Който е със слаби нерви, моля да не чете тази тема!

Правя тази тема за всички вас - хората, загубили борбата с рака!
Както казват старите хора "Изплачи си болката, за да ти олекне"!
Това е и в основата на психологията, ако не говориш за проблема, той се задълбочава. Т.е. казано съвременно - всички имаме нужда от психотерапия.
Не всеки има финансовите възможности да посещава психотерапевт. Пък и по-лесно се доверяваш на близък, отколкото на непознат.
Затова правя тази тема - тук да споделяте болката и мъката си, да задавате своите въпроси, да обменяте мнения, да търсите съвет.
Ще ви отговарят хора, които имат сила да четат тук - защото това е най-тежката тема в клуба. На другите, които не ви отговарят - не им се сърдете.
Всеки човек е една индивидуалност, със свой психически праг на издръжливост.
Тази Изповедалня е опит да ги съхраним тях, както и опит да помогнем на вас да преодолеете мъката си от загубата.
Весела ще бъде с вас винаги, когато имате нужда от мен.
Модераторът ще се намесва в тази тема, само за да разчиства постинги, които не са за тук.
Изповедалнята не е място да се оплаквате от здравеопазването ни, от държавата и т.н. това е място за споделяне на болка и мъка.

Ако одобрите Изповедалнята - ще изтрия кутията за Тъжни новини.

Нема начин да нема начин!

Весела, ах ти, щедра душице....... Вси търсиш как да си полезна с нещо, все ще предложиш нещо ново ....Много креативна личност си, поздравявам те. Искрено се радвам, че стана модератор. Успяваш да си едновременно и да си твърда, отстояваща позиции , и нежна и деликатна, когато е нужно...Смятам, че идеята ти за Изповедалнята е добра. Ще има хора които ще четат, и такива, които ще пишат. Въпрос на избор е влезането в нея. Пък и ефекта със сигурност няма да е само психотерапевтичен, а определено ще има и практическа полза. Сега , да споделя и аз нещо, то е лично, но дълбоко ме трогна и развълнува ....
Татко е болен и вече пети месец е на легло. За това време натрупахме много опит в борбата с болестта, изчетохме стотици страници ,станахме нещо като недипломирани експерти:)
Но човека, който е неотлъчно до татко , всеки ден , всяка минута е майка.Ние, децата също помагаме с каквото можем. Обаче, в най - тежките, в критичните моменти до него е тя. И вчера майка ми сподели нещо, което много ме развълнува, разплака ме , та даже и сега, когато пиша, пак ми иде да ревна. От умиление, но и от уважение към един възрастен Мъж / нарочно го пиша с големи букви/. Миналата вечер, когато майка седяла на стол до леглото на баща ми, той я хванал за ръка, стиснал дланта и и и казал ... " обичам те.... ". Това е след 45 год. семеен живот и изречено от мъж, който винаги е бил страшно сдържан и корав. И сега, като споделям тази случка ми се реве...
Нека не забравяме да казваме на близките си колко са ни скъпи..Защото все още няма измислено хапче за безсмъртие.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Весела, едва сега прочетох предложението ти за "Изповедалня", затова първо писах в "Тъжна новина". Лично аз одобрявам предложението ти, защото "Тъжна новина" стресира повече - всеки път с притеснение поглеждам да не се е появило нещо ново! А като се знае, че в "Изповедалня" ще има и други текстове, освен тъжни съобщения, ще бъде много по-спокойно...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо пропуснах пролетта

Дойде ли пролетта, защо не забелязах ...
Кога разцъфнаха дръвчетата и отрупаха се с плод,
а кога раззелени гората свойте клони,
тревичките кога поникнаха, защо не ги видях ....

Защо пропуснах пролетта ....
Защо подухващият вятър плаши ме ...
Защо ли ... напомня ми за теб,
за твоя отиващ си живот ...

Като догаряща свещичка е,
а вятарът люлее пламъка и ...
понякога почти угасва, но вятърът намаля силата си
и пламъкът пламти по-силен.

Но с пламъкът угасва и сърцето ми,
с него стопява се душата ми
и мъката превръща се в сълза,
сълза, която ме изгаря ...

Какво да сторя, за да спра ветреца,
как да запазя гаснещият пламък,
защо безсилна съм да спра съдбата,
защо не съм вълшебница, защо ...

Пропуснах пролетта, не видях цветята,
които толкова обичам,
които винаги ме радваха
и ме зареждаха с живот ...

Как да ги видя, как да им се радвам,
как, като гаснеш пред очите ми ...
О, Господи, той трябва да живее,
ако те има, помогни ми, моля те ...

07 юни 2006 г.




Вали, вали, вали ... не спира ... Капките се сливат с локвичките на улицата и те стават все по-големи. Мокро, влажно, мрачно е. Небето е сиво, мрачно сиво и слънцето се е скрило някъде там, имам усещането, че вече никога няма да изгрее ... Още по-страшен и мракът в сърцета ми. Мъката се е вселила в него, тъгата е голяма. Безсилна съм, не знам какво да правя. Не искам да мисля за бъдещето - в него няма да има щастие, слънцето вече няма да ми се усмихва. В бъдещето виждам само тъга и скръб - ЗАВИНАГИ! Настоящето е страшно, жестоко, безсилието ме убива. А миналото? Миналото беше вълшебна приказка. Имах всичкото щастие на света. Но сега ... сега не бива да се връщам назад. И най-малкият щастлив спомен ми причинява огромно страдание. Сълзите парят, въздухът недостига ... Хубавите спомени причиняват най-голямата мъка, правят ме най-нещастният и самотен човек на света. Не трябва да си припомням нищо, не трябва да поглеждам в миналото ... това ще ме убие. Ще ме убие, а трябва да се грижа за теб и за двете прекрасни създания, които и ти обичаш повече от живота си. За какво да мисля тогава? Може ли човек да живее, без да мисли за нищо? Как да го постигна, за да оцелея! Как! Защо съдбата е толкова жестока, защо ни причинява това, какво лошо сторихме с теб , защо иска да ни раздели .... И ще го направи, виждам, но ЗАЩО? Не съм готова да те загубя. Не съм готова да да се разделя с теб. Не съм готова да ме напуснеш. Не съм готова да не те видя никога повече. Как да живея без теб ... Как да живея без да чувам гласът ти .... Как .... Кой ще ми отговори ...... Кой ще ми каже как да продължа без теб .... Как, като нямам желание, като не искам ... Ако ти си отидеш, значи няма бог!!! Ако го има ще се смили над нас, нищо лошо не сме сторили, нима нашата неугасваща любов е грях .....

08 юни 2006 г.




Ти си отиде ........ всичко свърши вече ....... болката не може да се опише с думи ...... Плаках, говорих ти, молих те да не ме оставяш, а ти ...... ти мълчеше ...... Мълчеше, затворил очички завинаги, всред цветя и свещи. Децата плакаха, много плакаха до теб слънчице, но ти и тях не чу ..... А ни обичаше, много ни обичаше ..... Остави ни самички, страдащи, нещастни .....
Трябва да продължа без теб мило, трябва ...... но защо ми се струва страшно трудно ...... невъзможно .....

30 юни 2006 г.





Десет дни без теб, слънчице ..... От десет дни не съм чула гласа ти ...... От десет дни не съм те виждала мило ..... Липсваш ми ..... страшно много ми липсваш ..... Без теб живота е много различен .... Усмихвам се, защото не искам да товаря околните е проблемите си ..... Усмихвам се, защото не бива мъката да пречи на работата ми, защото не искам да излъчвам отрицателна енергия .....Усмихвам се мило, заради дечицата ни ....... За първи път имат проблем, който не мога да разреша ...... Знаеш, че винаги съм правила всичко за тях, но сега ...... сега не мога ..... Сега не мога слънчице, не мога да им върна теб .... Те искат само любимият им татко да бъде отново с тях, а аз не мога да им помогна ....... Старая се да им отделям повече време, да си говорим, но страшно ме боли, като виждам мъката в очичките им ..... Много страдам, като виждам как избърсват тайничко сълзичките си .... Държим запалени свещички, когато дойдем при теб и мълчим ...... Всеки си мисли за нещо, а сълзите се стичат по лицата ни ...... Всичко бих дала да си отново с нас, до чуя гласа ти, да си говорим, да се смеем, да се разхождаме отново хванати за ръце ..... Липсваш ми, много ми липсваш .... Вървя по улиците, все бързам за някъде, разминавам се с много хора, а се чувствам сама, страшно сама ....Сама съм, когато се прибера и в къщи, не зависимо, че близките ми са около мен. Търся те във всяка стая, всяка вещ ми напомня за теб. Боли, много боли .... страшно е .... така ще е до края на живота ми ...... Задавам си толкова въпроси. Защо трябваше да се случи това? Защо тя, смъртта ни раздели?Защо, защо ... хиляди защо ..... Няма кой да ми даде отговор .....
Ти беше наистина моята половинка, беше част от мен.Обичам те повече от живота си, ти ми отвръщаше със същото. Караше ме да се чувствам единствина ..... Какво стана с нашата любов, каде е тя сега .....
Толкова много ти говорих тихичко. Исках да стопля ръчичките ти, но ти ни ме чу, не ми отговори ......Най-голямото ми желание беше да си легна там, до теб, завинаги, но и на това нямах право ... Веднага се питах: "Ами децата ..... " Сега искам да ровя земята, да стигна до теб, да те видя само още веднъж, да те докосна .....Знам, съзнавам, че сигурно полудявам, но толкова ми липсваш ..... Нашите две слънчица не могат да те заместят миличко. Обичам ги, ще направя всичко за тях, но .... но си искам и теб ..... Искам да бъдеш с мен до последният ми ден. Тогкова много ли искам .... Нали щяхме да остареем заедно, нали имахме планове за бъдещето ...За първи път ти ме предаде, не спази обещанието си, остави ме сама .....

08 юли 2006 г.

Утре ще изтрия кутията "тъжна новина". Май "Изповедалнята" върши работа, пък е и по-мек вариант.
Само ви моля да ми кажете "Изповедалнята" да я направя ли статична, но ще се качи най-горе като първа тема и няма да мърда от там.

Vilib въобще не игнорираме и не слагаме "встрани" хората, преживели трагедията да загубят близък човек. Ако беше така, нямаше да създаваме специално място за тях, където да изливат мъката си.
Ако в своята болка помислим и за болката на другите, тогава ще съхраним крехката им психика, така необходима на всички нас в борбата.

Това правим тук в този клуб - грижим се за вас, да преодолеете мъката си, но същевременно мислим и за психиката на всички болни, които имат нужда от нашата подкрепа, да им дадем силата да се борят, а не да кастрим всеки покълнал стрък надежда.
По този начин изразяваме и любовта си и съпричастността си към всеки един от вас, пишещите в този клуб.

Както казва една източна мъдрост "Всички семейства са еднакво щастливи, всяко семейство е нещастно по своему".

С тази мъдрост искам да ви кажа - хора, не мислете, че вашето нещастие е най-голямото - всеки е нещастен по своему.

Нема начин да нема начин!

Защо страдат добрите хора? Умните, толерантните, чуствителните? Защо трябва да мъката да им е постоянен спътник? С какво са го заслужили? Що за Господ е това, ако въобще го има? Отдавна си задавам тези въпроси? След смъртта на съпругата ми, след всичките мъки, които тя толкова стоически понесе, след кончината на близките на Нано, Вили, Tajno cvetence ... ми е все по-трудно да намеря отговор. За мен рухна единствената опора, която ми беше останала в този живот - семейството. Как да продължавам напред? Всеки ми казва "Мисли за детето!" Правя го, но не е достатъчно. То не може да запълни празнината. Трябва да живея по задължение. Що за живот ще бъде това? На какво да стъпя, че да започна да строя всичко отначало? Как да преодолея болката и чуството за вина, които с всеки изминал ден се засилват?

Ще продължавам обаче да си задавам тези въпроси. И ще продължавам да търся отговор. Ще почуствам някакво успокоение, когато успея да си отговоря поне на част от тях. Крепи ме донякъде надеждата, че ще успея. Ако това не стане, не мога да си представя бъдещето. Започвам нова битка - битката със себе си. Надявам се поне нея да спечеля. Знам обаче, че тя няма да е по-лесна от тази, която вече загубих.

Ева, моя приятелка, на 29 г. с диагноза ходжкинов лимфом, почина тази нощ. Бог да я прости!

Сутринта, когато брат й ми се обади, ми се искаше да намеря бързо един калашник и да изпозастрелям всички хематолози на света. Но няма да има полза от това... Боли ме.

С Ева се запознахме тук, в дира, в Проблемното. Беше добре, беше в желязна ремисия (ако въобще има такъв темрин), но преди година започна да отслабва, да губи сили... Терапията не влияеше. Тъпите хематолози не се сещаха, че може би трябва да сменят схемата. Тя знаеше. Много боли, когато губиш такъв приятел. Още повече боли, като се сетя, че е толкова мъничка (едва с два месеца по-голяма от мен) и не е честно, просто не е честно така!

Никът на Ева в дира и в Зачатие е Inna7. Тук може и да не е писала, но в Медицина, Медицинска и Проблемното са останали нейни мнения. И в Зачатие - с аватар слънце. Защото тя е слънце!

Ох. Миналата седмица всеки ден ходех да я видя в болницата. Събота и неделя не успях. Правех планове как от днес пак ще ходя всеки ден при нея. Но вече не мога...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Viriat ще спечелиш битката със себе си,но само ти ще си знаеш как.и вече няма да си същият-винаги в сърцето ще има една голяма празнина...кураж !не знам какво работиш,но се затрупай с работа-тя помага да мислиш по-малко и да излезеш от депресията/ако въобще това е точната дума/ и аз не знам какво бих правила без семейството си-то е единствения ми стимул в живота.вече ме е страх за всички...не се обвинявай за нищо!аз го правих постоянно,но мисля,че тази битка беше обречена предварително...

Все искам да напиша и все нямам сили да споделя.Толкова съм объркана,нещастна,измъчена,отчаяна и озлобена,че понякога когато плача незнам кое чуство е повече от другото.Така се уморих да съм силна и сама,а от сега нататък все ще е така.Вие знаете колко бях сама докато се борех за него,а сега е още по-лошо.Близките ни ме използват като отдушник за страданията си и всеки смята че трябва на мен да се изплаче.Все едно съм попивателна за чужда скръб.А мен кой ще ме ислуша,кой ще ме утеши.Всичко се обърка от мига в който разбрахме за болестта му,но поне можех да поплача на неговото рамо.Сега няма на кой,затова моля да ми простите ако си позволявам малко повече с жалбите тук.КАзваха ми че времевто лекува,но не е така.От ден на ден става все по-зле.Доскоро имах усещането че ще се прибере,сега все по осезателно осещам че е истина.Останаха толкова неразрешени проблеми и се появиха толкова много нови.А аз съм сама и отчаяна.Март 2005 изтеглихме голям заем с ипотека на апартамента за да направим ремонт.Кой е мислил,че след една година този ремонт ще е безмислен.Направих ме си застраховки живот и двамата в банка ДСК сега неискат да му признаят застраховката,защото банката си била прекратила договора март2006 със застрахователната компания.Аз нямам никакви странични доходи и немога да поема кредита му.Направо ме съсипаха.Всеки ден съм там и все едно и също а и нищо си нямам освен това жилише от 64кв.Полицията ме разкатава,само издавам разни полицейски неща,повечето от които не разбирам.Още немога да оправя пенсийте на децата заради бюрокращини а като знам че месеци са нужни да се обработят.Нямам никакви шансове за оцеляване с децата.Кото отида на гроба хем плача,хем ритам пръстта,хем целувам кръста.Незнам какво чуствам .Понякога немога да дишам и сякаш за секунди сърцето ми спира.Когато си поема въздух боли.Сигурно това е чуствал когато умираше милият ми.Живота ми е един безмислен хаус а толкова беше подреден и хубав.Толкова бях щастлива и влюбена.Децата ,особенно голяма става все по зле и много ме притеснява.Озлобила се е срещу всички приятели,които толкова бързо ни забравиха.Много отслабна с почти 10 кг,не яде,не спи.И никакви приказки не помагат.Тя просто разбира какво стана с нашето семейство и какво бъдеще ни се очертава.Пишете на Вириад да работи зада забрави.Аз започнах работа още първата седмица,така се наложи .Приключваше учебната година.Толкова си обичах работата и децата в училище а сега не ставам за нищо.Нямам желание да ходя на работа,нищо не върша като хората ,само моите проблеми са ми в главата и мисля,мисля и колкото повече мисля толкова повече ми става ясно че сме свършени с децата.Простете,поувлякох се,но така ми се е насъбрало че немога да се спра.Благодаря че ви има приятели.Благодаря ти че направи тая кутия Весе.Сега пак ще съм силна като знам че имам вас.Така ми липсвахте.Знам,че не злорадствате зад гърба ми,защото съм една от вас.Една възрастна жена ми каза,че младата вдовица и камъните я бият по улицата.Сега знам какво е искала да ми каже.Вече знам макар и за толкова кратко време колко лоши могат да бъдат хората и как в страданието на един човек да намерят за какво да говорят.Дано бог да им прости.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Миличка Вили, прегръщам те! Всичко ще се нареди! Дръжте се с децата!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте ! Днес се навършват 40 дни откакто загубих баща си. Загубихме Човека с най-голямото сърце , отиде си завинаги,а НЕ МОГА и НЕ ИСКАМ да повярвам!!!Загубихме нашия ТАТКО!
Скъпи, ТАТКО!Искам да кажа толкова неща , а думите не стигат......няма думи.... ТАТКО, много ни липсваш, не знам как ще живеем без теб ! Ти ни беше всичко ! Ние четиримата ти,аз ,майка и сестра ми бяхме едно цяло, една вселена, а сега какво стана ?Какво ще правим без теб? Ние сме силни, но просто не искаме и нямаме желание за нищо вече. Не мога да си обясня едно просто нещо? Защо ти? Та ти беше един земен ангел- да ти беше ЧОВЕК . Да си ЧОВЕК -това е земния ангел.
Колко много ми липсва усмивката ти- тази невероятна усмивка,която пленяваше и беше отражение на душата ти....колко ми липсва...какво да напиша...думите бягат. Татко , искам , а не мога да те опиша .
Искам целият свят да разбере за теб, да те разкажа,да те опиша , а няма думи . Не,не мога- ти беше нашият ЗЕМЕН АНГЕЛ! Колко ни липсваш, толкова ни обичаше. Как се раздели с нас? Като си помисля и си спомня за безсънните нощи ,които изкара. Това е жестоко, да живееш с мисълта,че утре вече няма да видиш най-скъпите си хора.....как си издържал на това ......кой знае каква болка е? Още помня последния ти ден , как гледаше в очите ни и ни изпиваше с поглед,не можеше да ни се наситиш......татко искам да те видя ,да ме прегърнеш ,да чуя звънкия ти глас. Сега спомних и думите на Моканина: " Боже ,колко мъка има на този свят".Да ,има жестока болка и "огънят гори ,там където падне" , а нас ни изпепели.Татко, какво стана? Къде си? Истина ли е? НЕ ВЯРВАМЕ И НЕ ИСКАМЕ!
И ако и днес на 40 ден и душата ти ще ни напусне, аккво ще правим ние? Татко,можехме ли да те спасим2 Борихме се , но не знам дали беше достатъчно, все се обвинявам.... не знам?
таткок ,ти обичаше децата, а те те боготворяха. Съжалявам, съжалявам ,че до сега не те дарих с внуче , а ти така чакаше този момент, но не стана... божия воля,но.......... ако има БОГ , а аз знам,че има ...макар ,че ни причини това... а той прибира само най-добрите...Боже ,обръщам се към теб, дари ме със рожба, в която ТЕ МОЛЯ да вселиш ДУШАТА на ТАТКО! Знам ,че ти си всемогъщ, затова поне това направи и дай здраве на семейството ми и нища повече не искам от теб........ другото ще го постигна сама. ... аз малкото момиче на татко ..
Татко ти ни направи хора и се гордееше с нас. Постигна толкова много с много труд и ни научи ,че всичко се постига с много труд и вяра., и че трябва да търсим и да се стремим към доброто, да търсим доброто в хората." На тези ,които те замерят с камъни , ти им подай хляб"- така ни казваше ти,така и правихме това беше твоята проста философия.
Помогна на много хора , получи и любовта на много ора. Хората казват,че вече градът не е същият без теб - ти беше един от великите хора на тозо трад. Ти беше човекът с невероятната усмивка и душа!
Помниш ли ,как ме разпознаваха хората, като се усмихнех и казваха : " а Вие да не би да сте дъщерята на............и аз отговарях гордо с усмивка " да" , защото знаех че всички "ми завиждаха" за това,че съм дъщеря на такъв ЧОВЕК ката теб ,татко!
Толкова те обим, дали ичама друга дума по -силна от обичам , за да изкажа това ,което изпитвам към тебТатко ,ти си моята душа , аз съм частица от твоята душа ... от твоята душица,която днес ни напуска , но остави парченца тук на земята..........в сърцето мие въглен,татко.....аз и сестра ми и майка старадаме за теб.....всичики страдамедумите са безсилни....липат ати е жестока болка..... Татко ,моля те ,върни душата си отново при нас , покажи ни подскажи ни по някакъв начин ,че това си ти.
Татко ,искам като заспа да идваш в сънищата ни ,липсваш ни , прегръщай ни силно и ни целувай!......Нали помниш нашата целувка? Аз те целувам и те прегръщам .........как искам да те прегърна силано..как..как..
ОБИЧАМЕ ТЕ! ПОЧИВАЙ В МИР,ТАТЕНЦЕ!

