Толкова съжалявам за сполетялото ви нещастие...гадно е....трудно е...страшно е...!А и трябва да се върви напред! Това може би е най-трудно. Кураж, миличка!

Миличка,много е страшно,мисля си все по-често за смъртта.Приеми искрени и дълбоки съболезнования,знам,че в такъв момент думите нямат смисъл и всичко е безпредметно.Дано там,където отиват няма мъка и болка.С теб съм.Кураж.

Здравей, Самодива! Знам какво изпитваш, аз загубих баща си. Вече няма на кого да кажа"татко".....а толкова много му се живееше, като и на твоята майчица, беше пълен с живот. Баща ми беше невероятен човек, а сега НЕ МОГА И НЕ ИСКАМ ДА ПОВЯРВАМ! Но ще ти кажа едно, дори смъртта не може да ни ги отнеме, те са дълбоко в нашите сърца и мисли,там вече ще ги опазим от там никой и нищо не може да ни ги отнеме. Кураж и и се усмихвай , аз по някога поглеждам небето и му се усмихвам.
Много е болезнено и жестоко, но такава ни е била съдбата...За съжаление трябва да се примирим с мисълта, маркар и трудно. Не знам за теб , но аз имам чувството доккато съм жива няма да мога да приема мисълта, все ще го чакам да дойде от някъде. Дори не знам какво да ти кажа в заключение......
Нека почиват в мир! Татко,много те обичам!

Благодаря ти
И аз така се успокоявам и мен и сестра ми, че там в тази земя е само едно тяло, а душата и сърцето и живее вече в нас и постоянно бди над нас......

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Миличка Вили, не мога да намеря подходящите думи (а то май и няма такива), с които да те утеша. Чувствам се по същия начин като теб, макар, че моето дете е живо и се опитва да се бори с болестта. Имам същата професия като теб, но откакто поставиха диагнозата на сина ми гледам с празен поглед и работя без желание. Относно болката - тя няма да намалее, просто ще се научиш да живееш с нея. Тя ще се притъпява само в радостните мигове, които ще те спохождат по-нататък в твоя живот, а такива ще има - повярвай ми. Успех в борбата с това сложно и объркано нещо - живота.

Мила Самодива, прегръщам те и много ми се иска да отнема част от болката ти!...

Така е -те ще са винаги в нас и ще бдят над нас.
...................така е ........но много много много ми се иска татко да е сред нас.Ето утре се връщам в България и там вече ще ме чакат с един човек по-малко, празнотат е голяма.....Господи, защо напрови това?Тежко и мъчно ми е. Беше само на 56 ,животът беше пред него, до сега преодоляваше трудностите в този живот, постигна много,но не успя да спаси себе си. Обвинявам се за много неща, но вече е късно.Понякога си мисля , ако наистина има живот там в отвъдното -защо ние с майка и сестра ми не отидем при него да сме заедно
/ такива глупави мисли ми минават през главата дори /. Чао за сега аз сега.
Утре летя към България , там където ме чака моето семейство, знам че и татко ме чака.

Моите най-искрени съболезнования.Знам,че каквото и да кажа няма да намаля болката ти.Но знай че твоята болка е и наша и ние най-добре те разбираме .Ще бъдем тук и когато имаш нужда ще сме до теб.Кураж ,момиче.Тук сме само силни жени и мъже и незабравяй,че си една от нас,значи силна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Приеми и моите съболезнования! Не забравяй, че ние сме тук и сме с теб!

Нема начин да нема начин!

съжалявам за сполетялото ви нещастие

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите