Бог ще я приеме и ще я заведе на прекрасно място...Най-искрени съболезнования!

Приеми искрените ми съболезнованията! Когато всичко се случи за толкова кратко време,
човек не може да осъзнае, че това е истина... Остава малкото утешение, че любимият ни
човек вече не изпитва болка, а с нашата болка ще трябва да се учим да живеем...
Мир и светлина на душата й!

"Совите не са това, което са..."

здравейте,имам проблем и реших да се обърна към форумите.
майка ми и откриха рак на матката.операция не могат да и направят поради
ред други заболявания.назначиха и лъчелечение но апаратът в русе е до125
килограма,а тя е 140 килограма.обаждах се в много градове ,но на много места
ми отказват.моля някой ако знае за такъв апарат или линеен ускорител за по
дебели хора да пише или да ми се обади на телефон 0886660236.благодаря
ви предварително.

Пробва ли в Токуда в София????

мили хора, прочетох доста в този форум и не спирах през цялото време да плача. днес се навършват 3 месеца от загубата на ..... моята едничка и златна майчица. тя бе за мен майка, приятел, дете.... всичко на едно. ужасно много ми липсва. най-много ме боли и ми е мъчно, че не съм я сънувал, а така ми се иска. Милата ми майчица си отиде от този свят на лазаров ден срещу цветница. Откриха и рак на панкреаса.... много късно го установихме. За 1 месец ..... това бяха най-трудните ми 30 дена от моя живот. В ръцете ми се отиде.... боже какъв театър играх... докторите казаха, че не й остава никакво време за живот, а тя милата ме пита какво става... помолих докторите да сложиме маска с кислород, поне да си мисли, че понякакъв начин нещо се прави. Три дена преди да си отиде, тя ми каза.... "Аз какво съм... скропион ли съм, че ще се оставя на един рак да ме победи", но уви.... :(
Боже Господи, толкова много ми липсва тази жена. Толкова много неща е направила за мен и незнам как да й се отблагодаря. По горе казах, че ми бе като дете... мама беше пенсионер по болест и не работеше. Аз като се прибера от работа й казавах... "Хайде, обличай се и излизаме". Ходихме на МОЛ-а или на ресторант. Винаги я глезих. Купувах й каквото искаше. Правеше ми голям кеф да я гледам усмихната, а сега тази усмивка ми липсва ужасно много..... Искам много скоро да се срещем с моята любима майчица.......
П.П. Извинявам се, но съм доста разстроен и е възможно да съм писал малко хаотично..... но страдам много и ме боли, че този за мен скъп човек не е до мен. Като малък много често пътувахме с колата. Тогава временяата бяха други, безгрижни и спокойни. В колата винаги ми пееше една тъжна песен. Боже, такъв глас имаше. НО запееше ли я....винаги я молих да спре и да изпее нещо друго. Беше ме мноо страх от тази песен, а сега я слушам и сълзите ми не спират......
http://vbox7.com/play:25452d23

забравих да споделя, че ние имахме много силна връзка.... и много хора са го усещали и споделяли това. Не ме разбирайте, не съм бил "мамино синче", а обратното..винаги ми е давала свободата, да мисля да да взимам сам решенията в живота си. Много сме си помагали взаимно. Баща ми много често го нямаше. Той беше международен шофьор. Когато той го нямаше, аз бях мъжа в къщата и винаги съм й помагал. Имам сестра която е по малка от мен с 11 години. Винаги съм й бил опората на мама, като другар в живота й. Много сме си споделяли и винаги сме се подкрепяли. Вземах я мама на кафета, на СПА и къде ли не с моите приятели и нямаше човек който да не я хареса. Всички я харесваха и обичаха, но и тайно ми завиждаха...благородно де. Беше много добра кулинарка. Гозтбите и бяха божествени.... ох, така ми липсват нейните ястия.... всичко ми липсва.
Днес толкова много ми се насъбра, че ме изби на лудост. Не се сдръжах и легнах на гроба до нея и си поплаках доста..... и молбата ми бе.... да я сънувам , да я усещам....

Здравей, Тъжен.

Съжалявам за загубата ти .
И друг път сме говорили за това: ще я сънуваш, когато Приемеш и когато отвориш сърцето и ума си. Сега те са в було от скръб. Мисли не за това, че ти липсва и че те боли и че се чувстваш безнадежден. Мисли си само за това, колко я обичаш, колко си благодарен и какви хубави спомени имате. И тя ще дойде в съня ти да те види.

Tyjen, съжалявам за загубата ти. Разбирам какво чувстваш. Вчера се навърши една година от смъртта на моята майчица. Знам, че каквото и да ти кажа, няма да помогне. Пожелавам ти сили, за да се научиш да живееш с болката!

Когато загубиш родител, губиш основата на живота си...ОБИЧАМ ТЕ , ТАТКО!ЛИПСВАШ МИ...?!!!♥♥♥ ♥♥♥ ♥♥♥
КЪДЕ СИИИ....?!?
Къде си, татко ? Снощи те сънувах.
Пък сънищата са пропуснати минути...
Изгубена съм. Сто реки преплувах,
и извървях небесните маршрути.

А днес се припознах. Така направо,
затичана след спомените живи . . .
Ходи по - бавно, трудно те настигнам !
Гори тревата. Стъпките ми – боязливи.

Нали така,.. момичето на татко. ..?
Защо тогава празна е душата ?
По ризата зеленото проблясва.
Кого с ръка поглаждаш по косата...?

Изгубена съм, татко. Вече остарявам
Една надежда в шепата държа.
И ще я пусна. Малко по- нататък.
Да те достигне в Горната земя.

А ти си горе. В облак някой.
В дъждовна капка. В рогче от Луна.
Аз разпознавам добротата, Татко.
Нали съм първородна дъщеря .... ;(

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тъжен, но прекрасен стих за любовта. И за скръбта...
Нека почива в мир.
А ти трябва да продължиш.