ох,вили плача заедно с теб и ти съчувствам и искам да ти помогна,но не знам как.и съвети не мога да дам,защото на чужд гръб е много лесно...много пари ли имаш да връщаш-ще ти стигат ли доходите/най-вероятно не/ако с нещо можем да помогнем,само кажи....дано детето се пооправи-не се ли среща с приятели?

Вилинце,много ми е мъчно за теб и децата,като чета думите ти плача.Много е трудно.Просто в един момент се оказваш в безизходица.Относно лошите хора-много си права.Ние се борим със зъби и нокти,а миналия ден една стринка на майка ми й казала,че всичко,което правим за татко,е за "тоя дето духа".Отвратителен народ,беше съсипана,нещата се влошават все повече и повече...не знам как издържат и тя и той...всичко е свързано с много пари.......стараем се да правим всичко възможно,той горкият се отчайва,понеже в момента няма никакви доходи...почна да плаче често/почти никога не бях го виждала/...Даваме му кураж,уж се държи,но му е писнало от безкрайните опашки и чакане за изследвания,химиотерапия и т.н.Много малко му остава да каже край,стига,повече не искам да се занимавам...
Безкрайно трудно и тежко е,Вили,имай кураж,знам,че е лесно да се каже.Трябва да се грижиш за децата,а за теб кой да се погрижи,кой да те утеши...отново сама трябва да се бориш,Вили,не се предавай и кураж.Винаги можеш да споделяш тук.

Добра дъщеря си ти и татко ти го знае.
Ще си имаш жадуваното детенце,със СВОЯТА си душичка и съдба,а дядо му ще го закриля - повярвай!

Благодаря ти, Ани! Ако знаеш , колко ме зарадва твоята подкрепа. Благодаря ти!

Кураж,момичето ми.
... Ако,все така продължаваш да обичаш своя скъп баща,ако помниш с добро и пазиш светла паметта му,ако бъдеш опора на майка си, и тя бъде такава за теб и сестра ти,то духът на баща ти ще намери покой в отвъдното!Едва ли е мислел за себе си,отивайки си от Вас против волята си...


Прегръщам те.Бъди благословена със скорошно майчинство!

Благодаря ти, скъпа Ани!
Обичах много силно и боготворях баща си, той за мен беше едно съвършенство, един прекрасен земен ЧОВЕК. Много искам/ дай боже!/моята рожбичка да прилича на своя скъп дядо, който толкова го очакваше, да бъде .
Винаги когато се съберем всички заедно цялото семейство /вкл. и моят съпруг/ казваше: "какъв хубав ден, какво щастие и след време като почнат да притичват и около мен внучета, господи, навярно на света няма да има и по-щастлив от менр но за сега и това ми стига"...е, за съжаление не доживя, но аз вярвам, че той ще му/им/ любюва и от там. Аз вярвам ,че сега е там където няма болка, но я има тъгата по нас.
Ани , ако знаеш каква болка е да видиш такъв силен човек като него как бърше тайно сълзите си, как се срива един човек и физически и психически е жестокост. ......Той щеше да е най-прекрасният дядо на света, така бленуваше този миг......много ми липсва....много страдам..но няма друг изход, но сега си спомних едно стихче:
"Когато изглежда,че няма надежда,
че всичко е свършено вече.
Недей се отчайва!
Недей се предава, човече!
Кажи : " Хич не ми пука от таз несполука-
АЗ ВЯРВАМ,АЗ МОГА , АЗ ЗНАЯ,
че въпреки факта, тава е антракта,
а не края!"

Благодаря ти още веднъж, Ани! Бъди благословена!

Здравей Вили, знам, че е много трудно, но не трябва да се отчайваш. Съвсем нормално е, когато осъзнаеш какво се е случило, да се сринеш. Но все пак не забравяй дечицата си. Те са твоето съкровище и не бива да ги изоставяш. Убедена съм, че всичко ще се нареди. Все пак вие сте едно семейство и дори мъжът ти да го няма вече, дечицата са ти живи и здрави. Само помисли колко хубави мигове ви очакват заедно за в бъдеще.
По отношение на банката, в договора за кредит ли е вписано, че имате застраховки? Удържана ли ви е премията? Ако са ви събрали таксата и не са ви уведомили за прекратяване на полицата, разправяй се с тях. Поискай да ти разсрочат кредита.
Не обръщай внимание на приказките на разни баби и псевдо приятели. Не си заслужава! Живей за дечицата си и не ги оставяй в този тежък миг!

смъртта посети и нас...............и ни я отне...........а тя милата се бори до последно............толкова много искаше да живее............отне ми я ....и сега вече 12 дни лежи в прегръдките на земята-черна и студена..............боже толкова е невероятно............имам чувството че е на поредният преглед и ще се върне у дома .............но уви.........
няма я.............дано там където е да няма болка и мъка............

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

смъртта посети и нас...............и ни я отне...........а тя милата се бори до последно............толкова много искаше да живее............отне ми я ....и сега вече 12 дни лежи в прегръдките на земята-черна и студена..............боже толкова е невероятно............имам чувството че е на поредният преглед и ще се върне у дома .............но уви.........
няма я.............дано там където е да няма болка и мъка............

Толкова съжалявам за сполетялото ви нещастие...гадно е....трудно е...страшно е...!А и трябва да се върви напред! Това може би е най-трудно. Кураж, миличка!

Миличка,много е страшно,мисля си все по-често за смъртта.Приеми искрени и дълбоки съболезнования,знам,че в такъв момент думите нямат смисъл и всичко е безпредметно.Дано там,където отиват няма мъка и болка.С теб съм.Кураж.

Здравей, Самодива! Знам какво изпитваш, аз загубих баща си. Вече няма на кого да кажа"татко".....а толкова много му се живееше, като и на твоята майчица, беше пълен с живот. Баща ми беше невероятен човек, а сега НЕ МОГА И НЕ ИСКАМ ДА ПОВЯРВАМ! Но ще ти кажа едно, дори смъртта не може да ни ги отнеме, те са дълбоко в нашите сърца и мисли,там вече ще ги опазим от там никой и нищо не може да ни ги отнеме. Кураж и и се усмихвай , аз по някога поглеждам небето и му се усмихвам.
Много е болезнено и жестоко, но такава ни е била съдбата...За съжаление трябва да се примирим с мисълта, маркар и трудно. Не знам за теб , но аз имам чувството доккато съм жива няма да мога да приема мисълта, все ще го чакам да дойде от някъде. Дори не знам какво да ти кажа в заключение......
Нека почиват в мир! Татко,много те обичам!

Благодаря ти
И аз така се успокоявам и мен и сестра ми, че там в тази земя е само едно тяло, а душата и сърцето и живее вече в нас и постоянно бди над нас......

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Миличка Вили, не мога да намеря подходящите думи (а то май и няма такива), с които да те утеша. Чувствам се по същия начин като теб, макар, че моето дете е живо и се опитва да се бори с болестта. Имам същата професия като теб, но откакто поставиха диагнозата на сина ми гледам с празен поглед и работя без желание. Относно болката - тя няма да намалее, просто ще се научиш да живееш с нея. Тя ще се притъпява само в радостните мигове, които ще те спохождат по-нататък в твоя живот, а такива ще има - повярвай ми. Успех в борбата с това сложно и объркано нещо - живота.

Мила Самодива, прегръщам те и много ми се иска да отнема част от болката ти!...

Така е -те ще са винаги в нас и ще бдят над нас.
...................така е ........но много много много ми се иска татко да е сред нас.Ето утре се връщам в България и там вече ще ме чакат с един човек по-малко, празнотат е голяма.....Господи, защо напрови това?Тежко и мъчно ми е. Беше само на 56 ,животът беше пред него, до сега преодоляваше трудностите в този живот, постигна много,но не успя да спаси себе си. Обвинявам се за много неща, но вече е късно.Понякога си мисля , ако наистина има живот там в отвъдното -защо ние с майка и сестра ми не отидем при него да сме заедно
/ такива глупави мисли ми минават през главата дори /. Чао за сега аз сега.
Утре летя към България , там където ме чака моето семейство, знам че и татко ме чака.

Моите най-искрени съболезнования.Знам,че каквото и да кажа няма да намаля болката ти.Но знай че твоята болка е и наша и ние най-добре те разбираме .Ще бъдем тук и когато имаш нужда ще сме до теб.Кураж ,момиче.Тук сме само силни жени и мъже и незабравяй,че си една от нас,значи силна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Приеми и моите съболезнования! Не забравяй, че ние сме тук и сме с теб!

Нема начин да нема начин!

съжалявам за сполетялото ви нещастие

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Самодива, моите съболезнования!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ВИ!!!
в продължение на шест месеца аз влизах всеки ден тук и преживявах болката с всички вас.........помогнахте ми много ...........нямам думи какво да кажа..........да направя.......нямам време да седна и да си поплача да изживея мъката която ми е в сърцето .................но като влеза тук ..............незнам толкова ми е объркано и болно и всичко останало.............
искам да ви кажа само,благодаря ви че бяхте до мен...........аз също съм тук с вас .................

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Случайно влязох в този клуб един ден и с голям интерес зачетох написаното. Честно казано трогнахте ме! Поплаках си няколко пъти.

Бях на 26 години, когато майка ми почина от рак. Преди 11 години. Това, което близките ми тогава направиха и което много оценявам е, че никой не ми казваше "стегни се" или "стига си плакала" и други подобни, а ме оставиха да тъгувам колкото си искам. Това, което разбрах е, че тъгата и страданието по загубата на обичан човек са емоции, които както останалите емоции са временни. Идват и си отиват. Напълно нормално е човек да е тъжен и да страда при смъртта на близък. Това е дори бих казала здравословен отговор. Тогава с още по-голямя сила осъзнах какъв голям подарък е живота. Почуваствах как след такова събитие аз израстнах.

Болеше ме и ми беше тежко, много тежко. Липсваше ми ! И сега, след толкова време, понякога се просълзявам, защото ми липсва. Спомням си, че имаше моменти, в които се страхувах да престана да плача, защото смятах, че това би означавало, че не я обичам. Постепенно разбрах, че трябва да се науча да живея без майка си. Не исках да превърна скръбта в безсмислен навик и за това я превърнах в благодарност. Разбрах, че в позсъзнанието ми тя остана да живее. И до ден днешен, при всяко важно събитие или решение в живота ми си задавам въпроса "А какво би казала в този момент моята майка?". Дори сякаш знам в какво би ме подкрепила и в какво не.

Остави толкова много нематериални и материални неща, които ме карат да се чувствам добре. За които само мога да й благодаря!
Моята майка обичаше живота! Всяка година празнувам рожденния й ден и именния й ден заедно с най-близките за мен хора. Но не с тягостна скръб и страдание, а с гордост, обич и много благодарност!

Днес се навършиха 40 дни от деня в който разбрах,
че няма господ нито чудо има на тоя свят.деня в който живота ми спря и всичко изгуби смисъл.Така боли.Днес го погребах за втори път и болката вече изпитана и олегнала е по голяма и истината е по страшна и отчаянието по голямо.Толкова съм плакала и страдала само на погребението.Липсва ми,...Не вярвам на нищо,нищо вече не е важно.Само два чифта разплакани детски очички ме държат на земята.Ако не бяха те вече да съм в нея до него.Дано никой не изпита тая болка,в която въздуха не стига и не чустваш да бие сърцето си.Така искам да е при нас..............

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Миличка Вили!
Сигурна съм, че много ти липсва. Вие много се обичахте и е нормално толкова много да страдаш. Но нали знаеш, че докато се навършат 40 дни от смъртта, починалият е между небето и земята. Така, че значи вече съпругът ти се е превърнал в ангел!!!Ангел-пазител на теб и децата!
Преди 2г. на една съседка почина детенцето от рак на 18г. След известно време татко беше срещнал тази жена и за негово учудване тя изглеждала спокойна и разказала, че деня преди да почине детето казало, че вижда известна възрожденска личност и споменала някакви дати. След смъртта на детето тази жена проверила в историята и се оказало, че на същия ден, когато починала дъщеря й е починал и този човек. И така се успокоила, че наистина има ж ивот след смъртта!

Вили,

Аз изпитвам същото, а 40-те дена са още далеч. В момента съм сам (детето е при майка, защото трябва да свърша много неща) и се чуствам още по-ужасно. На моменти ми идва да скоча от терасата. Тогава започвам да си мисля за синчето ни и затова как съпругата ми заръчваше да се грижа за него. Гледай да си постоянно с децата. Така ще се подкрепяте взаимно, дори и без да си давате сметка. Когато почина мъжът ти, ти писах, че времето лекува. Така стана с мен, когато през 1988 г. почина татко. Сега обаче се оказа, болката е различна. Може да звучи кощунствено, но тогава се съвзех доста бързо. След една година раната започна да зараства. Тогава имах нея. Сега я загубих. Загубих човека, когото заедно с детето ни обичам най-много на света. Тя умря, но любовта ми ще продължава да живее. В името на тази любов трябва да превъзмогна болката. Този път обаче ще ми трябва много повече време. Така че времето и сега ще свърши своето. Въпросът е да издържим и да дочакаме.

Тежко е ........и много самотно...18 дни откакто мама не е с нас а живота ни се разпада....дома ни го няма ве4е..всеки се оправя по негов си начин.Баща ми не ходи на работа,пропи се съвсем и по цял ден лежи и чака да отиде при нея.........нищо не го интересува.Аз тичам по инстанций който ти вгорчават още повече живота.......
Само тук намирам все още някакво успокоение ........може да ви звучи старашно и невъзможно.........но имам чувствоти че никой не ме разбира
А Вили,Viriat e прав........имаш две хубави деца......посвети се на тях,но не забравяй и себе си.Не вярвам твоя съпруг а и всички наши близки които не са между нас да искат да се самоунищожаваме.........но защо ли не мога да убедя и баща ми в това....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за нас минаха почти 40 дни, като на сън. Не мога да повярвам, че татко си е отишъл. Опитвам се да оцелявам, както мога. Ходя на работа, срещам се с хора, ходя на гробища всеки ден, пия хапчета, когато ми е най-тежко. Има дни в които не мога да се примиря, или дни в които просто живея по инерция.
Но знам със сигурност, че колкото повече дни минават толкова по-лошо става.Все повече се усеща липсата.Понякога гледам как гробовете се увеличават всеки ден и си мисля, че можеби някои от вашите близки са до моя татко и че живота ни събра тук заради една и съща участ. Това обче с което не мога да се примиря, е че не можах да му помогна, а толкова много му се живееше и че дори деня в който почина не можах да позная, че смърта чука на вратата ни за да го вземе. Беше ден като всички останали.А той знаеше и усещаше и сигурно го е било страх, но не го показа и за минута беше готов да си тръгне.Спирам дотук, защото съм дотатъчно разтроена и когато минавам през това отново полудявам.

отиде си и мойта майцица....!!!! и сега се задущавам.....и как така повезе няма да я видя и цуя...!!!???? и няма повеце да ми се усмихне!!!???? не не не мога да го приема!!!!!

две са безкрайните неща.Едното е вселената а другото е глупостта!

О, vozi, толкова съжалявам! Мир на душата на милата ти майчица, която така много се измъчи!.. В продължение на всичките тези месеци искрено и дълбоко се възхищавах на твоята изключителна всеотдайност и любов, на мъжеството, с което се справяше с трудностите, на неуморното ти търсене на различни пътища и средства да се бориш с болестта й! Толкова упорита и дълга борба водихте и ти толкова много направи за живота на майчицата си! Убедена съм, че именно твоите грижи и любов многократно удължиха времето, отредено й от коварната болест - без теб тя може би щеше да напусне този свят много по-рано... Ти й подари живот, vozi, така както тя го е дарила на теб! Не всички деца успяват да направят това за своите родители! Твоята майка е била щастлива, че си я обичал /и обичаш!/ толкова много и че си бил с нея до последния й дъх!
Зная колко ти е тежко, но идва време, в което се разделяме с родителите си... понякога по твърде мъчителен начин. Но майчицата ти не биваше повече да се мъчи, нали? Никой не би го пожелал за близък човек..., въпреки че се надяваме до последно...
vozi, ако този форум не е свързан за теб само с мъчителни спомени, не се затваряй в себе си, пиши! Тук са приятелите ти, които те обичат и които в този момент скърбят заедно с теб! Приятелите, които извървяха стъпка по стъпка мъчителния път на твоята борба с болестта. Ти показа забележителен дух и съм сигурна, че той ще ти помогне и сега. Но е нужно време... знаеш го. Прегръщам те!

