няма Долтард... Не мога да ти помогна, съжалявам...
Аз съм си писала с клиниката в Унгария, те изпращат формуляр, в който описваш показателите на пациента, както и физическото му състояние. На мен ми отказаха за мама, защото сметнаха, че физически е прекалено слаба за терапията.
Но виж, части от терапията, соковете, клизмите с кафе, прилагахме.
Аз също никога диоректно не казах на мама това, което лекарите и всички знаехме, че ще се случи. Ние нямаме право да отнемаме надеждата.

Пожелавам ти да се подготвиш за най- лошото И ДА СЕ НАДЯВАШ НА НАЙ- ДОБРОТО!

Времето, прекарано с татко, е най- ценното време.

Румене, днес реших да ти помогна с инфо, след като с друго нямам възможност, дано поне това помогне да стабилизирате баща си, стават и чудеса, много хора след като лекарите от традиционната медицина са ги отписали, те оцеляват и не само това, излекуват се, но трябва сила и борбеност и голяма подкрепа от близки, семейство и приятели. За това днес реших да ти изпратя повече информация, със сигурност все нещо ще проработи, и може да е отписан, но това не пречи да опитате неща които до сега не сте знаели, или просто не ви е било до тях. За панкреаса основното е храненето и храната, тя е и лекарство. Опитайте се да го убедите да пие горчивия пъпеш на таблетки, с него можете да задържите развитието на болестта.


Опитайте след като няма решение от лекарите да си помогнете сами, ако не е късно и ако вярвате силно, че нещата могат да се обърнат. Силно се надявам, че имате шанс, и докато човек не опита и няма сила да преодолява препятствията, няма как да се знае това, какво губите - нищо, може само да спечелите, стават и чудеса, не се отчайвай, кураж и за теб и за майка ти, той вярва във вас и вие сте тези които можете много да направите за него. Аз ще ти пусна информация тук, като надежда, като помощ, като нещо което си заслужава да опитате, никой не знае природата какво може да направи, всеки човек е уникален и много пъти когато традиционната медицина е безсилна, натуралната помага, чели сме за случаи и нета е пълен н хора успели в борбата с рака. Всички знаем, че рака е над 200 вида, и някой успяват, други не. Колкото и да си депресиран и отчаян, намери сили да прочетеш и да приложеш нещата, най-важното е чиста храна, органична, да не е с пестициди и да не е ГМО, може малко да е, но да е качествена, приготвена по специален начин за него, така, че храната да му е лекарство. Герсон терапията е долу-горе такава, към нея са включени клизми с кафе, 12 сока през деня в различни комбинации, вливки на витамини и минерали, лабораторни изследвания, такива работи. Ето и книгата от къде може да си я купиш, ако все още я има по книжарниците.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте на всички !!!
Известно време ме нямаше и не съм писал във форума , но си имах грижите и задълженията покрай татко и нямаше много време. За жалост татко си отиде ..... почина ... в петък на 21,03,2014 г. след 3- 4 дни на големи мъки и болки. Добре поне че успях да бъда до него и в последният му миг държейки го за ръка ..... :( .Искам да благодаря на всички , които ми помогнаха или се опитаха да ми помогнат , било то със лекарства , информация съвети или само за кураж , наистина едно голямо благодаря и се радвам че все още има хора готови да помогнат без никакво възмездие на един напълно непознат.Да започна да ви казвам колко тежко е било , за него за мен , за майка ми няма смисал , и вие самите го знаете , защото много от вас са го преживели или го преживяват .Беше тежко и все още е , но ..... трябва да сме силни. Знам че татко би се радвал и аз да помогна на някой и затова искам да помогна на някого . Имам цяла торба с останали лекарства ,малко по долу ще ги опиша , и ако някой има нужда нека ми пише . Подарявам ги , не искам никакви пари за тях .От някой имам повече от други по малко . Ето и списака :

За кръвно :

1.Енаприл 10 мг.
2.Тертенсиф 1,5 мг.
3.Кордафлекс 20 мг.

За депресия :

4.Депакин 500 мг.

За уросяване :

5.Сермион 10 мг.

За болеста му (рак на тялото панкреаса със разсейки в черния дроб) :

6.Ципрофлоксацин Актавис 500 мг.
7.Ацилесол 20 мг.
8.Урсофалк 250 мг.
9.Легалон 140 мг.
10. Дуспаталин 200 мг.
11.Трансметил 500 мг.
12.Креон 25000 Ph.Eur.U
13.Еманера 20 мг.
14.Ципробай 250 мг.
15.Масло от черен кимион на капсули
16.Трамалгин 50 мг.
17. Долтард 30 мг.
18.Викантил 100 mg/h - лепенки .


Поздрави на всички и много кураж и късмет , Бъдете силни !!!