миличка,моли се!Само Господ може да ти даде сили и да ти помогне!Моли се,скъпа!

Миличка, свести се малко и пиши по-ясно. Прочети си изречението, в което пишеш имаме син на 11 год. "че той има рак...."Така написано направо ми спря дъха. Вярвай, че ще се справите, ще трябват много усилия, но изпратените ни изпитания трабва да се преодоляват.И ако имаш повече вяра-ще се справите. Успех.

Благодаря за милите думи на всички!-просто вчера малко бях излязла от релси и затова, но днес съм се стегнала и съм си отново аз-вярваща,борбена и силна!Иначе не се получава нищо.Успех.

Браво, момиче! Само така, давай смело напред.Успех!

Има много такива моменти,в които нещата наистина са кошмарни.
Много често съм мислила,че не мога повече,край-това е предела.
Нищо подобно,оказва се,че за любимите си хора можем да направим и невъзможното,много повече,отколкото за нас самите.
Споделяй,поплаквай си,когато си сама,за да имаш сили да продължиш напред.
Бъди силна!!!!
Успех

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вие всички сте страхотни!Благодаря още веднъж за вярата и подкрепата , които в дадени моменти все едно,че изчезват и се чувстваш по-безпомощен и безсилен от малко дете-но няма как,длъжен си да се изправиш и да продължиш напред,заради хората, които обичаш и които вярват в теб.Прегръщам ви и желая здраве!

Какви сме ние хората? Защо толкова трудно приемаме смъртта?! Често си мисля за Емито, без да обелвам и дума за това пред близките. Заблуждавам се, че е защото съм силна. Давам кураж на другите и се правя на шут, сякаш не ме касае ...

Днес вече не издържах и позволих на мъката да изплува. Плача неудържимо, а след малко как да скрия подпухналите очи от нашите?

Спомням си шумното веселие, което наставаше, когато всички заедно дойдат в Пз. Спомням си как младите се подбирахме по магазини и кафета, развеселени, шумни, докато възрастните приготвяха трапезата.

Винаги съм й се възхищавала на това колко е умна и как знае всичко за всичко, на чувството й за хумор, на успехите й в живота. Спомням си, че след като и двете имахме по една неуспешна бременност една след друга и двете много страдахме, но тя имаше после нейното прекрасно цветенце - умна и страхотна като нея.
Вътрешно тържествувах, когато оцени някоя моя постъпка или дори дреха, гордеех се, че Еми харесва тези неща. Спомням си, когато казваше колко съм силна и как добре се справям с всичко болезнено в живота си, колко съм решителна и упорита - точно тя, на която винаги съм се възхищавала!
Мила Еми, мила Емии ... как е възможно да те няма ... Еми ...

А току що осъзнах, че днес е рожденният й ден ..... почивай в мир, мила Еми, а ние те носим в сърцата си

Редактирано от Ekna на 26.11.11 12:26.

затова си мисля, че тези емоции, не бива да се крият, за да бъдеме силни за пред хората, а трябва да се покаааааааааазват.....Така минават много по-лесно....това е едно от условията за психично здраве..а и за физическо.....показвайки не си слаб, а просто истински...