Толкова се надявах да успееш! Направи много за майка си. Знай, че в началото болката ще се увеличава. Може да минеш през един период на "безтегловност", но ще ти бъде трудно. Трябва обаче да се пребориш. Както казва Jull, трябва време. Много време! Не потискай мъката, опитай се да я изживееш. Виж по-горе какво е писала Дъщеря.

Съжалявам много! Мир на праха й!

Искам накрая да ти благодаря и за информацията, която ми даде по имейла, макар и в труден за теб момент! Явно бях закъснял и не ни помогна, но няма да забравя жеста!

Eva, и при мен е така. И аз чуствам все по-зле. И аз не мога да си простя, че не успях да спася човекък, който ме е дарил с толкова щастие. Явно при всички хора с нормална чуствителност е така и трябва да сме подготвени за това. В едим момент ще остане само мъката, болката ще се притъпи. Кога ли?

мойте най-искрени съболезнования за твоята майка. Много съжалявам. Сигурна съм, че в този форум всички дадохме всичко от себе си за да спасим близките си. Нямам думи с които мога да ти помогна, аз дори на себе си не мога да си помогна. Просто кураж.

Мир на праха и!

Този текст излезе в габровския вестник 100 вести 11 дни след смъртта на съпругата ми:

В памет на Даниела Петрова

И-мейлът, който вече на мога да изпратя

Когато през май в София дойде Паулу Коелю, мислех да ти пусна един и-мейл, да те питам ходи ли, взе ли автограф заедно с феновете му? Защото тук една приятелка ходи и ми се похвали...

Не ми остана време, извинявай. Всеки ден сядах мислено да ти пиша, да те питам какво превеждаш сега. Сега вече не мога да те питам. Сега вече превеждаш на Него Коелю, може би...

Но освен Коелю, ти преведе и много други текстове от френски, от португалски. Помня как редакторите на "Стършел", където някога излезе твой превод, те търсиха в Дома, за да ти дадат нещо "по-сериозно", а ти беше вече на онези острови, на които сигурно си видяла не само прелестна природа. Там те заплени стихията на португалския език и култупа. После, заедно с научните си занимания във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", се радваше на мъжката си рожба и на любовта на Владо, на шанса да превеждаш интересни текстове, да бъдеш сред млади и амбициозни хора.

Виждахме се рядко, бегло. Радвах ти се от разтояние - че всичко около теб е хубаво, интересно, кипящо. Най-вече за преведените ти книги - преводачката на Коелю е наше момиче, нали така се казва, до вчера наша колежка!

Позволи ми един каламбур, ако мога така да смекча болката, че поредната битка не е спечелена. Така ще припомня поне за чудесните страници на Коелю, които ти подари на четящия българин.

АЛХИМИКЪТ тръгна към ПЕТАТА ПЛАНИНА. КРАЙ РЕКА ПИЕДРА СЕДНАХ И ЗАПЛАКАХ - написа той в дневника си, - защото научих, че ВЕРОНИКА РЕШАВА ДА УМРЕ.

Тогава ДЕМОНЪТ И СЕНЬОРИТЕ ПРИМ потърсиха ВОИНЪТ НА СВЕТЛИНАТА и след ЕДИНАДЕСЕТ МИНУТИ всичко свърши...

Венета Георгиева-Козарева, Дом на Хумора и Сатирата

Редактирано от Viriat на 23.07.06 13:12.

Moite nai-iskreni saboleznovaniya, sajaliavam mnogo ....

не мога да седя веце дълго в къщи( а толкова ми харесваше), отидох да запаля свещ, и се лутах по улиците с надеждата да зърна знак, це тя близо до мене и ме гледа отнякъде...влизам в нас , прехврлям дрешките от последните и дни , вдъхвам мириса...после на монитора, да си излея мъката белкем малко ме облекци.малко...къде, къде отиде мила майко!!!!!????И ще се видим ли някъде някога в безкрая???....защто ако тябва отново да се родя искам пак ти да си ми майка!!! как е възможен този ужас!!??? Толкова много да обицаш някой и изведнъж да го няма!!!!Сега сега цак разбирам це съм я обицал много много повеце отколкото даже съм си мислил.....но сега наи важно е да разбера дали има отвъден свят....това ми е последната надежда!!!

две са безкрайните неща.Едното е вселената а другото е глупостта!

Мойте съболезнования вози:( Знам,4е в този момент никакви думи няма да ти облекчът състоянието,но знай,че там където са сега нашите майки не изпитват болка и тъга.Всяка сутрин се събуждам с тази мисъл и само това ми дава донякъде успокоение.Ходя почти всеки ден на гробища и паля свещичка и се утешавам с мисълта,че където и да е мама душата и е в нас и с нас и не би искала да сме нещастни....вече 22 дни сме без нея и става все по-трудно и по-трудно ,но ТРЯБВА да живеем,ТРЯБВА да продължим живота си,а те милите.........винаги ще са до нас и с нас и ще ни закрилят.
МИР НА ДУШИТЕ ИМ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виждай се с приятели, близки. Говори, изплачи си мъката, ако трябва. Пиши и в клуба. Весела нали затова създаде изповедалнята. Може да е малко, но помага. Макар и временно е някакво облекчение. Аз поне намирам малко утеха тук. Тази сутрин например половин час стоях пред снимката на съпругата ми, плаках и й се молих, ако може, да ми даде някакъв знак, че душата й продължава да живее. Също както и ти търсиш знак, че има живот отвъд.

Приеми и от мен най-искрените ми съболезнования!

Не е небходимо да търсиш доказателства за отвъдното - никой не е могъл до момента.
Знаци има - стига да си отворим сетивата и ще ги усетим и ще ги видим.
Преди 7 години баща ми почина ненадейно, толкова тежко го преживях....и така отключих рака, но..... Тогава и сега аз непрекъснато виждам знаците, които ми показват, че той е с мен непрекъснато, като Ангел-хранител.
Вървя по улицата и виждам мъж със същото палто, като неговото. Настигам го и задминавайки непознатия човек го докосвам и се усмихвам мислено на татко.
В трамвая виждам през няколко седалки седи възрастен мъж - бялата му коса - същата като на татко - ставам минавам покрай него и отърквам ръка в рамото му - и се усмихвам мислено на моя татко.
Вървя по улицата и чувам дума или израз употребяван често от баща ми, но казани от друг човек - и пак се усмихвам, защото тези думи идват до мен в момент, в който нещо съм затормозена. Или - виждам паркирана на тротоара кола, която трябва да заобиколя, ядосвам се, но....в следващия миг зървам номера на колата - същия номер на старата любима кола на татко..... Спирам и се замслям, какво иска да ми каже, като ми се изпречва така...Е, още знаци искаш ли? Ми те са навсякъде около нас - стига да си измъкнем главата от калта, в която сме я навряли и ще ги видим - те ще ни извадят очите.
Да, ама не! Ние сме винаги много ангажирани, много важни с нашата си кариера, с липсата на средства да платим сметките, с нашето самосъжаление и т.н. Познато нали?

Вярвай ми - тези знаци продължават и до днес - вече 7 години. Вече спрях да плача. Сигурността, че той е до мен винаги, когато имам нужда от него ми даде успокоението. И моята вяра, че един ден, когато дойде и моя час - той ще ме посрещне за да ме заведе там някъде......
Не трябва да забравяме, че не сме вечни на този свят и всеки си отива, когато му дойде времето - едни от болест, други ненадейно, трети от старост - това е без значение, просто е изтекъл поредния пясъчен часовник.......
На това дължа моя неизчерпаем оптимизъм! Обичам ви!
С това искам да ви подсетя да казвате по-често на любимите си хора, колко много ги обичате! Друг е въпросът, че разбираме колко много ги обичаме чак когато ги загубим. И това пак по същата причина - да мислим за хиляди други неща, но не и за любимите хора до нас. Осъзнаваме го чрез опита - чак когато почина татко, чак тогава разбрах колко много го обичам, а не бях му го казала....Затова ни се случват всички така наречени премеждия в живота на всеки - та всекки да се научи на нещо!

Нема начин да нема начин!

Моите най-исрени съболезнования! Мир на праха и!

Пропуснах да ти кажа и за последния знак.....
По Нова година получих болки, лошо ми е, отпаднала - пия лекарства - какво ли не и не мога да открия какво ми е - така 3 месеца - докато открих тумора в лимфния възел през март. Тези три месеца непрекъснато татко ми се явяваше в сънищата - угрижен. Чудех се защо го сънувам непрекъснато. Обикновено мъртвите се явяват в сънищата ни покрай годишнини, задушници, големи църковни празници.
А то какво било - искал е да ме предупреди, че нещо ми се случва лошо.
След като се разбра какво е - той изчезна от съня ми. Но аз знам, че е с мен в борбата, която водя в момента.
Vozi търси знаците, но живей с нас живите. Не навлизай в света на мъртвите, там можем да проникнем само когато ни е дошло времето. Там не приемат натрапници.... Минах по този път, ходила съм по врачки, медиуми - с надеждата да осъществя контакт с отвъдното - но не бях допусната....

Това е и моя апел към всички вас, скърбящи за близките си. Загубата на близък човек винаги е жестока и адски болезнена, но нека приемем съдбата си като урок свише, който иска да ни научи на нещо...какво е то? За всеки е различно, ако човек не намери своята поука, идва ново изпитание - докато се научим.
Не го намирам за жестоко - ами едно дете, докато се научи да ходи - колко пъти пада и става? Колко ожулени коленца и ръчички? И накрая научава как да ходи без да пада, нали?

Ох, дано не ми се сърдите, че ви пиша всичко това. Ама и аз се чудя как да ви помогна, като ви гледам как страдате.......Просто съм безсилна в това море от мъка....затова споделям как извървях моят път през болката.....

И последно /знам, че такива мисли ви минават през главите/ самоубийците не отиват при близките си, те са на друго място. Така че единствения начин да бъдете с любимите си хора е, когато завършите мисията си тук на земята.....само тогава.

Нема начин да нема начин!

благодаря ти весела за за подкрепата и това което пишеш е наистина като балсам за изтерзаната ми душа!!! всицко запоцвам да преосмислям...сега запоцвам нов живот...ще се променям и ще търся знаци ,а който търси намира!!

две са безкрайните неща.Едното е вселената а другото е глупостта!

Радвам се, че разбираш за какво говоря. Сега като децата, ще се учиш да ходиш, но този път сам. Ще е трудно, но ти ще се справиш, както аз успях, както са успяли и други преди мен и теб.....
Има етапи от пътя, по които вървим хванати за ръка с някой до нас, но има и етапи, които трябва да извървим сами, докато достигнем до друга ръка, с която ще извървим следващия етап и т.н. Хубаво е да оценяваме момента, когато някой ни държи за ръката - и да не се плашим, когато вървим сами. Така ставаме по-силни и по-уверени.
Майка ти те напусна в момент, когато ти си готов да продължиш сам напред. Покажи й, че ще се справиш сам, така както тя те е учила досега. Тя ще те види и ще е много горда с теб. И тя ще намери начин да ти покаже, че винаги ще е до теб.....

Нема начин да нема начин!

Щастлив си,че си я познавал,обичал,имал...Щастлив си,че ТЯ е майка на детето ти!Нали?

И моята майка почина миналия понеделник..аз знаех че това ще се случи и въпреки това още не мога да повярвам...сега съм абсолютно сама..
И не ми се вярва че я няма

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много мъка,много болка...Не може да няма рамо,където да изплачеш болката

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Снощи загубих съпруга си, такава мъка се надига в мен че ми иде да вия от болка, от ярост срещу несправедливите неща, иде ми да разкъсам някого или нещо срещу себе си. Много много го обичах - до полуда всеки ден и час в продължение на 15 щастливи години, а сега го няма и не мога да го приема. Страшно ми липсва, боли ме и за него и за детенцето ни, което толкова рано трябва да усети тази загуба!

Znam kakvo 4uvstva6, napalno te razbiram i mnogo, mnogo sajaliavam. Znam, 4e bolkata e ogromna i kakvoto i da ti kaja, niama da pomogne .... Priemi i moite nai-iskreni saboleznovanovaniya ...

Мила, много, много ме боли за теб! Мир на душата на твоя съпруг... Сега болката ще бъде изцяло твоя и на детенцето ви... ще трябва бавно и с много усилие да се изправите, за да продължите... Зная, че в такъв момент на човек не му се иска никъде да продължава без близкия, който го е напуснал. Но неговата душа също има своя път, мила и ние не можем да я спрем. Нито имаме право. Звучи тежко, мъчително и страшно и това е едно от нещата, което човешката същност никога не може да приеме... Затова ни е дадено да продължим живота си чрез децата и доброто, което можем да оставим след себе си. Твоят съпруг е направил и двете. Това, което не е довършил, ще направите вие - в името на неговия извървян път, в името на общата ви любов!... Прегръщам ви, мила - теб и детето!

Приеми и моите най-искрени съболезнования.
Има една мисъл, че човек сам се ражда и сам умира. И никой не може да промени този факт. Но защо не навреме си отиват толкова млади хора...

Съжалявам много за загубата, мила. Приеми и моите съболезнования!

Нема начин да нема начин!

мир на душата му................всичко друго е излишно....
и сила за теб и детенце....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте !
И при мен е същото - НЕ МОГА и НЕ ИСКАМ да се премиря с мисълта! Като си помисля какво ми се случи и не вярвам. Понякога ми е много тежко, а по някога ,както казват и другите, живея по инерция- нищо не ме интересува, върша си работата , но без мерак, не ме вълнува нищо, все едно нищо вече не съществува за мен на този свят.Знам,че не е правилно ,но вече и аз не знам ...... не ми се живее......Обвинявам се,че не можах да направя някои неща. Мисля си за безсънните нощи на татко, какво е да чувстваш смъртта.
Не мога да се премиря с мисълта,че никога вече няма да видя този човек, а живота е пред мен........И в работата и в отношенията си с околните съм в някаква черна дупка, всичко ми е едно сиво,безинтересно........гледам другите и все си мисля за това,което те притежват ,а на мен ми липсва и нещо в мен започва за бушува - защо на мен? защо така ? та нали аз съм човек, който помаг ана всички а татко в това беше БОг - да помага и да се гриши за хората , това беш енеговата мисия на земята и какво стана изведнъж...... не знам и немог ада си обясня живота.......а татко беше невероятен, толкова ми липсва. Татко,много ми липсваш

ЗДРАВЕЙТЕ! НЕ ЗНАМ КАКВО ДА ПРАВЯ, НАПРАВО ЩЕ ПОЛУДЕЯ! НЕ МОГА ДА СЕ ПРИМИРЯ С МИСЪЛТА ,ЧЕ ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ВИДЯ ТАТКО. ПРИЕХ СМЪРТТА МУ, АНЕ МОГА ДА ПРИЕМА ТАЗИ МИСЪЛ.
ПРИЯТЕЛИ, МНОГО МИ Е ТЕЖКО! ЗНАМ,ЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ СТЕГНА,И ЧЕ ЖИВОТА ПРОДЪЛЖАВА, НО........ТАТКОы ЗАЩО СИ ОТИДЕ? ЗАЩО? ЗАЩО?.........ЗНАМ,ЧЕ ДУШАТА Е БЕЗСМЪРТНА,НО ЗНАЕШ ЛИ КОЛКО ТИ СИ НИ НУЖЕН ТУК НА ЗЕМЯТА.....ЛИПСАТА ТИ СЕ ЧУВСТВА МНОГО СИЛНО И ЖЕСТОКО Е ПРОСТО ......ЗНАМ,ЧЕ ЖИВОТО ПРОДЪЛЖАВА,ТОЙ И ЗА МЕН ПРОДЪЛЖАВА,НО ВЕЧЕ НЯМА ДА Е СЪЩОТО....НИКОГА.....ЗАЩО НЯКОИ НЕЩА,КОИТО СА ДАДЕНОСТ, ЗА НЯКОИ СЕ ОКАЗВАТ ЕДНА ХИМЕРА....МЕЧТАЯ,БЛЕНУВАМ ДА ТЕ ВИДЯ,ТАТЕНЦЕ ОТНОВО,НО...........НЕ.....НЕ.......НЕ.......ТОВА Е ВЪЗМОЖНО САМО В ДРУГИЯ СВЯТ......ТУК ВЕЧЕ НА ЗЕМЯТА АЗ СЪМ БЕЗ ТАТКО,НО ТИ СИ В ДУШАТА МИ.
ОБИЧАМ ТЕ! И МИ ЛИПСВА ПРЕГРЪДКАТА И ЦЕЛУВКАТА ТИ!

ЗДРАВЕЙТЕ! НЕ ЗНАМ КАКВО ДА ПРАВЯ, НАПРАВО ЩЕ ПОЛУДЕЯ! НЕ МОГА ДА СЕ ПРИМИРЯ С МИСЪЛТА ,ЧЕ ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ВИДЯ ТАТКО. ПРИЕХ СМЪРТТА МУ, АНЕ МОГА ДА ПРИЕМА ТАЗИ МИСЪЛ.
ПРИЯТЕЛИ, МНОГО МИ Е ТЕЖКО! ЗНАМ,ЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ СТЕГНА,И ЧЕ ЖИВОТА ПРОДЪЛЖАВА, НО........ТАТКОы ЗАЩО СИ ОТИДЕ? ЗАЩО? ЗАЩО?.........ЗНАМ,ЧЕ ДУШАТА Е БЕЗСМЪРТНА,НО ЗНАЕШ ЛИ КОЛКО ТИ СИ НИ НУЖЕН ТУК НА ЗЕМЯТА.....ЛИПСАТА ТИ СЕ ЧУВСТВА МНОГО СИЛНО И ЖЕСТОКО Е ПРОСТО ......ЗНАМ,ЧЕ ЖИВОТО ПРОДЪЛЖАВА,ТОЙ И ЗА МЕН ПРОДЪЛЖАВА,НО ВЕЧЕ НЯМА ДА Е СЪЩОТО....НИКОГА.....ЗАЩО НЯКОИ НЕЩА,КОИТО СА ДАДЕНОСТ, ЗА НЯКОИ СЕ ОКАЗВАТ ЕДНА ХИМЕРА....МЕЧТАЯ,БЛЕНУВАМ ДА ТЕ ВИДЯ,ТАТЕНЦЕ ОТНОВО,НО...........НЕ.....НЕ.......НЕ.......ТОВА Е ВЪЗМОЖНО САМО В ДРУГИЯ СВЯТ......ТУК ВЕЧЕ НА ЗЕМЯТА АЗ СЪМ БЕЗ ТАТКО,НО ТИ СИ В ДУШАТА МИ.
ОБИЧАМ ТЕ! И МИ ЛИПСВА ПРЕГРЪДКАТА И ЦЕЛУВКАТА ТИ!

suprichasten sum na mukata ti ot zqloto si surze!! nashto pogrebenie mina vchera! I makar che tova e zivota , che e estestveno da umresh nikoga ne sum dopuskal che kovchegut s maika shte potune v zemqta pred ochite mi!! sega brodq po ulizite kato bezdomno kuche , zashtoto v kushti ne moga da sedq za dulgo.... lekut e sreshta s priqteli i neka ne zabravqme che tozi zivot dalech ne e vsichko i che ima drugo izmerenie , no kakvo e tam i kak e nie ne moze da znaeme...

Моте най-искренни съболезнования! Мир на праха и, нека Рая е неин втори дом!
Какво да ти кажа, това което си писал ,че бродиш по улиците като бездомно куче и аз го правя. Преди 10 дни бях в България за помена на баща ми ,сега пак съм в чужбина , далече от роднини и от всички . Но това ми отиване беше най-тежкото, като пътувах в самолета плаках , като пристигнах на летищито пак бях обляна в сълзи , ТАТКО вече го няма и всичко ми се стори толкова сиво и пусто,чувствах се като прашинка- безлична ......много пъти скитах по улиците безцелно,без посока , не знаех къде отивам и за какво , краката ме водиха,мозъка ми е блокирал. Знаеш ли, дори града ми се струва друг. Аз се чувствам друга,различвана от другите. Не искам да се съжалявам, защото знам че това повече ще натъжи духа на татко, но.......макар и да съм зрял човек на 31 , се чувствам като малко изоставено......не искам да я казвам тази дума. Татко умря буквално в скута ми ,но адз още не вярвам, ходим на гроба му ,но на мен не ми оказва никакво влияние , все едно той не е там, а къде е........не знам......по време на болестта му се борихме и макар да знаехме какво е рак, бяхме убедени ,че при него ще стане нещо и той ще оздравееЖ Останах си със спомена за последната целувка преди да умре и последната целувка с ледената плът. Господи, какво направих ,че заслужих това....какво направи татко ......защо беше тази ненавременна смърт....защо ни лиши от най-естествените неща.Никога не съм ламтяла за нищо ,винаги си казвах, да сме живи и здрави всички в семейството, защото така ще има благоденствие и човек има стимул да постигне всичко....а сег акакво стана,виж ....знам,че точно сега трябва да съм най0силна ,да се мобилизирам и в памет на баща си да постигна повече, но .....дори и да го постигна..няма да е същото..няма да съм удовлетволена от успехите ,защото липсва парче от мозайката, загубе се ......няма го .....и ..за съжаление няма да го има...Благодарение на това което той ми дадоха ,и татко и майка, постигнах толкова и имах стимул ,защото виждах в очите им радостта и гордостта и това ме изпълваше със сили....а сега......не знам...някога времето малко ще убие болката ,но няма да излекува дущата ми ,няма как да стане липсва част от нея...ОГЪНЯТ ИЗГАРЯ,ТАМ КЪДЕТО ПАДНЕы А НАС НАПРАВО НИ ИЗПЕПЕЛИ1111

ВОЗИ,препоръчвам ти книгата на д-р Майкъл Нютън, "Пътят на душите". Прочети я , тя малко ми вдъхва кураж. До скоро!

Здравей, Бераме! Чета всичко тука и много ми е тъжно. Сигурно болката е жестока. Но по-жестоко е безсилието да върнете хората, които обичате! Понеже аз не съм роднина, а съм от другата страна на бариерата - аз съм болната, много искам да кажа на тебе и на другите, които наскоро загубиха близките си.
Ако аз си отида, не искам да виждам толкова скръб в сърцето на децата и на приятелите си!!!!!!!! Всеки иска да живее, но щом се е случило да се разболеем, ние живеем всеки ден с вас и за вас, със себе си и за себе си. И поне аз не бих искала да знам, че ще причиня такава болка със смъртта си. Искам да се сещат за мене само когато трябва да се шегуват, да ме споменат в разговор, когато си говорят хората. Но не искам да ги боли и да тъгуват!!!!!!!
Повярвайте, не биха искали и вашите майки, татковци, съпруги, съпрузи, деца и приятели!!!!
Измъчвам се като ви гледам как страдате! Аз не бих искала толкова страдание да донесетова, че ще си отида от тоя свят. Искам да остане хубавото и да си спомнят за мене с усмивка!!!!
Оставете душите на вашите близки да си тръгнат за там, за където са се запътили, не ги задържайте със скръбта си!
Не ми се сърдете и не ме съдете за тези думи!
Много ми се иска да пишете освен за мъката и за живота на вашите близки! Защо не споделяте тук и мигове от живота им, за техни успехи , за черти от характера им, за мъдростта, която сте получили от тях!
Не се сдържах да напиша тези думи .... но като гледам как страдате ...
Пишете за хубавите мигове на хората, които си отиват! Аз бих се радвала да се усмихват и да ме споменават, а не да плачат за мене.
С уважение към всички вас - Валя

Валя, много ми хареса това, което казваш, че би искала да чуеш повече за хубавото от живота на хората, които вече сме загубили.
И аз си мислех, че може би и хубаво да направим нещо като паметници с думи за хората, които загубихме да кажем повече за техните хубави качества и за хубавите моменти.

И аз страдам, като всички останали за загубата и не мога да се примиря и моят татко беше човека, който знаех, че винаги ме подкрепя, гордее се с мен и винаги съм си мислела, че докато мойте родители са живи съм напълно защитена от зло. И така беше.

Ние всички страдаме толкова, защото нашите близки си отидоха без време, много млади. А аз имах още толкова много неща да споделя с него. Сега дори, когато ми се случва нещо хубаво и ме кара да се усмихвам през деня си мисля, как може да се усмихвам това не е справедливо аз го правя, а той никога няма да може. Знаеш ли дано Господ да ми прости, но в мъката си понякога завиждам на някои възрастни хора, които са на 80-90 години вече живият ден за ден, но все пак са живи, а неговият живот беше прекъснат само на 54 години и не само неговия. Опитвам се да избягам от спомените си от последните дни искам да си спомням само дните в които беше здрав и прав., но е толкова е трудно.

Съжалявам че не съм влизала няколко дена а нещастията се множат повече от хубавите новини.Моите най искрени съболезнования.познавам тази болка и знам какво чуствате.Знам и,че каквото и да напиша и кажа няма да ви стане полеко.Трябва да изживеете сами болката и сами ще разберете кога ще сте готови да изправите глава,да изтриете сълзите и да кажите,че някой розчита на вас.Повярвай те ми.Винаги ще има дни в коите ще изпадате в тежко състояние тогава ще ходите на гроба ,ще се хвърляте и ще плачите неудържимо дълго,изгубили предства каде сте,колко време сте там.Ще изпадате и в състояние в което ще искате да легнете при него или нея.Но повярвай те ми ще има и моменти в които ще се засмеете.ще говорите спокойно за тях и то само хубави неща,защото лошите ще са забравени.Никога няма да простите на Бог че точно тези любими хора е взел а не боклуците по улицата.Знам го,защото и аз го изпитвам и много други хора са го изпитали и за съжаление други ще изпитат.Помислете колко неща има да свършите още на този свят и колко сте нужни на някого,децата или друг родител или любим и ще ви стане по леко ако може въобще да бъде леко след такава загуба.Моят съпруг винаги казваше"Тя Вили знае,тя ще се оправи"Тази мисъл не ме напуска нито за миг и света ще обърна зада не го разочаровам.Когато почина той затвори очи спокоен че аз ще успея да изгледам децата и аз ще го направя дори като кучка да вия от мъка и болка,дори да се унижавам и подлагам но ще заслужа неговото доверие.Моляви намерете нещо за което да се хванете и закоето да има смисъл да живеете.Някаде някой има нужда от нас.В повечето случай това е най близкия човек до нас,който в мъката незабелязваме.Изпитах го дори когато страдах и децата неможеха да ме успокоят.С времето виждаш как те гледат с очакване и със страх ще можеш ли сам или сама да ги гледаш и тогава си даваш сметка каде отидох ами те.ТАка е и другия родител.Ние сме силни жени и мъже.Преживях ме много с нашите близки.борех ме се с зъби и нокти и забравих ме,че имаме и други близки които също разчитат на нас.И сега трябва да се справим.Ще плачем,ще падаме духом,но пак ще се надигаме и ще бъдем полезни на някого.Извинявай те ако не мислите така,но ние нямаме друг избор.Борбата за нас продължава и сега е по жестока и по трудна.Но нали няма да се предадем!!!!!!!!!!!!!
Обичам ви и нека не се забравяме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Valentina, pro4etoh napisanoto ot teb na decata si. Kazah im, 4e sa6toto bi kazal i tatko im. Tolkova mi e ma4no kato gledam i te kak stradat ...... Dano dumite ti im pomognam malko .....

Здравей,Валентина! Благодаря ти за хубавото писмо, и аз така мисля и правя, но в миговете когато съм сама ме измъчва липсата му. С хубавите и весели спомени се успокоявам и успокоявам моята майчица.
Баща ми беше невероятен човеки шегаджия ,душата на компанията , навсякъде той бе " центърът" , той умееше да развесели всеки, присъствието му в дадена компания радваше околните.
Имаше най0прекраснат усмивка на света и аз съм наследила тази усмивка от него. Много пъти хората са ми казвали ,че с татко имаме неотразима,магнетична усмивка , която те пленява. Усмивката му беше отрашение на неговата невероятна душа. Никога не съм го виждала да поздрави някой и тази усмивка да не "цъфне" на личцето му, тя беше негов етикет. Много хора след смъртта му са ми казвали ,че не са вярвали че този лъчзарен ,весел човек изпълнен с живот, може така да си отиде от този свят.
Дори на смъртния си одър се шегуваше и чуството му за хумор не го беше напуснало или просто го правеше за нас, да ни разсмее , да ни отпусне малко.Дори сега като си помисля, какво ли му е коствало това, разсмиваше сестрата ,която идваше да му пуска системите. Тя после предз сълзи ми е споделяла,че много рядко е срещала такъв болен.
Негови приятели идват в къщи и все разправят интересни случки с него ,все като скечове. Той беше роден артист, не знам как му се отдаваше всичко ,но го правеше най-добре - и в семейството си , и на работата си ,и с приятелите си и с роднините си той беше просто себе си- неотразимият, неподправеният , човекът с огромната добра душа.
ТАТКО,МНОГО ТЕ ОБИЧАМЕ!

Мила, Валя, благодаря ти, че даде такава насока на темата! Твоите думи ми напомниха финала на един много силен филм с Джим Кери "Човекът от луната". В него главният герой /професионален комик/ се разболя от рак и не можа да се справи с болестта. Когато почина, по негово изрично желание, в залата за поклонение пуснаха на видео- стена кадри от най-добрите му изпълнения, в които той забавляваше и разсмиваше публиката. Малко по малко присъстващите в залата се отпуснаха и започнаха да се усмихват, а после и да се смеят на остроумията му... Така той оставаше сред приятелите и почитатели си такъв, какъвто е бил винаги!

Да, дори много щастлив. Затова и загубата й ме прави също толкова нещастен. Но ако мога да се върна 19 години назад, пак бих заживял с нея.

Обичах те много. Обичам те и сега. Не ми трябваше да те загубя, за да го разбера. Винаги съм го знаел. Не винаги успявах да го покажа по най-добрия начин. Прости ми! Преди време ти казах, че ако те загубя, ще живея по задължение. Заради детето. Не бях прав. Трябва да живея и заради теб. За да докажа и сега, след като съм те загубил, че съм те заслужавал. Ти ми даде любов и щастие за цял живот. Трябва да ти благодаря. Единственият начин да го направя е да живея достойно. Да направя от детето ни човек. За да може, когато един ден се срещнем отново, да те погледна спокойно в очите и да ти кажа колко много си ми липсвала!

мама почина тази нощ.згубихме.не успяхме да се преборим.седях гледах я как си отива ине можех да и помогна.незнам дали ще успея някога да се примиря с това.а не че не се борихме.не че нямахме успехи. не че ни липсваше оптимизъм.но резултатът е трагичен.остава само болката.болката и терзанията -всичко ли направихме,къде сбъркахме , кой лекар ни подведе,колко време загубихме.затова предлагам: да се напише алгоритъм на правилните деиствия в такава ситуация.да е влючено всичко стъпка по стъпка,от правилното диагностициране до всички видове лечения.мисля че така ще помогнем на много хора да намеря бързо верният път,а не да се лутат в дебрите на безумната ни здравна система.нека други се поучат от грешките за които ние скъпо сме платили

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мир на праха и , и нека Рая е неин втори дом!
Не се вини,защото така само ще натъжих духа и, знам че е тежко, но трябва да се държиш.
И аз все се обвинявам за някои неща, все си мисля, че нищо не съм направила след като резултат е такъв, но има и една истина,която всеки от нас трябва да приеме- ние се борихме с рака, не казвам че е непобедим , но ние с вас се борихме с една коварна болест, при която /зависи много и от стадия /нещата за съжаление в повечето случаи са предрешени.
Баща ми почина от рак на стомаха три години след операцията, за някои доктори това беше максимилния срок ,който е можел да живее , а други ни убеждаваха,но вече когато метастазите бяха обхванали всички органи,че ако навремето сме били направили това или онова, сега нещата щели да бъдат други.А а други ни уверяваха че сме спостъпили правилно, и сме му дали възможността за максимално дългия срок ,който е можел да издържи.
Питаш ли ме мен как се чувствам,не мога да определя дали сме помогнали или сме се оставили на течението...Човешкият живот не е комар -да се чудиш на какво да заложиш,д а заложиш на нещо пък да видим какво ще стане -имало два изхода........... единия бил ,че могат да забавят процеса , а другият......и какво правим ние близките...лутаме се....едва ли не държим живота на нашите близки в своите ръце и ви уверявам, че някаква сила ни помага, и може би винаги правим най-доброто за тях....... за какво да се обвиняваме, че сме направили толкова много и сме се научили да правим и от нищото нещо ...ето в такава ситуация сме били всички, които сме се борили с тази болест. Кураж на всички!
Татко,обичам те!

И моите дълбоки съболезнования! Много е тъжно, че тази "кутия" продължава да се пълни... Но не бива да се съмняваш в себе си и в онова, което всички сте правили за милата ти майчица! Та нали уж лекарите са тези, които трябва да преценяват кое е най-доброто за всеки болен! А техните грешки?! Ако имаха съвест, нямаше да могат да затворят очи по цели нощи...
Въпреки това, всички болни и близки около тях са истински герои - те се образоват по необходимост и в класическата, и в народната медицина /защо ли не го правят и лекарите!/, бдят неотклонно до болния, грижат се за него, окуражават го, а само те си знаят какво им струва това. Да не говорим колко често им се налага да се борят с пораженията върху психиката на болния, ненесени му от нетактични или бездушни "бели престилки"... Да не забравяме също, че тази борба е с една от най-тежките, така че успехът й не винаги е гарантиран, за съжаление. И ако той не дойде, това не е е от немарливост или недоглеждане - поне не от страна на потърпевшите! Та те не са специалисти, нали?! Мисля, че и това, което всички правят /доколкото споделят/ е дори много повече от онова, което в други ситуации човек може да издържи... Но Господ дава сили.
Възхищаваме куражът и голямото ти сърце, че в този труден миг можеш да мислиш и за другите болни, за желанието ти с общи усилия да обобщим и подредим всичко, което сме научили и натрупали в тази битка. Идеята ти е прекрасна, защото само така ще бъдем максимално полезни... и животът на твоята майка ще продължи, помагайки на други... Мир на душата й!

Приеми моите съболезнования!

Страхотно е, че в мъката и болката мислиш за другите, това е любовта, на която Бог ни учи.... Идеята ти е чудесна, ще направим нещо такова, макар че точна рецепта няма, но поне ще е от огромна помощ за тези, които са в паника от тази диагноза и си задавам въпроса "А сега накъде?"
Благодаря ти - чувствам се прекрасно, че те има!
Благодаря и на майка ти, че те е създала и е посадила такава любов в душата ти! Тя ще почива в мир на най-прекрасното място - там горе, защото е изпълнила мисията си тук, на земята!!!!!
Кураж!

Нема начин да нема начин!

purvo sa vinovni lekarite! Tolkova mnogo ni zabaviha i motaha..s mesezi...dori kogato se razbra kakvo e , pak nikoi nishto ne ti kazva...zatova chovek pri nai malkoto sumnenie trqbva da se pregleda ne na skener, ne na ehograf , a na magnitno qdren rezonans! Zashtoto vremeto e nai reshavashiqt faktor...drugata greshka e che se podvedoh s bilkite...bilkite ne mogat da se spravqt s rak, koito veche e vzel avanas...tuka ne moga da ne spomena imeto na edna homeoptaka , koqto nai zestoko me izluga i dori mi dade garanzii..kabinetut i e blizo do pirogov kazva se Zonka....i tq mi zagubi 3 zenni meseza probutvaiki mi skupo i preskupo nqkakvi trevi(a mnogo dobre e znaela)....Edinstveniqt pravilen podhod e himioterapiq i posle vsichko ostanalo...

ВилиМили благодаря ти за топлите думи и пожелания, но вече 10дни живея като на сън - ту ми става мъчно ту - не, правя разни неща, оправям документи, ходя на гроба с детенце, паля свещичката му и така и не успявам да приема факта, че златото ми не е при нас - няма да влезе в стаята, да ми позвъни, или да чуя гласа му или просто аз да отида до болничната стая, да го прегърна, да му разкажа какво сме правили с детенце, къде сме ходили, кой му изпраща поздрави, да галя ръчичката му и да го целуна, все ми се струва че е много много близо ама не го виждам, само усещам присъствието му. Много ми е странно усещането за близост и огромната ледена празнина в мен на моменти, не мога да приема всичко което се случи - знам че е факт, но усещам че не е така, а това ме обърква още повече... Винаги съм била наясно с нещата които усещам, мисля, правя а сега всичко е толкова нереално, че дори си мисля че полудявам... Колко време е необходимо за да усетиш и разбереш нещата, кога ще ме удави мъката и болката от тази загуба... Има ли всъщност такова време или това е бъдещето?

Vozi и аз непрекъснато това повтарям - не може срещу бомби да се бориш с прашка. Т.е. да борим рак с билки. Билките подпомагат организма, но не могат да лекуват. Аз правя точно това - лекувам се в момента с всички възможни лекарства. Като овладея болестта и вляза в ремисия /в което съм абсолютно сигурна/ ТОГАВА ЩЕ ПИЯ БИЛКИ И ХРАНИТЕЛНИ ДОБАВКИ. Надявам се повече хора да го разберат това и да не правят грешката да се отказват от лекарствената терапия. Все пак борим рака /бичът на човечеството/ а не летен грип.
Искам да уточня още нещо за хомеопатията. Неправилно наричаш хомеопат, билкарката, от която сте вземали билки. Тя е билкарка.
Ако попаднеш при истински хомеопат, той минимум 3 часа води разговор с теб и изяснява всякакви подробности от здравословното ти състояние, гледа изследвания и диагнози и епикризи. Изписваните препарати са на билкова основа и произведени фабрично в различна концентрация. Най-известни хомеопатични препарати в България са тези на френската фирма Бойрон, които никак не са скъпи - около 2,30 - 2,60 флакончето и стига за 1 месец. Аз в момента ги употребявам. Така че да не бъркаме понятията "хомеопатия" с "билкарство".
И една лична молба - моля те опитай се да пишеш на кирилица, аз лично латиницата я прескачам....

Нема начин да нема начин!

Приеми мойте саболезнования,анг!!!Нека БОГ се смили над душата и!А ти не се обвинявай за нищо!Всеки прави всичко по силите си в такъв момент,гледай напред и кураж!

мир и спокойствие на душата и...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

утре погребваме.мъката ни е голяма.допоследно се надявахме на чудо.мислехме че ще можем вечно да подтискаме болестта.но не се получи.оптимизма не ни помогна.а може би напритив.самозаблуждавахме се че след като хт спря болките всичко е наред. заблуждаваха ни че всичко е нормално.съветваха ни парлелно да се борим и с усложненията.провеждахме лечение в едма болница а вливахме хт в друга и се връщахме в първата, където лекарите се бореха със съпътстващите възпалителни процеси.така успяхме да се спасим няколко пъти.за съжаление в раковата не правят вливките на 21 дена както са схемите, а на 30-34 дена.оправдават се няма часове за вливане.така се получават около 10 дни в които сме без трапия и то на всеки курс.през тези дни заболяването напредва и до следващото вливане състоянието е същото а и даже по лошо от това при предишното вливане.като цяло след вливането се забелязваше период на видимо подобрение, които продължаваше около 15 дни.точно така стана и сега .само че влошаването беше много бързо. приеха ни по спешност в болница като се оптаха да ни лекуват до следващата хт.този път обаче не стана.за тези 10 дни състоянието се влошаваше и не се влияеше от конвелционална терапия.(антобиотици).помолих оноколозите да влеем хт, за да спрем процеса.те категорично оказаха като се аргументираха с лошото здраве на пациентката.кзаха ни да продължим конвенционалната терапия до подобряване след което да преценят какво да павят.мама почина на 11 ден от датата в която трябваше да влеят по схемата.доказахме за пореден път че рак не се лекува с антибиотици.и не на последно място съм възмутен от наглостта с която се прилага тази схема.химиотерапевтите в раковата ни пращат при мед сесри да си запошем дни за вливане.така тези лекари си измиват ръцете за неточно изпълняваните хт.на практика съдбата на онокопаяциента е в ръцете на лице с полувисше мед . образование.искам да знам къде по света медицински сестри (не лекари) определят терапията на пациента.така десетки а може би стотици пациенти умират заради неправилно лечение.предвид това предлагам Весела да отвори нова тема.в нея да се описват всички такива а и подобни случаи.нека всички да знаят за тях и да си търсят правата.също така нека да се отвори и темата за (верният път за лечение на рак). в нея нека всеки да описва тези деиствия и събития , които са довели до успехи в борбата.

Моята майка също почина от рак преди доста години. Други близки и познати, страдащи от тази болест преминаха операции и лечение напълно успешно и продължават живота си. Ето и примери: моя приятелка, с рак на гърдата вече повече от 15 години е в ремисия, като в началото, когато й го откриха премина през 4 операции и хт, от тогава е много добре. Друга приятелка, с рак на мозъка, след две операции, лъче и химиотерапия преди 12 години - от тогава е много добре, работи и живее пълноценно, и контролните прегледи показват, че всичко е наред. Сестрата на баба ми, преди повече от 45 години е била оперирана от рак на гърдата, със засегнати лимфни възли явно, защото ръката и от тогава си беше все подута. Миналата година почина на 89 години, но не от рака, а от мозъчен инсулт. И други познати имам, които успешно са се преборили с рака и живеят пълноценно, но просто не мога да ги опиша всичките. За съжаление обаче явно не всички видове рак се повлияват от леченията, с които на този етап медицината разполага.
След като моята майка почина, аз много се самообвинявах, чудех се къде сбъркахме, дали не можеше лекарите да направят нещо друго и да я излекуват. Положих токова много усилия, грижехме се всеотдайно заедно с баща ми. Лекарите си вършеха работата професионално и правеха всичко възможно, но въпреки всичко не успяхме да я излекуваме.
За съжаление оставаме безсилни там където и световната медицина все още не се е справила с намирането на лекарството, което напълно да излекува рака.
Но поне за сега медицината е намерила доста успешни начини да спира развитието на рака и значително да удължава живота на хората страдащи от тази болест. А и не всички водове рак непременно водят до смърт. Много хора живеят повече от 30- 40 години с болестта и накрая си отиват от нещо друго, но не и от рака.
Традиционната медицина продължава усилията си за справяне с болестта и се усъвършенства.

Приеми моите най-исрени съболезнования Вили! Моного отдавна не бях влизал в този клуб .. мислех си че вече ниама смисъл да го правя, но не е така, човек не трябва да остава сам с мъката си и да се остави да го победи..Трябва да продължиш да се бориш заради него, заради децата и заради теб самата. Кураж!
p.s. Това с ДСК ми звучи доста абсурдно и нечовешко, не им оставяй да им се размине и да те разиграват.

Приятели, нещастна съм, ще полудея... Тук срещам разбиране, благодаря ви!
Днес беше панахидата - 40 дни от смъртта на съпруга ми. Цяла нощ не спах, готвих, приготвих всичко, за да спазя традициите. Всичко беше както трябва, докато днес, на гробищата нервите ме изневериха. Подразних се от една забележка на попа и да не ви разказвам какъв цирк направих... Толкова време се правя на силна, не хленча и не занимавам близките с проблемите си. Сама се борих с болестта, провалих се, а толкова вярвах, че ще успея. А днес, днес трябваше да изтърпя този коравосърдечен човек да се разпорежда на гроба на моето слънчице и да го обикаля мърморейки си... И когато изразих полугласно мнението си пред близките за тези ритуали, които намирам за напълно безсмислени, останах неразбрана... Хора, аз толкова страдам, той толкова ми липсва, не искам да живея без него ...... не ме интересува какво трябва и какво не трябва ..... Не искам да спазвам и да ми налагат нищо! Не ме интересуват никакви правила! Не дадох никой да пипне гроба му. Снощи, сама с ръце, защото сърце не ми даваше да копая с мотика отгоре съм поравнила гробчето му/нали за 40 дни така се прави/. Ох не издържам вече, това са 40 дни през които чакам да се върне, копнея да чуя отново гласа му. Полудявам, умирам бавно, а нямам право. На кой ще оставя милите ми дечица...
Този път рискувам и вие да не ме разберете... Знам, че болката ме убива и разбирам, че и специалист не би могъл да ми помогне .........

zdravey! Izvinyavay ,4e pisha na latinica ,no nyama kak.
Az napilno te razbiram i az se 4uvstvam po sijiya na4in i znam 4e nikoy ne moje da mi pomogne- izslushvam vsi4ki, koito se opitvat da me ubedyat . 4e jivota prodiljava i 4e az tryabva da se dirja, no v sirceto mi e viglen. Taka mi lipsva tatko, 4e po nyakoga mi se iska da doyde po-skoro momenta i da umra - da umrem i trite -mayka ,az i sestra mi za da moje da se siberem otnovo gore vsi4ki. I ako nyakoga se prerodya , to iskam moeto si semeystvo i tozi si jivot da go izjiveya bez bolesti na blizki. Mnogo mi e edno otneseno, nishto i nikoy ne me interesuvam jiveya ey taka. I ako znaesh kak vsi4ko izvednij v jivota mi trigna nadolu- i v rabotata i v semeystvoto , no kakvo da se pravi izjivyah tolkova golyama bolka ,4e ve4e sviknah na udarite na jivota. kakto kazvat zloto ne idva samo,yavno takava mi bila sidbata. Taka ,4e znay 4e ne si edinstvenata v tova polojenie. Pregrishtam te i se drij

Здравей тъжно цветенце
Разбирам те как се чувстваш,напълно те разбирам.След три дни и ние правим 40 дни,тъжни и самотни откакто мама ни напусна:(
Не позволявай на никого да ти казва как да си изживееш мъката и как да почиташ паметта на съпруга ти, на никого...
Аз още на 9-те дни казах че няма да слушам никого и че никой не искам да ми се меси в нещата.Мъката си е твоя и на децата ,както го чувстваш така го направи.Зз например нося на гроба кафе,защото мама много обичаше,а не вино и други разни такива дребни неща,които обаче значат много за нас близките..
Бъди силна,БОЛКАТА ще утихне рано или късно затова запази спомените и говори с децата за татко и хубавите ви мигове..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма да ти пиша да бъдеш силна.Знам как боли и болката и мъката и суматохата край тия толкова безполезни церемоний ми е позната.Знам какво чустваш и колко може да тежат хорските бръщолевиния в този момент.Вече ти казах три дни не станах от леглото след 40,после нямаш избор.работа,децата.Неискам да те плаша,но тепърва ще става лошо и битката е още по жестока.Хората са лоши и говорят .никой няма да ти помогне, никой няма и да те съжали,само ще си търсят повод нещо да изкоментират и то не ,че те познават,а да има какво да кажат.един съвет от мен мила.Вдигни глава,мъката няма да мине,не слушай приказките защото никой няма да го заболи за вас.Него го няма,но семейство още имаш.Плачи това помага.Ходи на гроба и говори.И в къщи говорете за него .Ние така правим .На моменти изпадаме в кризи и тогава е страшно,но има и моменти в които сме спокойни.Важното е да сте трите и да се обичате и подкрепяте.Ще приживееш итози път както преживя много пъти.Няма да е леко,сигурно вече го усещаш,но ти си силна като всички нас тука и съм убедена ,че ще знаеш какво да правиш.Успех в борбата,тя за нас не е свършила,само врагът е друг.Обичам те!Не си сама!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Начало
Хороскопи
Връзки
Форум
Търсене
Пишете ни





Смърт

"Разбира се, че не умираш, никой не умира, смъртта не съществува. Само достигаме ново ниво на познание, нова реалност на съзнанието, нов непознат свят. Така както не знаеш откъде идваш, незнаеш и накъде отиваш."

Хенри Милър

Душата е безсмъртна, но физическият и носител - човешкото тяло е тленно.

Рожденият хороскоп дава достатъчно информация, която би могла да ни бъде полезна. Индикаторите за преждевременна смърт или за начина, по който човек ще приключи тоя си живот са :

- -владетелят на 12-ти дом в 8-ми дом - опастност от преждевременна смърт от болест или на чужда земя.

- владетелят на 1-ви дом в 8-ми дом - смърт по собствена вина

- -владетелят на 8-ми дом в лош аспект с Марс - насилствена смърт

- "зла" планета в съвпад с радикална точка от хороскопа - възможни лоши житейски събития, включително и преждевременна смърт.

- -Слънце в съвпад с Плутон - опасност за живота при катастрофа

- -Марс в съвпад с Уран - насилието, трансформирано в самонараняване, представлява опасност за живота

- Марс в лош аспект с Уран или Плутон - опасност за живота от катастрофи, насилие или при операции.

- Сатурн в лош аспект с Уран или Плутон - хронични болести, които внезапно могат да доведат до фатален край.

- Уран в лош аспект с Плутон - опасност за живота при злополуки или катастрофи.

- Плутон в лош аспект с Асцендента - опасност за живота при операции.

Преждевременна или не, смъртта е много специален момент и е важно човек да е подготвен за срещата с нея. Не е нужно да се тревожим за това кога и как ще е умрем. Справим ли се със страховете си, осъзнаем ли, че тя е стъпка по пътя ни във Вечността, ще се приближим до духовната си същност, която пребивава едновременно в много светове. Силата ни не е в това да сме безсмъртни, да не се страхуваме, да сме непрекъснато щастливи, а в това да можем да избираме кога да сме щастливи и кога да сме нещастни, кога да се страхуваме и кога да сме безстрашни.

Ще сме подготвени за срещата със смъртта, когато:

-открием онова, което ни крепи вътрешно, когато всичко друго сме загубили;

-когато се научим да оставаме насаме със себе си и харесваме собствената си компания;

-когато се научим след часове на мъка и отчаяние, отпаднали и изтощени, да станем и да направим необходимото за да продължим напред;

-когато се научим да откриваме красотата и добротата, дори когато те са скрити;

-когато се научим да приемаме провалите, нашите и чуждите;

-когато оставаме верни на себе си, разочаровайки другите;

-когато приемем болката без да я прикриваме, премахваме, заглушаваме;

-когато можем да бъдем безмерно щастливи, без да си припомняме, че това е само миг;






Топ класация BGrank.com Топ класация BGtop.net Търсачка за Хороскопи Форум за Окултизъм

две са безкрайните неща.Едното е вселената а другото е глупостта!

Здравейте, скъпи приятели!
Пиша Ви отново аз и пак сърцето ми е свито на топка, в мен гори въглен. Не мога да определя вече в какво състояние съм. Така се стекоха нещата,че след смъртта на татко ме сполетяха още куп неприятности с които просто не ми се занимава. По природа съм борбен човек, напорист, отстояващ и защитаваш достойно позициите си, а сега съм като "свито мръсно котенце4 /така аз се определям/ , не че хората ми създават това чувство. Просто след загубата на татко имам чувството ,че земята под мен я няма - не съм убедена в нищо, не съм целенасочена в нищо , пък и станаха толкова други неща , които просто не знам как изтерзаната ми душа ги прие. Примемам ударите на живото сама/ семейството ми е в България, а аз съм в чужбина/ не им казвам всичко , за да не ги товаря ите са съкрушени от загубата на татко/. Никога не съм мислила, че може да ми се стовари всичко и всеки ден да ми носи поредния удар, имам чувството , че този свят не е за мен и радостта на този свят не е за мен. ЗАЩО СИ ОТИДЕ ТАТКО? ЗАЩО? БОЛИ МЕТЪЖНО МИ Е, БОЛНО МИ Е! ЛИПСВАШ МИ,ЛИПСВАШ МИ МНОГО! ИСКАМ ДА ЧУЯ ГЛАСА ТИ, ЗВЪНКИЯ ТИ ГЛАС! ИСКАМ ДА МЕ ПРЕГЪРНЕШ! БОЛНО МИ Е, РАЗБЕРЕТЕ МЕ, БОЛНО МИ Е! ТВОЕТО МАЛКО МОМИЧЕ ИМА СТРАШНА НУЖДА ОТ ТЕБ!ДЪРЖАХ СЕ,ДЪРЖАХ СЕ, НО ВЕЧЕ НЯМАМ СИЛИ- МНОГО МИ ЛИПСВАШ!
ТАТКО,ОБИЧАМ ТЕ!

Като чета написаното от теб,направо виждам моите дъщери.нощем и те плачат и го викат на глас.Няма думи които да могат да те утешат.Само една прегръдка може малко да стопли сърчицето ти,но ти си далече и от мама.Мога само да те успокоя,че с времето болката малко ще отшуми,независимо че винаги ще мислиш и чустваш баща си.Мъчно ми е за теб.Споделяй по често и дано това ти помогне.Кураж момиче ще имаш нужда от много сила и дано по бързо се съвземеш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти много за подкрепата! Знам, че има много хора,които така нелепо и жестоко са загубили своите близки, които също така страдат , но разбери ,вече дори се чувствам и по-различна от другите, чувствам се някак по-особено, не мога да си обясня...... все едно някой е изтръгнал нещо от мен , чувствам се пуста... а той трявваше да живве..
Все се питам ЗАЩО, защо стана това и все си представям всеки миг, ами какво щяхме да правим сега, ако беше жив и такива мисли ми минават става ми някка топло на изстрадалата ми душичка и след това като се върна в действителността и пак ужас......не знам, знам че с времето ще е друго ,но каквото и да е това нищо не може да го излекува ,дори и времето....може само да се опитаме да сие контролираме и да заличим мисълтта за смъртта на близкия човек ,за да може да не полудеем.
Пазете се и вие! Кураж

Вчера бяха 20 дни на скъпото ми златенце, преживях точно това което се е случило с теб - всички се опитват да помогнат и в същото време те натоварват още повече. Всички и всичко ме дразни, нервира, дори трудно успявам да се извиня на най-близките, че им правя сцени, само детенцето ми действа успокояващо - прегръщаме се, говорим за татенцето ни, за това какво е казал или искал да направи, кроим планове както преди, почти същото е както преди...като че ли топлината и обичта ни става все по-силни. Никога няма да приема смъртта му - това че сме разделени е само временно, той винаги ще е до нас, без форма или физическо присъствие, в друго измерение, но винаги с нас. Ако не беше се случило всичко това утре златенцето ми щеше да стане на 43 години, всичко ще бъде различно, но ще бъде така както той обичаше да ни вижда спокойни, усмихнати, щастливи, и никой не може да ме убеди че човек може просто ей така да живее, да бъде обичан, да дарява до безкрайност любов на близките си и след това всичко да изчезне, да се стопи, да се промени - не, не, не! Сигурна съм че е толкова близо до нас и винаги ще бъде - в мисли, в сънища, в хубавите и лошите спомени. Тайно цветенце, живота продължава с децата ни, с нас, с всички сбъднати и несбъднати мечти, с вярата, че един ден отново ще сме заедно и отново щастливи, но след дълга раздяла.

Мили мои, мисля, че именно чрез любовта ни е дадено да осъзнаем, че животът е безсмъртен! Страдание, което не ни озлобява, а ни извисява - това е голямата, всеотдайна любов. Преживявам това страдание чрез всеки от вас, макар и не по същия начин, но всички вие сте ми толкова близки! Възхищавам се от силата на духа ви, която запазвате и след тежката загуба - да се изправяте и да продължавате по пътя... Преди дни видях във вестник стимката на жената на Вириат по повод 40 дни... Нежна, мила, одухотворена! Стана ми толкова мъчно, като за най-близък човек, може би защото свързах образа й с всичко, което ни е писал за нея Вириат!... Исках да му го кажа, но се страхувах да не го натъжа... Сега използвам написаното от Бетинас, за да прибавя и това... Моя приятелка, след като загуби майка си, винаги отбелязваше и рожданния й ден - казваше, че най-важно е, че тя се е родила на тази земя и е направила толкова много... Започнах и аз да отбелязвам рожденните и именните дни на моя татко - той толкова държеше на тях! Сигурна съм, че и от другия сват продължава да ни се радва!... Мила Бетинас, зная, че ще ти бъде много тежко на рожденния ден на твоя съпруг, но не забравяй най-важното - че той е дошъл на този свят със задачата да срещне именно теб, да създадете дете, което да продължи живота му! Тази задача е била заложена в Божествения план и ти самата си част от него. Разбираш ли колко предупределена е била вашата любов, мила! И колко важно е било да преживеете заедно част от живота си ... За съжаление в космически план няма "малко" и "много", времето е друго. Вие сте осъществили най-важното и това не бива да забравяш. Припомняй си го, когато ти е много тежко. Остава ти и любовта на детето, с което още повече ще се сближите - и вепоятно това е пак част от Божията промисъл. Пожелавам ти сила, миличка, на теб и на всички приятели тук, които в момента скърбят. Прегръщам ви и ще се моля да вашите близки!

Jull,

Този форум ми помогна много. Въпреки недоброжелателните, понякога и злобни писания има хора като теб, които с няколко реда успяват да смекчат поне малко болката ни. От известно време, и това го писах дори в лични имейли на някои от вас, се опитвам да се вкопча в мисълта, че жената, която толкова обичах и продължавам да обичам е до мен, че ще ми помага, ще ме напътства. Вече съм убеден, че е така и това ми помага да не рухна. Дори сега след 40-те дни, когато липсата на съпругата ми все повече не ми дава мира. Няма я физическата близост. Няма с кого да споделя, от кого да поискам съвет. Няма кой да ми каже къде съм сгрешил. Няма на кого да покажа как се прави това или онова на компютъра, на кого да купя цвете, подарък. Лягам си сам, ставам сам. Кошмарно е. Но се опитвам да поддържам духовната близост. Може да звучи налудничево, но й говоря и съм убеден, че ме чува. Когато отида сам на гроба й усещам присъствието й. Сядам, гледам снимката й и имам чуството, че оживява, че е при мен. Почти физическо усещане. Същото ми каза и най добрият ни приятел, от когото излезе един от некролозите във 24 часа и Труд.

Не мога да спра болката, да й попреча да ме стегне за гърлото във всеки един момент, понякога и най-неподходящия. Много рядко съм плакал през живота си. Сега в дните, когато съм сам в къщи, не мога да сдържам сълзите си. Но знам, че в продължение на 19 години съм имал човек до мен, когото съм обичал и който ме е направил щастлив. И както вече писах, ако можех да върна времето назад, не бих се поколебал отново да започна живота си с нея. Наистина мисля, че е било предопределено да се срещнем, да се обичаме, да създадем дете, което сега носи толкова от нея - притежава нейната чуствителност, доброта, нежност. Имаше дни, когато всичко ми беше безразлично, дори и детето. Но си казах, че това е кощунство, че така предавам нашата любов. Затова съм длъжен да се съвзема и да продължа напред. Длъжен съм да се променя и мисля, че вече успявам. Опитвам се да бъда по-търпелив и добър с близките си, по толерантен с непознатите. Не отвръщам на агресията, избягвам глупаците, не се натоварвам с неща, които не мога да променя. Трябва да го направя в името на детето, в името на нашата любов, в името на съпругата ми. Беше изключителен човек, с невероятен дух, изтърпя това, което малко хора биха могли да изтърпят. Липсва ми. До полуда. Но знам, че ще бъдем отново заедно. Във вечността.

Искам да благодаря на всички, които са писали тук в Изповедалнята, на Весела, Нано, Аниб, Валентина, Little rabbit, Дъщеря... Искам да кажа и на Berame, Tajno Cvetence, Вили, Бетинас, Самодива, Vozi... Не позволявайте на болката да ви сломи. Няма как, трябва да се научим да живеем с нея. Не трябва да предаваме любовта на любимите си хора. Колкото и да е трудно, трябва да продължим. Затова пишете тук, говорете с приятели, посещавайте психиатър ако трябва, но се съхранете. Поне докато не си изпълните мисията на тази земя. Всеки има такава. И си мисля, че ако не извърви пътя си тук, сигурно няма да намери покой в отвъдното. Колкото и незначителни да сме, сме част от Вселената и това ни прави безценни.

Скъпи Вириат, това, че започваш духовна промяна към по-добро, според мен също е част от "плана", предназначен лично за теб. Неслучайно е трябвало да извървиш този труден път, за да преминеш на друго, по-високо ниво. И по тази причина си бил свързан в част от земния си живот с твоята съпруга - един много богат и извисен дух, който чрез силата и любовта да ти помогне да научиш своя урок. За да продължиш напред и нагоре... и тя наистина е с теб, за да те направлява в този път. Най-важното е, че си го разбрал, защото само така ще се осъществи нейната мисия... Оставила ти е и най-отговорната задача - грижата за детето. Уверена е била, че ще можеш да се справиш!... Кураж и вяра, Вириат!

Вие всички сте много силни, възхищавам ви се!
Аз се правя на силна, но не съм.!И аз усещам присъствието на съпруга си, децата също, но това не ни помага. Искам го тук, до мен! Това, че е някъде там, че един ден ще бъдем отново заедно не може да ме успокои. Не мога да вярвам на това, за мен не е утеха! Липсва ми сега и тук, липсва на децата ми и аз не мога да им го върна. Започнах да осъзнавам, че го загубих завинаги. Разбирам, че не мога да променя нищо и ми става още по-тежко. Искам сега да е тук, да се радва на живота, на децата си! Не искам да си говоря сама на гроба му! Това, че може би ме чува, не ми помага, искам да ми отговаря, да си говорим както преди, да чувам гласа му! Искам да го докосвам, да се разхождаме хванати за ръце. В сърцето ми ще остане завинаги - да, но как да повярвам, че е до мен, като вървя по улиците и съм сама, прибирам се в къщи и съм отново сама ..... Това е жестоката истина и не мога да се заблуждавам - никога няма да го видя, няма да чуя гласа му! Той си отиде ЗАВИНАГИ!!!

Тайно цветенце, никой не може да си отиде завинаги - той е загубил тялото си а ти част от себе си, но това не е всичко. Погледни около себе си - децата, които носят частичка и от двама ви, вещите, които сте купили и докосвали заедно, местата където сте били заедно и още много, много такива, нима не усещаш присъствието му - не търси ръката му или допира му, те ще липсват, защото са част от загубата, не търси физическото присъствие, защото от това боли още повече. Разбирам те невероятно добре, защото и самата аз винаги съм била прагматична, уверена в това което виждам и чувствам, а сега загубих почвата под краката си, загубих опората и рамото на което плачех и се смеех. Разбирам те, защото изпитах като теб загубата на един от любимите си хора, но повярвай ми нищо не може да мо отнеме топлината и обичта, които вече сме получили, спомените за тях, които на моменти са болезнени и изгарящи. Има моменти в които ми се струва, че се задушавам от мъката и сълзите, плача дълго и в следващият момент всичко утихва, целувам и прегръщам детенцето си, поемам дълбоко въздух и се усмихвам. Те ни обичаха и искаха да бъдем щастливи, длъжни сме да се опитаме доколкото е възможно да продължим да го правим, защото човек си отива завинаги само когато никой не иска или не може да си спомни за него.

Izvinete me za latinicata, no nyama kak...

Zdraveyte, samo ako moga s edna duma da kaja tova ,koeto mi e na dushata ne znam koya duma da izbera...tolkova mi e tejko, v dushata mi e ogin- vsi4ko gori i se izpepelyava......az sim ve4e tolkova sama......dale4 ot vsi4ki i si pla4a i tiguvam sama......ne znam ve4e do koga je izdirja, ne znam kakvo da pravya. Zagubih tatko , a s nego i vyarata v jivota, znam 4e tryabva da se borya i ,4e tatko ne bi iskal da me vidi takava, no prosto vsi4ko okolo men po4na da se rushi - v li4niya jivot , v rabotata.....i prodiljava i prodiljava...kakvo da pravya prosto priemam udarite na jivota, padam , izpravyam se i polu4avam poredniya udar i u4udvashto e 4e izdirjam ,no prosto oje ne znam do koga.....ne znam kakvo oje da o4akvam ot utrejniya den , samo se molya ostanalite ot moeto semeystva da sa jivi i zdravi ,pik kakvoto je da stava...

Моля,помогнете!Нещо става с моето семейство и аз немога да се справя с проблема.Почти 3 месеца изминаха откакто нашия татко го няма и вече разбирам колко трудно е една жена сама да възпитава децата си.Може би защото всеки продължава да тай мъката в душата си и се правим на силни или може би това е някаква реакция от загубата,незнам,но децата за толкова кратко време станаха неконтролируеми и аз се чуствам бесилна да се справя с това.Преди беше лесно.Аз бях човека,който винаги "врякаше" и пошляпвах и спорехме,а таткото казваше само веднъж и всичко се изпълняваше.Да ама сега го няма и остана само викането и ефект никакъв.Незнам дали смислено се изразявам,но съм толкова объркана.Малката ми дъщеря я хващам вече двапъти че лъже и краде пари от мен.Голямата все по навита глава е станала и всичко знае и може.Тъй като започна работа ,зада помага финансово сега това е коз за нея да закъснява и да харчи повече.Повишава ми тон и се държи надменно и грубо не само със мен ,но и със сестра си.Никога не ги бах виждала да се карат така както го правят от месец.Обиждат се и се държат все едно не са сестри,а чужди хора,които се мразят.Така ме боли.Опитвам се да говоря.Дори намесвам баща им,че в гроба ще се обърне ако гледа как неговото до вчера идеално и сплотено семейство се назпада.Как липсва уважение,топлота и разбиране между нас.Някаде греша,нещо пропускам,но незнам какво.Опитвам се да им създам същия уют,който цареше преди в дома ни,но липсата на татко им се отрази и то доста осезателно.Какво да правя,как да постъпя.Чуствам се виновна и това съвсем ще ме довърши.А бяха толкова добри и възпитани деца.Гордях се с тях,сега се чуствам все едно никога не съм ги възпитавала аз тези деца.Ние си станах ме чужди и вместо точно сега да се подкрепяме и обичаме ние се караме,обиждаме и нараняваме взаимно.Страдам и вече незнам коя болка е по голяма тази за съпруга ми или тази за децата.само знам,че двете ми идват в повече.ПОМОГНЕТЕ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Mила майчице, виж сега...считам че вече проблемите са ти от друго естество и този постинг те моля да го напишеш подробно, всичко, което те вълнува и мъчи в един друг клуб - "Клубът на разведените"! Там пишат не само разведени хора , а и такива останали сами по някакви причини, изстрадали и знаещи също цената на разбирателството...има много добро отношение към търсещият взаимопомощ. Това го пиша не за реклама , не...а защото знам, че там ще се развие един хубав разговор за проблема...просто естеството му е друго. Мир на праха на съпругът ти, знам, никой няма да го замени...но ти и децата сте живи и трябва да продължите!!! И то , не някак си, а смислено и достойно! И ЗАЕДНО!
Понякога влизам в този клуб тук, за да се замозабравям...а и имам болна позната и се опитвам да съм и полезна някак си...така попаднах и на твоя постинг...иначе нищо лично)))
Пак ти казвам добронамерено - проблемите вече са ти други и знам че ще получиш доста полезни мнения по въпроса!
Очаквам да се срещнем там)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила Вили, твоите изпитания нямат край! Мъчно ми е, че към всичко се добавят и проблеми с децата... Колко годишна е голямата? Сигурно е в пубертета и по своему се опитва да става самостоятелна. Малката, разбира се, подражава на по-голямата. Кой ли родител не го е приживявал! Лошо е, че при теб нещата се струпват и то в момент, когато още не можеш да преустроиш живота си според новата реалност.
Вили, не мога да давам съвети, защото отстрани е по-лесно, а и не познавам децата. Каквото и да кажа, може би няма да е така. В смисъл, че конкретни съвети се дават само на конкретни хора в конкретни обстоятелства. Другото са "общи приказки". Но пък има и принципи, с които си служи педогогиката и особено психологията. Затова си мисля дали не можеш да потърсиш помощта на специалист, който да ти даде съвет и психологическа подкрепа? Може би ще е добре да поговори и с децата... Не зная дали имате училищен психолог, дали е добър специалист, дали умее да събуди доверие у децата и дали ти би му се доверила. Но ако не той, някой друг би могъл да поговори с тях - човек, на когото те имат доверие, когото уважават и обичат, който може да им влияе /роднина, приятел/. Те трябва да осъзнаят колко ти е трудно в този момент и и че сега ТЕ трябва да поемат грижата за теб. Разбираш ли, миличка? Доколкото имам впечатления от твоите постинги, ти си човек, който щади другите, спестява им максимално тревогите и поема всичко върху себе си. Само че така ти се пренатоварваш и това първо се отразява върху здравето ти, а вероятно и върху поведението ти. Дали и ти самата не си станала по-лабилна в отношенията си с децата? Да не забравяме, че те също много преживяха /и преживяват/ в последните месеци и промяната в поведението им вероятно е закономерна реакция.
Мила Вили, може би нещастието, което ви сполетя, трябва да стане повратен момент и в изграждане на нов тип взиомоотношения между вас трите. Защото класическата мама, която "все вика и се кара, но кой ли й обръща внимание!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вили,

Струва ми се, че Jull е напълно права. Първото нещо, което и аз бих те посъветвал е да опиташ да се консултираш със специалист. Другото е да говорите открито за проблемите, да ги обсъждате и да вземате заедно решенията. Не забравяй, че неразрешими проблеми няма, но трябва да опиташ да се успокоиш, за да мислиш трезво.

Друго просто не мога да добавя.

Кураж!

вили,в двата постинга горе са ти дали добри съвети и аз няма какво да добавя,освен ,че нещата са деликатни-особено при голямата ти дъщеря-още повече,че е в трудна възраст.просто се опитай да говориш с тях и да търсиш съчувствие вместо да се опитваш да бъдеш,,силната''.иначе това с караниците и даже бой между две двете деца в семейството е много срещано явление,но ти си ги познаваш най-добре.може би психолозите имат някакво обяснение...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря!Ще се захвана с това,че аз имам нужда от тях.Преди малко говорих с нашия педаг.съветник в училище и тя обеща да поговори с тях.През погледа на Джул нещата изглеждат по-ясни.А във връзка защо пиша тук само ще кажа,че тук са моите приятели и аз им имам безрезервно доверие.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ЗДравей, Вили Мили!
Напълно те разбирам, защото и при мен нещата се стекоха по подобен начин ,но при мен е по-друго, защото аз нямам деца, но имам прекрасен съпруг, който винаги ме е подкрепял и е бил до мене, но сега си обтегнах и отношенията с него. Не знам какво стана след смъртта на татко ,но нещо в мен се разруши, "изгубих се" , превърнах се в нещо което не съм Аз. Знам ,че претърпях най- тежко , загубата на любим близък човек , и като че ли това ме промени много , "озлобих се" ако така мога да се изразя- загубих смисъла за живот, вярата в живота и във всичко заобикалящо ме. Разбирам, че много хора искат и се опитват да ми помогнат, но нищо не става. Разбирам ,че трябва да се стегна , за да не разруша и това, което живота бе благосклонен да ми предостави. Разбирам, но се случват все неща, които "ме дърпат надолу" и........ продължавам по същия начин. Много ми е тежко,много ми е гадно, имам чувството ,че този живот не е за мен. Татко много ми липсва, не мога да се оттърся от мисълта ,че повече никога няма да го видя. Обичах го много, той за мен беше едно съвършенство- като човек,като баща и ето сега го няма. .........но Вили трябва да сестегнем, да се огледаме ,защото това което ни е останало и ни крепи са ношите близки, и трябва да се борим и да преодолеем всичко ,което ни поднася живота....да поемем поредните удари на живота. Сигурно и ти като мен сега седиш и се чудиш какво още по-лошо може да ни поднесе живота , но повярвай не си единствената ,просто така са се стекли обстоятелстват, а и сме станали и по-чувствителни и нараними. Повярвай и на твоите дъщери не им е лесно, явно ите по този начин
" избиват", но мисля че всичко ще се оправи. Ти си силна жена, просто седни спокойно, помисли си върху това което си преживяла и че това е поредното нещо ,което няма да те сломи , повярвай . Пък и вярвам,че те също ще направят опит и ще намерите общ език. Повярвай ми ти си силна жена и децата ти също, пък и погледни от тяхна страна може би има и нещо в теб ,което се е променило и се опитай да преосмислиш и" сегашната "Вили и може да намериш път за разрешението на проблемите, защото повярвай ми и при мен стана така и сега осъзнавам ,че аз също много съм се променила и трябва да се стегна и да оправя живота си , защото макар и загубата живота продължава.
" КОГАТО ИЗГЛЕЖДА,
ЧЕ НЯМА НАДЕЖДА,
ЧЕ ВСИЧКО Е СВЪРШЕНО ВЕЧЕ.
НЕДЕЙ СЕ ОТЧАЙВА!
НЕДЕЙ СЕ ПРЕДАВА ,ЧОВЕЧЕ!
КАЖИ: ХИЧ НЕ МИ ПУКА ОТ ТАЗ НЕСПОЛУКА-
АЗ ВЯРВАМ, АЗ МОГА , АЗ ЗНАЯ,
ЧЕ ВЪПРЕКИ ФАКТА, ТОВА Е АНТРАКТА,
А НЕ КРАЯ!"


КУРАЖ ВИЛИ,ДРЪЖ СЕ!

След загуба на родител и съпруг в семейството обикновено временно настъпва криза. Всички сте в криза - и ти, и двете ти дъщери. На различни етапи от детската възраст, децата реагират по различен начин при смъртта на родител и често това се проявява в поведението им. Децата не възприемат смъртта като възрастните, а дори и да разбират смъртта както възрастните, децата все още нямат опита, нямат уменията да се справят с подобни ситуации. Случва се да избухват в гняв, да се карат с близките си или да имат безотговорно поведение. А доколкото разбирам при по-голямата ти дъщеря тази криза съвпада и с друг важен етап от живота и - прехода от родителска отговорност към независимост и поемане на лична отговорност.

Ти сама правилно си забелязала, че от "викането " и "крякането" няма ефект. Тогава потърси друг начин. Спокойният тон винаги е по-убедителен и те ще чуят по-добре това, което искаш да им кажеш. Викането обикновено не се приема на сериозно.
Добре би било да внимаваш и как намесваш баща им в разговорите. Това изречение "ще се обърне в гроба" на мен лично никак не ми звучи добре. Тъгата от загубата на баща им ще продължава да оказва влияние върху понатаъшното им развитие в живота и те много често ще си спомнят за него. При всяко следващо влизане в нов етап от житейския им път, те ще си спомнят за това събитие и ще го преживяват отново и отново, само че с ново значение. При първото влюбване, при дипломирането от училище или университета, на сватбата..... те ще се връщат към събитието и всеки път то ще има различно значение.
След загубата на родител се променя цялото ежедневие на семейството, променят се и ролите, и децата усещат промяната и на твоята роля и поемането от теб на нови отговорности. Опитай се да се придържаш към наложените правила и продължавай да определяш граници на поведение.

Без да прекаляваш с тъжното настроение, говори си с тях, споделяй какви емоции изпитваш - така и те ще се отпускат да споделят какво изпитват и ще ти бъде от полза да разбираш какво е емоционалното им състояние. Родителят е нужно да помогне на децата си да разберат, че тъгата и другите емоции след като баща им е починал са нормални и че не тябва да се чувстват виновни за тях.
И ги насърчавай да се срещат с приятели и близки.

Мила Вили нали няма да ми се обидиш ако ти препоръчам да обсъдиш проблемите и с психотерапевт. Ние тук си ти оставаме приятелчета и ще продължаваме да те подкрепяме. Много е важно ако усетиш, че ти е трудно сама да се справяш с проблемите, да потърсиш специализирана помощ. Отдели 1 час време и посети някой психотерапевт или психолог. Мисля, че ще помогне. И ще ни разказваш дали си доволна.

Celuvam te i te pregrijam silno, Anib! V pojelaniyata ti vinagi ima mnogo toplina i mi deystva nyakak uspokoyavashto! Blagodarya ti!

Миналата събота (на 19.08.2006), в 9 сутринта татко почина - 4 месеца след поставяне на диагнозата рак на стомаха и хранопровода, с метастази в черния дроб. Отиде си млад, едва на 58 години (навърши ги 2 дни, след поставянето на диагнозата), пълен с мечти и желание за живот. Изтърпя стоически това нечовешко изпитание, без нито веднъж да оплаче съдбата си...и си остана моя пример и герой завинаги.

Скъпи приятели, които търсите тук помощ за себе си или за своите близки - ще продължавам да се моля за вас. Желая на всички ви много кураж в борбата!

Непрекъснато си повтарям, че всички ще умрем един ден от нещо...но не трябва да е от страх!

О, Наде, толкова съжалявам... Моите съболезнования!!!
Както ми каза лекарят на татко вчера, опитвайки се да ме подкрепи в мъката ми, тази болест е много коварна и за жалост все още медицината може да се похвали с много скромни успехи за лечение... И ми каза, че за тези болни трябват много грижи и с много любов да са заобиколени. Сигурна съм, че сте изпълнили и двете неща,така както си мисля, че и ние ги правиме!Просто трябва да приемеме нещата, които не можем да променим, такива каквито са .... много е трудно и тежко...

Най-сърде4ни съболезнования, мир и покой на душата му.

Моите съболезнования!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моите съболезнования, скъпа Наде! И аз от 02.06.2006 нямам татко. На 01.06.2006 "удържа" и "отпразнува" рождения ден на майка , като и поднесе последния си подарък- прегърна я и я целуна. На 02.06 татко почина. Беше жестоко.
Татко беше един невероятен ЧОВЕК,БАЩА И СЪПРУГ. Татко, много ни липсващ! Обичаме те!
Кураж, Наде!Дръж се! Ние сме с теб!Прегръщам те силно!

Наде,нямам думи да изразя болката си от загубата ти!Моят татко също е болен от няколко месеца и мисълта за смъртта никак не ми е чужда.Вярвам,че сте направили всичко по силите си,за да се чувства добре и обграден с любов.Мир на праха му.А на теб кураж.Ние сме с теб.

Много съжалявам. Моите най-искрени съболезнования ...... Знам, че няма думи, с които мога до те утеша ... болката е голяма ......

мир на душата му........

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мойте най-искрени съболезнования. Зная какво изпитваш, аз също изпратих татко си преди два месеца само на 54г. с всичките му мечти и желание за живот.

Бог да го прости!

Отиде си и моята баба.

Получи запушване на жлъчния канал, кръвта й се отрови....

Много мъчително и кошмарно си отиде, не искам да разказвам.

Поплачете с мен, не можахме да се преборим.

Приеми моите съболезнования....Бог да я прости!
Толкова се радвахме всички, че бяхти овладяли болестта...
Много ми е мъчно...съжалявам за случилото се!

Много съжалявам, Дора

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съболезнования и от мен.Бог да я прости.
Зная как се обичат баба и дядо.Моите починаха в ръцете ми,както се казва.Толкова ги обичах...Още ги обичам.Докато ме има ще ги обичам.

Дора,

Съжалявам много за загубата. Надявах се да продължаваш да ни радваш с добри новини...

Мир на праха й.

Мир на душата и....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много, много съжалявам! Да бъде светло на душата й...

Дори,известно време не съм влизала във форума.Тази сутрин останах потресена от загубата ти-толкова добре беше изкарала химиите и толкова добри резултати...Надявах се чудото да е станало,но уви..Моите дълбоки съболезнования и кураж на теб!Дръж се!

Наближават 40 дни, откакто го няма до мен моя Васко.

Не можах да му помогна - толкова много се надявах, а не можах да му помогна. Отиде си мъчително, а накрая аз можех само да стоя неотлъчно до него до него и да го прегръщам отчаяно. Накрая вече само се молех страданията му по-бързо да се свършат...

Толкова много ми липсва! Толкова страдам за него! Отиде си верния ми другар, предания ми спътник в живота от 32 години насам...
И всичко около мен опустя...
Има загуби, които са непрежалими. Такава е загубата на близък, скъп човек.
И много грешат тези , които казват : животът си продължава... Животът след загубата на скъп човек никога вече не е същия. Нататък той се живее по задължение, не с радост...

Наближават 40 дни, в които домът ни вече не е същият.

Мили Васко, ако те има някъде, ако можеш да ме чуеш, искам да ти кажа :

Винаги ще помним твоят изключителен интелект, щедрото ти сърце, благородната ти душа, всеотдайността ти към нас - твоето семейство.
Ти ще бъдеш винаги жив в сърцата ни!
Благодарим ти, мили, че те имаше в живота ни - моя и на нашето дете!

Все ми се иска да вярвам, че някога, когато изживея онова, което ми е писано на бялата земя, ще си дойда при теб, отново ще те видя, не само в сънищата си! Все ми се иска да вярвам, че пак ще бъдем заедно...
Ще си дойда при теб, мили! Все някога пак ще бъдем заедно! Вярвам в това, защото от тази вяра черпя сили да продължа без теб...

Редактирано от ivaceda на 04.09.06 10:25.

Много злокачествен тумор на панкреаса, последен стадий, неоперабилен, не се повлия от химиотерапия, въпреки че изкарахме целия курс, появи се и асцит, подуване на крайниците, адски силни болки. Какво следва? Ако някой знае, моля да ми пише, за да се подготвя за най-страшното, доколкото това е възможно. Как да разберем, че смъртта наближава? Живеем в непрекъснато очакване и ужас, че всеки миг може да е последен. Поне знам, че опитахме, всичко, абсолютно всичко, което бяхме научили, но резултат няма никакъв.

Думите са безсилни да изразят мъката в душите ни...Сега ние сме тези,които се задушаваме,тези ,които питаме:" А сега как да дишам?" Тези,които се чудят как ще изкарат и тази нощ без теб,защото въпреки болестта и стенанията,все още те виждаме приседнала на леглото, с блуждаеш поглед, с последно усилие да поемеш глътка от въздуха,който ние с нашето суетене и в опита си да ти помогнем,сякаш още повече ти отнемахме....Не искам да мисля за последните минути,ще те виждам винаги такава,каквато беше- мила,всеотдайна,грижовна и най-вече Човек!
Теши ме единствено мисълта,че сега не се измъчваш,че въздухът вече не ти е нужен...Твоята смърт беше единственият момент,в който ти помисли първо за себе си,а не за нас...Дано си намерила най-сетне покой!
Прости ми,бабо и кажи на дядо колко много ви обичам....

Моите съболезнования! Страшно и болезнено е, защото с всеки човек си отива цяла вселена и възрастта е без значение. Напротив - именно годините изпълват със съдържание както собствения живот, така и живота на тези, които приживе човекът е допуснал до "своята " вселена. Тя е уникална и безценна, затова трябва да я пазим в сърцето и паметта си. В нея дълбоко и завинаги е съхранен духът на Човека!

Приеми и моите най-искрени съболезнования

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Елфи,ако знаеш каква нужда имам да знам,че не всичко свършва с физическата смърт,че там някъде нашите близки са добре и ни гледат....Моля те,пиши ми на кой е тази книга...Аз таман започнах друга подобна....А преди година прочетох и книгата за Вера Кочовска и повярвах,просто нямаше начин...

Писателят е Майкъл Нютън. Той е лекар, който прави хипнози и връща пациентите си в минали животи. Много истинско звучи всичко и на мен ми се иска да вярвам...и вярвам. Този писател има и други книги, като "Следите на душите".

Много, много съжалявам. Бог да я прости!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много благодарности,Елфи...В интернет намерих доста книги на такава тематика и си ги дръпнах,включително и тези,които ти ми каза.Ще има да чета...много вярвам в такива неша...Човек никога не може да бъде сигурен в нищо,остава му вярата и надеждата....

Не мога да открия в интернет "Пътят на душите". Ако някой е успял да я изтегли, моля да ми помогне!

И аз като разбрах за нея не успях да я изтегля и си я купих за 7лв.

Ето сайтове с доста интересни книги,които се свалят за 1 минутка.Има също така Пътят на душите и Следите на душите...Дано са ви полезни:


http://zashto-kak-podkrepata.hit.bg/knigi.htm
http://www.izvorite.com/downloud/downloud3.htm

Много, много благодаря! Изтеглих ги!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

vesela ti si neveroqten 4ovek.vednaga mi dopadna.Tti si silna i borbena.az se operirah 3 pati ot fibroadenom i lekarq za "uspokoenie" mi kaza 4e nqma stra6no ,za6toto imal pacientka koqto operiral ve4e 8 pati.nikoi ne mi kazva kakvo moga da piq,kakvo da pravq za da ne izpitaqm ujasa otnovo.sega se nalaga da uspkoqvam priqtelkata mi,koqto edva uspqh da nakaram da vleze v bolnica za da operirat top4e a sega stoi v bolnicata ve4e s 1 garda.iskam kato teb informaciq no popadam vav forumi s mnogo bolka,maka i ni6to pove4e.ne vqrvam mnogo na dumi,za6toto te trqbva da badat podkrepeni s dokazatelstva.vqrvam samo na hora koito sa izpitali tova.

искам да споделя , це доста цесто ми се слуцва да сънувам майка.. и тази сутрин също!! слизахме двама та по стълбите на блока, и хората се цудеха, а за мене това си беше съвсем нормално, и им казвах це тя никога не е умирала...странни са тези сънища...

две са безкрайните неща.Едното е вселената а другото е глупостта!

Здравей, Вози, липсваше ни! Влизай отвреме-навреме във форума!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

излиза ,че наистина с този живот не се свършва всицко...днеска намерих едни записки на майка, в които тя писше как в 72 г. сънувала баща си, който никога не била виждала, той бил облецен в церно... разказала за съня си ,на майка си,( на баба ми) .. оказало се це това бил той... освен това баба ми поцинала внезапно същата вецер от инсулт.. съвсем внезапно..... аз също преди година сънувах как майка седи на един мост, на който някак си се мъцеше да се закрепи...аз се опитвах да и помогна , но уви не успях.. и още тогава разбрах какво ще стане.. освен това съм имал и други пророцески сънища...и тези сънища не са като другите а по особени, някак си по плътни и винаги последни....

На 25.09.2006г. майка почина.Много ми е тежко много ми е мъчно за нея. Борбата с рака започа през декември когато д-р Димитров я оперира от рак на стомаха в онкодиспансера София.За Коледа си бяхме всики в къщи в Средец. Бавно се възстановяваше от операцията въпреки че, доктора каза че операцията е неуспешна.Започна да пие рафинирана газ през февруари две седмици пиеше две седмици почивка и пак две седмици пи по една супена лъжица сутрин обед и вечер. По същото време пиеше и билките на Димитър Куцаров от с. Каменар Бургаско. През март я заведохме на преглед в София и там скенера показа че е чиста,радостта ни бе голяма силите и се възвръщаха с всеки изминал ден.През май направихме изследвания на кръвна картина и ехограф в Бургас тук също лекарите казаха че е чисто.През всичките тези месеци тя пиеше и натанал.Започна да се влошава през юли започна пак да повръща и на 25 в 12 часа ни напусна гаснеше горката буквално като свещичка отслабваше отслабваше .Не можеше да се храни миличката всичко което хапваше го повъщаше, а през това време сълзи капеха от очите и.Имаше надежда че ще се оправи пак. Нека Бог да я благослови.

Съболезнования.Бог да я прости.

Приеми и моите съболезнования, много съжалявам за случилото се, още повече че е имало надежда и у вас и у лекарите.
Бог да я прости!

Бог да я прости!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моите съболезнования! Да почива в мир душата й!

dano! dano e taka... da pochiva v mir!!

Благодаря Ви хора ,благодаря и на Бог че Ви има.Майка четеше всички ваши мнения от януари докрая.Тя Ви познаваше задочно.Преглеждаше целия форум .Пред мен сега е пълно с листчета с нейния почерк на различни билкови рецепти от форума.Знам че ще се оправя, но ще мине доста време сега много ми се плаче...... и плача.Боже моля те прости и.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес Евичка трябваше да навърши 30 г. Милата ми! Липсва ми ужасно!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес е 2 октомври. Днес съпругата ми щеше да навърши 42 години. Трябваше да навърши 42 години. Не успях да й помогна да ги отпразнува.

Остави 11 преведени книги: 8 романа на П. Коелю, един роман на Еса де Кейрош, една пиеса, История на Португалия на проф. Жузе Ермано Сарайва. Остави 14 научни публикации и недовършен докторат. Остави много приятели. Остави едно добро, умно и чувствително дете. И един съпруг, който не може да се пребори с болката.

Никога не съм се чуствал толкова зле. Никога не съм мислел, че мога да се чуствам толкова зле.

Купих й цветя, налях й хубаво силно кафе на закуска, изслушах един албум с любимите й стари парчета на Bee Gees, Africa и Lea на Toto. Ще отидем на гроба й. Ще заведа детето на Етъра. Обожаваше това място. Ще се опитам да не ми е толкова тежко. Поне днес. Ще я моля да ми прати някакъв знак. Нищо друго не мога да направя.

Вириат, миличък, съчувствам ти! От цялото си сърце чувствам твоята мъка.

За знаците... Моля самите болни да не ме четат. Само близките. МОЛЯ!

Сънувах сън. Това беше около 45-50 ден от смъртта на Евичка. С нея имаме общ приятел, тримата имаме много силна връзка, сънувах, че го срещам и му казвам, че съм се чула с Ева и тя е по-добре, много по-добре. Сигурна съм, че е така. Тя много изстрада, много болки понесе, сега вече е добре. И ни чака там, горе. Когато ни дойде времето и ние ще я последваме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вириат, толкова ми стана мъчно, че цял ден събирах сили да ти пиша! Толкова много болка и любов има в думите ти! Страхувам се да не кажа нещо излишно, защото зная, че нищо не може да успокои раната в душата ти. Казват, че се свиква... донякъде. Но още е толкова скоро - дори мисълта, че след време болката ти може да утихне, сигурно сега възприемаш като изневяра към паметта й! Споменът за човека, когото обичаме и който ни е напуснал, е като крехко стъкло, което пазим дълбоко в себе си като част от собствената ни същност. Без него ние самите няма да сме същите... Хубаво е, макар и много болезнено, че отбелязваш по специален начин рожденния й ден. Нали най-важното за един човек е, че се е родил! А тя е направила толкова много за отреденото й време, колкото малцина са успели за много повече години земен живот. Скъпи Вириат, вярвай, че ТЯ Е С ВАС, че ТЯ Е ВЪВ ВАС! Хилядолетната философия и религия /а вече и наука!/ не са безпочвени фантазии! Ванга не беше измислица! Тя разговаряше с хора, напуснали земния ни живот и останали около нас като дух, енергия, любов. За да ни обичат и помагат! И за тях е непонятно нашето страдание - защото те вече са получили новото, истинско и съвършено разбиране за живота - вечен и без граници...
Прегръщам те!

Благодаря ти много за хубавите думи. Всъщност знаци вече получих. Когато имам време и съм в състояние да пиша, ще споделя. Искаше ми се просто да има такива и на рождения й ден.

Jull, не си спомням досега да съм чел нещо излишно, написано от теб във форума. Напротив, мога само да ти благодаря. И аз опитвам да мисля като теб, но не винаги успявам. Просто ми е ужасно тежко. Особено през последните три седмици. Лошото е, че нямам време да се виждам с приятели и да влизам във форума. Това много ми липсва.

Беше слънчев есенен ден, а в душите ни бе мрачно и студено, датата е 2 октомври 2006г. Татко почина в съня си, тихо и кротко...малко след като му пожелахме лека нощ! И нощта се превърна във Вечност! Почина след много мъки точно шест месеца и 24 дни след първата ренгенова снимка, а беше само на 54г. Болестта за жалост бе открита в крайна фаза и той това го знаеше, знаеше че има още много малко време да е с нас и това беше най-страшната истина. Само вие приятели можете да разберете как се е чувствал татко през тези месеци и как сме се чувствали ние-неговото семейство. Думата е една-СТРАШНО Е!
Последните дни бяха кошмарни-спря да се храни, стана кожа и кости, нямаше сили да става от леглото, а накрая получи и инсулт и не можеше и вода да пие. Когато се обадихме на личната лекарка да помолим за помощ тя ни каза да извикаме бърза помощ, но да не казваме, че е раково тежко болен, защото нямало да дойдат!!!Страшно е да живееш в България и да си болен! Въпреки, че бяхме много уплашени аз, брат ми и мама решихме да не го водиме в болница, където така или иначе никой нямаше да му обърне капчица внимание, а да го оставиме да изживее последните си дни сред семейния уют и сред любимите си хора. Беше страшно трудно за нас тримата, но смятам че това е било най-правилното решение-да защитим достойнството на най-близкия ни човек и да обградим с много любов и грижи.
Татко, все повече ми липсваш, всеки ден ми е все по-тежко и тъжно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моите съболезнования, Елфи! Нека татко ти да почива в мир!

Елфи,

Безкрайно съжалявам за загубата на татко ти. Мир на праха му.

Бъди сигурна, че той продължава да живее. В друг свят, под друга форма. Не вярвах въобще в тези неща преди да почине съпругута ми (която беше родена на 2 октомври!), защото се случиха неща, които нямаше как да не приема като сигнали от нея. Всъщност някои хора може би не се замислят за подобни случки или ги приемат за случайност, но обичах прекалено много съпругата си, за да не им обърна внимание.

Ще ти бъде тежко. И ще има период, през който ще се чустваш все по-зле. Трябва да се подготвиш за това. Много време ще ти е нужно, за да намериш някаква утеха. Но не трябва да се оставяш на болката. Имаше период, когато се бях оставил отчаянието да ме завладее. Всичко около мен ми беше безразлично. Не мислех за нищо, не исках нищо, исках само да не събудя на другата сутрин. Да отида при нея. След това се опомних. Та аз така я предавам. Тя винаги ми е вярвала. Смяташе, че съм силен човек. А аз се бях превърнал в парцал. Сега се боря да изляза от това състояние. Заради нея. Не трябва да ги разочароваме. Трябва да извървим достойно земния си път преди да сме пак заедно, пак едно цяло.

Постъпили сте правилно, че не сте закарали татко ти в болница, че сте били заедно в последните му часове. Не бива в никакъв случай да се упреквате за това. Решението ви наистина е било много трудно, но правилно.

Вярно е и това, че е страшно да се разболееш в България. Не съм го казвал досега, но системата уби съпругата ми. Беше интелигентен, фин и много чуствителен човек. Не можа да понесе бездушието, арогантността и грубостта с която се сблъска, след като се разболя. Не можа да приеме факта, че се отнасяха с нея като с всичко друго, но е и като с човешко същество, което има право на лично достойнство. Затова съм убеден, че сте постъпили правилно.

Мислете за него, говорете за него, спомняйте си с хубаво за него и не забравяйте, че той ще е с вас.

Благодаря ти Вириат за милите думи.
И татко не успя да излезе от тежката депресия, в която изпадна още в началото на болестта си, когато все още се чувстваше и изглеждаше добре,когато един "лекар" от Онкологията едва ли не му се скарал, че идва толкова късно и че за него нямало вече никакъв шанс за живот. Тези думи накараха татко да загуби всякаква надежда, а загубиш ли надеждата, губиш и битката!
И макар че ни е много, много тежко, вечер като се приберем от работа си спомняме за татко и най-вече за моментите, когато сме се чувствали щастливи всички заедно. И тогава сякаш той отново е между нас!

Приеми и моите съболезнования Елфи!

Нема начин да нема начин!

Елфи, миличка, Бог да прости татко ти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моите съболезнования за твоя татко!

Не тъжи мила Елфи, татко ти е до теб. Сигурно в момента нежно те гали и бърше твоите сълзи с думите: "Не плачи мило дете, аз съм с теб!" или пък ти пуска някоя шегичка.
Горе главата! Той ще е човекът-ангел, които ще те пази и напътства в живота. Искам да ти благодаря за това, че ти беше първия човек, който откликна на моя вопъл за разбиране и помощ. Татко ти е създал и отгледал прекрасен човек.

Това, което не ни убива ни прави по-силни!

Често сънувам баща ми след като почина. Това са едни от най-реалните ми сънища. Винаги е усмихнат, шегуващ се, доволен. Знам, че не би искал да съм тъжен, заради това, което стана с него, и се старая да е така. Доста е трудно, докато не си спомня за начина, по който гледаше на живота, усмивката му, чувството му за хумор. Чувствам се нелепо, когато си помисля как би ме погледнал, докато съм изпаднал в мрачно настроение заради него.

Точно един месец след смъртта му го сънувах пак в много запомнящ се сън, беше край някакъв язовир (беше рибар), широко усмихнат. Каза ми, че е много добре, попита как съм аз. Казах му същото. Той страшно много се зарадва, изглеждаше толкова щастлив. И толкова реален. Дано да е там, където го сънувах, знам, че му харесва. Някой ден, предполагам няма да е скоро, може и да разбера :)

Тези сънища са винаги приятни, винаги е щастлив, винаги ми казва и аз да съм такъв. Струват ми се много по-реални от обикновените ми сънища и ме карат да се чувствам добре след това. Дали всичко е само в главата ми или не - кой знае :) При всички положения, мисля да следвам това, което ми подсказват - да се радвам на живота.

Благодаря ви приятели за подкрепата и топлите думи. Наистина е невероятно, че всъщност не се познаваме, а ви чувствам толкова близки. Щастлива съм, че намерих този сайт в миг, когато имах огромна нужда от помощ и морална подкрепа! Научих много от вас, много повече ни помагахте със съвети и обяснения от всеки един лекар, с когото сме се срещали.Благодаря ви!
Наистина нямаме право да се предаваме, най-малкото заради паметта на нашите близки! Може да ни е трудно, може и да плачеме честичко, но живота продължава и трябва да го изживееме пълноценно и да се радваме и на най-малките неща, като например слънчевия и топъл есенен ден

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно така Елфи,те ще са щастливи да ни видят усмихнати и смели,колкото и да ни е трудно. А близките ни наистина почиват в мир ,някъде на по хубаво и слънчево място и всеки ден са с нас.
Кураж!Всички ще отидем там,но как ще изминем пътя,от нас зависи...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няколко дни нямах Интернет и затова едва сега се присъединявам към съболезнованията за татко ти, скъпа Елфи! Думите ти буквално ме разтърсиха - толкова болка и любов има в тях! Много, много съжалявам, че сте извървели този тежък път и се възхищавам на силата, с която продължаваш напред, на всеотдайността, с която си готова да помагаш и на другите във форума! Мир на душата на твоя прекрасен баща и кураж за теб и семейството ти! Прегръщам те!

Просто напоследък много работя.На две места започнах работа,не че помага за болката,но трябва да се грижа за децата.Почти нямам време да седна пред компютъра,но винаги когато имам тази възможност съм с вас.Разбирам и страдам със всяка ваша болка,та нали и аз съм като вас.Изпадам в дупка,в депресия и се чудя защо съм жива,а после вдигам глава поглеждам децата и започвам наново борбата.сигурно съм страшен игоист,но онази битка с рака повече ми харесваше.Милият ми беше болен,но жив и до мен,а сега съм сама и не виждам смисъл в нищо.Горките ми дечица,само ако знаят каква развалина е майка им,а така ми се възхищават и ме смятат за силна и добра.А аз съм вече лоша.Както и в отношенията си с хората,така и със задачите си.Вместо трагедията в моя дом да ме накара да се замисля за живота,да ме накара да погледна философски на нещата,аз озлобях.Забравих да се смея,да се шегувам,да се радвам на малкото което имам.Вече всичко е бяло и черно.Няма розово и синьо,няма слънце,само мрак.Малките радостти,които живота ни поднася вместо да ме правят щастлива,ме нараняват и аз повече страдам.Страхувам се,че загубвам не само човечността си,но и душата си.Вие как се справяте?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моите най-искрени съболезнования! Знам какво е, защото и аз вече нямям татко. Много бих искала да върна времето назад за всички вас приятели, когато любимите ни хора са били до нас , и не сме познавали тази жестока болест, но уви..................това е нашата съдба.
Бъди силна, Елфи! Те ни гледат от там , и вярвай ми не биха искали да страдаме, така че се дръж!
Целувям ви , скъпи мои приятели от клуба , не съм ви забравила.

Мила Вили, прегръщам те силно! Ще ти разкажа как при мен, може би някой неща ще са ти до болка познати, но при всички ни болката е еднакво силна, просто всеки я усеща и издържа различно. Всеки ден, по хиляда пъти златото ми идва в мислите ми, не го спирам - дори ме радва, когато за известно време съм била погълната от нещо и изведнъж отново се появи. Може би защото имахме обща професионална реализация и той е бил до мен винаги - за съвет, за идея, за укор, но понякога имам усещането, че дори физически е много близо и ми помага. Преди да се разболее все казваше - ела да направим това, виж как се прави еди кое си, а аз безцеремонно махвах - това са си твоите неща, нали ти го правиш, на мен за какво ми е и т.н. А сега правя нещата, които преди не харесвах, не можех, не исках да науча - сега ги правя почти с лекота, все едно цял живот е било така. Всеки път когато запалвам свещичка, гледам и целувам снимките и плача - затварям очи и му разказвам за това какво е станало, какво съм правила през деня, имам ли някакъв проблем - все едно е при мен. Минаха 6 месеца откакто за първи път каза, че нещо го понаболява, 3 месеца откакто не е при нас, а за мен все едно е минала една седмица - нямам никакво усещане за време, не усещам емоциите вътре в себе си, а само около и до мен. Ходя на работа, смея се на разни неща, ядосвам се - но всичко е до мен, вътре в мен е огромна дупка, празно, тъмно - дори се питам дали винаги съм адекватна с това, което е около мен. Понякога близките ми казват, че съм много зла, но това е добронамерено. Липсват ми разговорите с него, допира на ръката му, усещането, че се потапяш в човека до себе си на 100% - в продължение на 15 години ние заспивахме и се събуждахме с целувка, когато вървяхме по улицата се държахме за ръка и се целувахме като хлапетии. В момента живея за детето ни и за да направя нещата, които сме искали двамата. Първо - да направя дъщеря си ЧОВЕК, да и дам опора, все едно сме двамата, второ - да успея да изплатя жилището което купихме неотдавна с ипотека и трето - да не се сдухам, защото няма да направя първите две. Говоря за всичко което чувствам с близките и с приятелите си /не с всички естествено/ - тези които ме разбират -добре, тези които се опитват да ме корят за нещо или се опитат да наложат своето - м...... им, изолирам ги напълно. Нашето нещастие не ме озлобява към тях, просто така е трябвало да стане - може би карма /защото той беше невероятно добър човек/, може би това е начина да плати, за да не се случи с близък или детето ни, не знам... Може би само си ги измислям така за да оправдая себе си, че не приемам случилото се и не вярвам в смъртта му, че живея така все едно утре ще сме заедно и от утре живота ни ще бъде различен. Дано не полудявам, но страшно много го обичам и ми липсва. Мила Вили, иска ми се в това, което споделих за чувствата си да си успяла да откриеш нещо от себе си и макар и малко /защото все още не доказано колко съм луднала/ да приемеш от моята логика за нещата, ако това ще ти донесе успокоение. Бъди силна заради децата и заради себе си!

И моят татко почина.Отиде си.Вече 6 дни го няма,а аз все още си мисля,че всичко е само кошмар и ей сега ще се събудя.Не мога да го приема.Вече си мисля,че съм луда.Моля ви,кажете ми какво мислите за това мое поведение.Ходя на гробищата,паля свещичка,плача и пак не вярвам,че никога няма да се върне...

Приеми най-искрените ми съболезнования! Знам как се чувстваш и каква голяма празнота чувстваш след тази тежка загуба. Татко почина преди 1 месец, а аз още не мога да повярвам, гледам снимките ни с него и ми се струва, че ще отвори вратата и пак ще сме заедно...Но уви, няма го!
Не си луда, просто човек така е проектиран, че да изтласква това, което не иска да приеме и по този начин се съхранява съзнанието ни.
Когато ти се плаче, си плачи, когато ти се иска да споделиш нещо с твоя татко-вземи снимката му и му говори. Аз поне така правя и ми става поне с една идея по-леко.
Кураж!

Утре се навършват 9 дни от смърта на моята баба.Откриха й рак на яйчниците преди 3 месеца имаше метастази в стомаха с размери 20,23см.Започна химио и след нова година трябваше да я оперират.Много ми е трудно да говоря в минало време,защото все още имам чувство,че просто е отишла някъде и скоро ще се върне.В следващ момент осъзнавам какво се е случило и въпреки че знам,че душата и е на небето много ми липсва, аз имам нужда от нея тук.Ами дядо който сега е самичкък ,а те винаги са били заедно, и вместо ние да му даваме кураж го прави той.Неиска никой да седи при него, мама се преборва някакси и остава от време на време.Сега само като си представя,че нейното място е празно, а беше само на 65 г.,че като вдигна телефона и не питам"Как сте,какво правите?", А говоря в единствено число, много ми е трудно. Трудно ми е като знам ,че няма да я видя повече поне в този свят......

Весе, не знам дали тук му е мястото на моя постинг, но ще си изплача болката от първата химиотерапия.
Чак днес почти седмица, намерих сили да седна и да си изплача душата.....Господи, цял ден бях прегърнала тоалетната, а ми дадода венозно и хап против повръщане. Отврат. Стомахът ми бе едно кълбо, само ми се гади, и повръщам, повръщам..... А малкта седи до мен и ми дава легена да повръщам, на мама бебето и казва "Мама има ох".
Две бременности съм имала и не съм повръщала. А сега .....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила, тук пишат хора само за да изплачат мъката си по изгубени близки.
Ти не си толкова зле

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Весела, намерих една полезна /според мен/ статия за химиотерапията, по-точно как да се преодоляват различните й странични последствия - кръвни показатели, токсичност на черен дроб, жлъчка, опадане на косата, депресия и пр. Статията обаче е на руски и в нея се посочени разни билки, на които не знам имената /аз и на български толкова ги знам, де!/; освен това имам спешна работа и нямам никакво време. Затова мисля, че трябва да помолим някой да я преведе. Изпратих ти материала на "Лични бележки" - ако искаш най-напред й хвърли едно око, за да прецениш дали ще върши работа. Мисля, че е добра, но не знам колко е приложима в наши условия.

На 17.11. се случи най-тъжното събитие в моя живот- загубих баща си.Знам,че много от вас прекрасно разбират как се чувствам и какво преживяхме последните дни от живота му.Опитвам се да си предствавя всички хубави дни и мигове,които сме преживели,но не мога,виждам го само с изкривено от болката лице и напълно безпомощен.Опитахме всичко,което предложи медицината,какво ли не от алтернативната медицина-добавки,диети,ходихме по църкви и манастири,надявахме се на чудо,но то не стана.А сега е ужасно трудно и празно в душата.Всеки ден посягам към GSM да му звънна,както преди и почти чувам гласа му,но уви,от отсрещната страна няма никой.Наистина е трудно да повярвам,че вече го няма,ужасна е истината,с която трябва да свикнем да живеем.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моите най-искрени съболезнования.
Дано наистина да е на по-добро място!
Грижи се повече за майка си сега. Казвам ти го като съпруга на онкоболен.
Понякога и ние майките имаме нужда от малко повече внимание.

Приеми моите най-искрени съболезнования! Знам как се чувстваш! Кураж миличка, но трябва време за да преодолееш болката!

Нема начин да нема начин!

Много, много съжалявам! Приеми дълбоките ми съболезнования! Душата на милия ти татко вече е спокойна, сега ще трябва време за вас, близките му... Прегръщам те!

И моята майка си отиде..след 14 години борба с рака...
Сега...вече нищо не я боли...няма лекари....няма спринцовки....
Останаха само цветята ...тя толкова много ги обича...Вече 20 дни не увяхват....

Виолета, Роси, моите съболезнования!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила Роси, много, много съжалявам! Вашата битка с рака беше епична - толкова продължителна... Възхищавам се на всеотдайността ти през всички тези години, в които си извървяла най-трудния път заедно с твоята майчица! Сега най-после душата й ще намери покой...

Приеми моите съболезнования.

Нема начин да нема начин!

И ние загубихме борбата. Успокояваме се че, на татко поне мъките му се свършиха. Беше горд мъж и не знам как е преживявал безпомощното си състояние. Отиде си след дълга борба, в която опитахме всичко. До последно бях оптимист, но... Татко не беше вярващ и аз не съм. Но знам че, ще остане с нас завинаги.

Мила,искрени и дълбоки съболезнования за загубата ти.

Моите най-искрени съболезнования!

Моите най-искрени съболезнования на Калоян и rosi.Днес стават 18 дни,откакто татко почина,затова знам че болката е неописуема.

Благодаря ви приятели, знам че сте искрени...Мисля си че и преди, докато се борехме за живота на нашите родители..и сега,когато се оказахме безсилни пред смъртта...всички бяхме заедно, независимо от километрите които ни делят. Всички сме се хващали за сламката, която би могла бъде нашата панацея..и сега пак заедно палим свещички, с надеждата че може би днес..а може би утре нашите мили ще ни покажат по някакав начин, че това не е бил краят..че това не е истина...че живота не е свършил....Всеки ден,когато ходя при майка...аз купувам само по 1 цвете и оставям в недоумение продавачките на цветя....Опитах се да им обясня, че за мен майка е жива..и просто сарце не ми дава да занеса 2 цветя. Вчера, пак купих 1, а продавачката ми даде още 1 ей така..от нея....Стигнах до гроба и когато се наведох да оставя карамфилите, видях 4е на единия му се беше пречупил цвета...Майка ме гледаше от снимката и сякаш ми се усмихваше....
Може и да си внушавам...може и да полудявам...незнам..НО знам едно, че не искам да повярвам че това е краят.

Повярвайте ми,през последните дни десетки пъти сядах пред компютъра с намерението да изплача болката си и все не ми достигаха сили да го направя.Днес стават 20 дни,откакто татко го няма.Всъщност май не сме споменавали досега в клуба,че с Виолета сме сестри,така че тя вече писа тук за това.Огромна е мъката и празнотата в душите ни,но вече няма надежда,че може да стане чудо.И аз като сестра ми се надявам душата на баща ни да е на някое по-добро място без болката,която съпътстваше последните му дни.Въпреки цялата болка ме сгрява споменът за всички хубави години,които сме преживели с него и уважението,което лъхаше от всички,които дойдоха да го почетат в последния му път.Всеки ден продължавам да влизам в този клуб и търся новини от вас,които станахте мои добри приятели през последните месеци.Желая на всички много здраве и повече късмет от нас.

На 18.01 мама си отиде... Така както беше и живяла-тихо и достойно. Заспа и повече не се събуди. Все още мисля, че това е някакъв ужасяващ сън, чакам с нетърпение да се събудя. Не мога да осъзная нищо, адски съм неадекватна.
Най-ужасното и непростимото за мен е, че не бях до нея-бях на работа.
А сутринта, когато за последно я видях, бързах да излеза за работа и бях нервна и припряна. Никога няма да забравя, че сопнато я сгълчах за нещо...
Тя само ми пожела лека работа и едвам повдигна ръка... Ужасът, който изживях по-късно, когато ми звъннаха в работата да ми кажат, че е починала, не може дори да се сравни с мисълта за последното ни виждане... За моята припряност и укор, че закъснявам за работа.. Господи, никога няма да си простя, че това бяха последните ми думи към най-милото ми и най-обично същество. Дни преди това си бях намислила какво искам да и кажа, как искам да се разделим, бях написала няколко листа и все отлагах да ги прочета-веднъж се отказах, защото тя все още не беше толкова зле и не исках да я разстройвам, друг път аз нямах сили, после пък тя вече се беше влошила и не знам дали щеше да издържи това...Божичко, и в момента докато пиша не знам истина ли е всичко или не... Седя в стаята я и я викам, плача и блуждая някъде в снимката и. Сега се сещам, че един-ва дни преди да почине поиска да изслушаме една песен заедно и ми каза, че отново иска да е дете.....ПОсле ми поиска една малка икона, за да я държи в ръката си. И ми каза-" вече не съм сама".. Аз я попитах дали иска да седя при нея, но тя отказа... Сякъш усещаше , че аз се ужасявах да я вийдам така и съзнателно си втълпявах, че има още много до края, вярвах, че ще можем да си вземем сбогом..
Мила моя майчице, благодаря ти, че никога не ме остави сама, благодаря ти, че ми беше майка, баща, най-добрата ми приятелка и най-голямата и единствена опора...Благодаря ти, че винаги беше до мен, от теб нито веднъж не чух укор или обида... Виждах и чувствах само безкрайна обич и безусловна подкрепа, винаги, винаги...
Дори, когато разбра, че лекарите не и дават повече от месец, тя само ми каза-"съжалявам само за едно-, че няма да съм до теб, когато имаш най-голяма нужда от мен"...
Миличка моя, ще те чакам всяка нощ в съня си-дано там да можем да се сбогуваме и да поискам прошка... Поклон пред теб свята майчице...

Съжелявам,че и ти е трябвало да преживееш всичко това. Разбирам болката ти, разбирам мъката ти...а по късно ще разбера и гнева ти. Със сигурност ще изпиташ такъв към всичко и към всички. Това казват, че е нормално...Аз вече 70 дни се лутам в мислите си, в болката си и не вярвам че всичко това се е случило. И чакам мама да дойде и в моя сън...но тя не идва....Казват...че би дошла, ако е недоволна или ако нещто не съм свършила както трябва. Затова всяка сутрин аз се събуждам с мисълта, че сега вече нищо не я боли и че сега е спокойна и щастлива. Опитай се да повярваш че това не е край, а ново начало, и че раздялата ви е само временна....
И....не плачи......

Бог да я прости!

Не се терзай, майките винаги знаят всичко за децата си. Тя знае, че ти я обичаш. И в момента е около теб. Към 40-тия ден вече ще се пренесе на небето.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите